Изборите: 4 години хибернация, 1 месец халюцинация
В журналистическите среди от дълго време се знае, че даже инцидентно да си не запомнил, че идват избори, има неща, които могат да те подсетят. Например: два дни преди вота Волен Сидеров да нахлуе в НАТФИЗ, с цел да търси наркомани. Коя е датата на изборите? Как коя: като видиш развилнял се Сидеров, значи е вдругиден.
Подобна тактика обаче може да се наблюдава на всички места. И то с доста по-голям обсег от дребните хулигански прояви. Например: поголовното повишаване по браншове на всички заплати от Борисов в последните месеци. Крайно належащо, несъмнено - изключително за лекарите. Но въпреки всичко остава основният въпрос - по какъв начин по този начин години наред няма, и постоянно, когато стане дума за пари, се стига до клопката на " с цел да дам на едните, би трябвало да взема от другите ". Но ето на - неочакван поврат - няколко месеца преди изборите, в най-тежката икономическа година, се оказа, че има и за лекарите, и за служителите на реда, и за университетите. И тук надалеч не става дума за опълчване на покачванията - такива трябваше да има от доста години насам. Таймингът обаче остава прекомерно подозрителен: в случай че инцидентно вземеш, че покачиш парите в първите години на ръководството, току-виж са взели да го не помнят и да желаят повече, когато пристигна време за избори.
Изглежда, че гражданският контракт е подписан по необикновен метод. Той гласи: четири години ще се занимаваме със личното ни благополучие, а след това, в последните месеци ще се позанимаем малко с вас, с цел да спечелим нови четири години, в които да се заемем още веднъж със личното ни благополучие. Това е договорката: и на всичкото от горната страна върви с едно най-общо бърборене, че човек би трябвало наложително да гласоподава на изборите, тъй като другояче оставя на произвол политическата обстановка. А когато самата политическата обстановка те е оставила на произвол за четири години, това е единствено досадна детайлност, която никой на върха не обича да му се напомня.
Идните месеци ще са белязани от този хиперактивизъм, пристигнал след четиригодишно заключване на властта сама в себе си. Коронавирус, заплати, обучение, пенсии: изберете си бранш и ще видите по какъв начин върху него се изливат лавинообразно стотици обещания. Политическият небосвод ненадейно ще придобие ослепителна бляскавост, в която едно ярко бъдеще се конкурира с друго ярко бъдеще, а обичаният гласоподавател ще би трябвало единствено да си избере най-хубавият претендент от кастинга за " най-хубавото следва ". После, в случай че помните въздействащата фраза на Борисов след една от последните му победи, ще се благодари за " мъдростта на българския народ ". Това е прочувствено. И умно.
Финалът също може да се допусна. Някъде към май - юни настъпва предостатъчно равнодушие. Идните четири години са се проснали очакващо пред теб и чертаят сантиментален небосвод като в съзнанието на преди малко признат първокурсник. Наясно си, че ще ти се стовари не един проблем на главата, само че още по си наясно, че и да се стовари, имаш задоволително време. Механизмите да бъдеш свален от власт сигурно те облагодетелстват. Управляваш в страна, в която постоянно може да има над 100 дни на митинги и от това да не произтече нищо изключително.
Това е изключително прелестно.
Автор: Георги Петров
Подобна тактика обаче може да се наблюдава на всички места. И то с доста по-голям обсег от дребните хулигански прояви. Например: поголовното повишаване по браншове на всички заплати от Борисов в последните месеци. Крайно належащо, несъмнено - изключително за лекарите. Но въпреки всичко остава основният въпрос - по какъв начин по този начин години наред няма, и постоянно, когато стане дума за пари, се стига до клопката на " с цел да дам на едните, би трябвало да взема от другите ". Но ето на - неочакван поврат - няколко месеца преди изборите, в най-тежката икономическа година, се оказа, че има и за лекарите, и за служителите на реда, и за университетите. И тук надалеч не става дума за опълчване на покачванията - такива трябваше да има от доста години насам. Таймингът обаче остава прекомерно подозрителен: в случай че инцидентно вземеш, че покачиш парите в първите години на ръководството, току-виж са взели да го не помнят и да желаят повече, когато пристигна време за избори.
Изглежда, че гражданският контракт е подписан по необикновен метод. Той гласи: четири години ще се занимаваме със личното ни благополучие, а след това, в последните месеци ще се позанимаем малко с вас, с цел да спечелим нови четири години, в които да се заемем още веднъж със личното ни благополучие. Това е договорката: и на всичкото от горната страна върви с едно най-общо бърборене, че човек би трябвало наложително да гласоподава на изборите, тъй като другояче оставя на произвол политическата обстановка. А когато самата политическата обстановка те е оставила на произвол за четири години, това е единствено досадна детайлност, която никой на върха не обича да му се напомня.
Идните месеци ще са белязани от този хиперактивизъм, пристигнал след четиригодишно заключване на властта сама в себе си. Коронавирус, заплати, обучение, пенсии: изберете си бранш и ще видите по какъв начин върху него се изливат лавинообразно стотици обещания. Политическият небосвод ненадейно ще придобие ослепителна бляскавост, в която едно ярко бъдеще се конкурира с друго ярко бъдеще, а обичаният гласоподавател ще би трябвало единствено да си избере най-хубавият претендент от кастинга за " най-хубавото следва ". После, в случай че помните въздействащата фраза на Борисов след една от последните му победи, ще се благодари за " мъдростта на българския народ ". Това е прочувствено. И умно.
Финалът също може да се допусна. Някъде към май - юни настъпва предостатъчно равнодушие. Идните четири години са се проснали очакващо пред теб и чертаят сантиментален небосвод като в съзнанието на преди малко признат първокурсник. Наясно си, че ще ти се стовари не един проблем на главата, само че още по си наясно, че и да се стовари, имаш задоволително време. Механизмите да бъдеш свален от власт сигурно те облагодетелстват. Управляваш в страна, в която постоянно може да има над 100 дни на митинги и от това да не произтече нищо изключително.
Това е изключително прелестно.
Автор: Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ