Първата карта на Луната е финансирана с пари от бира
В сбирката от редки книги на библиотеката Хънтингтън в Сан Марино, Калифорния, един огромен том, привързан с шнур, седи в кутия от слонова кост, която наподобява като че ли идва от пекарна. В един миг книгата принадлежи на Едуин Хъбъл, който разкрива, че съществуват галактики оттатък нашата лична и че Вселената се уголемява, наред с други неща, в обсерваторията на планината Уилсън. Между износените кожени корици откриваме някои от първите подробни карти на лунната повърхнина, илюстрирани през 17 век.
Книгата, озаглавена „ Селенография “, е основана от може би най-иновативният полски астроном от Коперник насам. Но Ян Хевелий (на основnото изображение) е един от малко по-забравените огромните учени в историята. Селенографията е първата книга с лунни карти и диаграми, които обгръщат другите етапи на Луната. Повече от 300 години преди хората да стъпят на лунната повърхнина, Хевелий документира всеки кратер, скат и котловина, които може да види с телескопа си. Той организира тези наблюдения, както и други, и сформира обстоен звезден азбучник, ползвайки личното си съоръжение в домашна си обсерватория на покрива.
Публикувана през 1647 година, „ Селенография “ прави Хевелий звезда. Италианският астроном Николо Зуки даже демонстрира копие от книгата на папата. Разбира се, сходно на Коперник преди него, Хевелий има вяра, че Земята обикаля към Слънцето. Така за него и неговия азбучник на звездите, оповестен от Brigham Young University Press, папа Инокентий X казва, че „ Селенография “ „ би била книга без паралел, в случай че не беше написана от разколник “.
Картата на Луната на Ян
Хевелий е роден през 1611 година в Данциг, на брега на Балтийско море в тогавашното Кралство Полша. Днес приказният пристанищен град е прочут като Гданск. В Стария град до църквата „ Света Екатерина “ има скулптура на мустакат мъж с островърха брада, погледнал към небето и държащ остарели астрономически принадлежности. Надписът на статуята гласи: „ Ян Хевелий “.
Бащата на Хевелий чака от него да стане предприемач и да взе участие в фамилния пивоварски бизнес и на 19 години го праща да учи право в университета в Лайден. Ян се завръща в Гданск през 1634 година и става търговец, в последна сметка отива на държавна работа като градски консултант, а по-късно става кмет. Но Петър Крюгер, преподавател, вкарва Хевелий в астрономията и възражда небесния блян у младежа. На смъртния си одър Крюгер предизвиква Хевелий да посвети живота си на астрономията – думи, които възбуждат една славна кариера.
През 1641 година Хевелий построява обсерватория на покривите на три прилежащи къщи, които има в Гданск. Като се има поради забележителното му благосъстояние от фамилния пивоварен бизнес, той безусловно насочва парите си от бира към науката. След като придобива и самичък построява редица комплицирани астрономически принадлежности, този „ Звезден палат “ се трансформира в една от най-големите обсерватории в Европа по това време. Уважаеми гости като Едмънд Халей, чиито многочислени достижения включват предсказание на завръщането на кометата, която носи неговото име, идват да посетят и да се срещнат с Хевелий, на стотици километри от другите епицентрове на астрономията в Париж и Лондон.
Картографирането на Луната е едно от първите огромни инициативи на Хевелий. Морските страни по това време обезверено търсят метод да мерят географските дължини в морето и се счита, че Луната може да даде решение на този проблем. Идеята е, че по време на лунно затъмнение, в случай че моряците следят сянката на луната, пресичаща избрана точка на повърхността в 15:03 ч., само че знаят, че на друго място, като Париж, същото секване ще се случи в 15:33 ч., тогава биха могли да изчислят градусите за дължина, даже да са надалеч от местоположението на града. По-точни лунни карти обаче ще са нужни, с цел да бъде допустима тази техника – тъй като другояче би трябвало да се употребява огромен телескоп на преносим транспортен съд.
Питър Гасенди
След доста дълги нощи на покрива с телескопите си, Хевелий съумява да направи няколко груби предварителни рисунки и гравюри. Той ги изпраща на своя другар и сътрудник астроном със седалище в Париж Питър Гасенди, който също се интересува от картографирането на Луната. Гасенди е впечатлен от качеството на работата на Хевелий и го моли да продължи с плана. „ Вие сте надарени с толкоз превъзходни очи, които човек в действителност би могъл да назова „ очите на рис “, написа Гасенди.
Мотивиран, този астроном с очи на рис рисува Луната всяка вечер и по-късно гравира нощните наблюдения в мед на идната заран. Най-после, след 5 години, приключва това начинание с публикуването на „ Selenographia sive Lunae descriptio “.
