В книгата си The Power of Regret“ (Силата на съжалението“)

В книгата си „ The Power of Regret “ („ Силата на съжалението “) Даниел Пинк споделя: „ Съжалението не е рисково или ненормално. То е здравословно и универсално. То е неразделна част от това да бъдеш човек. Съжалението е скъпо “.

Ясно е, че човек може да се поучи от нещата, за които съжалява, и да употребява тези уроци, с цел да избегне бъдещи неточности. Също толкоз безспорен е фактът, че в случай че желаете да изживеете живота си по този начин, че да не съжалявате за нищо, сигурно ще се неуспехите, защото сте човек. Това не значи, че съжалението не е неприятно възприятие и че не би трябвало да полагате старания, с цел да избегнете безполезните размишления за пропуснати благоприятни условия и пътеки, по които не сте тръгнали.

Според ново прочуване, оповестено в Psychological Science, доста от нас отделят извънредно доста време на сходни мисли. Според същото проучване хората са склонни да идеализират изборите, които не са взимали и да си показват обстановки, в които животът им е по-добър от този, които имат сега. Пинк е прав, че от време на време неизвървеният е по-добър и е мотив за размисъл. В други случаи обаче той е доста по-лош вид от това, което си представяте. Ще си спестите доста главоболия, в случай че се научите да различавате тези два разновидността.

За да има смисъл от съжалението, то би трябвало опцията, която сте пропуснали, фактически да е водила към по-добър резултат от този, който сте постигнали с действителния си избор. Понякога е елементарно да се направи сходна оценка. Ако някой ви попита за какво съжалявате, че не сте купили биткойн през 2018 година, може просто да му покажете графика с цената на криптовалутата през днешния ден В множеството случаи обаче не е толкоз елементарно да се каже кои избор е бил верният.

По тази причина ние разчитаме на нашето въображение, представяйки си по какъв начин биха изглеждали нещата, в случай че бяхме поели по друг път. Според ново прочуване на колежа Дартмут и Университета на Навара, нашето въображение е много ненадеждно, когато става въпрос за оценка на неосъществени прекарвания.

Изследователски екип от двете университетски институции е помолил 800 души да изберат двете най-атрактивни лица от девет замъглени фотоси.  След откривателите са поискали от участниците в проучването да изберат най-атрактивното лице. При избора фотографията е била разкрита без замъглените елементи. Изследователите са попитали участниците дали и доколко съжаляват за изборите си, само че с една дребна измама. При някои от тях другата фотография е останала замъглена, а при други също е била разкрита.

„ Екипът откри, че когато отхвърленото лице остава замъглено, участниците са по-склонни да споделят, че са разочаровани от своя избор. Те също по този начин са имали по-големи упования за неговата атрактивност от оценката, която са дали участниците от групата, при които отхвърлената фотография е била разкрита. С други думи, участниците, които не са разбрали по какъв начин наподобява в реалност отхвърленото лице, са надценили неговата атрактивност, което ги е предиздвикало да изпитват страдание за избора си “, изяснява блогът Research Digest на Британското психическо сдружение.

Последвало проучване, в което участници са били помолени да вземат участие в изкуствено назначение на чиновници, е дало сходни резултати. Когато на участниците е било отказвано да получат спомагателна информация за претендентите, които те са отхвърлили, въображението им незабавно се е развихряло и те са почнали да приказват за това какъв брой страхотни несъмнено са били тези претенденти, съжалявайки за избора си.

 Това е единствено едно прочуване, само че то ни демонстрира една значима изстина за съжалението – в множеството случаи то се гради върху мислени сюжети. Съжалявате, че не сте учили право, тъй като си представяте себе си като един сполучлив и добре заплатен юрист. Съжалявате за хотела, който сте избрали, мислейки, че друго място на острова е с по-добър аспект.

Това прочуване ни припомня, че нещата, които си представяме мислено, постоянно са идеализирани. Ние се фокусираме напълно върху заплата на юриста, само че пренебрегваме дългите работни часове и прочувственото натоварвани. Мислим за палмите под прозореца, само че не и за опцията в хотела да има хлебарки.

Пинк сигурно е прав, че можем да „ накараме нашите съжаления да работят за нас “. Преди обаче да помислите за тази опция би трябвало да разберете дали въобще си коства да съжалявате за някоя пропусната опция и дали тревата от другата страна на оградата е по-зелена.

Джесика Стилман , бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз