Трябва ли ни Лисица в София
В каквито и евроатлантически алианси да членуваме и колкото и вотът за евроатлантическото болшинство в Народното събрание да е по-голям от този за пропутиновата партия (за която би гласувала и съветската посланичка Митрофанова), като че ли все търсим всеки комфортен мотив да демонстрираме преданост към бившия Съветски съюз. Без да ни разколебава даже това, че Русия атакува прилежаща страна.
И ето в този момент отново тъкмо ние (за разлика дори от една Унгария) не отменяме концертите в София на пианистката Валентина Лисица, прочула се с утвърждението си на руската " спецоперация " в Украйна и със своята реч на омразата към украинците.
" С помощта на музиката да поддържа Русия и Донбас "
Но тук идва ред на съветската агитация: какво са ви отговорни Рахманинов или Бетовен, та да ги цензурирате, питат с " лисича ловкост " говорителите ѝ.
Невинни са, само че музиката им не идва от небесата, а е изпълнявана точно от Лисица, която напълно не лимитира изявите си до пианото и ги гарнира с политически изказвания и офанзиви в изгода на агресора от Москва. Пианистът и путинистът в нея са две неразделни страни на общественото ѝ аз. И коя на коя служи е казано ясно от правилните на Кремъл медии:
„ Её задача с помощью музыки поддержать Российскую Федерацию и Донбасский район “.
Мисля, че тази констатация не се нуждае нито от превод, нито от коментар.
Така че, когато Лисица се появи на сцената на зала " България ", първото обръщение (още преди да седне на пианото) ще е: домакините очевидно не са срещу възгледите ѝ.
А второто ще е подсъзнателно: колкото по-виртуозно извършва великите композитори, толкоз повече ще си подготвен да ѝ простиш възгледите, до момента в който последователно под въздействието на музиката стартира да ти се коства, че може би тя е права.
Талантлива, красива, която се раздава персонално за теб… Типичен случай на приложимост на изкуството за оправдание на насилието, каквито историята познава в разнообразни разновидности.
Вторична виктимизация
По отношение на Лисица пропагандата има и различен коз - че тя е украинка и, по думите ѝ, душата я боли за Украйна (нищо, че желае от Путин съветско гражданство). Всъщност няма никакво значение дали е украинка, рускиня или гражданка на Съединени американски щати (където емигрира със брачна половинка си) - въпросът не е в произхода, а във възгледите.
Другото е културен расизъм.
Какъвто впрочем е всеки опит, заради войната, съветската просвета да бъде отричана на Запад по принцип - независимо от позицията на създателя или от посланията на творбите му. Отъждествяването на всеки руснак с Путин е вторична виктимизация на жертвите на неговия режим вътре в страната. Например на писателите, чиито книги се продават с надпис " задграничен сътрудник " или просто не се продават в съветските книжарници. Несъгласието на част от интелигенцията, даже да е обезкуражаващо малко, не трябва да бъде наказвано, тъй като не е декларирана опозиция, а би трябвало да бъде подпомагано, до момента в който се трансформира в опозиция.
В този смисъл може да бъде свестен жестът на писателя Георги Господинов, дал единодушие романът му " Времеубежище " да бъде преведен на съветски, или на режисьора Теодор Ушев, чийто филм " Ф 1.618 " е в спортната стратегия на Московския кинофестивал – две произведения-предупреждения против насилието, което потегля от думите, с цел да порази телата.
А особено " Времеубежище ", както Господинов самичък споделя, е искрено против Путин, който, съгласно тъжното знамение на романа, на финала атакува с танкове една страна.
Въобще, да използваш изкуството, с цел да се опълчиш против диктатурата на личния ѝ терен, е тъкмо противоположното на това да го използваш, с цел да оправдаваш диктатора пред света.
Маестро Найден Тодоров – шеф на Софийската филхармония, хазаин на Елисавета Лисица, добре схваща това, тъй като преди една година отмени гастрола на известния руски пианист Борис Березовски, парещ последовател на Путин и войната, с аргумента, че " не можем да си позволим да разделяме една сцена с човек, който излиза на телевизионния екран с хрумвания какво още може да се аргументи на страдащите хора в Киев ".
Защо в този момент не постъпва по този начин и с Лисица?
Най-близкото до мозъка пояснение е, че към този момент е министър на културата в държавно управление, назначено от президента Румен Радев, който е неотстъпчив бранител на неутралитета по отношение на " спецоперацията " на Путин в Украйна. Деликатен метод да откажеш поддръжката си на жертвите и мълчешком да я дадеш на агресора.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Клуб Z, на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
И ето в този момент отново тъкмо ние (за разлика дори от една Унгария) не отменяме концертите в София на пианистката Валентина Лисица, прочула се с утвърждението си на руската " спецоперация " в Украйна и със своята реч на омразата към украинците.
" С помощта на музиката да поддържа Русия и Донбас "
Но тук идва ред на съветската агитация: какво са ви отговорни Рахманинов или Бетовен, та да ги цензурирате, питат с " лисича ловкост " говорителите ѝ.
Невинни са, само че музиката им не идва от небесата, а е изпълнявана точно от Лисица, която напълно не лимитира изявите си до пианото и ги гарнира с политически изказвания и офанзиви в изгода на агресора от Москва. Пианистът и путинистът в нея са две неразделни страни на общественото ѝ аз. И коя на коя служи е казано ясно от правилните на Кремъл медии:
„ Её задача с помощью музыки поддержать Российскую Федерацию и Донбасский район “.
Мисля, че тази констатация не се нуждае нито от превод, нито от коментар.
Така че, когато Лисица се появи на сцената на зала " България ", първото обръщение (още преди да седне на пианото) ще е: домакините очевидно не са срещу възгледите ѝ.
А второто ще е подсъзнателно: колкото по-виртуозно извършва великите композитори, толкоз повече ще си подготвен да ѝ простиш възгледите, до момента в който последователно под въздействието на музиката стартира да ти се коства, че може би тя е права.
Талантлива, красива, която се раздава персонално за теб… Типичен случай на приложимост на изкуството за оправдание на насилието, каквито историята познава в разнообразни разновидности.
Вторична виктимизация
По отношение на Лисица пропагандата има и различен коз - че тя е украинка и, по думите ѝ, душата я боли за Украйна (нищо, че желае от Путин съветско гражданство). Всъщност няма никакво значение дали е украинка, рускиня или гражданка на Съединени американски щати (където емигрира със брачна половинка си) - въпросът не е в произхода, а във възгледите.
Другото е културен расизъм.
Какъвто впрочем е всеки опит, заради войната, съветската просвета да бъде отричана на Запад по принцип - независимо от позицията на създателя или от посланията на творбите му. Отъждествяването на всеки руснак с Путин е вторична виктимизация на жертвите на неговия режим вътре в страната. Например на писателите, чиито книги се продават с надпис " задграничен сътрудник " или просто не се продават в съветските книжарници. Несъгласието на част от интелигенцията, даже да е обезкуражаващо малко, не трябва да бъде наказвано, тъй като не е декларирана опозиция, а би трябвало да бъде подпомагано, до момента в който се трансформира в опозиция.
В този смисъл може да бъде свестен жестът на писателя Георги Господинов, дал единодушие романът му " Времеубежище " да бъде преведен на съветски, или на режисьора Теодор Ушев, чийто филм " Ф 1.618 " е в спортната стратегия на Московския кинофестивал – две произведения-предупреждения против насилието, което потегля от думите, с цел да порази телата.
А особено " Времеубежище ", както Господинов самичък споделя, е искрено против Путин, който, съгласно тъжното знамение на романа, на финала атакува с танкове една страна.
Въобще, да използваш изкуството, с цел да се опълчиш против диктатурата на личния ѝ терен, е тъкмо противоположното на това да го използваш, с цел да оправдаваш диктатора пред света.
Маестро Найден Тодоров – шеф на Софийската филхармония, хазаин на Елисавета Лисица, добре схваща това, тъй като преди една година отмени гастрола на известния руски пианист Борис Березовски, парещ последовател на Путин и войната, с аргумента, че " не можем да си позволим да разделяме една сцена с човек, който излиза на телевизионния екран с хрумвания какво още може да се аргументи на страдащите хора в Киев ".
Защо в този момент не постъпва по този начин и с Лисица?
Най-близкото до мозъка пояснение е, че към този момент е министър на културата в държавно управление, назначено от президента Румен Радев, който е неотстъпчив бранител на неутралитета по отношение на " спецоперацията " на Путин в Украйна. Деликатен метод да откажеш поддръжката си на жертвите и мълчешком да я дадеш на агресора.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Клуб Z, на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ