В историята на Втората Световна война ще открием, че освен

В историята на Втората Световна война ще открием, че с изключение на оръжие, танкове и вероятно хора, които да ги ръководят, можем да открием и наличието на още един детайл за спечелването ѝ – пропагандата. Във времето, в което Съюз на съветските социалистически републики зависи напълно от американското оръжие и помощите на англо-саксонците, с цел да успее да се оправи с немската войска и тяхната забележителна софтуерна мощ. Няма по какъв начин да забравим изявлението на Гьоринг, в което излиза наяве, че скрито Съюз на съветските социалистически републики е изискал да вземе северните и южните елементи на Европа – т.е. Скандинавските страни и Балканския полуостров. Преди да стартира немската инвазия към Съюз на съветските социалистически републики, Гьоринг е подготвен да се съгласи с условията и да остави връзките сред Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати да се влошат до степен, в която войната да завърши по напълно друг метод.

Единствената по-жестока неточност на Хитлер е, че не е имал малко повече самообладание, с цел да види какви са били възможностите на Съюз на съветските социалистически републики против останалите страни, тъй като в този случай политиката и формалните съглашения можеше и в никакъв случай да не се случат. След като Германия минава границите на Съюз на съветските социалистически републики и не среща нито една противотанкова мина или отбрана на границата, можем умерено да се досетим за какво това е по този начин. Във времето, в което и двамата диктатори – Хитлер и Сталин – са говорили безшумно, че се приготвят за демонстрирането на мощ, няма време за противопоставяния. Първата фаза на войната е в действителност в интерес на немската войска, която съумява да стигне до покрайнините на Москва, само че в никакъв случай не влиза в града. Климатът изиграва неприятна смешка, непрекъснатите хранителни запаси по притоците и желанието на Рузвелт и Чърчил да успят да отслабят доста Хитлер в борбата за Източния фронт, стартира да се отразява.

И тъкмо по това време се раждат и героите. На първо място ще открием, че доста от тях са създадени и възпети като безчовечен сили, подготвени да реализират чудеса от смелост. Един от главните проблеми в това отношение е, че доста от съветските поданици даже не са подготвени за тази война. Събраните „ доброволци “ нямат оръжие, само че имат една причина да се борят – те са нападнати, те са вкъщи и те имат причина да се борят. Важната роля на пропагандата е, че би трябвало да даде задоволителен набор от герои, които  да въодушевяват всички останали. Създаването на един харизматичен облик работи от много време за всеки един същински водач. Такива митове можем да открием за Агрипа, такива ще се описват и за Ханибал, а в малко по-модерно време можем да видим, че Съюз на съветските социалистически републики споделя историята за своя най-смъртоносен снайпер – Василий Зайцев.

Разбира се, той и още доста други, би трябвало да се борят на бойното поле в Сталинград. Трудно е да не се открият герои, само че пък не разбираме за какво вниманието не пада върху къщата на Павлов, която се е оказала една от най-тежките и непробиваеми замъци. За страдание ще открием, че някои историци остават изключително скептични по отношение на последната огромна борба на Зайцев против немския снайпер. Според Съюз на съветските социалистически републики, Зайцев има към 400 тъкмо попадения, до момента в който майор Кьониг е бил глава на немското снайперско учебно заведение в Берлин, като е изпратен в Сталинград, с цел да отстрани най-смъртоносния мерник на врага. Как обаче се основава един воин? Според архивите на Зайцев, за идването на майор Кьониг е станало ясно след разпита на хванат немски офицер, който признал за усилването на немските редици със снайпери. Няма архиви и няма никаква информация по отношение на тези събития.

Един прелестен следобяд и двамата застават на своите позиции и играят на нерви. Съдбата взема решение, че от този живописен конфликт точно руснакът ще излезе от този двубой като победител. Същото стълкновение е разказано и в емблематичния филм „ Враг пред портите “. В своята автобиография Зайцев ще опише, че е съумял да откри позицията на Кьониг под железни листи и дребна купчина тухли. Двамата съумяват да се срещнат в ничията земя – позицията сред немските и съветските сили. По това време Кьониг към този момент е съумял да отстрани няколко съветски снайпера, само че нито едно от попаденията не е Зайцев.

Пропагандата не стопира да качва фотоси и да споделя какъв брой прецизен е техният снайперист. Василий споделя по какъв начин неговият сътрудник Куликов стреля на вятъра, с цел да провокира интереса на немеца. През първата половина от деня, слънцето пада точно върху тяхната позиция и оптиките ще отразят светлина и ще издадат позицията им. Следобед обстановката се трансформира и слънцето заслепява немския снайпер, до момента в който те към този момент са в сянката и могат да стартират работа. Едва тогава се вижда по какъв начин нещо проблясва от металните листи.

Куликов се повдига за малко, просто с цел да огледа и това е неговият финален миг. Зайцев има време да реагира и да стреля. Кьониг се надява, че е съумял да приключи своята задача и тъкмо това предоверяване коства живота му. Едва ли има по-драматична история от тази, само че историците са на мнение, че просто в никакъв случай не се е случвала. Според Франк Елис, който разгласява книга за историята, в никакъв случай не е съществувал немски стопанин на снайпера с името Кьониг.

Никога не е имало и немско снайперско учебно заведение, което отваря порти сред 1942 и 1943 година, до момента в който се води борбата за Сталинград. Обикновено Зайцев показва всяка една дата, изключително откакто има точни попадения по време на военни дейности, само че когато идва времето за убийството на Кьониг, в никакъв случай не показва такива, отхвърля даже да показа къде се е разиграла бойната сцена. До този миг няма нито един руски списък, който приказва за осъществяването на тази интервенция.

Един различен забавен факт е, че Василий декларира по какъв начин Кьониг би трябвало да бъде позициониран някъде на запад, с цел да се отрази неговата оптика, само че немските позиции, всички до една, са позиционирани на изток. Възможно е Кьониг да е съумял да премине вражеските позиции и да се сложи в тила на врага, само че откакто Зайцев споделя, че борбата се е водила в ничията земя, то няма логичност той да бъде на запад, а съветските снайпери да бъдат на изток. Освен това се приказва за занаятчия на снайперското изкуство, а това би трябвало да значи, че един толкоз добър стратег е позволил една аматьорска неточност, която е коствала живота му.

Според записките на Зайцев, руснакът е влачил тялото на Кьониг чак до руските линии по мрачно. Документите са били взети незабавно и предоставени на дивизионния пълководец. Въпреки това същите не са предоставени на никой различен и не се афишират. Ако такива имаше, то можем да бъдем сигурни, че щяха да се демонстрират и до през днешния ден – пропагандната машина щеше да се възползва от всяка нужна информация, с цел да задвижи колелото и да стартира да изсипва още тонове материали. По време на Втората Световна война точно немци и руснаци разполагат с най-вече снайпери. Обикновено тяхната работа е да стрелят по офицери, наблюдаващи на артилерията и още доста други. В един миг немците даже отхвърлят да напущат позициите си, тъй като не знаят кой ги дебне. Все отново не би трябвало да забравяме, че през днешния ден множеството снайпери могат да покриват доста съществени дистанции, само че тогава точният изстрел може да се случи в разстояние от към 100 метра.

Такава е тактиката и на Финландците, които по това време би трябвало да съкратяват дистанцията, с цел да имат по-висок късмет за триумф. При такива разстояние е несъмнено, че не е наложително някой да бъде обучаван за снайпер. Това обаче значи, че и далекобойните изстрели не са били толкоз вероятни, с цел да се води тъкмо такова стълкновение. Васили Гросман разказва цялата история и показва Зайцев като човек, който не може и не желае да наранява никого, само че след немската инвазия е развил такава ненавист, че просто няма по какъв начин да не тръгне на война. При жертви, които могат да се измерят в милиони, героите стартират да костват повече и от тежестта си в злато, затова пропагандата основава подобен.

Ето за какво напълно умерено можем да подозираме, че подобен двубой може и в никакъв случай да не се е случвал, изключително откакто по този начин или другояче виждаме каква е била успеваемостта на оръжието. Нещо по-интересно е, че по-късно Зайцев ще смени името и ще каже, че е простреля Ханс Торвалд – също доста известно немско име и по това време в Сталинград е имало даста Хансове, които са се опитвали да избягат от войната по всеки вероятен метод. От немска страна просто няма непокътнати документи, с цел да се ревизира цялата история. Никой не може да каже дали въобще Кьониг е съществувал, същото важи и снайпер с името Ханс Торвалд. Нито един от двамата не може да бъде открит в архивите на Вермахта. Според съветската агитация, Кьониг е съумял да убие повече от 400 души по време на войната, а това автоматизирано го слага за медал Рицарски кръст, само че в никакъв случай не е номиниран. Според Зайцев, нашивките на убития германец са били с ранга на майор, а подобен още веднъж липсва в архивите.

Повечето немски снайпери по това време в никакъв случай не реализират толкоз висок сан, тъй като ще се трансфорат в водачи. Най-успешният немски мерник е Матеус Хетценауер, който има доказани 345 убийства. Неговият най-голям сан е боец и е най-ниският вероятен в немската войска, както и във всяка друга войска. Дори и да приемем, че е основано особено немско учебно заведение, това значи, че Кьониг би трябвало да бъде един свръхчовек, с цел да покрие целия материал от средата на 1942 година и по-късно да бъде погубен два пъти – съгласно пропагандата това се е случи през август 1942 и февруари 1943 година

Един различен проблем е, че първо немецът е бил шеф на учебното заведение, което ще оправдае неговия триумф, само че по-късно версията още веднъж се трансформира и рангът се свежда единствено до първенец на випуска. Следователно след завършването на снайперската академия, Кьониг би трябвало да дойде в Сталинград и в границите на месец да се трансформира в чума със снайпер, с цел да успее да отстрани безусловно всички врагове. Този времеви период просто не дава отговор на цялата история. Ако Кьониг е бил снайперист преди войната и има своя боен опит, можем да бъдем сигурни, че Вермахтът няма да изпрати тъкмо него на тази самоубийствена задача, а ще го резервира и ще приготви други фрагменти, с които да се печели въпросната война. Да не забравяме, че убитите 400 руски боеца ще могат да бъдат изумени, в случай че Кьониг се телепортира. Все отново би трябвало най-малко една седмица за пътешестване до източния фронт.

Немската агитация също избира позитивните вести, само че споделя информация за починалите си бойци. Включително и за един от скъпите си фрагменти Ханс-Жоаким Марсиеле е тъкмо подобен. Дори и след войната, тази лъжлива история продължава да се споделя. Зайцев написа, че се е срещнал с дъщерята на Кьониг в Берлин. За тази среща също няма доказателства. Пропагандата постоянно работи в две направления. Ако врагът е специфичен и може да деморализира, то ще открием, че незабавно ще се опише идната победоносна история, в която злодеят ще бъде отстранен. Точно това се случи и преди една седмица, когато съветската осведомителна организация съобщи, че Уоли – един от приетите и най-смъртоносни мерници, е бил погубен към 20 минути след идването си в Украйна. Не знаем по какъв начин е допустимо това и по какъв метод, само че дано разкажем цялата история.

Уоли е канадски снайперист, приключил Кралската канадска пехота с отличие. Неговото първо включване в истински бойни дейности е в Кандахар, Афганистан сред 2009 и 2011 година През 2015 година Уоли взема решение да пропътува самичък пътя от Канада до Ирак, с цел да се бори против Ислямска страна. Биел се паралелно с кюрдирте. По време на двете по-специални задачи, Уоли съумява да сложи и връх за най-точен изстрел на разстояние от 3.5 километра. Рекордът е систематизиран през 2017 година с McMillan Tac-50. Снайперистът не разкрива същинското си име, само че употребява прякора, който му дават неговите другари на фронта. Уоли значи „ бранител “. Според друга агитация се приказва, че един снайпер може да направи до 7 точни изстрела дневно, до момента в който Уоли съумява да увеличи тази цифра до 40 дневно.

На фотосите при започване на март се вижда, че канадецът идва с скъпи персонални придобивки, които включват неговата газова маска, персоналният му камуфлаж, бинокал и военното яке от Афганистан. Уоли работи като IT експерт и седмици преди войната работи и програмира вкъщи си, до момента в който европейските събития не го притеглят назад на фронта. Спомня си какъв брой бързо се трансформира всичко, откакто е бил в склада, избирайки анти-танково оръжие.

Пред CBC канадецът декларира, че е имал предпочитание да помогне и не счита, че украинците заслужавали това, което се случва. Освен прецизен мерник, Уоли е съумял да закупи и няколко дрона, които употребява за наблюдаване. Признава, че би трябвало да си напомни остарялата процедура за пукотевица по танкове и хеликоптери, като не отхвърля, че е правил и това, само че не го удостоверява – остаряла снайперска философия. Пред медиите споделя, че в никакъв случай не е ненавиждал руснаците и няма да го прави, само че за него, тази война не е обективна.

Посрещането на украинците било извънредно топло. Чуждестранният легион от доброволци се счита за повече от другарски и тъкмо затова се работи извънредно добре. В Украйна се приказва, че повече от 20 000 доброволци от 52 разнообразни страни са се присъединили в интернационалния легион. Всеки легионер има правото да носи украинска униформа и по-късно ще получи поданство за своята работа. Причината за връчването на униформата е, че при залавяне от съветските сили, същият би трябвало да се счита за военнопленник и да се третира особено по разпоредбите на Женевската спогодба. След информацията за неговата гибел, множеството медии побързаха да изразят подозрението си.

Оказва се, че в Сирия и в други райони, локалните поданици, които го познават, дали Курбан за здраве и се молили за него. Любопитен факт е, че откакто новината в действителност се появява в съветската осведомителна организация, Уоли признава, че е схванал за своята гибел финален. Заявява, че е присъединил телефона си и той е бил подготвен да се взриви с информация. Разбира се, Торонто Стар съумяват да вземат видео изявление и да разсеят слуховете, които са грубо пресилени. Пропагандната машина в действителност работи, освен това във всяка една война, а убийството с писалката е тъкмо толкоз същинско, колкото и действителното със снайпера.