Джими Кимъл и бурята около една шега: когато телевизията срещне политиката
В късните часове на 16 септември студиото на Jimmy Kimmel Live! изглеждаше както постоянно - цялостно с аудитория, камерите ориентирани към сцената, а домакинът в типичния си жанр стартира с подигравателен монолог за събитията от деня. Но думите му този път не отекнаха като елементарна вечерна задявка. Те се трансфораха в искра, която подпали една от най-големите медийни полемики в Съединени американски щати за последните години.
Робството в Съединени американски щати - " корозивна идеология " съгласно Тръмп
Защо администрацията на президента отстранява информация за този интервал от американската история
Кимъл се пошегува във връзка убийството на Чарли Кърк - авторитетен закостенял деятел и основател на организацията Turning Point USA. В монолога си водещият сподели, че MAGA средите - последователите на Доналд Тръмп, употребяват нещастието, с цел да извлекат политически дивиденти, като по едно и също време се дистанцират от нападателя. Зрителите в студиото реагираха със смях и овации. Но оттатък стените на студиото реакцията беше надалеч по-бурна.
Първата вълна: онлайн отвращение
В рамките на часове обществените мрежи кипнаха. Консервативни коментатори упрекнаха Кимъл в коравосърдечие, нарекоха шегата " болна " и желаеха наказания. В епохата на непрекъснат цифров звук, онлайн недоволството постоянно остава в рамките на X и няколко телевизионни студия. Но този път възмущението откри институционален израз.
Намесата на регулатора
Федералната комисия по връзки (FCC) - органът, който следи телевизионното наличие, се включи в разногласието. Комисарят Брeндан Кар съобщи обществено, че думите на Кимъл са " надълбоко заболели " и подсказа, че може да се стигне до преразглеждане на лицензи на станции, в случай че ABC и Disney не реагират. Това беше извънредно необикновена стъпка: FCC обичайно се намесва при случаи на непристойност, тирада на омразата или механически нарушавания, само че не и при политически мнения в границите на сатирично шоу.
Корпоративният капан
Тук стартира същинската драма. Disney, притежателят на ABC и продуцент на Jimmy Kimmel Live!, се оказа в деликатна обстановка. От една страна, компанията би трябвало да пази имиджа си като бранител на свободата на креативното изложение и като дом на едно от най-гледаните вечерни излъчвания. От друга - корпорацията разчита на положителни връзки с регулаторите и на постоянни партньорства с районните телевизионни станции, които излъчват продукциите ѝ.
Само дни след монолога две от най-големите групи притежатели на телевизионни станции - Nexstar Media Group и Sinclair Broadcast Group, оповестиха, че ще спрат да излъчват шоуто. Това означаваше загуба на забележителна част от националното покритие. Под натиска на тези решения и в сянката на изказванията на FCC, Disney предприе ход, който мнозина видяха като оттегляне: Jimmy Kimmel Live! беше свалено от ефир " за неопределен срок ".
Обратната реакция
Тази стъпка обаче отприщи нова вълна от рецензии - този път в противоположната посока. Журналисти, комици и правозащитни организации скочиха против Disney, обвинявайки корпорацията в цензура и в поддаване на политически напън. В обществените мрежи стартира да циркулира въпросът: в случай че даже най-популярният нощен водещ не е предпазен от корпоративни и политически ползи, какво остава за останалите гласове?
Свободата на словото, обезпечена от Първата корекция, се оказа в центъра на дебата. Юристи и анализатори подсетиха, че FCC няма право да глоби за политическо наличие и че намесата на регулатора слага рисков казус.
Завръщането
Под натиска на публичното мнение и след дни на напрежение, Disney и ABC оповестиха, че шоуто ще се върне в ефир на 23 септември. Но даже това решение не постави завършек на рецесията. Някои станции - най-много тези, следени от Sinclair, отхвърлиха да възстановят излъчването, до момента в който Кимъл не сервира опрощение или не направи подаяние към фамилията на Чарли Кърк или към Turning Point USA.
Така завръщането се оказа половинчато. Кимъл се върна на сцената, само че част от страната към този момент не можеше да гледа неговото шоу.
По-широкият подтекст
Случаят с Кимъл е знаменателен за няколко процеса в американското общество. Единият е политическата поляризация - шегата, предопределена за смях, се трансформира в военен зов за едната половина от политическия набор и в символ на взаимност за другата.
Случаят показва и крехкостта на корпоративния баланс - Disney се оказа сред чука и наковалнята: напън от регулатора и сътрудниците от една страна, и от публиката и бранителите на свободата на словото - от друга.
Да не забравяме и за рисковете за свободата на словото - когато регулатор загатва за последици поради политическа смешка, това поражда опасения за самоцензура освен при Кимъл, само че и при други водещи, сценаристи и публицисти.
Не на последно място, се визира и медийната стопанска система - огромните групи притежатели на телевизионни станции, като Sinclair и Nexstar, демонстрираха какъв брой огромна е властта им върху наличието. Те могат да изключат цяла стратегия и да трансформират медийния пейзаж в избрани райони.
Какво следва
Историята с Джими Кимъл надали ще завърши бързо. Тя ще остане като ориентир за бъдещи спорове сред сатирични водещи, корпоративни ползи и политически напън. Вероятно Кимъл ще продължи да е изострен, само че с по-внимателно подбрани думи. Вероятно Disney ще създаде нови вътрешни правила за наличие. И може би FCC ще бъде подложена на по-строг публичен надзор, с цел да не надвишава пълномощията си.
Едно е ясно: американската телевизия към този момент няма да е същата. Случаят потвърди, че в ера на свръхполяризация даже една смешка може да се трансформира в политическа стихия, която да раздруса корпорации, институции и обществото като цяло.
Случилото се с Jimmy Kimmel Live! не е изолиран случай. То е част от по-голяма традиция в американските медии, при която думи, изречени онлайн, могат да провокират политически проблеми, корпоративни последици и културен спор. Припомняме два случая, за които се сещаме.
Случаят с Бил Махър (2001 г.)
След атентатите на 11 септември, водещият Бил Махър - тогава отпред на шоуто Politically Incorrect, заяви, че въпреки терористите да са направили чудовищно закононарушение, те не могат да бъдат наречени " страхливци ". Коментарът бе общопризнат като фрапантен и непочтителен в миг на национална покруса.
Рекламодателите започнаха да се изтеглят, някои станции стопираха шоуто, а в последна сметка ABC го смъкна от ефир. Махър оцеля като медийна фигура и по-късно откри дом в HBO, само че казусът остана като образец за това по какъв начин свободата на словото може да се сблъска челно с публичните настроения и корпоративния боязън.
Защо убийството на 23-годишната украинка Ирина Зарутска е прегледен образец за падението на една нация
Да оцелееш в бомбандировките в Киев, само че да намериш гибелта си в Съединени американски щати
Колин Каперник и коляното на стадиона (2016 г.)
Друг прочут случай, въпреки и отвън телевизионната промишленост, е митингът на футболиста Колин Каперник, който коленичи по време на химна в символ на митинг против полицейското принуждение. Жестът му не беше дума или смешка, а деяние. Но следствията бяха сходни: мощна вълна от отвращение, разделяне в обществото, корпоративни опасности за NFL и спонсорите.
Каперник в действителност беше изолиран от лигата, въпреки официално да не е бил осъден. Случаят повдигна същите въпроси: може ли обществена персона да употребява своята платформа, с цел да насочва политически послания, без да бъде глобена от институциите и корпорациите?
Робството в Съединени американски щати - " корозивна идеология " съгласно Тръмп
Защо администрацията на президента отстранява информация за този интервал от американската история
Кимъл се пошегува във връзка убийството на Чарли Кърк - авторитетен закостенял деятел и основател на организацията Turning Point USA. В монолога си водещият сподели, че MAGA средите - последователите на Доналд Тръмп, употребяват нещастието, с цел да извлекат политически дивиденти, като по едно и също време се дистанцират от нападателя. Зрителите в студиото реагираха със смях и овации. Но оттатък стените на студиото реакцията беше надалеч по-бурна.
Първата вълна: онлайн отвращение
В рамките на часове обществените мрежи кипнаха. Консервативни коментатори упрекнаха Кимъл в коравосърдечие, нарекоха шегата " болна " и желаеха наказания. В епохата на непрекъснат цифров звук, онлайн недоволството постоянно остава в рамките на X и няколко телевизионни студия. Но този път възмущението откри институционален израз.
Намесата на регулатора
Федералната комисия по връзки (FCC) - органът, който следи телевизионното наличие, се включи в разногласието. Комисарят Брeндан Кар съобщи обществено, че думите на Кимъл са " надълбоко заболели " и подсказа, че може да се стигне до преразглеждане на лицензи на станции, в случай че ABC и Disney не реагират. Това беше извънредно необикновена стъпка: FCC обичайно се намесва при случаи на непристойност, тирада на омразата или механически нарушавания, само че не и при политически мнения в границите на сатирично шоу.
Корпоративният капан
Тук стартира същинската драма. Disney, притежателят на ABC и продуцент на Jimmy Kimmel Live!, се оказа в деликатна обстановка. От една страна, компанията би трябвало да пази имиджа си като бранител на свободата на креативното изложение и като дом на едно от най-гледаните вечерни излъчвания. От друга - корпорацията разчита на положителни връзки с регулаторите и на постоянни партньорства с районните телевизионни станции, които излъчват продукциите ѝ.
Само дни след монолога две от най-големите групи притежатели на телевизионни станции - Nexstar Media Group и Sinclair Broadcast Group, оповестиха, че ще спрат да излъчват шоуто. Това означаваше загуба на забележителна част от националното покритие. Под натиска на тези решения и в сянката на изказванията на FCC, Disney предприе ход, който мнозина видяха като оттегляне: Jimmy Kimmel Live! беше свалено от ефир " за неопределен срок ".
Обратната реакция
Тази стъпка обаче отприщи нова вълна от рецензии - този път в противоположната посока. Журналисти, комици и правозащитни организации скочиха против Disney, обвинявайки корпорацията в цензура и в поддаване на политически напън. В обществените мрежи стартира да циркулира въпросът: в случай че даже най-популярният нощен водещ не е предпазен от корпоративни и политически ползи, какво остава за останалите гласове?
Свободата на словото, обезпечена от Първата корекция, се оказа в центъра на дебата. Юристи и анализатори подсетиха, че FCC няма право да глоби за политическо наличие и че намесата на регулатора слага рисков казус.
Завръщането
Под натиска на публичното мнение и след дни на напрежение, Disney и ABC оповестиха, че шоуто ще се върне в ефир на 23 септември. Но даже това решение не постави завършек на рецесията. Някои станции - най-много тези, следени от Sinclair, отхвърлиха да възстановят излъчването, до момента в който Кимъл не сервира опрощение или не направи подаяние към фамилията на Чарли Кърк или към Turning Point USA.
Така завръщането се оказа половинчато. Кимъл се върна на сцената, само че част от страната към този момент не можеше да гледа неговото шоу.
По-широкият подтекст
Случаят с Кимъл е знаменателен за няколко процеса в американското общество. Единият е политическата поляризация - шегата, предопределена за смях, се трансформира в военен зов за едната половина от политическия набор и в символ на взаимност за другата.
Случаят показва и крехкостта на корпоративния баланс - Disney се оказа сред чука и наковалнята: напън от регулатора и сътрудниците от една страна, и от публиката и бранителите на свободата на словото - от друга.
Да не забравяме и за рисковете за свободата на словото - когато регулатор загатва за последици поради политическа смешка, това поражда опасения за самоцензура освен при Кимъл, само че и при други водещи, сценаристи и публицисти.
Не на последно място, се визира и медийната стопанска система - огромните групи притежатели на телевизионни станции, като Sinclair и Nexstar, демонстрираха какъв брой огромна е властта им върху наличието. Те могат да изключат цяла стратегия и да трансформират медийния пейзаж в избрани райони.
Какво следва
Историята с Джими Кимъл надали ще завърши бързо. Тя ще остане като ориентир за бъдещи спорове сред сатирични водещи, корпоративни ползи и политически напън. Вероятно Кимъл ще продължи да е изострен, само че с по-внимателно подбрани думи. Вероятно Disney ще създаде нови вътрешни правила за наличие. И може би FCC ще бъде подложена на по-строг публичен надзор, с цел да не надвишава пълномощията си.
Едно е ясно: американската телевизия към този момент няма да е същата. Случаят потвърди, че в ера на свръхполяризация даже една смешка може да се трансформира в политическа стихия, която да раздруса корпорации, институции и обществото като цяло.
Случилото се с Jimmy Kimmel Live! не е изолиран случай. То е част от по-голяма традиция в американските медии, при която думи, изречени онлайн, могат да провокират политически проблеми, корпоративни последици и културен спор. Припомняме два случая, за които се сещаме.
Случаят с Бил Махър (2001 г.)
След атентатите на 11 септември, водещият Бил Махър - тогава отпред на шоуто Politically Incorrect, заяви, че въпреки терористите да са направили чудовищно закононарушение, те не могат да бъдат наречени " страхливци ". Коментарът бе общопризнат като фрапантен и непочтителен в миг на национална покруса.
Рекламодателите започнаха да се изтеглят, някои станции стопираха шоуто, а в последна сметка ABC го смъкна от ефир. Махър оцеля като медийна фигура и по-късно откри дом в HBO, само че казусът остана като образец за това по какъв начин свободата на словото може да се сблъска челно с публичните настроения и корпоративния боязън.
Защо убийството на 23-годишната украинка Ирина Зарутска е прегледен образец за падението на една нация
Да оцелееш в бомбандировките в Киев, само че да намериш гибелта си в Съединени американски щати
Колин Каперник и коляното на стадиона (2016 г.)
Друг прочут случай, въпреки и отвън телевизионната промишленост, е митингът на футболиста Колин Каперник, който коленичи по време на химна в символ на митинг против полицейското принуждение. Жестът му не беше дума или смешка, а деяние. Но следствията бяха сходни: мощна вълна от отвращение, разделяне в обществото, корпоративни опасности за NFL и спонсорите.
Каперник в действителност беше изолиран от лигата, въпреки официално да не е бил осъден. Случаят повдигна същите въпроси: може ли обществена персона да употребява своята платформа, с цел да насочва политически послания, без да бъде глобена от институциите и корпорациите?
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ