В кариерата на всяка жена, която е достигнала нивото на

В кариерата на всяка жена, която е достигнала равнището на върховен управител или водач в огромна конструкция, има един характерен миг на мъртвило. Вие сте тъкмо под върха, управлявате основни процеси и екипи и постигате резултати, които приказват сами за себе си. И тъкмо тук, когато до най-високото управническо равнище остава единствено една крачка, нещата стартират да се случват по-бавно. Това е действителното измерение на „ стъкления таван “ – точката, в която дамите у нас заемат малко над 40% от управителните позиции, само че наличието им в органите, които вземат огромните стратегически решения, ненадейно спада до под 20%.
Капанът на незаменимия мотор и новите правила на играта
Пречките пред този финален скок постоянно се коренят в един абсурд на корпоративния свят. От една страна са външните фактори: защото сте станали извънредно положителни в ръководството, компанията стартира да ви възприема като своя „ сигурен мотор “. Вие сте индивидът, който подрежда хаоса и подсигурява резултатите, и сте незаменими в своята оперативна роля. Така се оказва, че безупречното осъществяване може да се трансформира в преграда пред влизането ви в стратегическия диалог, където се търсят не просто отлични мениджъри, а визионери.

От друга страна е вътрешната смяна, през която всеки водач би трябвало да премине на това равнище. Да бъдеш един от най-хубавите в своята сфера е това, което те е издигнало дотук, само че на върха разпоредбите са други. Там към този момент не се изисква да знаеш по какъв начин да решиш всеки действен проблем, а да имаш смелостта да навигираш в цялостна неустановеност. Този преход изисква нов тип персонална и човешка резистентност – умеенето да отстояваш гласа си и да управляваш властови динамичности, без да губиш достоверността си. Това са умения, които са решаващи за хората, имащи упоритостта да дефинират посоката на един бизнес.