Ами ако се подкваси
Имаше на времето доста прекрасен анекдот, който коства ми се дава отговор на основаното сега състояние. Седял безпаричен мъж на брега на морето и гледал вълните. Минал различен и го попитал: „ Какво гледаш? Чакам морето да се подкваси на кисело мляко!- дал отговор мъжът.-Да де, но нали знаеш че няма да стане!- споделил другият. -Ами все пак…ако стане! “- дал отговор му чакащият.
В момента политическите анализатори премятат в ежедневни диалози случилото се през последните два месеца, че дори и през последните четири години. Между другите диалози те се пробват да схванат дали българският народ е изпаднал в незаинтересованост или в обезсърчение. Само по себе си това упражнение е забавно и несъмнено вълнуващо за мнозина откриватели на българската народопсихология. Но на мен ми се коства, че е доста по значимо да разберем доколко тези положения са обзели българското общество и в случай че можем- да посъветваме хората, които биха чули съвет по какъв начин да продължат по-нататък.
Защото светът не свършва с нашите избори, въпреки и „ 2 в 1 “, той не свършва с нашите стопански, обществени, културни и политически проблеми. Светът е доста по-голям от размерите на нашата страна или даже на Балканския полуостров, на който имаме претенцията да заемаме значимо място. Светът има свое развиване, което даже не се свежда до месеци, години или петилетки. Светът се подрежда в границите на десетилетия и епохи. Така, че дайте да забележим какво въпреки всичко можем да измислим до момента в който умуваме и тежко страдаме над проблемите от тези избори.
Да, изборната интензивност беше доста ниска- 30%. Но самото разбиране „ 30% “ не е толкоз стряскащо. По-лошо да вземем за пример е двайсет %, а също по този начин има и 10 %. Затова аз си ги представям тези 30% по следния метод, с цел да ми наподобява по-реалистично и по-ангажиращо. Седят в къщи трима души – майка, татко и син- и знаят, че само бащата е отишъл да гласоподава, а майката и синът са споделили: „ Не се интересуваме от избори! Да става каквото ще! “ Кажете ми по какъв начин ще се усещат те като седнат да гледат телевизия и да си приказват за техните си проблеми. От в този момент ви казвам- ще се усещат доста зле. Защото те към този момент са споделили, че желаят да живеят в две разнообразни държави- в едната хората се интересуват от живота в обществото, а в другата са споделили, че това не ги интересува. И в фамилията настава тежка рецесия. Ами представете си, че на посетители на възрастните родители идват двамата сина със своите фамилии. И незабавно се схваща, че възрастните родители са дали своят вот, а фамилиите на двамата сина не са дали своят вот и изобщо не желаят да знаят какво ще става в страната. Най-много да я напсуват и да кажат, че са подготвени „ да си вдигнат чуковете и да отидат в друга страна “. Отново в огромното семейство ще настъпи екзистенциална рецесия. Отново ще се разбере, че възрастните родители желаят да живеят в една страна в която хората се интересуват какво става, а синовете с техните фамилии желаят да живеят в друга страна, в която никой от нищо не се интересува. Отново имаме тежка фамилна рецесия.
И така- можем да продължаваме до безконечност с близки, познати, родственици и другари. Накрая отново ще стигнем до общата ситуация- в България един човек се интересува от това, което става в страната а против него стоят други двама, които от нищо не се интересуват и нищо не желаят да вършат. Или, в случай че решат въпреки всичко да създадат нещо, най-вече да отидат до кръчмата, да седнат на бира и да псуват партиите, държавното управление, Народното събрание, президента, Европейски Съюз, Русия и НАТО. В друг порядък, схваща се- само че това не трансформира общата картина.
Тъй като започнахме с двете положения ще кажа, че и двете - незаинтересованост и обезсърчение – са извънредно тежки и деструктивни за обществото. Пък и за всеки човек поотделно. Но въпреки всичко в тях има основна разлика. Апатията е положение, което не е особено за действената, работеща, трудеща се, търсеща отговори на проблемите Европа. То може да се практикува удачно в такива страни, да вземем за пример, като Индия- огромна, безкрайна, обитаема с доста и разнообразни нации с доста и разнообразни езици, с големи контрасти и с неспособност да намериш единствената истина просто като тичаш напред-назад. Затова някои хора там са основали медитацията – нищо не правиш, седиш и мислиш по какъв начин да го бъде. Пък докъдето стигнеш.
На мен в нашата обстановка повече ми харесва отчаянието. То включва тежко отричане, само че в това време в него има страст. Емоцията е горивото на дейностите. Разбира се, може това обезсърчение да не докара до никакво деяние а по-скоро индивидът да се отдаде на блаженото успокоение на апатията.
Но аз повече разгадавам на другия вид. Разчитам, че този човек ще се ядоса, ще се надигне и… Тогава нещо може и да се случи. Нещо по-различно от стоенето на едно място, до момента в който чакаме морето да се подкваси.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18086Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18827Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26410Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16093Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10307Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209600Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
Източник: pogled.info
В момента политическите анализатори премятат в ежедневни диалози случилото се през последните два месеца, че дори и през последните четири години. Между другите диалози те се пробват да схванат дали българският народ е изпаднал в незаинтересованост или в обезсърчение. Само по себе си това упражнение е забавно и несъмнено вълнуващо за мнозина откриватели на българската народопсихология. Но на мен ми се коства, че е доста по значимо да разберем доколко тези положения са обзели българското общество и в случай че можем- да посъветваме хората, които биха чули съвет по какъв начин да продължат по-нататък.
Защото светът не свършва с нашите избори, въпреки и „ 2 в 1 “, той не свършва с нашите стопански, обществени, културни и политически проблеми. Светът е доста по-голям от размерите на нашата страна или даже на Балканския полуостров, на който имаме претенцията да заемаме значимо място. Светът има свое развиване, което даже не се свежда до месеци, години или петилетки. Светът се подрежда в границите на десетилетия и епохи. Така, че дайте да забележим какво въпреки всичко можем да измислим до момента в който умуваме и тежко страдаме над проблемите от тези избори.
Да, изборната интензивност беше доста ниска- 30%. Но самото разбиране „ 30% “ не е толкоз стряскащо. По-лошо да вземем за пример е двайсет %, а също по този начин има и 10 %. Затова аз си ги представям тези 30% по следния метод, с цел да ми наподобява по-реалистично и по-ангажиращо. Седят в къщи трима души – майка, татко и син- и знаят, че само бащата е отишъл да гласоподава, а майката и синът са споделили: „ Не се интересуваме от избори! Да става каквото ще! “ Кажете ми по какъв начин ще се усещат те като седнат да гледат телевизия и да си приказват за техните си проблеми. От в този момент ви казвам- ще се усещат доста зле. Защото те към този момент са споделили, че желаят да живеят в две разнообразни държави- в едната хората се интересуват от живота в обществото, а в другата са споделили, че това не ги интересува. И в фамилията настава тежка рецесия. Ами представете си, че на посетители на възрастните родители идват двамата сина със своите фамилии. И незабавно се схваща, че възрастните родители са дали своят вот, а фамилиите на двамата сина не са дали своят вот и изобщо не желаят да знаят какво ще става в страната. Най-много да я напсуват и да кажат, че са подготвени „ да си вдигнат чуковете и да отидат в друга страна “. Отново в огромното семейство ще настъпи екзистенциална рецесия. Отново ще се разбере, че възрастните родители желаят да живеят в една страна в която хората се интересуват какво става, а синовете с техните фамилии желаят да живеят в друга страна, в която никой от нищо не се интересува. Отново имаме тежка фамилна рецесия.
И така- можем да продължаваме до безконечност с близки, познати, родственици и другари. Накрая отново ще стигнем до общата ситуация- в България един човек се интересува от това, което става в страната а против него стоят други двама, които от нищо не се интересуват и нищо не желаят да вършат. Или, в случай че решат въпреки всичко да създадат нещо, най-вече да отидат до кръчмата, да седнат на бира и да псуват партиите, държавното управление, Народното събрание, президента, Европейски Съюз, Русия и НАТО. В друг порядък, схваща се- само че това не трансформира общата картина.
Тъй като започнахме с двете положения ще кажа, че и двете - незаинтересованост и обезсърчение – са извънредно тежки и деструктивни за обществото. Пък и за всеки човек поотделно. Но въпреки всичко в тях има основна разлика. Апатията е положение, което не е особено за действената, работеща, трудеща се, търсеща отговори на проблемите Европа. То може да се практикува удачно в такива страни, да вземем за пример, като Индия- огромна, безкрайна, обитаема с доста и разнообразни нации с доста и разнообразни езици, с големи контрасти и с неспособност да намериш единствената истина просто като тичаш напред-назад. Затова някои хора там са основали медитацията – нищо не правиш, седиш и мислиш по какъв начин да го бъде. Пък докъдето стигнеш.
На мен в нашата обстановка повече ми харесва отчаянието. То включва тежко отричане, само че в това време в него има страст. Емоцията е горивото на дейностите. Разбира се, може това обезсърчение да не докара до никакво деяние а по-скоро индивидът да се отдаде на блаженото успокоение на апатията.
Но аз повече разгадавам на другия вид. Разчитам, че този човек ще се ядоса, ще се надигне и… Тогава нещо може и да се случи. Нещо по-различно от стоенето на едно място, до момента в който чакаме морето да се подкваси.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18086Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18827Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26410Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16093Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10307Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209600Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ