На сърбите им се очертава своя СВО в Косово
В Косово има рецесия, а в Петропавловск-Камчатски среднощ. Балканският гордиев възел постоянно дава мотив на песимистите - " в този момент несъмнено следва война ", а на публицистите - да си спомнят за " барутния погреб на Европа ". Но нова война към момента няма, краят на света не е настъпил, цикличността продължава: в Косово ситуацията отново се успокои, а над Петропавловск-Камчатски изгря слънцето.
Но в този момент не е по този начин или не напълно по този начин. Поне от сръбска страна се чуват изречения като " исторически миг ", или " на последната линия ", или даже " няма да има капитулация ", както и " Това беше най-трудният ми ден в държавната работа " (Последното го сподели президентът Александър Вучич след незабавно съвещание със силите за сигурност).
В Белград мнозина се надяват, че всичко ще се реши и ще изгрее. Но остава малко време.
В четвъртък Сърбия ще изпрати молба до КФОР (регионалната марка на войските на НАТО в Косово) да изпрати своя военна полиция в северната част на провинцията, където не е стъпвала от 1999 година Те ще отговорят с безапелационния отвод. Ако по-късно косовските сърби продължат да стачкуват и блокират пътища, а албанските управляващи изпратят свои специфични елементи, с цел да ги усмирят, Вучич ще би трябвало да избира сред две сложни решения.
Или няма да направи нищо, с изключение на да вдигне плещи и да каже нещо като „ най-малко пробвах “. Това ще значи позор за него, загуба на гласоподаватели и политически позиции, а сръбската национална горделивост още веднъж ще бъде смазана пред страховит съперник в лицето на НАТО.
Или ще организира своя, сръбска СВО, една от главните аргументи за която е отводът на албанците да съблюдават локалния аналог на Минските съглашения – Брюкселските. Те бяха подписани сред Белград и Прищина през 2013 година под натиска и с посредничеството на Европейски Съюз.
Ако се очертае най-хубавият вид за сръбска победа от всички вероятни, той ще наподобява като възобновяване на военния и политически надзор над Северно Косово, по този начин нареченият Ибър Колашин. Това са три общини, обитаеми със сърби: Лепосавич, Звечан и Зубин поток, както и локалната столица - половината от град Косовска Митровица, обособен от албанската част от река Ибър. В този случай Ибър ще стане граница сред Сърбия и Косово, което значително ще съответствува с етническата картина на място.
Без подобен или съвсем подобен сюжет спорът няма да бъде решен доста дълго време, рецесиите ще продължат да пораждат още веднъж и още веднъж. Но идеално би било, в случай че албанците, а след тях и КФОР, не реагират на всичко това, не дават отговор с огън на сръбските специфични елементи, а просто се помиряват. Би било по-добре за всички, само че няма да стане. Вместо това ще стартира война, а Брюкселските съглашения ще ги сполети ориста на Минските.
Възстановяването на сръбския надзор над цялото Косово или най-малко над последните сръбски анклави навътре в провинцията е явно невъзможна задача: Косово не е толкоз малко, колкото може да наподобява на картата. Сръбската войска е най-силната в района, само че съотношението сред сърби и албанци в декларираните държавни граници (Сърбия плюс Косово) е едно към три и половина в интерес на сърбите в най-хубавия за сърбите случай. В най-лошия случай един на всеки трима. В същото време косовските албанци и албанците, живеещи в Сърбия отвън Косово, са по-младо, по-страстно и по-въоръжено общество от сръбското. И най-важното, зад тях са щиковете и авиацията на КФОР, т.е. на НАТО.
Победата на албанците ще бъде цялостен надзор върху властта над Ибър Колашин, ще прогонят колкото се може повече сърби оттова, ще слагат своите колаборационисти на административни позиции и ще се опитат да вдигнат въстание в общини Прешево, Медвежа и Буяновац, които граничат с Косово от изток и са обитаеми най-вече с албанци. Местните поддръжници на концепцията за " Велика Албания " считат разширението на границите на Косово към тези общности на Сърбия за " неизбежно ".
В същото време и албанците биха предпочели сърбите да " седят и да не клатят лодката ", само че, несъмнено, това няма да се случи.
В Русия ясно схващат кои са " нашите " там. Но в това уравнение има и няколко незнайни, от които би трябвало да се разграничат най-малко две.
Първо, не е известно доколко Вучич управлява протестиращите в Косово, т.е. до каква степен ескалацията на спора се управлява от негова страна.
Официално те не се управляват по никакъв метод, сърбите си стачкуват сами. Преди няколко години това би било чиста истина, с която малко на брой биха се осмелили да спорят: поради същите брюкселски съглашения сърбите от Ибърски Колашин смятаха президента, независимо казано, за изменник. Но от този момент доста се промени, Вучич се възприема от тях като водач. Но единствено той си знае дали той дърпа " конците ".
Второ, не се знае каква игра играят Вучич и Европейският съюз между тях и каква игра играе Европейският съюз против Съединените щати. Някои води игра сигурно.
В последна сметка европейците не се интересуват кой управлява Прешево и Буяновац и кой Лепосавич и Звечан: значимото е всички да си седят безшумно. Но те са мощно заинтригувани от понижаване на въздействието на Съединени американски щати в Косово, което към момента е решаващо и евентуално рисково. Европа има потребност албанците да се концентрират най-вече върху Европейски Съюз. Съединени американски щати, които са разположили най-голямата си военна база в Европа в Косово, не желаят смяна.
Що се отнася до желанията на сърбите от Сърбия като народ, те също са повече или по-малко известни с помощта на социолозите. Сърбите изрично не желаят да признаят Косово, да заменят това самопризнание за нищо и да се откажат от претенциите си за цялостен надзор над Ибър Колашин. Те към този момент не желаят да влизат в Европейски Съюз - броят на евроскептиците в страната продължава да пораства. Това, което желаят в по-голямата си част, е военно-политически неутралитет, по-нататъшни (и случайно дълги) договаряния с Прищина и концентриране на сръбските управляващи върху социално-икономическите проблеми в страната.
Вариантът, при който Сърбия възвръща със мощ контрола над Косово с всички вероятни последици - боен спор и изолираност от Запада, устройва единствено една четвърт от популацията на страната. И то единствено в случай че Русия помогне на сръбската СВО. На равнище министерство на външните работи Русия към този момент даде обещание да поддържа Белград, само че наподобява Смоленски площад е имал поради политическа поддръжка, а сърбите военна.
Така наподобяват в най-опростен тип съставените елементи на локалната формула за война и мир. Всички къдрици и краища на балканския гордиев възел могат да бъдат разказани единствено в книжни формати, даже в случай че времевият диапазон е стеснен единствено до две или три години. Но главният въпрос в този момент не е в предишното, а в бъдещето - дали ще стартира сръбската СВО.
Има хиляди справедливи аргументи тя да не стартира и множеството от тях се свеждат до обстоятелството, че нова война ще бъде злополука за Сърбия. В същото време сюжетът, при който всичко ще се реши и ще изгрее още веднъж, е понятен и много елементарен:
Албанците освобождават заложниците - всички сърби, които бяха задържани през последните дни, сърбите демонтират барикадите, Прищина към този момент не се пробва да вкара специфичните си елементи в Ибър Колашин, а Белград - своите. След това ще има договаряния - до нова рецесия, която ще стартира най-късно през април. За този месец албанските управляващи отложиха изборите за управление на общините в Ибър Колашин и в този момент царува безредица - всички сърби подадоха оставки в символ на митинг.
Но от време на време се случва по този начин, че събитията са по-силни от логиката и желанията на някой различен. Понякога спорът се трансформира във военна борба от най-малката искра, самичък по себе си и срещу волята на всичките участници, просто тъй като някой ден това въпреки всичко е трябвало да се случи.
Най-вероятно отново ще се размине. Но ще се размине при условия, които вършат възобновяването на касапницата на Балканите по-реални от когато и да било през последните 10 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Но в този момент не е по този начин или не напълно по този начин. Поне от сръбска страна се чуват изречения като " исторически миг ", или " на последната линия ", или даже " няма да има капитулация ", както и " Това беше най-трудният ми ден в държавната работа " (Последното го сподели президентът Александър Вучич след незабавно съвещание със силите за сигурност).
В Белград мнозина се надяват, че всичко ще се реши и ще изгрее. Но остава малко време.
В четвъртък Сърбия ще изпрати молба до КФОР (регионалната марка на войските на НАТО в Косово) да изпрати своя военна полиция в северната част на провинцията, където не е стъпвала от 1999 година Те ще отговорят с безапелационния отвод. Ако по-късно косовските сърби продължат да стачкуват и блокират пътища, а албанските управляващи изпратят свои специфични елементи, с цел да ги усмирят, Вучич ще би трябвало да избира сред две сложни решения.
Или няма да направи нищо, с изключение на да вдигне плещи и да каже нещо като „ най-малко пробвах “. Това ще значи позор за него, загуба на гласоподаватели и политически позиции, а сръбската национална горделивост още веднъж ще бъде смазана пред страховит съперник в лицето на НАТО.
Или ще организира своя, сръбска СВО, една от главните аргументи за която е отводът на албанците да съблюдават локалния аналог на Минските съглашения – Брюкселските. Те бяха подписани сред Белград и Прищина през 2013 година под натиска и с посредничеството на Европейски Съюз.
Ако се очертае най-хубавият вид за сръбска победа от всички вероятни, той ще наподобява като възобновяване на военния и политически надзор над Северно Косово, по този начин нареченият Ибър Колашин. Това са три общини, обитаеми със сърби: Лепосавич, Звечан и Зубин поток, както и локалната столица - половината от град Косовска Митровица, обособен от албанската част от река Ибър. В този случай Ибър ще стане граница сред Сърбия и Косово, което значително ще съответствува с етническата картина на място.
Без подобен или съвсем подобен сюжет спорът няма да бъде решен доста дълго време, рецесиите ще продължат да пораждат още веднъж и още веднъж. Но идеално би било, в случай че албанците, а след тях и КФОР, не реагират на всичко това, не дават отговор с огън на сръбските специфични елементи, а просто се помиряват. Би било по-добре за всички, само че няма да стане. Вместо това ще стартира война, а Брюкселските съглашения ще ги сполети ориста на Минските.
Възстановяването на сръбския надзор над цялото Косово или най-малко над последните сръбски анклави навътре в провинцията е явно невъзможна задача: Косово не е толкоз малко, колкото може да наподобява на картата. Сръбската войска е най-силната в района, само че съотношението сред сърби и албанци в декларираните държавни граници (Сърбия плюс Косово) е едно към три и половина в интерес на сърбите в най-хубавия за сърбите случай. В най-лошия случай един на всеки трима. В същото време косовските албанци и албанците, живеещи в Сърбия отвън Косово, са по-младо, по-страстно и по-въоръжено общество от сръбското. И най-важното, зад тях са щиковете и авиацията на КФОР, т.е. на НАТО.
Победата на албанците ще бъде цялостен надзор върху властта над Ибър Колашин, ще прогонят колкото се може повече сърби оттова, ще слагат своите колаборационисти на административни позиции и ще се опитат да вдигнат въстание в общини Прешево, Медвежа и Буяновац, които граничат с Косово от изток и са обитаеми най-вече с албанци. Местните поддръжници на концепцията за " Велика Албания " считат разширението на границите на Косово към тези общности на Сърбия за " неизбежно ".
В същото време и албанците биха предпочели сърбите да " седят и да не клатят лодката ", само че, несъмнено, това няма да се случи.
В Русия ясно схващат кои са " нашите " там. Но в това уравнение има и няколко незнайни, от които би трябвало да се разграничат най-малко две.
Първо, не е известно доколко Вучич управлява протестиращите в Косово, т.е. до каква степен ескалацията на спора се управлява от негова страна.
Официално те не се управляват по никакъв метод, сърбите си стачкуват сами. Преди няколко години това би било чиста истина, с която малко на брой биха се осмелили да спорят: поради същите брюкселски съглашения сърбите от Ибърски Колашин смятаха президента, независимо казано, за изменник. Но от този момент доста се промени, Вучич се възприема от тях като водач. Но единствено той си знае дали той дърпа " конците ".
Второ, не се знае каква игра играят Вучич и Европейският съюз между тях и каква игра играе Европейският съюз против Съединените щати. Някои води игра сигурно.
В последна сметка европейците не се интересуват кой управлява Прешево и Буяновац и кой Лепосавич и Звечан: значимото е всички да си седят безшумно. Но те са мощно заинтригувани от понижаване на въздействието на Съединени американски щати в Косово, което към момента е решаващо и евентуално рисково. Европа има потребност албанците да се концентрират най-вече върху Европейски Съюз. Съединени американски щати, които са разположили най-голямата си военна база в Европа в Косово, не желаят смяна.
Що се отнася до желанията на сърбите от Сърбия като народ, те също са повече или по-малко известни с помощта на социолозите. Сърбите изрично не желаят да признаят Косово, да заменят това самопризнание за нищо и да се откажат от претенциите си за цялостен надзор над Ибър Колашин. Те към този момент не желаят да влизат в Европейски Съюз - броят на евроскептиците в страната продължава да пораства. Това, което желаят в по-голямата си част, е военно-политически неутралитет, по-нататъшни (и случайно дълги) договаряния с Прищина и концентриране на сръбските управляващи върху социално-икономическите проблеми в страната.
Вариантът, при който Сърбия възвръща със мощ контрола над Косово с всички вероятни последици - боен спор и изолираност от Запада, устройва единствено една четвърт от популацията на страната. И то единствено в случай че Русия помогне на сръбската СВО. На равнище министерство на външните работи Русия към този момент даде обещание да поддържа Белград, само че наподобява Смоленски площад е имал поради политическа поддръжка, а сърбите военна.
Така наподобяват в най-опростен тип съставените елементи на локалната формула за война и мир. Всички къдрици и краища на балканския гордиев възел могат да бъдат разказани единствено в книжни формати, даже в случай че времевият диапазон е стеснен единствено до две или три години. Но главният въпрос в този момент не е в предишното, а в бъдещето - дали ще стартира сръбската СВО.
Има хиляди справедливи аргументи тя да не стартира и множеството от тях се свеждат до обстоятелството, че нова война ще бъде злополука за Сърбия. В същото време сюжетът, при който всичко ще се реши и ще изгрее още веднъж, е понятен и много елементарен:
Албанците освобождават заложниците - всички сърби, които бяха задържани през последните дни, сърбите демонтират барикадите, Прищина към този момент не се пробва да вкара специфичните си елементи в Ибър Колашин, а Белград - своите. След това ще има договаряния - до нова рецесия, която ще стартира най-късно през април. За този месец албанските управляващи отложиха изборите за управление на общините в Ибър Колашин и в този момент царува безредица - всички сърби подадоха оставки в символ на митинг.
Но от време на време се случва по този начин, че събитията са по-силни от логиката и желанията на някой различен. Понякога спорът се трансформира във военна борба от най-малката искра, самичък по себе си и срещу волята на всичките участници, просто тъй като някой ден това въпреки всичко е трябвало да се случи.
Най-вероятно отново ще се размине. Но ще се размине при условия, които вършат възобновяването на касапницата на Балканите по-реални от когато и да било през последните 10 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ