В историята ще открием, че не всичко е черно и

В историята ще открием, че не всичко е черно и не всичко е бяло. Националността на един човек не го дефинира като абсолютния изверг и не подсигурява, че същият ще оправдае своето родословие. Понякога има и неточности в системата, бихме споделили, че става въпрос за щастливи неточности. Историята, която постоянно се написа на тези, които желаят да изкарат допустимо най-угодните позитив за себе си, постоянно трансформира своя образ. Ако се разноските в Пловдив, най-вероятно знаете за паметника Скобелева майка.

Не е мъчно да се забележи, въпреки всичко е много впечатляващ, само че зад него се крие една малко по-различна история. Ако обърнете внимание на плочите, на една от тях написа, че Олга Скобелева е убита от разбойници. Имайки поради обстоятелството, че същият монумент е изработен за подсилването на пропагандата и проявлението на самопризнание към съветския народ, тя гласи „ Убита от разбойници. “. И това е всичко, което човек може да разбере, най-малко от паметника. Факт е, че последните мигове на майката на Генерал Скобелев в действителност са покруса, само че разбойниците, те нямат нищо общо с България.

След като Белият военачалник влиза в България и печели съществени почести по време на Руско-турската война, ориста взема решение да отнеме родителите му. Баща му умира единствено една година след войната, а в границите на няколко месеца ще изгуби и майка си Олга.

Историята на Олга Скобелева е с необикновен принос към България. След края на войната, тя идва в Източна Румелия и стартира да се занимава с щедрост. Под нейното управление се отварят най-различни болнични институции, тя се грижи за сираци, отваря сиропиталища и се занимава с щедрост. Основава подобен подслон в Пловдив, където се грижи за повече от 250 деца, убити по време на войната.

Подпомага учебни заведения и други приюти в другите градове, а най-смелият ѝ проект е да отвори селскостопанско учебно заведение и черква в памет на своя брачен партньор. Като дама от висшето съветско общество, тя може да се похвали с задоволително финанси, с цел да направи това, само че в един миг се оказва, че тъкмо те ще бъдат повода за нейната гибел.

Олга идва в България и в границите на 2 години стартира да прави чудеса, което не просто е похвално, само че и печелещо вниманието на българите. Факт е, че в този миг България не е в най-хубавото си положение и занапред ще би трябвало да стартира да се изправя. В такива моменти точно Олга получава своите благ крила.

Приказката е много къса, през лятото на 1880 година Скобелева е на следващия си тур и прави обиколка на Казанлък и по-късно счита да се насочи към Пловдив. Тя и нейната защита носят сумата от 18 хиляди рубли. Това са пари, с които мнозина биха могли да трансформират живота си.

Точно тази концепция идва и на капитан Алексей Узатис. Още по-срамното за имперската войска е, че той познава генерала и дружно с него се е сражавал в много борби. Самият военачалник Скобелев е награждавал Узатис с медали, затова е позорно и даже тъпо да разберем, че точно Алексей стои на чело на концепцията за обира. Помагат му хора като Андрей Йовов и Илия Милюв – черногорци с знания в Балкана, а Стефан Барчик от Битоля е извикан, с цел да измисли метод по какъв начин да скрие парите – той самият е писар в Дирекцията на финансите.

Господата имат единствено един проблем, дали да убиват или просто да вземат парите и да избягат. Капитанът подрежда да се избият всички, с цел да няма различаване и това се случва. В нощта на 6 юли, Узатис и неговата орда се крият в път покрай Чирпан. Те атакуват файтона и Узатис хваща конете, които се стряскат и обръщат останалите посетители. Кочияшът се пробва да избяга, само че е повален от 3 изстрела, а по-късно капитанът ще го обезглави.

Единственият оживял, който съумява да избяга от нападението е Матвей ординарецът. Олга и нейната сестра към момента са във файтона и капитанът бързо взема решение да завърши целия грабеж. След жестоката разпра, капитанът и неговите доверени взимат парите и отиват на брега на Марица. Там стартира разглеждането на плячката. Капитанът взима парите и часовника на Скобелева. Историята идва първо по телеграф, изпратен от Константин Иречек, който е чул информация и обстановката продължава да се нагнетява.

Един от оживелите съумява да стигне до Пловдив и да съобщи, че към Чирпан е убита Олга Скобелева. На идващият ден и вестниците оповестяват за убийството. След това милицията потегля по петите на причинителите. Преследването не лишава доста време, само че капитанът има други проекти – той се самоубива, с цел да не срещне яростта на генерала. Останалите са хванати, като на мнозина смъртните присъди се трансформират на пожизнен затвор. Оказва се, че Олга е един от първите представители на Червения кръст и в действителност е идвала с концепцията да направи нещо положително, само че за жал е жертва на лакомия и доста ниски упоритости, освен това от страна на своя личен народ.