Сандра Браун се завръща със Съдружници по неволя
В книжарниците може да откриете новия разказ от Сандра Браун - "Съдружници непредпазливо ". В книгата кралицата на сантименталния
съспенс споделя за четирима души, които преди двайсет години се пробват да извършат съвършения грабеж, само че всичко се обърква. Един от тях влиза в
болница. Друг – в пандиза. Третият е погубен. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е щерка на мъжа, за който всички допускат,
че е липсващ дружно с парите от обира. След дълги години тя се завръща в фамилния дом в Тексас, само че не знае, че двама от съучастниците на татко й
към момента живеят там. И наблюдават всяко нейно придвижване. Сандра Браун е а втор на седемдесет и един бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика. Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн. Ето какво споделя писателката за романа „ Съдружници непредпазливо “: „ Идеята за „ Съдружници непредпазливо “ се появи, както от време на време се случва с историите – внезапно се озовах в сцена напряко като от филм. Не бях почнала да щрихирам сюжета, нито да си фантазирала за нея. Напротив, мислех за нещо напълно друго, когато мъжки глас сподели от нищото: „ Ако приказваме за това, сигурно ще ни заловят. Когато нещо сходно се случи, повярвайте ми, аз сядам и стартирам да пиша. Огледах се, с цел да видя къде се намирам и кой е заговорил. Бях в кална канавка, която отделяше селски път от пасбище. Беше безлунна нощ, въздухът едвам се дишаше, натежал от мокрота. Говорещият към момента беше неназован, само че го видях ясно и въображаемо си означих по какъв начин наподобява. В канавката имаше и трима други, които дружно с него бяха скупчени към платнена торба, цялостна с неотдавна откраднати пари. Бях очевидец на четирима невероятни крадци, чийто самоназначен водач определяше главните правила за партньорството им след кражбата. Помислих си, че това начало може да докара до нещо. Шест страници по-късно според мен имах провокативен увод. Моят редактор също мислеше по този начин, само че когато ме попита какво следва, аз отговорих, както нормално върша. „ Нямам никаква визия. Това обаче не беше изцяло правилно....
съспенс споделя за четирима души, които преди двайсет години се пробват да извършат съвършения грабеж, само че всичко се обърква. Един от тях влиза в
болница. Друг – в пандиза. Третият е погубен. А на четвъртия му се разминава. Ардън Максуел е щерка на мъжа, за който всички допускат,
че е липсващ дружно с парите от обира. След дълги години тя се завръща в фамилния дом в Тексас, само че не знае, че двама от съучастниците на татко й
към момента живеят там. И наблюдават всяко нейно придвижване. Сандра Браун е а втор на седемдесет и един бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика. Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн. Ето какво споделя писателката за романа „ Съдружници непредпазливо “: „ Идеята за „ Съдружници непредпазливо “ се появи, както от време на време се случва с историите – внезапно се озовах в сцена напряко като от филм. Не бях почнала да щрихирам сюжета, нито да си фантазирала за нея. Напротив, мислех за нещо напълно друго, когато мъжки глас сподели от нищото: „ Ако приказваме за това, сигурно ще ни заловят. Когато нещо сходно се случи, повярвайте ми, аз сядам и стартирам да пиша. Огледах се, с цел да видя къде се намирам и кой е заговорил. Бях в кална канавка, която отделяше селски път от пасбище. Беше безлунна нощ, въздухът едвам се дишаше, натежал от мокрота. Говорещият към момента беше неназован, само че го видях ясно и въображаемо си означих по какъв начин наподобява. В канавката имаше и трима други, които дружно с него бяха скупчени към платнена торба, цялостна с неотдавна откраднати пари. Бях очевидец на четирима невероятни крадци, чийто самоназначен водач определяше главните правила за партньорството им след кражбата. Помислих си, че това начало може да докара до нещо. Шест страници по-късно според мен имах провокативен увод. Моят редактор също мислеше по този начин, само че когато ме попита какво следва, аз отговорих, както нормално върша. „ Нямам никаква визия. Това обаче не беше изцяло правилно....
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ