Защо рицарите не стреляли с лъкове?
В историята на човечеството има видимо незначителни детайлности, за които, на пръв взор, не си коства откривателите да губят време. Но прекомерно постоянно, точно от такива елементи, се образува мозайката на предишните столетия. Например, всички знаят, че рицарите на Западна Европа в никакъв случай в стълкновение не употребявали лъкове? Но за какво? Не е доста ясно…
Презрението към лъка се зародило още по време на Великото преселение на народите. Единственото нещо, което знаем през днешния ден сигурно е, че готите, които мигрирали под натиска на хуните в Западна Европа от крайбрежията на Дон, към този момент били настроени срещу лъка. Това е много необичайно, тъй като през Средновековието най-ефективното оръжие били лъкът и стрелата – изключително композитният (двойносъставният) лък, с който се стреля напряко от седлото. Той може да бъде елементарно разпознат по двете му извивки, за разлика от елементарния или дългия лък, употребен от фамозните британски стрелци.
Най-забележителните конни стрелци през Средновековието били хуните и татаро-монголите. Те възкресяват в паметта страховитите образи на ездачи, които се изплъзват от челните офанзиви, имитират оттегляне, единствено с цел да се извърнат в седлата и да изстрелят от тетивите си смъртоносна градушка от стрели. Но макар многочислените победи на тези източни орди, военният хайлайф на Западна Европа не бързал да схване техният опит. Рицарите в никакъв случай не стреляли с лъкове. Защо?
Причината е общественият снобизъм. Според рицарите, да се убие врага със стрела е подло и подло. Такава победа не правела чест на воина, който уважавал себе си. Истинско рицарско достойнство проявявал единствено оня боец, който побеждавал врага си с копие, меч или боздуган. Лъкът и стрелите били подобаващи за хора с по-нисък обществен статус, които не имали рицарска чест. Именно по тази причина, в отрядите на прославените британски стрелци влизали най-вече селяни, които не можели да си купят кон.
Фанатизмът на немските племена, с който те отричали лъка, бил характерен и на цяла Западна Европа. А във византийската войска, в противен случай – имало доста стрелци. И наемниците, и бойците от императорските отряди разполагали с мощни композитни лъкове. На Изток професионалните воини умеели да стрелят с лък, без да слизат от коня. Никому не хрумвало, че подобен метод на воюване може да се счита за неподобаващ. Лъкове, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни, се дарявали на отличилите се воини. Позлатените лъкове на източните владетели били считани за знак на властта.
На Запад обаче, към лъковете имало друго отношение. Рицарят докосвал това оръжие единствено при лов или поради спорта. И тук поражда въпросът: по какъв начин, с сходно отношение към едно толкоз дейно оръжие, рицарите нормално побеждавали в борбите с азиатците?
Оказало се, че стремителната кавалерийска офанзива на тежковъоръжените западни рицари свежда до нула преимуществата на конните стрелци. Но, по този начин или другояче, отвращението на западните воини към лъка нееднократно им коствало доста скъпо. Достатъчно е да си спомним съкрушителните провали, които френските рицари претърпели от британските стрелци в борбите на Стогодишната война при Поатие и Азенкур.
Разбира се, рицарите осъзнавали силата на лъка и арбалета. Съществували планове за възбрана на тези оръжия по време на сражения. Независимо от това, стрелците взели участие в борбите. Но в съзнанието на професионалния боен хайлайф, твърдо се открило схващането, че лъкът е неуместно оръжие за отбрана на достойнството. Само парвенюта можели да си разрешат да го употребяват на бойното поле.
Когато били изобретени други типове стрелково оръжие, предразсъдъците против лъка като „ най-жестокото оръжие на страхливците “ се запазили. Ето за какво, благородниците отказвали да го употребяват. Това им отношение определило характера на борбите в Западна Европа за към хиляда години напред – най-забележителният случай на обществен каприз, който надвил над цялата военна логичност.
Между другото, въздействието на този фатализъм се отразило и върху разпространяването на щиковите офанзиви в армиите на Европа – когато щикът заменил копието. На Изток, за разлика от Запада, щикове не се употребявали. Там пушките били единствено за пукотевица.
Източните нации обожавали лъковете и ги употребявали даже след появяването на огнестрелните оръжия. Японските самураи, за разлика от европейците, считали, че точно лъкът, а не меча, е основното оръжие на воина. Може би по тази причина на японски език „ водя война “ и „ изстрелвам с лък “ са синоними!
Авитохол, стрелящ със сложносъставен лък. Сцена от златното богатство от Над Сент Миклош (V-VII в.)
източник:http://handguns.g00net.org/Cold_steel/Bows/BG_bows.htm
