9 държави или 40? Какво е Коалицията на желаещите и какво подписа България
“В „ Коалицията на искащите “ са 9 страни, в Европейския съюз са 27 “.
С това изказване вицепремиерът Атанас Пеканов тази седмица се опита да ни успокои, че “многопластовата дипломация ” на кабинета “Радев ” нито съставлява риск за европейското финансиране на България, нито ни прави изключение. С други думи - за какво единствено ние да сме неприятните?
Проблемът тук е, че казвайки това - къде съзнателно, къде по неточност - Пеканов свежда цялата Коалиция до тесния боен формат, в който фактически вземат участие единствено няколко страни. Инициативата обаче има разнообразни равнища на присъединяване и единствено едно от тях се отнася до страните, които са декларирали съответни военни задължения.
Но има и други.
Какво е Коалицията на искащите
Коалицията на искащите за Украйна е доброволна многостранна конструкция, основана като европейски механизъм за гарантиране на сигурността на Украйна в интервала след вероятно преустановяване на огъня.
Тя поражда, тъй като участието на Украйна в НАТО остава блокирано в кратковременен проект, а Съединени американски щати не желаят да поемат официални двустранни гаранции.
Инициативата е водена от Франция и Обединеното кралство и се оформя като европейски дирек за въздържане на Русия, подсилен политически и от Вашингтон.
В необятния политически формат вземат участие близо 40 страни. Но действителното военно обмисляне се води от девет пълноправни членки. Това са Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния. Канада взе участие единствено като сътрудник и наблюдаващ, главно посредством образования и логистична поддръжка.
Официално обединението съществува от 2 март 2025 година, само че за нея се заприказва по-интензивно тази година поради две съществени събития: основната среща в Париж и последвалия политически скандал у нас.
Коалицията действа в няколко формата
Политическият формат е този с близо 40 страни, които разискват бъдещите гаранции за сигурност на Украйна. Този уголемен дипломатически конгрес ги събира, с цел да изработят дълготрайна рамка за политическа, икономическа и отбранителна отбрана на Киев. Основният фокус е основаването на многостранни задължения, които да подсигуряват суверенитета на Украйна и да предотвратят бъдещи експанзии по отношение на нея.
Тук влизат огромните сили от Г-7, страни от ядрото на НАТО и от Черноморския район.
Форматът разрешава на всички участници - в това число България - да вземат участие в стратегическия разговор за сигурност, без автоматизирано да се обвързват с директни военни дейности.
Военният формат е стеснен до деветте страни, които възнамеряват действително разполагане на сили, логистика, въздушни и морски задачи и поемат директни задължения за бойна подготвеност.
Съществува и формат за мониторинг на прекратяването на огъня, воден от Съединени американски щати, в който обединението взе участие с наблюдаващи и специалисти. Той приготвя логистичната рамка за бъдещо заледяване на спора. Неговата съществена задача е да внедри високотехнологични системи за надзор, сателитно наблюдаване и верификация на възможни мирни съглашения. Държавите от необятния политически кръг се включват в този механизъм само посредством изпращане на невъоръжени военни наблюдаващи, юридически съветници и цивилни специалисти.
Има и специфична комисия за нарушавания на прекратяването на огъня. Тя има за цел да проверява и документира всяко нарушаване на вероятно бъдещо помирение на терен. Предвидено е да работи като самостоятелен арбитраж, който да постанова дипломатически или стопански контрамерки против страната, нарушила съглашението. В нея ще вземат участие висши интернационалните наблюдаващи, военни следователи и правни специалисти от страните в обединението, които ще се фокусират изцяло върху събирането на доказателства и предотвратяването на нова ескалация на фронта.
В рамките на обединението са стартирани няколко начинания
Първата е за дълготрайни отбранителни пакети за Украйна: финансиране за оръжия, муниции, образование и бюджетна поддръжка за украинската войска. В тях вземат участие всички страни от военния формат.
Втората самодейност е достъпът до отбранителни депа за бърза реакция, поддържани от Франция, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния.
Третата е построяването на отбранителни уреди в Украйна като бетонни бункери и противотанкови линии по продължение на фронта и границите на Украйна., в което вземат участие главно европейските членове - Целта е да се сътвори непреодолима отбранителна стена, която фрапантно да понижи опциите за нови съветски пробиви на територия.
Основните европейски вложители в построяването на отбранителни уреди са Германия, Франция, Полша и Англия, подкрепени от огромни траншове от самите европейски институции.
Най-амбициозна обаче е самодейността по основаването на многонационални сили за възобновяване на украинската войска, където още веднъж деветте страни от военния формат са водещи, а Канада остава евентуален спомагателен участник. Тя цели изцяло преструктуриране, модернизиране и дълготрайно преоборудване на украинските въоръжени сили по най-високите стандарти на НАТО. Програмата обгръща огромно тактическо образование на нови подразделения и цялостна интеграция на модерни западни бойни системи.
Пета самодейност е мониторингът на прекратяването на огъня, управителен от Съединени американски щати и подсилен от Франция, Англия, Германия, Полша, скандинавските страни и Румъния.
Важно е да отбележим, че Коалицията на искащите е европейски план, който се реализира на междуправителствена основа, т.е. - отвън институционалните рамки и процедури на Европейски Съюз. Това разрешава на участващите страни да вземат бързи оперативни решения, без да бъдат блокирани от условията за цялостно единогласие или несъгласие. И освен: дава свободата на всяка страна сама да дефинира равнището си на ангажираност - съгласно националното си законодателство. И тъй като форматът не е привързан с институционалните процедури на Европейски Съюз, той не постанова наложителни квоти или финансови вноски за общата защита.
Кои страни не вземат участие
Унгария е отвън Коалицията. Страната изрично отхвърля да взе участие в каквито и да е форми на военна помощ или дълготрайни гаранции за сигурност за Киев. Предишната дългогодишна изолираност на Будапеща и блокирането на европейските начинания за Украйна станаха запазена марка на ръководството на Виктор Орбан.
Новото проевропейско държавно управление на премиера Петер Модьор, който пое властта след изборите напролет на 2026 година, направи внезапен завой в унгарската външна политика - подвигна дългогодишното унгарско несъгласие на Орбан върху процеса за присъединение на Украйна и Молдова към Европейски Съюз, с което отпуши старта на формалните договаряния за участие. И стартира да координира огромни пакети с финансова и филантропична поддръжка. Въпреки това във връзка с Коалицията страната пази отдалеченост.
Словакия също не се включва.
Австрия се базира на конституционния си неутралитет, който е залегнал в Конституцията на страната от 1955 година
Италия взе участие в политическите диалози, само че не е част от военния формат. Италианският министър председател Джорджа Мелони съобщи, че Италия няма да изпраща бойци в Украйна, само че е подготвена да поддържа вероятно преустановяване на огъня посредством наблюдателни и обучителни задачи отвън страната. Тя поддържа и основаването на механизъм за групови гаранции за сигурността на Украйна, въодушевен от член 5 на Договора за НАТО, както и запазването на поддръжката за Киев и санкционния напън върху Русия.
Към юли всички балкански страни, членки на НАТО – Румъния, Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия и Словения – се включиха в „ Коалицията на искащите “. На срещата в Париж на 13 юли към формата се причислиха и Северна Македония и Молдова, с което обединението доближи 40 страни. Вследствие на изявленията на Румен Радев, България остава единствената балканска страна, член на НАТО, която на процедура не е част от самодейността.
Тогава какво подписахме?
В Париж, в навечерието на френския народен празник, министър-председателят Румен Радев разгласи, че е получил покана България да се причисли към Коалицията на искащите, само че „ нейното място не е там ". На идващия ден обаче в Киев, в Деня на украинската държавност, външната министърка Велислава Петрова подписа Киевската декларация - заключителния документ на петата среща на върха „ Украйна – Югоизточна Европа “.
По-късно в свои изказвания тя изрично акцентира, че " никой не е подписвал никаква декларация " и документът има само темперамент на взаимно политическо изказване. Премиерът Румен Радев също обществено съобщи пред публицисти:
" Няма автограф, няма и да видите подобен автограф ".
Текстът на въпросната декларация обаче е на президента на Украйна и всеки може да го прочете. Какво откриваме там?
Дйствително не и прикачен документ с мастилени подписи или цифрови документи. Международната дипломатическа процедура за сходни конгреси не планува подобен формат.
В началото и в края на текста обаче са изброени страните, които са приели декларацията консенсусно. Името на България попада паралелно с останалите страни от Югоизточна Европа - като се изключи Сърбия, която категорично отхвърли да се причисли.
Затова, както Клуб Z към този момент писа, в случай че България не е била съгласна с документа, е следвало да го съобщи - както направи сръбският президент Вучич, чието име не е включено.
Какво гласи Киевската декларация?
По създание документът в действителност представлява политическо изказване, само че въпреки всичко е от голяма важност какво гласи то.
С него участващите страни, измежду които и България, декларират, че сигурността на Украйна, на Черноморския район и на Югоизточна Европа е директно обвързвана. И се сплотяват към убеждението, че дълготраен мир и непоклатимост в Европа са невъзможни без самостоятелна и суверенна Украйна.
Всички подписали се страни осъждат съветската военна експанзия против Украйна, почнала през 2014 година с съветската окупация на Крим. Определят офанзивите против украински градове и цивилна инфраструктура като нарушавания на интернационалното право и приканват Москва да приключи войната.
Сред съответно декларираните политически задължения е поддръжката за подсилване на украинската противовъздушна защита. И по-точно:
„ Потвърждаваме още веднъж, че укрепването на качествата на Украйна за противовъздушна защита остава приоритет, по-специално посредством обезпечаване на подобаващи системи и прехващачи, способни да обезвреждат балистични ракети. Подкрепяме активизирането на нужните финансови запаси и интернационалните механизми за тази цел, като отчитаме, че по-силната противовъздушна защита избавя човешки животи и пази сериозната инфраструктура. “, се споделя в декларацията.
Друг значим акцент е европейската интеграция: участващите страни поддържат напредъка на Украйна и Молдова по пътя към участие в Европейския съюз, както и бъдещото участие на Украйна в НАТО, когато съдружниците реализиран единодушие и бъдат изпълнени нужните условия.
И не на последно място: в декларацията се приветства работата на така наречен „ Коалиция на искащите “. По-специално точка 7 признава значимата работа на Коалицията като ефикасен механизъм за поддръжка на Украйна, „ в това число във връзка с даването на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност “ – и показва подготвеност подписалите да засилят присъединяване си в нейната работа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
С това изказване вицепремиерът Атанас Пеканов тази седмица се опита да ни успокои, че “многопластовата дипломация ” на кабинета “Радев ” нито съставлява риск за европейското финансиране на България, нито ни прави изключение. С други думи - за какво единствено ние да сме неприятните?
Проблемът тук е, че казвайки това - къде съзнателно, къде по неточност - Пеканов свежда цялата Коалиция до тесния боен формат, в който фактически вземат участие единствено няколко страни. Инициативата обаче има разнообразни равнища на присъединяване и единствено едно от тях се отнася до страните, които са декларирали съответни военни задължения.
Но има и други.
Какво е Коалицията на искащите
Коалицията на искащите за Украйна е доброволна многостранна конструкция, основана като европейски механизъм за гарантиране на сигурността на Украйна в интервала след вероятно преустановяване на огъня.
Тя поражда, тъй като участието на Украйна в НАТО остава блокирано в кратковременен проект, а Съединени американски щати не желаят да поемат официални двустранни гаранции.
Инициативата е водена от Франция и Обединеното кралство и се оформя като европейски дирек за въздържане на Русия, подсилен политически и от Вашингтон.
В необятния политически формат вземат участие близо 40 страни. Но действителното военно обмисляне се води от девет пълноправни членки. Това са Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния. Канада взе участие единствено като сътрудник и наблюдаващ, главно посредством образования и логистична поддръжка.
Официално обединението съществува от 2 март 2025 година, само че за нея се заприказва по-интензивно тази година поради две съществени събития: основната среща в Париж и последвалия политически скандал у нас.
Коалицията действа в няколко формата
Политическият формат е този с близо 40 страни, които разискват бъдещите гаранции за сигурност на Украйна. Този уголемен дипломатически конгрес ги събира, с цел да изработят дълготрайна рамка за политическа, икономическа и отбранителна отбрана на Киев. Основният фокус е основаването на многостранни задължения, които да подсигуряват суверенитета на Украйна и да предотвратят бъдещи експанзии по отношение на нея.
Тук влизат огромните сили от Г-7, страни от ядрото на НАТО и от Черноморския район.
Форматът разрешава на всички участници - в това число България - да вземат участие в стратегическия разговор за сигурност, без автоматизирано да се обвързват с директни военни дейности.
Военният формат е стеснен до деветте страни, които възнамеряват действително разполагане на сили, логистика, въздушни и морски задачи и поемат директни задължения за бойна подготвеност.
Съществува и формат за мониторинг на прекратяването на огъня, воден от Съединени американски щати, в който обединението взе участие с наблюдаващи и специалисти. Той приготвя логистичната рамка за бъдещо заледяване на спора. Неговата съществена задача е да внедри високотехнологични системи за надзор, сателитно наблюдаване и верификация на възможни мирни съглашения. Държавите от необятния политически кръг се включват в този механизъм само посредством изпращане на невъоръжени военни наблюдаващи, юридически съветници и цивилни специалисти.
Има и специфична комисия за нарушавания на прекратяването на огъня. Тя има за цел да проверява и документира всяко нарушаване на вероятно бъдещо помирение на терен. Предвидено е да работи като самостоятелен арбитраж, който да постанова дипломатически или стопански контрамерки против страната, нарушила съглашението. В нея ще вземат участие висши интернационалните наблюдаващи, военни следователи и правни специалисти от страните в обединението, които ще се фокусират изцяло върху събирането на доказателства и предотвратяването на нова ескалация на фронта.
В рамките на обединението са стартирани няколко начинания
Първата е за дълготрайни отбранителни пакети за Украйна: финансиране за оръжия, муниции, образование и бюджетна поддръжка за украинската войска. В тях вземат участие всички страни от военния формат.
Втората самодейност е достъпът до отбранителни депа за бърза реакция, поддържани от Франция, Германия, Полша, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия и Румъния.
Третата е построяването на отбранителни уреди в Украйна като бетонни бункери и противотанкови линии по продължение на фронта и границите на Украйна., в което вземат участие главно европейските членове - Целта е да се сътвори непреодолима отбранителна стена, която фрапантно да понижи опциите за нови съветски пробиви на територия.
Основните европейски вложители в построяването на отбранителни уреди са Германия, Франция, Полша и Англия, подкрепени от огромни траншове от самите европейски институции.
Най-амбициозна обаче е самодейността по основаването на многонационални сили за възобновяване на украинската войска, където още веднъж деветте страни от военния формат са водещи, а Канада остава евентуален спомагателен участник. Тя цели изцяло преструктуриране, модернизиране и дълготрайно преоборудване на украинските въоръжени сили по най-високите стандарти на НАТО. Програмата обгръща огромно тактическо образование на нови подразделения и цялостна интеграция на модерни западни бойни системи.
Пета самодейност е мониторингът на прекратяването на огъня, управителен от Съединени американски щати и подсилен от Франция, Англия, Германия, Полша, скандинавските страни и Румъния.
Важно е да отбележим, че Коалицията на искащите е европейски план, който се реализира на междуправителствена основа, т.е. - отвън институционалните рамки и процедури на Европейски Съюз. Това разрешава на участващите страни да вземат бързи оперативни решения, без да бъдат блокирани от условията за цялостно единогласие или несъгласие. И освен: дава свободата на всяка страна сама да дефинира равнището си на ангажираност - съгласно националното си законодателство. И тъй като форматът не е привързан с институционалните процедури на Европейски Съюз, той не постанова наложителни квоти или финансови вноски за общата защита.
Кои страни не вземат участие
Унгария е отвън Коалицията. Страната изрично отхвърля да взе участие в каквито и да е форми на военна помощ или дълготрайни гаранции за сигурност за Киев. Предишната дългогодишна изолираност на Будапеща и блокирането на европейските начинания за Украйна станаха запазена марка на ръководството на Виктор Орбан.
Новото проевропейско държавно управление на премиера Петер Модьор, който пое властта след изборите напролет на 2026 година, направи внезапен завой в унгарската външна политика - подвигна дългогодишното унгарско несъгласие на Орбан върху процеса за присъединение на Украйна и Молдова към Европейски Съюз, с което отпуши старта на формалните договаряния за участие. И стартира да координира огромни пакети с финансова и филантропична поддръжка. Въпреки това във връзка с Коалицията страната пази отдалеченост.
Словакия също не се включва.
Австрия се базира на конституционния си неутралитет, който е залегнал в Конституцията на страната от 1955 година
Италия взе участие в политическите диалози, само че не е част от военния формат. Италианският министър председател Джорджа Мелони съобщи, че Италия няма да изпраща бойци в Украйна, само че е подготвена да поддържа вероятно преустановяване на огъня посредством наблюдателни и обучителни задачи отвън страната. Тя поддържа и основаването на механизъм за групови гаранции за сигурността на Украйна, въодушевен от член 5 на Договора за НАТО, както и запазването на поддръжката за Киев и санкционния напън върху Русия.
Към юли всички балкански страни, членки на НАТО – Румъния, Турция, Гърция, Албания, Черна гора, Хърватия и Словения – се включиха в „ Коалицията на искащите “. На срещата в Париж на 13 юли към формата се причислиха и Северна Македония и Молдова, с което обединението доближи 40 страни. Вследствие на изявленията на Румен Радев, България остава единствената балканска страна, член на НАТО, която на процедура не е част от самодейността.
Тогава какво подписахме?
В Париж, в навечерието на френския народен празник, министър-председателят Румен Радев разгласи, че е получил покана България да се причисли към Коалицията на искащите, само че „ нейното място не е там ". На идващия ден обаче в Киев, в Деня на украинската държавност, външната министърка Велислава Петрова подписа Киевската декларация - заключителния документ на петата среща на върха „ Украйна – Югоизточна Европа “.
По-късно в свои изказвания тя изрично акцентира, че " никой не е подписвал никаква декларация " и документът има само темперамент на взаимно политическо изказване. Премиерът Румен Радев също обществено съобщи пред публицисти:
" Няма автограф, няма и да видите подобен автограф ".
Текстът на въпросната декларация обаче е на президента на Украйна и всеки може да го прочете. Какво откриваме там?
Дйствително не и прикачен документ с мастилени подписи или цифрови документи. Международната дипломатическа процедура за сходни конгреси не планува подобен формат.
В началото и в края на текста обаче са изброени страните, които са приели декларацията консенсусно. Името на България попада паралелно с останалите страни от Югоизточна Европа - като се изключи Сърбия, която категорично отхвърли да се причисли.
Затова, както Клуб Z към този момент писа, в случай че България не е била съгласна с документа, е следвало да го съобщи - както направи сръбският президент Вучич, чието име не е включено.
Какво гласи Киевската декларация?
По създание документът в действителност представлява политическо изказване, само че въпреки всичко е от голяма важност какво гласи то.
С него участващите страни, измежду които и България, декларират, че сигурността на Украйна, на Черноморския район и на Югоизточна Европа е директно обвързвана. И се сплотяват към убеждението, че дълготраен мир и непоклатимост в Европа са невъзможни без самостоятелна и суверенна Украйна.
Всички подписали се страни осъждат съветската военна експанзия против Украйна, почнала през 2014 година с съветската окупация на Крим. Определят офанзивите против украински градове и цивилна инфраструктура като нарушавания на интернационалното право и приканват Москва да приключи войната.
Сред съответно декларираните политически задължения е поддръжката за подсилване на украинската противовъздушна защита. И по-точно:
„ Потвърждаваме още веднъж, че укрепването на качествата на Украйна за противовъздушна защита остава приоритет, по-специално посредством обезпечаване на подобаващи системи и прехващачи, способни да обезвреждат балистични ракети. Подкрепяме активизирането на нужните финансови запаси и интернационалните механизми за тази цел, като отчитаме, че по-силната противовъздушна защита избавя човешки животи и пази сериозната инфраструктура. “, се споделя в декларацията.
Друг значим акцент е европейската интеграция: участващите страни поддържат напредъка на Украйна и Молдова по пътя към участие в Европейския съюз, както и бъдещото участие на Украйна в НАТО, когато съдружниците реализиран единодушие и бъдат изпълнени нужните условия.
И не на последно място: в декларацията се приветства работата на така наречен „ Коалиция на искащите “. По-специално точка 7 признава значимата работа на Коалицията като ефикасен механизъм за поддръжка на Украйна, „ в това число във връзка с даването на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност “ – и показва подготвеност подписалите да засилят присъединяване си в нейната работа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ