В Китай има практика, при която лекарите не казват на

В Китай има процедура, при която лекарите не споделят на пациента диагнозата си, а единствено осведомят членовете на фамилията за нея. След това фамилията взема решение дали да каже на пациента. Проучванията демонстрират, че пациентите, които имат цялостна информация за положението си, имат по-голяма дълготрайност на живота. Може би ново изследване е помогнало да се хвърли светлина върху аргументите, заради които това се случва.

Лекарите попитали пациентите защо мечтаят. Както се оказва, към четири месеца преди гибелта пациентите стартират да виждат сходни сънища. Половината от интервюираните споделят, че са се виждали да се качват на трен, аероплан или различен тип превоз. Много от тях са съпроводени от умряли родственици или близки другари. Някои се сбогуват със фамилиите и родните си градове „ преди пътуването “. Около месец преди гибелта сънищата стават по-ярки, цветни и реалистични, написа Kaldata´.

В същото време умрелите близки, които умиращите виждат в сънищата си, се пробват да ги успокоят. Казват, че няма от какво да се опасяват, „ пътуването ще бъде безвредно “ и всичко ще мине добре. Трябва да се означи, че умиращите деца имат разнообразни сънища. Най-често сънуват непознати хора и разнообразни животни.

Според специалистите, сходни сънища са тип автопсихотерапия. Всеки облик в тях оказва помощ на човек да одобри неизбежното и да спре да се опасява.

Неизлечимо болните деца имат разнообразни сънища. Малките пациенти не виждат хора от оня свят. Виждат непознати възрастни и домашни любимци. Това се поддържа и от обстоятелството, че множеството пациенти приказват за тези сънища с топлота — те провокират позитивни страсти и чувство за успокоение у тях.