Св. преподобна Мелания Римлянка
В IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили леговище в Рим. От тях римските християни разбрали за подвизите на светите отшелници и за трудовете на монашеския живот, по това време още малко прочут на Запад. Тия разкази възбудили мощна ревнивост и огромно старание за служение на Бога, изключително сред дамите. Жените от висшето римско общество се отказвали от светските удоволствия, от луксозен живот и употребявали всичко за подкрепяне бедните, за откупуване на пленените, за изграждане и накичване на църквите.
Между тия свети дами изключително е известна Мелания, вдовица на окръжния римски шеф, която от 20-годишна възраст се посветила на служене Богу, изучавала Св. Писание под управлението на блажени Йероним, пособия на бедните и страдащите.
Желанието й да се поклони на светите места и да изучи иноческия живот я довело на Изток. Там тя посещавала светите отшелници, строила манастири, лечебни заведения, странноприемници; сама служела на бедните с най-голямо примирение. Грамадните си съкровища тя използвала за тия богоугодни каузи. Живеейки в Йерусалим, тя непрекъснато с писмата си убеждавала своите родственици и другари в Рим към същия живот, като описвала радостното положение на душата, която изцяло се предала Господу. Но и в Рим християнските дами продължавали да сияят с добродетели, които съставяли внезапна диаметралност на пороците и суетността на езическото общество. Те построили първите лечебни заведения в Рим, сами се грижели за страдащите, пращали великодушни помощи даже в далечни краища, откупували нещастниците, които се мъчели в плен при варварите. Италия, Испания, Африка благославяли имената на Павлина, Фабиола, Мелания и други християнки, които употребявали благосъстоянията си за помощ на ближните.
Престарялата Мелания поискала преди гибелта си да посети Рим и да се види със фамилията си и приятелките си. Тя пристигнала в Рим тогава, когато варвари от всички страни застрашавали безконечния град; те непрекъснато нахлували в Италия и откарвали цели фамилии в плен; грамадни благосъстояния минавали в ръцете им; дворците и дребните хижи се предавали на пламъци. Престарялата Мелания повтаряла на приятелките си: " Побързайте да предадете Богу вашите благосъстояния! Не жалете тленните съкровища на света! "
В фамилията си тя изключително се радвала на усърдието и благочестието на своята внучка, която носела нейното име. Тая млада жена била омъжена за един от най-богатите и знатни жители в Рим - Апиниан. Сама тя имала големи имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка. Но сърцето й не било привързано към земните богатства, а горяло от чиста обич към Бога и ближните. Родили й се две деца, които умрели малолетни. Тя и мъжът й в това видели напътствие, че би трябвало да употребят и времето, и средствата си за богоугодни каузи. И фактически по този начин почнали да постъпват. Всичкото си имущество те считали като владеене на Бога и бедните. При грамадното благосъстояние не си разрешавали никакъв лукс, а всичко раздавали на нуждаещите се.
Пожелали и те да посетят Изтока и тръгнали за там с майка си Албина. Известно време поживели в Африка, където имали другари и родственици. По целия път раздавали богати милостини, строили църкви, манастири и откупували пленници. На Изток те посетили светите отшелници и най-сетне се заселили в Йерусалим.
Скоро след идването им там престарялата Мелания умряла (410 г.), а нейната внучка продължавала делата й. В тясна килия някъде на Маслинетата (Елеонската) планина тя прекарвала времето си в молитва и проучване на Св. Писание. Блажени Йероним, който живеел тогава също в Йерусалим, където превеждал на латински Библията, й помагал със своите препоръки. Заедно с това благочестивата Мелания ефективно се занимавала с благотворителни каузи, помагайки на небогати и заболели. Апиниан помагал в трудовете й. Тя построила лечебни заведения и странноприемници и умряла в беднотия (434 г.).
На 31 декември св. Църква уважава паметта на двете Мелании - бабата и внучката, и нейния благоверен брачен партньор Апиниан.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Между тия свети дами изключително е известна Мелания, вдовица на окръжния римски шеф, която от 20-годишна възраст се посветила на служене Богу, изучавала Св. Писание под управлението на блажени Йероним, пособия на бедните и страдащите.
Желанието й да се поклони на светите места и да изучи иноческия живот я довело на Изток. Там тя посещавала светите отшелници, строила манастири, лечебни заведения, странноприемници; сама служела на бедните с най-голямо примирение. Грамадните си съкровища тя използвала за тия богоугодни каузи. Живеейки в Йерусалим, тя непрекъснато с писмата си убеждавала своите родственици и другари в Рим към същия живот, като описвала радостното положение на душата, която изцяло се предала Господу. Но и в Рим християнските дами продължавали да сияят с добродетели, които съставяли внезапна диаметралност на пороците и суетността на езическото общество. Те построили първите лечебни заведения в Рим, сами се грижели за страдащите, пращали великодушни помощи даже в далечни краища, откупували нещастниците, които се мъчели в плен при варварите. Италия, Испания, Африка благославяли имената на Павлина, Фабиола, Мелания и други християнки, които употребявали благосъстоянията си за помощ на ближните.
Престарялата Мелания поискала преди гибелта си да посети Рим и да се види със фамилията си и приятелките си. Тя пристигнала в Рим тогава, когато варвари от всички страни застрашавали безконечния град; те непрекъснато нахлували в Италия и откарвали цели фамилии в плен; грамадни благосъстояния минавали в ръцете им; дворците и дребните хижи се предавали на пламъци. Престарялата Мелания повтаряла на приятелките си: " Побързайте да предадете Богу вашите благосъстояния! Не жалете тленните съкровища на света! "
В фамилията си тя изключително се радвала на усърдието и благочестието на своята внучка, която носела нейното име. Тая млада жена била омъжена за един от най-богатите и знатни жители в Рим - Апиниан. Сама тя имала големи имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка. Но сърцето й не било привързано към земните богатства, а горяло от чиста обич към Бога и ближните. Родили й се две деца, които умрели малолетни. Тя и мъжът й в това видели напътствие, че би трябвало да употребят и времето, и средствата си за богоугодни каузи. И фактически по този начин почнали да постъпват. Всичкото си имущество те считали като владеене на Бога и бедните. При грамадното благосъстояние не си разрешавали никакъв лукс, а всичко раздавали на нуждаещите се.
Пожелали и те да посетят Изтока и тръгнали за там с майка си Албина. Известно време поживели в Африка, където имали другари и родственици. По целия път раздавали богати милостини, строили църкви, манастири и откупували пленници. На Изток те посетили светите отшелници и най-сетне се заселили в Йерусалим.
Скоро след идването им там престарялата Мелания умряла (410 г.), а нейната внучка продължавала делата й. В тясна килия някъде на Маслинетата (Елеонската) планина тя прекарвала времето си в молитва и проучване на Св. Писание. Блажени Йероним, който живеел тогава също в Йерусалим, където превеждал на латински Библията, й помагал със своите препоръки. Заедно с това благочестивата Мелания ефективно се занимавала с благотворителни каузи, помагайки на небогати и заболели. Апиниан помагал в трудовете й. Тя построила лечебни заведения и странноприемници и умряла в беднотия (434 г.).
На 31 декември св. Църква уважава паметта на двете Мелании - бабата и внучката, и нейния благоверен брачен партньор Апиниан.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ