Кирил Драганов: Железопътен терминал може да свърже ТИЗ с Пъ...
В подтекста на идната китайска Нова година повдигаме една забавна тематика и тя е за Пътя на коприната и връзката му с Пловдив. Древният маршрут залегна в самодейността „ Един пояс, веднъж “, световна тактика за развиване, призната от държавното управление на Китай през 2013 година и включваща инфраструктурно развиване и вложения в към 70 страни и интернационалните организации.
Възроденият Път на коприната може да влиза у нас през Варна и Бургас, в случай че се прекоси Черно море от Грузия. Къде е обаче мястото на Пловдив в този план?
По тематиката беседваме с Кирил Драганов, специалист по превоз и логистика. Според него Тракия икономическа зона има основно място в един сходен план. Той към този момент е показал своя идея за това пред специалистите на зоната. Провел е също по този начин изчерпателен диалог с към този момент някогашния транспортен министър Николай Събев при последното му посещаване в ТИЗ.
- Г-н Драганов, не звучи ли сантиментално в 21. век да се възражда Пътят на коприната, т.е. античният търговски път, който в миналото свързваше Далечния изток с Европа?
- В стопанската система на Европа е жизненонеобходимо безпроблемното напредване на артикули от Китай, страна, разполагаща с благоприятни условия и запаси за поддържането на жизненоважни браншове в Европа. Наред с морския контейнерен превоз би трябвало да прибавим и железопътния карго превоз, който в моменти на рецесии сподели своята резистентност и предвидимост. Като значимо стратегическо местонахождение България нееднократно е устоявала на провокациите на другите стопански и стратегически проблеми, пред които е изправена - сама, а и като пълновръстен член на Европейския съюз, от Средновековието до в този момент. Така че страната ни и целият район на Балканите ще бъдат основни за триумфа на самодейността „ Един пояс, веднъж “.
- Вероятно един от причините за всичко това е спирането на веригите на доставки, които видяхме по време на пандемията към COVID-19.
- Световната коронавирус пандемия изправи света, който познавахме, пред съществени тествания както в човешки, по този начин и в стопански аспект. Като прибавим и „ военната интервенция ” в Украйна, виждаме, че спирането е мъчно възстановимо. Прекъсването на веригите за доставки сподели значимостта на други възможности по линия на доставките във всички браншове на стопанската система. Като специалист в развиването на TEN-T (Трансевропейската транспортна мрежа) коридорите смятам, че точно те биха осъществили ритмичността и предвидимостта на веригите за доставки. Това може да стане с възраждането на Южния път на коприната. Тази мултимодална железопътна връзка е в положение да обезпечи предвидимостта на тези вериги, осъществявайки връзката Китай-България-Европа, част от TEN-T коридора „ Един пояс веднъж ”.
Интермодален терминал и логистичен център
- Да, само че имаме ли подготвеност да предложим качествени трасета за реализацията на тази световна концепция?
- Анализирайки актуалното положение на инфраструктурата, нужна за реализиране на интермодалния и мултимодалния транспорт през България, би трябвало да признаем, че тя изостава от интернационалните условия и стандарти. Изграждането (терминали и товарни селища), както и постигането на нужната оперативна съгласуемост на железопътната транспортна система с Трансевропейската транспортна мрежа са във фокуса на взаимната ни работа с Тракия икономическа зона (ТИЗ). Развиването на сходен смесен превоз парира разнообразни проблеми, свързани с морския превоз от Китай, като едностранното отсрочване на отплавания на фидери, а в последните няколко месеца на директните линии, базирайки се на намаляло търсене.
- Китайците към този момент оповестиха, че желаят да изградят лична индустриална зона в България и на Балканите, а не да вземат участие в зони, където има голям брой показани страни и техните компании. Къде тогава виждате мястото в плана на ТИЗ?
- Тракия икономическа зона обслужва главен дял от стопанската система на Централна и Южна България. Тук оперират стотици компании с голям потенциал във всички браншове - от метали през автомобилостроене до финтех технологии. Нарастването на търсенето на размерите на поръчки демонстрират нуждата от други възможности, каквато са TEN-T коридорите. Изглежда, ще се случи това, което е желал преди време Тодор Живков - Пловдив да стане софтуерен център. В идващите 2-4 години тук ще се построят 15 предприятия и то с огромни потенциали.
Днес геостратегическото местонахождение на ТИЗ е припознато от редица международни компании от международен мащаб. Този план за създаване на железопътна връзка с терминал в региона на ТИЗ има комфортно местонахождение, предлагащо най-пряка връзка сред Китай и България, респективно сред страните от Централна Европа и Китай. През града минават 4 основни жп линии от три европейски транспортни коридора, 2 основни автомобилни пътища, а на територията на общината е ситуирано и интернационално летище. Към сегашния миг съществува железопътен терминал, ситуиран на гара Златитрап, на 5 км от града.
- Какви са стъпките по построяването на сходен план?
- Такъв план може да бъде построен в две етапи. Първата обгръща повърхност не по-малка от 100-150 дка за създаване на площадката за товаро-разтоварна активност с прилежащите й здания, зона за предпазване на празни контейнери, митница, складови уреди и инфраструктура. Тук може да се добави и построяването на паркинг за изчакване на товарните коли със съответните уреди и здания. Във фаза 2, която обгръща повърхност от 150-200 дка, би следвало да се доближават оптималните размери на железопътната част от интермодален/мултимодален терминал посредством уголемение на площадките за товаро-разтоварна активност.
В стратегически проект участниците от този кулоар провеждат постоянни съвещания, срещи, конгреси в прилежаща Турция, където дискутират проблемите и набелязват решенията, свързани с реализирането на този забележителен и значим път за стопанските системи на всеки един от участниците. Искрено се надявам да ни се даде опция да участваме в процесите, нужни за реализирането на този значим за страната ни план. До този миг няма информация от тези срещи за напредъка по плана. Изразявам готовността си и тази на екипа на Тракия икономическа зона в реализирането му.
Кирил Драганов е на 41 година, роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския център за транспортни политики. Одитор и член на Института на вътрешните инспектори в България. Завършил е компетентност „ Технологии и ръководство в превоза “ - бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в ръководството на превоза и логистиката на веригите за доставки.
В момента е част от екипа на огромна интернационална компания, водач измежду производителите на електрически колела в страната, като специалист по морска логистика. Извършва разбори, консултиране, одитиране и оценка на успеваемостта на компании в областта на превоза и логистиката.
Възроденият Път на коприната може да влиза у нас през Варна и Бургас, в случай че се прекоси Черно море от Грузия. Къде е обаче мястото на Пловдив в този план?
По тематиката беседваме с Кирил Драганов, специалист по превоз и логистика. Според него Тракия икономическа зона има основно място в един сходен план. Той към този момент е показал своя идея за това пред специалистите на зоната. Провел е също по този начин изчерпателен диалог с към този момент някогашния транспортен министър Николай Събев при последното му посещаване в ТИЗ.
- Г-н Драганов, не звучи ли сантиментално в 21. век да се възражда Пътят на коприната, т.е. античният търговски път, който в миналото свързваше Далечния изток с Европа?
- В стопанската система на Европа е жизненонеобходимо безпроблемното напредване на артикули от Китай, страна, разполагаща с благоприятни условия и запаси за поддържането на жизненоважни браншове в Европа. Наред с морския контейнерен превоз би трябвало да прибавим и железопътния карго превоз, който в моменти на рецесии сподели своята резистентност и предвидимост. Като значимо стратегическо местонахождение България нееднократно е устоявала на провокациите на другите стопански и стратегически проблеми, пред които е изправена - сама, а и като пълновръстен член на Европейския съюз, от Средновековието до в този момент. Така че страната ни и целият район на Балканите ще бъдат основни за триумфа на самодейността „ Един пояс, веднъж “.
- Вероятно един от причините за всичко това е спирането на веригите на доставки, които видяхме по време на пандемията към COVID-19.
- Световната коронавирус пандемия изправи света, който познавахме, пред съществени тествания както в човешки, по този начин и в стопански аспект. Като прибавим и „ военната интервенция ” в Украйна, виждаме, че спирането е мъчно възстановимо. Прекъсването на веригите за доставки сподели значимостта на други възможности по линия на доставките във всички браншове на стопанската система. Като специалист в развиването на TEN-T (Трансевропейската транспортна мрежа) коридорите смятам, че точно те биха осъществили ритмичността и предвидимостта на веригите за доставки. Това може да стане с възраждането на Южния път на коприната. Тази мултимодална железопътна връзка е в положение да обезпечи предвидимостта на тези вериги, осъществявайки връзката Китай-България-Европа, част от TEN-T коридора „ Един пояс веднъж ”.
Интермодален терминал и логистичен център
- Да, само че имаме ли подготвеност да предложим качествени трасета за реализацията на тази световна концепция?
- Анализирайки актуалното положение на инфраструктурата, нужна за реализиране на интермодалния и мултимодалния транспорт през България, би трябвало да признаем, че тя изостава от интернационалните условия и стандарти. Изграждането (терминали и товарни селища), както и постигането на нужната оперативна съгласуемост на железопътната транспортна система с Трансевропейската транспортна мрежа са във фокуса на взаимната ни работа с Тракия икономическа зона (ТИЗ). Развиването на сходен смесен превоз парира разнообразни проблеми, свързани с морския превоз от Китай, като едностранното отсрочване на отплавания на фидери, а в последните няколко месеца на директните линии, базирайки се на намаляло търсене.
- Китайците към този момент оповестиха, че желаят да изградят лична индустриална зона в България и на Балканите, а не да вземат участие в зони, където има голям брой показани страни и техните компании. Къде тогава виждате мястото в плана на ТИЗ?
- Тракия икономическа зона обслужва главен дял от стопанската система на Централна и Южна България. Тук оперират стотици компании с голям потенциал във всички браншове - от метали през автомобилостроене до финтех технологии. Нарастването на търсенето на размерите на поръчки демонстрират нуждата от други възможности, каквато са TEN-T коридорите. Изглежда, ще се случи това, което е желал преди време Тодор Живков - Пловдив да стане софтуерен център. В идващите 2-4 години тук ще се построят 15 предприятия и то с огромни потенциали.
Днес геостратегическото местонахождение на ТИЗ е припознато от редица международни компании от международен мащаб. Този план за създаване на железопътна връзка с терминал в региона на ТИЗ има комфортно местонахождение, предлагащо най-пряка връзка сред Китай и България, респективно сред страните от Централна Европа и Китай. През града минават 4 основни жп линии от три европейски транспортни коридора, 2 основни автомобилни пътища, а на територията на общината е ситуирано и интернационално летище. Към сегашния миг съществува железопътен терминал, ситуиран на гара Златитрап, на 5 км от града.
- Какви са стъпките по построяването на сходен план?
- Такъв план може да бъде построен в две етапи. Първата обгръща повърхност не по-малка от 100-150 дка за създаване на площадката за товаро-разтоварна активност с прилежащите й здания, зона за предпазване на празни контейнери, митница, складови уреди и инфраструктура. Тук може да се добави и построяването на паркинг за изчакване на товарните коли със съответните уреди и здания. Във фаза 2, която обгръща повърхност от 150-200 дка, би следвало да се доближават оптималните размери на железопътната част от интермодален/мултимодален терминал посредством уголемение на площадките за товаро-разтоварна активност.
В стратегически проект участниците от този кулоар провеждат постоянни съвещания, срещи, конгреси в прилежаща Турция, където дискутират проблемите и набелязват решенията, свързани с реализирането на този забележителен и значим път за стопанските системи на всеки един от участниците. Искрено се надявам да ни се даде опция да участваме в процесите, нужни за реализирането на този значим за страната ни план. До този миг няма информация от тези срещи за напредъка по плана. Изразявам готовността си и тази на екипа на Тракия икономическа зона в реализирането му.
Кирил Драганов е на 41 година, роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския център за транспортни политики. Одитор и член на Института на вътрешните инспектори в България. Завършил е компетентност „ Технологии и ръководство в превоза “ - бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в ръководството на превоза и логистиката на веригите за доставки.
В момента е част от екипа на огромна интернационална компания, водач измежду производителите на електрически колела в страната, като специалист по морска логистика. Извършва разбори, консултиране, одитиране и оценка на успеваемостта на компании в областта на превоза и логистиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ