Св. преподобни Козма, скопец отшелник
В книгата Лимонар се среща следният роман на презвитера на Византийския манастир авва Василий за преподобни Козма.
- По време на пребиваването ми в Антиохия - споделя презвитерът - от Иерусалим пристигна при светейшия патриарх Григорий авва Козма, скопец от Фаранската лавра. Той беше непоколебим постник, корав страж на църковните догмати, чудесно познаващ Светото Писание.
Няколко дни след идването си в Антиохия старецът се преставил; патриархът заповядал да положат честното му тяло в неговия манастир, където бил заровен един свещеник.
Веднъж отидох на гроба на светия дъртак, с цел да се поклоня на праха му и тук видях един бедняк, който просеше лепта от излизащите от църквата. Като ме видя, той три пъти се поклони на гроба и като произнесе иерейската молитва за упокоение на преставилия се, ми сподели:
- Авва, популярен е старецът, който погребахте тук преди два месеца.
- Откъде знаеш? - попитах го.
Той отговори:
- Дванадесет години бях разхлабен - споделям истината, не неистина - и посредством този дъртак Господ ми подари излекуване. Когато се намирам в тъга, той идва и ме утешава, давайки ми облекчение. Няма да скрия от тебе и друго знамение с него: от самия ден, в който го погребахте, всяка нощ слушам по какъв начин той споделя на епископа: " Не се докосвай до мене и не се приближавай, еретико, ти си зложелател на светата вселенска черква. "
Като изслушах това, аз отидох при патриарха и му предадох диалога си с просяка; дружно с това помолих патриарха да вземе тялото на стареца и да го постави на друго място. Но светейшият патриарх отговори:
- Вярвай ми, сине мой, еретикът не може да аргументи никаква щета на свети Козма: всичко, което ми описа, се е случило заради това, че от нас не бе скрита ревността за вярата и добродетелта на стареца и с цел да се открие нечестието на епископа, и да не се уважава като православен.
Същият презвитер Василий предава и различен роман за преподобни Козма:
- Аз пристигнах при него в лаврата и старецът ми описа за себе си, че един път му пристигнала на разум мисълта: какво значат думите на Господа, отправени към учениците Му: " който има торбичка, дано я вземе, така също и торба; а който няма, дано продаде дрехата си и да купи нож " (Лук. 22:36) и отговорът Му: " задоволителни са ", когато те споделили " тук има два ножа " (Лук. 22:38). Дълго размишлявал старецът над тези фрази на Господа и като не стигнал до никакво решение, по обяд се отправил към лаврата Пирг при авва Теофил, с цел да го помоли за пояснение. По пътя, минаващ през пустинята, приближавайки се към Каламон, той видял грамадна змия, слизаща от Каламонската планина; змията била толкоз огромна, че с тежестта си оставяла дълбока диря по земята, а извивките на тялото й образували огромни дъги; в същото време тя пресичала пътя на стареца. Разбирайки козните на дявола, искащ да накара преподобния да се откаже от желанието си, старецът се въоръжил с молитва и без боязън траял пътя си: запазван от Божията мощ, той без никаква щета, като през врата, минал под извивките от тялото на змията. Като стигнал при авва Теодор, той му задал въпроса си и чул от него следния отговор:
- Двата ножа значат двата типа богоугоден живот - предприемчивост или труд и съзерцаване или потопяване на мозъка в богомислие и молитва, който има тези две добродетели, той е идеален човек.
Към разказите си за преподобни Козма презвитер Василий добавил и следното:
- По време на десетгодишното ми престояване във Фаранската лавра преподобни Козма, при който пристигнах в самото начало на своя отшелнически живот, непрекъснато ме наставляваше с боговдъхновените си беседи; един път, разсъждавайки с мене за спасението на душата, той приведе един израз от словата на свети Атанасий Велики и освен това означи:
- Когато чуеш или намериш в книга някакъв израз от свети Атанасий, в случай че нямаш хартия, запиши го върху дрехата си.
Такова почитание имал преподобният Козма към великите отци и учители на църквата: с тях и той, след завършването на своя богоугоден живот на земята, получил дял във безконечния живот по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух прилича популярност в този момент и во веки.
На този ден е и преставянето на преподобни Антоний Римлянин в Новгород в 1147 година.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
- По време на пребиваването ми в Антиохия - споделя презвитерът - от Иерусалим пристигна при светейшия патриарх Григорий авва Козма, скопец от Фаранската лавра. Той беше непоколебим постник, корав страж на църковните догмати, чудесно познаващ Светото Писание.
Няколко дни след идването си в Антиохия старецът се преставил; патриархът заповядал да положат честното му тяло в неговия манастир, където бил заровен един свещеник.
Веднъж отидох на гроба на светия дъртак, с цел да се поклоня на праха му и тук видях един бедняк, който просеше лепта от излизащите от църквата. Като ме видя, той три пъти се поклони на гроба и като произнесе иерейската молитва за упокоение на преставилия се, ми сподели:
- Авва, популярен е старецът, който погребахте тук преди два месеца.
- Откъде знаеш? - попитах го.
Той отговори:
- Дванадесет години бях разхлабен - споделям истината, не неистина - и посредством този дъртак Господ ми подари излекуване. Когато се намирам в тъга, той идва и ме утешава, давайки ми облекчение. Няма да скрия от тебе и друго знамение с него: от самия ден, в който го погребахте, всяка нощ слушам по какъв начин той споделя на епископа: " Не се докосвай до мене и не се приближавай, еретико, ти си зложелател на светата вселенска черква. "
Като изслушах това, аз отидох при патриарха и му предадох диалога си с просяка; дружно с това помолих патриарха да вземе тялото на стареца и да го постави на друго място. Но светейшият патриарх отговори:
- Вярвай ми, сине мой, еретикът не може да аргументи никаква щета на свети Козма: всичко, което ми описа, се е случило заради това, че от нас не бе скрита ревността за вярата и добродетелта на стареца и с цел да се открие нечестието на епископа, и да не се уважава като православен.
Същият презвитер Василий предава и различен роман за преподобни Козма:
- Аз пристигнах при него в лаврата и старецът ми описа за себе си, че един път му пристигнала на разум мисълта: какво значат думите на Господа, отправени към учениците Му: " който има торбичка, дано я вземе, така също и торба; а който няма, дано продаде дрехата си и да купи нож " (Лук. 22:36) и отговорът Му: " задоволителни са ", когато те споделили " тук има два ножа " (Лук. 22:38). Дълго размишлявал старецът над тези фрази на Господа и като не стигнал до никакво решение, по обяд се отправил към лаврата Пирг при авва Теофил, с цел да го помоли за пояснение. По пътя, минаващ през пустинята, приближавайки се към Каламон, той видял грамадна змия, слизаща от Каламонската планина; змията била толкоз огромна, че с тежестта си оставяла дълбока диря по земята, а извивките на тялото й образували огромни дъги; в същото време тя пресичала пътя на стареца. Разбирайки козните на дявола, искащ да накара преподобния да се откаже от желанието си, старецът се въоръжил с молитва и без боязън траял пътя си: запазван от Божията мощ, той без никаква щета, като през врата, минал под извивките от тялото на змията. Като стигнал при авва Теодор, той му задал въпроса си и чул от него следния отговор:
- Двата ножа значат двата типа богоугоден живот - предприемчивост или труд и съзерцаване или потопяване на мозъка в богомислие и молитва, който има тези две добродетели, той е идеален човек.
Към разказите си за преподобни Козма презвитер Василий добавил и следното:
- По време на десетгодишното ми престояване във Фаранската лавра преподобни Козма, при който пристигнах в самото начало на своя отшелнически живот, непрекъснато ме наставляваше с боговдъхновените си беседи; един път, разсъждавайки с мене за спасението на душата, той приведе един израз от словата на свети Атанасий Велики и освен това означи:
- Когато чуеш или намериш в книга някакъв израз от свети Атанасий, в случай че нямаш хартия, запиши го върху дрехата си.
Такова почитание имал преподобният Козма към великите отци и учители на църквата: с тях и той, след завършването на своя богоугоден живот на земята, получил дял във безконечния живот по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух прилича популярност в този момент и во веки.
На този ден е и преставянето на преподобни Антоний Римлянин в Новгород в 1147 година.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ