Между мир и вътрешен раздор: Политическото наследство на Кан Севар
В историята на средновековна България интервалът на ръководство на Кан Севар заема значимо място, характеризиращо се с миролюбива външна политика и блян към дипломатически триумфи. Управлявайки в годините 738-753, Севар е запомнен като последния държател от популярния жанр Дуло и като водач, чиято политика бележи отклоняване от предходните военни спорове с Византия .
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин неговата епоха е ознаменувана с старания за поддържане на мира и съдействие , което освен укрепва връзките с Източната Римска империя, само че и способства за териториалното уголемение и повишение на интернационалния авторитет на българската страна.
Неговата политика провокира напрежение и разделяне вътре в страната , водещо до трагичния му край. Управлението на Кан Севар разкрива комплицираната динамичност на властта и външнополитическата тактика в средновековна България , наблягайки значими уроци за салдото сред миролюбие и вътрешнополитическа непоклатимост.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ Кан Севар е последният държател от рода Дуло. По време на неговото ръководство няма войни с Византия, тъй като към момента се употребяват позитивните резултати от предните двама владетели на България, по отношение на взаимните им дейности с Източната Римска империя против арабите.
Българската армия още веднъж на няколко пъти доближава до Константинопол, само че не с цел да води война, а да се бори наедно с ромейската. Тази далновидна политика дава опция на българската страна освен да живее в мир със съседите си, само че и да продължава да получава териториални придобивки на юг от Стара планина.
Всичко това оказва благотворно въздействие за престижа на българската средновековна страна в Европа. Миролюбивата политика обаче не се харесва на част от българската аристокрация. Съгласно летопис на Джагфар Тарихъ:
„ Севар, сина и наследника на Кормесий е погубен от боилите си за провизантийската си политика “. “
