Четирите Коледи
В живота на индивида има три възрасти. Първо той има вяра в Дядо Коледа. После той не има вяра в Дядо Коледа. И най-после той е Дядо Коледа
В този остарял анекдот има значително истина.
Замисляли ли сте се какъв брой типа Коледа честваме през живота си? Един, два, три…? Или въпреки всичко четири? Да, празникът е световен, като изваден под индиго в доста страни, кътчета и даже души (ударението на и) на няколкомилиардната ни планета. Сякаш всички вършат едно и също, когато наближи 24 декември. Всяка година.
Е, не е тъкмо по този начин. Нека си признаем: на 4 години гледаме Коледата с ококорени, чисти и вярващи очи и всичко е екстаз – от белобрадия дъртак до бонбона, който стискаме в ръка, на 14 за доста от нас тя е досадна вечеря със скучните родители, които даже не всеки път ни сервират подобаващия подарък, на 34 е празненство на потребителството, а на 64 се хващаме за избавителната традиция в опит да съберем най-малко един път годишно пръсналото се по целия свят семейство. Тук, несъмнено, става дума за външната страна на този прелестен празник, който изначално е Рождество Христово - нито повече, нито по-малко.
Но дано се върнем към оня златен миг от нашето детство, в който в действителност имаме вяра, че индивидът с аления костюм, огромния стомах и бялата брада съществува.
Когато магията е действителна.
Когато още нямаме и 4 години и с боязън и малко боязън чакаме големия заскрежен гостенин. Дали е получил писмото с желанията, ще донесе ли мечтания подарък? Ами в случай че е научил, че не сме били задоволително послушни и в чувала няма нищо за нас? Подаръците. Те са главното, само че към момента не единственото. Все още не ни се поставят по хипотеза. Или по-скоро сме дребни, с цел да разберем, че е таман противоположното. Стараем се да си ги заслужим, въпреки и в последния миг.
Седемте (или девет) постни ястия на трапезата на Бъдни вечер по никакъв метод не ни впечатляват, баницата с шансове е просто нещо вкусно, в което мама или баба е поставила всякакви странни неща, които не стават за дъвчене. Виж, коледната елха е нещо друго - прелестна, накичена с играчки и мигащи лампички от нас самите. Радваме й се откровено всеки ден, до момента в който най-сетне не намерим под нея красиво опакованите кутии (в случай че сме заспали таман когато положителният дъртак е позвънил на вратата).
Няма нищо чудно в това, че в множеството фамилии Коледата е празникът, като че ли отдаден основно на децата. Реално самата му природа е такава. Психологът Лудвиг Джекилс се опира на
античните легенди за обновлението,
с които е обвързван този годишен и повтаряем фестивал, и демонстрира, че главният му несъзнателен и умишлен смисъл за всички нации и култури е краят на един остарял цикъл и възхваляването на новото начало. А какво са децата, в случай че не едно ново начало? Ето за какво съгласно Джекилс стремежът в този ден да зарадваме дребните и да обновим вярата им за това, че животът от през днешния ден продължава по-добър за всички, е основна в съграждането на положителни и изобретателни настройки в новия човек, които му дават претекст да продължи напред и да се развива в позитивна тенденция. Хубавото е, че това става не с досадни директиви, а по един прелестен за всички сетива метод.
