Войната срещу терора: Убий терориста!*
В подтекста на скорошните атентати в Европа, ограниченията за битка с тероризма се трансформират в основен аспект от платформите на възходящ брой политици. Необходимостта да се подхващат стъпки в тази посока е осезаема. Но в сериозен миг като сегашния не трябва да забравяме наклонността тематики от необятен публичен интерес да се експлоатират с популистична устременост, за сметка на обективния разбор на плюсовете и минусите на препоръчаните дейности.
Това написа за Милениум клуб Лиана Минкова.
Ето за какво е извънредно значимо, когато приказваме за антитерористични ограничения, обективно и в вероятност да оценим и съпоставим всяка една от тях. Правейки това, би трябвало да вземем поради, че една мярка от подобен темперамент може не просто да не успее да понижи терористичната опасност, а в противен случай – да има противоположен резултат и да я ускори.
В поредност от две публикации ще прегледам разнообразни типове антитерористични тактики, започвайки с тактики, настоящи на правилото на силата, по-конкретно – убийствата на терористи, и използването на средства като летателните апарати вид „ дрон “ за задачата.
Част I
Целенасочените убийства на терористи (от англ. targeted assassinations, targeted killing) съставляват планувано непосредствено премахване на човеци на база тяхното хипотетично участие (и постоянно – лидерство) в терористично придвижване (Carvin, 2012, стр. 531). Убийствата, изключително тези осъществени с безпилотни летателни апарати вид „ дрон “, са постоянно употребена тактичност от страни като Съединени американски щати, въпреки и рядко да се разясняват в българското медийно пространство. Въпреки това техните легитимност и резултатност пораждат мощно спорни отзиви.
Легитимност
Убийствата на терористи постоянно се обосновават като форма на самоотбрана в международната война против терора. Като такива те биват контролирани от правила на интернационалното право.
Една от главните правила в международен мащаб, която е мощно застрашена от практиката на убийствата на терористи е неприкосновеността на държавния суверенитет. Ударите с дрон са изключително рискови в това отношение, защото летателните апарати могат да обхванат на територията на дадена страна, без да оставят диря от самоличността на страната, извършваща интервенцията. Някои специалисти са на мнение, че сходни дейности са оправдани в случаите, когато една страна не може или не желае сама да задържи и съди терористите, пребиваващи на нейна територия. Такъв вид причини са постоянно употребявани във връзка с страни в рецесия или спор. Но не трябва да забравяме, че за доста от тях равното право на суверенитет е измежду дребното форми на правдивост в свят на мощни материални разлики сред страните. Следователно убийства, които не са съгласувани със страната, на чиято територия се правят, крият висок риск от пораждането на отрицание или даже спор.
Друга норма под опасност от този тип антитерористична мярка е правилото на пропорция по време на война – т.е., военни дейности не трябва да се правят, в случай че се чака да нанесат повече вреди, в сравнение с изгоди. Убийствата на терористи могат да доведат до неочакван брой жертви. Според отчети от Пакистан, сполучливо уцелените от дрон цели съставляват по-малко от 2%. Експерти оспорват точната цифра, защото в условия на спор е извънредно мъчно да се преброят както убитите терористи, по този начин и убитите цивилни. Някои от тях съпоставят убийствата с други „ твърди ограничения “ като въоръжена намеса, които биха довели до доста по-висок брой жертви. Въпреки това и на доктрина, и на процедура е видно, че убийствата на терористи имат капацитета да причинят сериозна съсипия, което изисква най-високо равнище на точност при използването на тази тактичност.
Ефикасност
Експертите са мощно раздвоени във връзка с въпроса дали убийствата на терористи носят повече изгоди или загуби във войната против терора.
Най-силният мотив в поддръжка на тази тактичност е, че тя попречва активността на терористичните организации. Причината е, че високият сбор членове не прави самичък по себе си групировките по-успешни, защото броят на терористите с лидерски качества или умения като изработката на бомби и подправянето на документи в реалност е невисок. Освен това оповестяването на терористите за цели ги подтиква да приоритизират личната си сигурност, което повлиява връзката им с техните почитатели. Така да вземем за пример откакто израелски военни убиват както Ш. Ясин, по този начин и неговия правоприемник като водач на Хамас, от организацията отхвърлят да разгласят самоличността на идващия си началник, което прави набирането на членове и увеличението на социална поддръжка доста по-трудно.
Летателните апарати вид „ дрон “ също имат своите последователи. Основните им преимущества включват: относително невисок разход на средства по отношение на доста други тактики, достъп до цели, които не могат да бъдат отстранени с други средства и способността да не подлагат на риск живота на хората, които ги ръководят.
Въпреки това е значимо да се означи, че убийствата на терористи могат да имат противоположен на стремежи резултат. При избрани условия е допустимо отстраняването на водач да увеличи публичната поддръжка към организацията и даже да докара до ответни удари. Някои специалисти настояват, че сходни убийства в действителност трансформират терористичните водачи в герои за техните поддръжници.
Негативен резултат може да се забележи и при използването на летателните апарати вид „ дрон “. Например, ударите през 2005 и 2006 година против Съюза на Ислямските съдилища в Сомалия отстраниха самостоятелни цели, само че и разгневиха популацията, като по този метод ускориха въздействието на екстремистите. В резултат известността на организацията се ускори, което предизвика до известна степен издигането на групата „ Аш Шабаб “.
Вземайки поради спорните мнения във връзка с убийствата като антитерористична тактичност, можем да предположим, че техният резултат ще зависи от събитията, в които са използвани. Важен фактор е структурата на дадена терористична организация – разумно е децентрализираните групи да са по-устойчиви към подобен вид ограничения от йерархичните. Терористичните организации нормално са проведени под формата на мрежа от голям брой „ кафези “, които постоянно съвсем нямат връзка между тях, което понижава резултата от отстраняването на която и да е от тях. От друга страна, някои създатели настояват, че заради особената роля на водача в екстремистки организации, което затруднява намирането на заместител, тези групи са изключително уязвими към целенасочени убийства. Други специалисти обръщат внимание на фактори като възрастта и размерите на организацията.
Най-силен резултат върху устойчивостта на тези групировки обаче има публичната поддръжка. Тя може даже да обезличи фигурата на водача. Това изобретение е значимо по две аргументи. Първо, то показва лимита на убийствата като антитерористична мярка – даже и да отстранят рискови самостоятелни персони, те не адресират основата на казуса: факторите, които пораждат и ускоряват радикализация. Второ, то посочва опцията от противоположен резултат в случаи, в които убийства се употребяват против групи, подкрепяни от огромна част от популацията на обещано място.
Изводът е, че убийствата на терористи, в това число посредством използването на средства като апаратите вид „ дрон “, могат да имат нежелани последици, а даже и да нямат – не са задоволителни сами по себе си да предотвратят терористичната опасност в дълготраен проект. Това е по този начин, тъй като сходен вид „ твърди ограничения “ съставляват тактики, само че не и тактики за справяне с проблем. Ако бъдат употребявани в битката с тероризма (което единствено по себе си би изисквало акуратен анализ), убийствата би трябвало не да заместват, а да се интегрират в необятна тактика, включваща обществени и дипломатически ограничения за адресиране на проблемите на популацията в страни със слаби институции и антирадикализация. Такъв вид средства ще бъдат разисквани във втората част на тази публикация. Междувременно би трябвало да запомним, че всяка една тактичност, колкото и „ комфортна “ да наподобява в даден миг, в никакъв случай не трябва да движи политическата тактика за справяне със опасността.
* Заглавието е на редакцията
Литература:
Byman, D. (2006) ‘Do Targeted Killings Work,’ Foreign Affairs, 85:2, pp. 95-111
Byman, D. (2013) ‘Why Drones Work: The Case for Washington’s Weapon of Choice,’ Foreign Affairs, 92, pp. 32-43
Carvin, S. (2012) ‘The Trouble with Targeted Killing,’ Security Studies, 21:3, pp. 529-555
Cronin, A. K. (2013) ‘Why Drones Fail: When the Tactic Drives the Strategy,’ Foreign Affairs, 92, pp. 44-54
Exum, A. M., Fick, N. C., Humayun, A. A. and D. J. Kilcullen (2009) ‘Triage: The Next Twelve Months in Afghanistan and Pakistan,’ Center for New American Security
Gross, M. L. (2006) ‘Assassination and Targeted Killing: Law Enforcement, Execution or Self-Defense?’ Journal of Applied Philosophy, 23: 3, pp. 323-335
Това написа за Милениум клуб Лиана Минкова.
Ето за какво е извънредно значимо, когато приказваме за антитерористични ограничения, обективно и в вероятност да оценим и съпоставим всяка една от тях. Правейки това, би трябвало да вземем поради, че една мярка от подобен темперамент може не просто да не успее да понижи терористичната опасност, а в противен случай – да има противоположен резултат и да я ускори.
В поредност от две публикации ще прегледам разнообразни типове антитерористични тактики, започвайки с тактики, настоящи на правилото на силата, по-конкретно – убийствата на терористи, и използването на средства като летателните апарати вид „ дрон “ за задачата.
Част I
Целенасочените убийства на терористи (от англ. targeted assassinations, targeted killing) съставляват планувано непосредствено премахване на човеци на база тяхното хипотетично участие (и постоянно – лидерство) в терористично придвижване (Carvin, 2012, стр. 531). Убийствата, изключително тези осъществени с безпилотни летателни апарати вид „ дрон “, са постоянно употребена тактичност от страни като Съединени американски щати, въпреки и рядко да се разясняват в българското медийно пространство. Въпреки това техните легитимност и резултатност пораждат мощно спорни отзиви.
Легитимност
Убийствата на терористи постоянно се обосновават като форма на самоотбрана в международната война против терора. Като такива те биват контролирани от правила на интернационалното право.
Една от главните правила в международен мащаб, която е мощно застрашена от практиката на убийствата на терористи е неприкосновеността на държавния суверенитет. Ударите с дрон са изключително рискови в това отношение, защото летателните апарати могат да обхванат на територията на дадена страна, без да оставят диря от самоличността на страната, извършваща интервенцията. Някои специалисти са на мнение, че сходни дейности са оправдани в случаите, когато една страна не може или не желае сама да задържи и съди терористите, пребиваващи на нейна територия. Такъв вид причини са постоянно употребявани във връзка с страни в рецесия или спор. Но не трябва да забравяме, че за доста от тях равното право на суверенитет е измежду дребното форми на правдивост в свят на мощни материални разлики сред страните. Следователно убийства, които не са съгласувани със страната, на чиято територия се правят, крият висок риск от пораждането на отрицание или даже спор.
Друга норма под опасност от този тип антитерористична мярка е правилото на пропорция по време на война – т.е., военни дейности не трябва да се правят, в случай че се чака да нанесат повече вреди, в сравнение с изгоди. Убийствата на терористи могат да доведат до неочакван брой жертви. Според отчети от Пакистан, сполучливо уцелените от дрон цели съставляват по-малко от 2%. Експерти оспорват точната цифра, защото в условия на спор е извънредно мъчно да се преброят както убитите терористи, по този начин и убитите цивилни. Някои от тях съпоставят убийствата с други „ твърди ограничения “ като въоръжена намеса, които биха довели до доста по-висок брой жертви. Въпреки това и на доктрина, и на процедура е видно, че убийствата на терористи имат капацитета да причинят сериозна съсипия, което изисква най-високо равнище на точност при използването на тази тактичност.
Ефикасност
Експертите са мощно раздвоени във връзка с въпроса дали убийствата на терористи носят повече изгоди или загуби във войната против терора.
Най-силният мотив в поддръжка на тази тактичност е, че тя попречва активността на терористичните организации. Причината е, че високият сбор членове не прави самичък по себе си групировките по-успешни, защото броят на терористите с лидерски качества или умения като изработката на бомби и подправянето на документи в реалност е невисок. Освен това оповестяването на терористите за цели ги подтиква да приоритизират личната си сигурност, което повлиява връзката им с техните почитатели. Така да вземем за пример откакто израелски военни убиват както Ш. Ясин, по този начин и неговия правоприемник като водач на Хамас, от организацията отхвърлят да разгласят самоличността на идващия си началник, което прави набирането на членове и увеличението на социална поддръжка доста по-трудно.
Летателните апарати вид „ дрон “ също имат своите последователи. Основните им преимущества включват: относително невисок разход на средства по отношение на доста други тактики, достъп до цели, които не могат да бъдат отстранени с други средства и способността да не подлагат на риск живота на хората, които ги ръководят.
Въпреки това е значимо да се означи, че убийствата на терористи могат да имат противоположен на стремежи резултат. При избрани условия е допустимо отстраняването на водач да увеличи публичната поддръжка към организацията и даже да докара до ответни удари. Някои специалисти настояват, че сходни убийства в действителност трансформират терористичните водачи в герои за техните поддръжници.
Негативен резултат може да се забележи и при използването на летателните апарати вид „ дрон “. Например, ударите през 2005 и 2006 година против Съюза на Ислямските съдилища в Сомалия отстраниха самостоятелни цели, само че и разгневиха популацията, като по този метод ускориха въздействието на екстремистите. В резултат известността на организацията се ускори, което предизвика до известна степен издигането на групата „ Аш Шабаб “.
Вземайки поради спорните мнения във връзка с убийствата като антитерористична тактичност, можем да предположим, че техният резултат ще зависи от събитията, в които са използвани. Важен фактор е структурата на дадена терористична организация – разумно е децентрализираните групи да са по-устойчиви към подобен вид ограничения от йерархичните. Терористичните организации нормално са проведени под формата на мрежа от голям брой „ кафези “, които постоянно съвсем нямат връзка между тях, което понижава резултата от отстраняването на която и да е от тях. От друга страна, някои създатели настояват, че заради особената роля на водача в екстремистки организации, което затруднява намирането на заместител, тези групи са изключително уязвими към целенасочени убийства. Други специалисти обръщат внимание на фактори като възрастта и размерите на организацията.
Най-силен резултат върху устойчивостта на тези групировки обаче има публичната поддръжка. Тя може даже да обезличи фигурата на водача. Това изобретение е значимо по две аргументи. Първо, то показва лимита на убийствата като антитерористична мярка – даже и да отстранят рискови самостоятелни персони, те не адресират основата на казуса: факторите, които пораждат и ускоряват радикализация. Второ, то посочва опцията от противоположен резултат в случаи, в които убийства се употребяват против групи, подкрепяни от огромна част от популацията на обещано място.
Изводът е, че убийствата на терористи, в това число посредством използването на средства като апаратите вид „ дрон “, могат да имат нежелани последици, а даже и да нямат – не са задоволителни сами по себе си да предотвратят терористичната опасност в дълготраен проект. Това е по този начин, тъй като сходен вид „ твърди ограничения “ съставляват тактики, само че не и тактики за справяне с проблем. Ако бъдат употребявани в битката с тероризма (което единствено по себе си би изисквало акуратен анализ), убийствата би трябвало не да заместват, а да се интегрират в необятна тактика, включваща обществени и дипломатически ограничения за адресиране на проблемите на популацията в страни със слаби институции и антирадикализация. Такъв вид средства ще бъдат разисквани във втората част на тази публикация. Междувременно би трябвало да запомним, че всяка една тактичност, колкото и „ комфортна “ да наподобява в даден миг, в никакъв случай не трябва да движи политическата тактика за справяне със опасността.
* Заглавието е на редакцията
Литература:
Byman, D. (2006) ‘Do Targeted Killings Work,’ Foreign Affairs, 85:2, pp. 95-111
Byman, D. (2013) ‘Why Drones Work: The Case for Washington’s Weapon of Choice,’ Foreign Affairs, 92, pp. 32-43
Carvin, S. (2012) ‘The Trouble with Targeted Killing,’ Security Studies, 21:3, pp. 529-555
Cronin, A. K. (2013) ‘Why Drones Fail: When the Tactic Drives the Strategy,’ Foreign Affairs, 92, pp. 44-54
Exum, A. M., Fick, N. C., Humayun, A. A. and D. J. Kilcullen (2009) ‘Triage: The Next Twelve Months in Afghanistan and Pakistan,’ Center for New American Security
Gross, M. L. (2006) ‘Assassination and Targeted Killing: Law Enforcement, Execution or Self-Defense?’ Journal of Applied Philosophy, 23: 3, pp. 323-335
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ