Красноречивите недомлъвки на Хасан Насрала
В подтекста на войната сред Хамас и Израел, Тел Авив отлично знае, че същинската заплаха идва не от юг, а от север, където, в Южен Ливан (и като продължение към Южна Сирия), е основана шиитската Хизбула. Същата разполага с по-многобройна кадрова бройка, с по-голям и комплициран ракетен боеприпас, в сравнение с са наличните такива на Хамас. Въпреки че обстрелите сред Израел и Хизбула се уголемяват като периодичност и дълбочина от началото на спора, шиитската организация на този стадий избира да ограничи своята роля чрез правилата на реципрочността и контрола на ескалацията с Израел. С две думи, това ще рече, че когато се прави плануван удар, то неговите обект, средство (носител - тип артилерия/ракета/безпилотен летателен апарат) и интензитет би трябвало да дават отговор като обсег на получените от другата страна провали. Това е част от " кодекса на държание ", което съществува сред Израел и Хизбула. Някой би го нарекъл следено стартиране на кръв, чиято цел е да запази както достолепието на двете враждуващи страни, по този начин и да не разрешава програничното " сборичкване " да се трансформира в пълномащабна война с всички вероятни средства, каквато Израел и Хизбула към този момент са водили.
В това отношение речта на ръководителя на шиитската организация Хасан Насрала бе изключително показателна. Но не толкоз поради това, което той сподели в нея, а заради това, което не бе упоменато. В случая Хасан Насрала приказва повече с недомлъвки, които обаче бяха задоволително красноречиви. Така да вземем за пример, заявявайки, че Хизбула към този момент взе участие във войната с Израел, той в действителност попари упованията на Хамас, които бяха в посока на отварянето на втори северен фронт чрез пълномащабни военни дейности, инициирани от шиитската групироква. " Контролираната ескалация " сред Хизбула и Израел, както и " градивната несигурност " на шиитската организация в този спор, за която също загатна Насрала, са доста по-малко от всичко, на което се надяваха в Ивицата Газа. А когато Насрала приказва за това, че успеха на Хамас ще бъде в услуга на страните от района въобще, той въпреки всичко загатна, че това ще е триумф на първо място за самите палестинци. Но в действителност това, което ръководителят на Хизбула не сподели, е, че дружно с успеха върви и отговорността за военните дейности, която също лежи в ръцете на Хамас. В този дух прозвуча и уверението на Насрала, каквото преди този момент чухме и от Техеран, че той не е бил осведомен за плануваната офанзива на Хамас.
Опитът за слагане на здравословна отдалеченост сред шиитската и сунитската организация бе още по-явен, когато Насрала съобщи, че интервенцията на Хамас е " 100 % палестинска като решение и осъществяване ". Имайки поради, че когато ръководителят на Хизбула приказва, то това е съобразено с позицията на Иран, бе забавен и опитът за чертане на сходна отдалеченост сред дейностите на Хамас и режима в Техеран. Оттук в задоволително открита форма Насрала сподели в своята тирада, че протичащото се от началото на предишния месец в Израел е доказателство за това, че макар поддръжката на Иран за организациите, съставляващи " съпротивителната ос ", режимът на аятоласите не упражнява надзор върху дейностите на обособените обединения и техните управления. Въпреки че сходно изказване е подозрително единствено по себе си в немалка част от денонощието, в тази ситуация е значимо, че Иран употребява ръководителя на Хизбула, с цел да насочи (отново) ясно известие към Съединени американски щати, че Техеран няма пръст в организирането на интервенцията на Хамас.
Въпреки че Хасан Насрала надалеч не развя белия байрак, доколкото познатите пропагандно-идеологически формулировки и закани по отношение на Израел и Съединени американски щати бяха част от словесния боеприпас на ръководителя на Хизбула, той въпреки всичко подсказа, че доколкото зависи от него, не би въвлякъл организацията в необятен и неконтролируем спор с Тел Авив. Все отново Хизбула съставлява доста по-пряк мост към Иран, в сравнение с това е казусът на Хамас, а държанието на управляващите в Техеран до момента също кореспондира по-скоро с нежеланието на Иран да рискува открит и пряк боен спор с Израел (и САЩ).
Всъщност речта на Хасан Насрала е първата значима загуба от районно естество за Хамас от началото на спора, доколкото тя послужи по-скоро като увещание към Израел и Съединени американски щати, че шиитската организация - най-малко на този стадий - счита да се придържа към правилата на пропорционалността и следената ескалация с Тел Авив. Само по себе си това не е малко, доколкото ангажира внушителна част от Израелските отбранителни сили на северния фронт, тъй че те да не могат да се концентрират във войната против Хамас на юг. Но Хасан Насрала не отговори на упованията на Хамас, доколкото сунитската терористичната организация несъмнено се надяваше на регионализация на войната, чрез която Хамас да може да си поеме глътка въздух от интензивните удари и териториална агресия, на които въпросната формация е подложена в Ивицата Газа от Израелските отбранителни сили.
Но в случай че Хамас може да стартира война с Израел без глоба от Иран, то Хизбула не може да си разреши сходно нещо. Затова посланията, забележими и невидими, които Хасан Насрала насочи към Израел и Съединени американски щати, могат да се одобряват като разкриващи позицията на Иран. Ако следеното напрежение с Израел работи в интерес на персите, изключително когато то дава като резултат преустановяването на нормализацията на връзките сред Тел Авив и арабските страни, то районна война, в която Иран би взел участие освен посредством делегатите си от " съпротивителната ос ", само че и като законен обект на военни дейности от страна на Израел, то това би сложило редица опасности пред режима в Техеран. А единственото, което е по-важно за аятоласите от унищожаването на Израел, е съхранението на личния им властови монопол в страната.
Израел обаче би направил неточност, в случай че одобри речта на Хасан Насрала като задоволително успокояваща. Неслучайно ръководителят на шиитската организация, другояче съзнателно бидейки обтекаем в речта си, тъй че групировката му да си запази свободата за лавиране в степента на ангажираност в настоящия спор, въпреки всичко непосредствено сподели, че протичащото се в Ивицата Газа може да сътвори качествено нов фронт на Израел, този път на север по границата с Ливан. С други думи, Хасан Насрала остави недомлъвките и върна топката в полето на Израел и Съединени американски щати.
В това отношение речта на ръководителя на шиитската организация Хасан Насрала бе изключително показателна. Но не толкоз поради това, което той сподели в нея, а заради това, което не бе упоменато. В случая Хасан Насрала приказва повече с недомлъвки, които обаче бяха задоволително красноречиви. Така да вземем за пример, заявявайки, че Хизбула към този момент взе участие във войната с Израел, той в действителност попари упованията на Хамас, които бяха в посока на отварянето на втори северен фронт чрез пълномащабни военни дейности, инициирани от шиитската групироква. " Контролираната ескалация " сред Хизбула и Израел, както и " градивната несигурност " на шиитската организация в този спор, за която също загатна Насрала, са доста по-малко от всичко, на което се надяваха в Ивицата Газа. А когато Насрала приказва за това, че успеха на Хамас ще бъде в услуга на страните от района въобще, той въпреки всичко загатна, че това ще е триумф на първо място за самите палестинци. Но в действителност това, което ръководителят на Хизбула не сподели, е, че дружно с успеха върви и отговорността за военните дейности, която също лежи в ръцете на Хамас. В този дух прозвуча и уверението на Насрала, каквото преди този момент чухме и от Техеран, че той не е бил осведомен за плануваната офанзива на Хамас.
Опитът за слагане на здравословна отдалеченост сред шиитската и сунитската организация бе още по-явен, когато Насрала съобщи, че интервенцията на Хамас е " 100 % палестинска като решение и осъществяване ". Имайки поради, че когато ръководителят на Хизбула приказва, то това е съобразено с позицията на Иран, бе забавен и опитът за чертане на сходна отдалеченост сред дейностите на Хамас и режима в Техеран. Оттук в задоволително открита форма Насрала сподели в своята тирада, че протичащото се от началото на предишния месец в Израел е доказателство за това, че макар поддръжката на Иран за организациите, съставляващи " съпротивителната ос ", режимът на аятоласите не упражнява надзор върху дейностите на обособените обединения и техните управления. Въпреки че сходно изказване е подозрително единствено по себе си в немалка част от денонощието, в тази ситуация е значимо, че Иран употребява ръководителя на Хизбула, с цел да насочи (отново) ясно известие към Съединени американски щати, че Техеран няма пръст в организирането на интервенцията на Хамас.
Въпреки че Хасан Насрала надалеч не развя белия байрак, доколкото познатите пропагандно-идеологически формулировки и закани по отношение на Израел и Съединени американски щати бяха част от словесния боеприпас на ръководителя на Хизбула, той въпреки всичко подсказа, че доколкото зависи от него, не би въвлякъл организацията в необятен и неконтролируем спор с Тел Авив. Все отново Хизбула съставлява доста по-пряк мост към Иран, в сравнение с това е казусът на Хамас, а държанието на управляващите в Техеран до момента също кореспондира по-скоро с нежеланието на Иран да рискува открит и пряк боен спор с Израел (и САЩ).
Всъщност речта на Хасан Насрала е първата значима загуба от районно естество за Хамас от началото на спора, доколкото тя послужи по-скоро като увещание към Израел и Съединени американски щати, че шиитската организация - най-малко на този стадий - счита да се придържа към правилата на пропорционалността и следената ескалация с Тел Авив. Само по себе си това не е малко, доколкото ангажира внушителна част от Израелските отбранителни сили на северния фронт, тъй че те да не могат да се концентрират във войната против Хамас на юг. Но Хасан Насрала не отговори на упованията на Хамас, доколкото сунитската терористичната организация несъмнено се надяваше на регионализация на войната, чрез която Хамас да може да си поеме глътка въздух от интензивните удари и териториална агресия, на които въпросната формация е подложена в Ивицата Газа от Израелските отбранителни сили.
Но в случай че Хамас може да стартира война с Израел без глоба от Иран, то Хизбула не може да си разреши сходно нещо. Затова посланията, забележими и невидими, които Хасан Насрала насочи към Израел и Съединени американски щати, могат да се одобряват като разкриващи позицията на Иран. Ако следеното напрежение с Израел работи в интерес на персите, изключително когато то дава като резултат преустановяването на нормализацията на връзките сред Тел Авив и арабските страни, то районна война, в която Иран би взел участие освен посредством делегатите си от " съпротивителната ос ", само че и като законен обект на военни дейности от страна на Израел, то това би сложило редица опасности пред режима в Техеран. А единственото, което е по-важно за аятоласите от унищожаването на Израел, е съхранението на личния им властови монопол в страната.
Израел обаче би направил неточност, в случай че одобри речта на Хасан Насрала като задоволително успокояваща. Неслучайно ръководителят на шиитската организация, другояче съзнателно бидейки обтекаем в речта си, тъй че групировката му да си запази свободата за лавиране в степента на ангажираност в настоящия спор, въпреки всичко непосредствено сподели, че протичащото се в Ивицата Газа може да сътвори качествено нов фронт на Израел, този път на север по границата с Ливан. С други думи, Хасан Насрала остави недомлъвките и върна топката в полето на Израел и Съединени американски щати.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ