Какво крием зад стената от постове в социалните мрежи
В " Контрасти " тази седмица говорихме за илюзорния свят, който обитаваме посредством известната обществена мрежа " Facebook " с Росица Георгиева - маркетинг експерт.
Опитахме се да разберем дали единствено тъй като нещо е в обществената мрежа, то става настоящо, забавно и ….истинско. Обсъдихме зависимостта от фейсбук - какво ни дава и какво ни взима, какво се крие зад стената от постове, фотоси и видео, както и какво се опитваме да компенсираме, заживявайки във виртуалното пространство.Опитахме се да установим също, до каква степен е значимо за нас непознатото утвърждение под формата на лайкове и прави ли ни това удовлетворени от себе си. И различен значим въпрос - по какъв начин се гради доверие и има ли изобщо такова в обществените мрежи
Жените прекарват приблизително по 81 минути дневно във фейсбук, а мъжете - по 64 минути. 90% от хората, които изследват и наемат чиновници, следят профилите на претендентите, а 69% са склонни да не дават избрана работа на някого, единствено поради интензивността или неактивността в обществената мрежа. Според други изследвания, доста работодатели считат, че неналичието на акаунт във въпросната обществената мрежа, е знак за психологични проблеми. Съществува, обаче, и феноменът състезание. Повечето хора употребяват тази обществена платформа, с цел да споделят своите триумфи и да получат утвърждението на близките.
Много хора считат, че общественият живот стартира и свършва с интензивността в обществените мрежи. За тях неналичието на профил в една от най-популярните измежду тях е равна на липса на другари, бизнес триумф и даже, на живот. Самочувствието се подхранва от особено и точно подбрани постове и фотоси. Но тук се крие и едни от рисковете- човек рискува да обърка действителната си същина с виртуалната, а двете са разнообразни.
Видеото е приоритет пред фотосите, само че и от ден на ден онлайн харесванията ( " лайковете " казано на жаргон) са приоритет за хората пред директната връзка. Сякаш желаеме да компенсираме или да прикрием несгоди, неналичия и дефекти в действителния живот. Безстойностни ли са онлайн харесванията, или са част от пътя, по който крачи човечеството? Дали фейсбук ни служи, или ние служим на тази обществена мрежа? Може би на тези въпроси ще отговори времето...
Опитахме се да разберем дали единствено тъй като нещо е в обществената мрежа, то става настоящо, забавно и ….истинско. Обсъдихме зависимостта от фейсбук - какво ни дава и какво ни взима, какво се крие зад стената от постове, фотоси и видео, както и какво се опитваме да компенсираме, заживявайки във виртуалното пространство.Опитахме се да установим също, до каква степен е значимо за нас непознатото утвърждение под формата на лайкове и прави ли ни това удовлетворени от себе си. И различен значим въпрос - по какъв начин се гради доверие и има ли изобщо такова в обществените мрежи
Жените прекарват приблизително по 81 минути дневно във фейсбук, а мъжете - по 64 минути. 90% от хората, които изследват и наемат чиновници, следят профилите на претендентите, а 69% са склонни да не дават избрана работа на някого, единствено поради интензивността или неактивността в обществената мрежа. Според други изследвания, доста работодатели считат, че неналичието на акаунт във въпросната обществената мрежа, е знак за психологични проблеми. Съществува, обаче, и феноменът състезание. Повечето хора употребяват тази обществена платформа, с цел да споделят своите триумфи и да получат утвърждението на близките.
Много хора считат, че общественият живот стартира и свършва с интензивността в обществените мрежи. За тях неналичието на профил в една от най-популярните измежду тях е равна на липса на другари, бизнес триумф и даже, на живот. Самочувствието се подхранва от особено и точно подбрани постове и фотоси. Но тук се крие и едни от рисковете- човек рискува да обърка действителната си същина с виртуалната, а двете са разнообразни.
Видеото е приоритет пред фотосите, само че и от ден на ден онлайн харесванията ( " лайковете " казано на жаргон) са приоритет за хората пред директната връзка. Сякаш желаеме да компенсираме или да прикрием несгоди, неналичия и дефекти в действителния живот. Безстойностни ли са онлайн харесванията, или са част от пътя, по който крачи човечеството? Дали фейсбук ни служи, или ние служим на тази обществена мрежа? Може би на тези въпроси ще отговори времето...
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ