Защо Брут не е толкова голям предател, колкото е представян днес
В историята на Уилям Шекспир „ Юлий Цезар “ ще открием една впечатляваща история за гладен за власт държател, който прави една от най-големите си неточности в живота – доверява се на приятелите си и на един палач – Брут. Цезар е прочут със своите последни думи „ И ти ли, Бруте? “, откакто не има вяра, че даже той ще пристигна, с цел да забие последния нож в гърба на римския деспот. И до момента в който феновете на тази пиеса ще бъдат на крайници и ще ръкопляскат, малко на брой въобще знаят историята на Марк Юний Брут. Той е същински човек и е живял към 85 година прочие Хр до 42 година прочие Хр. Известен е като римски протектор на Цезар и също по този начин като покровител на Римската република.
И до момента в който мъжът в действителност се пробва да откри салдото сред своя другар и етиката. За страдание съумява да види жестокостта на Юлий и незабавно осъзнава, че ще бъде част от заговора за убийството му. С помощта на Гай Касий Лонгин, сенатът към този момент е намерил главното решение за кавга с този човек. Брут би трябвало да заплати най-скъпо, тъй като неговото „ благородно “ изменничество ще се върне по напълно друг образ.
Той ще изгуби борбата с обществото и вместо да бъде считан за избавител, единственият етикет, който може да носи е „ палач “. Преди да успее да вземе някакви активи и капитал от това праведно ликвидиране, приятелите на Цезар – Марк Антоний и Октавиан към този момент ще са съумели да разпределят богатствата. В историята ще открием, че неговото име ще остане с измените и измамата. За него е непокътнат 9-я кръг на пъкъла в „ Божествената комедия “, където прави компания на Юда и други известни предатели.
Неговото наказване е да бъде изяждан всякога от устите на Сатаната – три са, в случай че се чудите. Кой обаче е същинският Брут и за какво въпреки всичко получава уважението на редица благородници в предишното, най-малко преди убийството? Оказва се, че тази историческа персона е обсъждана доста пъти и историците са на мнение, че не е чак толкоз черен, колкото е запомнен. Брут е роден в благородно семейство и се счита за един от ранните наследници на Римската република. Нейното ръководство е наложено през 509 година прочие Хр. и сплотява монархия с народна власт. Смята се, че това е наследникът на един от най-ранните римски консули. Майка му е обвързана с Ахала – един от ранните герои на Рим.
Освен синята кръв, този човек може да се похвали и с добра идеология и още по-сериозна политическа еднаквост. И до през днешния ден се пазят доста малко от неговите мемоари и всичко останало е легендата, която се споделя от историята. Шекспир не не помни да цитира думите на Марк Антоний, а точно, че това е един от най-големите благородници на Рим. За Плутарх, Брут е единственият заслужен човек, който може да убие Цезар и също така го прави не за власт, а тъй като има дълг към Рим и не може да разреши републиката да страда под неговото ръководство. Всички останали просто го ненавиждат и това е задоволителна причина. Има клюки, че Гай Юлий е имал връзка с майката на Брут, някои римски историци са на мнение, че тя била обичаната държанка и тъкмо затова е получила една от най-красивите перли, както и шест милиона сестирции.
Има клюки, че точно Юлий е негов татко, само че те се отхвърлят, откакто самият аристократ е доста по-стар по време на убийството. През 49 година прочие Хр. ще открием, че Цезар е отказал да даде армиите си на сената, като това предизвика гражданската война. Негов консултант по това време е Помпей Велики и точно той ще показа, че гибелта на бащата на Брут е разследване на тази война. По това време Брут ще стои на страната на Цезар и ще се пробва да пази майка си, до момента в който Помпей ще го кара да приказва и да показа истината, само че това няма да се случи. По това време още веднъж би трябвало да избира и Помпей е на страната на Сената. Благородството не му разрешава да съобщи владетеля, само че в същото време не може да затвори очи пред обстоятелството, че същата войска се употребява за опазване на достолепието на владетеля.
Брут се бори да отбрани Помпей, само че сега, в който излиза наяве, че Цезар ще победи, той е първият, който ще премине на негова страна. Вместо наказване за неговото изменничество, той получава почести и е признат като наследник. Това е и политика, тъй като не може да се отхвърли, че въздействието на тази историческа персона може да подсигурява на всеки задоволително съществени триумфи. Цезар желае някой с репутацията на Брут и тъкмо затова не може да го убие – това би било ликвидиране на цялата република и нито една войска няма да го избави по-късно. Гай Юлий отхвърля да даде короната на Марк Антоний и с това се трансформира в деспот за цялостен живот, като ще ръководи от златния си престол.
Нещо би трябвало да се направи, с цел да се избави републиката и този път е ясно, че Брут няма да премине от другата страна – неговата задача ще бъде напълно друга. Привлечен е от риторичните въпроси на сената, употребявани най-често за философска сказка – по този начин се опипва почвата по-леко и нежно, като се търсят и възможните съдружници за още една революция. Брут съумява да открие към още 20 мераклии, които да извършат убийството. Единственият въпрос е дали и Марк Антоний да бъде погубен или не? Според Брут, това няма да е положително решение, вярното в този случай е да не се дава почва за идващия тиранин да пристигна на власт. Други считат, че Марк е рисков, само че за основният конспиратор е належащо единствено едно ликвидиране. Най-вероятно това обаче е забравено и Марк по-късно ще се върне по-силен. През март 44 година прочие Хр. Цезар е намушкан 23 пъти.
Някои историци настояват, че не е споделил нищо и е посрещнал гибелта си в тишина, до момента в който колабира от раните си. Гръцките историци записват думите „ И ти ли, дете? “, когато Брут го довършва, само че при Шекспир са „ И ти ли, Бруте? “. Някои даже ще приказват за проклинание, откакто се чуват думите „ Всичко се връща. “, тъй като има изказване, че даже това можели да бъдат последните слова на римския държател. Брут и Касий очаквали да бъдат посрещнати като освободители, само че техните неверни решения носят единствено суматоха в народа. Цицерон съумява да подпише договорка за прошка и бързо да поеме ролята на идващия възможен изверг.
Позволяват на Марк Антоний да погребе Цезар и с това да направи обществена гала. Това стимулира народа да изрази своето неодобрение и скоро по-късно да счита Брут за палач. Същият би трябвало да избяга от Рим и по-късно да се бори против Марк Антоний и осиновения наследник на Цезар – Октавиан. След две тежки борби през октомври 42 година прочие Хр. е надвит. Брут се самоубива, с цел да не достави удоволствието на своите врагове. Последната концепция очевидно е била, че би трябвало да се трансформира в аристократ и страдалец, само че Шекспир ще се постарае да промени това и да го остави като един от най-големите предатели в историята.
