"В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива

Вицепрезидентът по пътя на първоучителите

"В историята на сичките съвсем европейски нации се срещат такива персони, на които деятелността е имала всемирен темперамент и по тази причина по своето всемирно значение заслужава респект и почитание от страната на секи един човек....И в историята на нашия потиснат и пленен през днешния ден народ се срещат страници, в които българският талант е записал такива значими и популярни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли в миналото си нещо в историята на общочовеческия прогрес, и които, несъмнено, тряба да възбуждат почет и почитание освен в душата на нашето младо потомство, само че на секи почтен, откровен и благодарен славянин. "

Христо Ботев , в. Знаме, 8 май 1875 година

Пъстроцветни венци, ликовете на славянските първоучители, шествие под съпровода на "Върви, народе възродени ", незабравими стихове за братята Кирил и Методий, които срича всяко първолаче - за тази вълнуваща атмосфера всеки от нас има непокътнато кътче в сърцето, без значение дали е на 5, 10, 20, 50 или 80 години. Денят на българската култура и просвета и славянската книжовност е най-светлият български празник, най-обединяващият.
Тази година 24 май ни води във втората столица на Първата българска страна, престолния град на цар Симеон Велики и Златния век. През 2018-а Велики Преслав празнува 1125 години от оповестяването си за столица. От могъщата Преславска книжовна школа стартира духовното раждане на българския народ, стартира една огромна просвета и нематериалност.
Неописуемо е възприятието, до момента в който стъпваш по местата, където се е издигал тогавашният Дворцов комплекс. Каква духовна мощност се крие в останките от Кръглата черква, известна още като Златната черква! Преди 11 века в земите на Велики Преслав са ходили святи хора, които са превеждали книгите на славянски език, сътворили са кирилицата, писали са литература. Велики хора на перото, които трансформират Симеоновата столица във водещ център на славянската книжовност и просвета, са творили тук - Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма...
В манастира "Св. Пантелеймон " край Велики Преслав отдаваме респект на княз Борис I Покръстител - българският държател, който вкара християнството в България, който имаше смелостта и прозорливостта да одобри прогонените Кирило-Методиеви възпитаници. Без тогавашната българска страна свещеното дело на славянските първоучители нямаше да бъде съхранено, нямаше да я има писмеността ни.
Днес жителите на Велики Преслав, кметът Александър Горчев и Общинският съвет с общи старания съхраняват българщината, популяризират богатото ни културно-историческо завещание и почтено не престават делото на Йордан Господинов, пръв основател и уредник на разкопките и проучването на останките от Велики Преслав. В руините на манастира "Св. Пантелеймон " Господинов открива един от шедьоврите на старобългарското изкуство - керамичната икона на св. Теодор Стратилат.
Навръх 24 май в старопрестолния град приключи поклонническата задача, която вицепрезидентът Илияна Йотова и водената от нея делегация поехме по стъпките на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. Пътешествието по местата, откъдето стартира духовната история на славяните, бе във връзка 1155 години от началото на Великоморавската задача на св. св. Кирил и Методий и в подтекста на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
България пропусна шанса да разпространява своето богато културно-историческо завещание измежду европейските сътрудници и 24 май отсъстваше от културния календар на председателството. А българският народ е единственият притежател на кирилицата в Европейски Съюз, българската страна е империя на нематериалност и просвета, която е основала собствен език и книжовност, предала е познанието на доста нации, както споделя вицепрезидентът. И българите би трябвало да сме горди с това.
Преди Велики Преслав посещаваме парка "Калемегдан " в сръбската столица Белград. Смята се, че тук княз Борис посреща прогонените от Великоморавия Кирило-Методиеви възпитаници. Днес в центъра на Белград се издига огромен монумент на Светите братя, респект пред който отдават вицепрезидентът и секретарят на сръбския президент. От тази година западната ни съседка публично празнува Деня на славянската книжовност.
Началото на поклонението ни пред славянските букви е от земите на тогавашната Великоморавия, където св. св. Кирил и Методий стартират своята духовна и просветителска задача. Светите братя са одобрявани за настойници на чешките земи. В Прага, в катедралата "Св. Вит, св. Вацлав и св. Адалберт " луксозен стъклопис от 20-те години на предишния век пресъздава живота и делото им.
"Стъклописът изобразява началото на писмеността и на духа на тази страна ", ни споделя преводачът и учител по чешки език Васил Самоковлиев.
В чешката столица има два храма - православен и католически, чиито патрони са св. св. Кирил и Методий. На фамозния Карлов мост - визитната картичка на Прага, се извисява монумент на Светите братя.
Микулчице - това е идната ни спирка в Чехия. В историческото славянско населено място, едно от най-големите от интервала на великоморавската задача, взаимно от чешките и българските публични управляващи бе проведено обичайно честване на делото на Светите братя. В богатата културна стратегия вземат участие българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия. Българи, събрани на това духовно място от словото и вярата, от любовта към българщината.
"Някъде тук, където стоим и стъпваме в този момент, върху тази земя са стъпвали първите ни учители Светите братя Кирил и Методий, дали най-мощното оръжие в ръцете ни - книжнината и познанието. Затова Микулчице от дълго време е място за поклонение. То се трансформира и в място за обединяване на европейските нации, което ни е толкоз належащо през днешния ден, тъй като дружно би трябвало да посрещнем заканите, пред които е изправен светът ", декларира вицепрезидентът при откриването на честванията край паметника на св. св. Кирил и Методий, дело на създателя Емил Венков.
Днешният исторически комплекс Микулчице се намира върху останките на феодален славянски град, зад чиито крепостни стени са открити голям брой църкви и владетелски постройки. В Микулчице се е намирало седалището на св. Методий като архиепископ на Велика Моравия. Това е едно от местата, където се счита, че е гробът му.
Кметът на Микулчице Ян Влашиц ни споделя концепцията на чешката и словашката страна селището да бъде включено в листата на ЮНЕСКО. Затова е нужна и поддръжката на България.
От Микулчице се насочваме към Велехрад - едно от най-известните духовни средища в Централна Европа. Тук в миналото е била резиденцията на св. Методий. Историци считат, че гробът му е в базиликата "Св. св. Кирил и Методий и успение на св. Богородица ", основана през XII век. В храма ни посрещат завладяващите звуци на органа, който засвирва в извънредно редки случаи. Духовна мощност ни изпълва по време на ритуала по освещаване на подарената от вицепрезидента икона на двамата равноапостоли.
До величествената базилика е параклисът на св. Кирил, в който се излагат краткотрайни композиции. Миналата година там бе показана отдадената на Светите братя галерия "Иконография " на българската художничка Стефка Николова.
След Велехрад сме към този момент в Девин - предградие на словашката столица Братислава. Тук е основана една от първите книжовни школи в Словакия. Вярва се, че в Девин са преведени за първи път от двамата братя богослужебни книги. В църквата "Св. Кръст " ни посрещат топло, като братя, кметът Любица Колкова и монсеньор Мариан Гавенда. Монсеньор Гавенда ни споделя, че гробът на св. Методий може и тук да е. "Но вместо да търсим къде е гробът му, нашата цел е да го възкресим дружно с брат му Кирил, да възкресим делото им ", отбелязва той. Отдаваме респект пред паметника на двамата братя, издигащ се в двора на църквата. Негова имитация ще открием по-късно пред забележителната катедрала в Нитра.
В Словакия има над 40 църкви и монументи, отдадени на Светите братя и тяхното дело, което е вписано в преамбюла на словашката конституция. В най-стария град - Нитра, именуван още Словашкия Витлеем, в католическата катедрала се пазят мощите на св. Кирил. Вярва се, че са там от дванайсет века. Изваждат се по празници за поклонение. Епископът на Нитра монсеньор Вилиям Юдак - един от най-известните откриватели на славянската задача на двамата братя, декларира предпочитание за взаимни планове с българската страна.
По пътя на славянските букви - от тогавашна Великоморавия до България и Велики Преслав, близо 4 хиляди км, респект пред паметта на славянските първоучители, диалози с представители на локалната власт и духовенството в Чехия и Словакия за общото ни културно-историческо завещание - едно духовно прераждане, което ни кара да се усещаме още по-горди, че сме българи.
Мост сред Изтока и Запада - това е делото на славянските първоучители, асъдействало за културното израстване на Стария континент. Затова и през 1980 година папа Йоан Павел II афишира Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, които ни завещаха единство и равнопоставеност.
Свещеното им дело е оставило бездънен отпечатък и върху българската родова памет. Неслучайно лицата на св. св. Кирил и Методий са избродирани от едната страна на Самарското знаме. От другата е Богородица.
В началото бе Словото... Словото дава веществен облик на мисълта ни, то ни построява като персони. Без словото и книжнината, без познанието "голи са всички нации " ( "Проглас към евангелието ", Константин-Кирил Философ).