Зеленски пред BBC: Нашият приоритет е да получаваме оръжия по-бързо, сега, защото ние воюваме сега |
В изявление за Би Би Си президентът на Украйна Влодимир Зеленски дефинира войната на Русия против страната му като геноцид, разказа за емоциите си след визитата в разорения град Буча, показа мисли за Донбас, НАТО и ориста на съветския транспортен съд. Разговорът с водача на Украйна се организира на 14 април - във връзка 50-ия ден от началото на войната. Публикуваме изявлението в превод на Янка Петкова:
Господин президент, съветското министерство на защитата заяви, че техният флагмански транспортен съд е бил изумен в Черно море и развален вследствие на гърмеж. Какво мислите за това? Това е удар по значим обект за съветската военна инвазия.
Аз мисля за това, което се случва с нашите войски. Вълнувам се от това, което се случва с нашата войска и с нашите въоръжени сили, тъй като те пазят страната ни. Това, което се случва в армията на Руската федерация, която ни атакува, която е окупатор и блокира Черно море, почтено казано, ми е все едно. Ако тя губи сили – това не е неприятно.
Но имаше набези и в самата Русия, в това число нефтобазата в Белгород, и Русия ясно даде да се разбере, че в случай че има други набези на нейната територия, ще трансформира в цел столицата на Украйна – Киев. Доколко съществено приемате тази опасност?
Ние се отнасяме съществено към всяка опасност, защото заради тези закани могат да загинат наши хора. Макар че не се боим от нито една опасност от Руската федерация. Длъжни сме да отговорим на всички заплашителни стъпки на Руската федерация.
От 2014 година насам те многократно окупират наши територии. Окупираха Крим и на всички места споделят, че това е тяхна територия. Казват, че в случай че някой е срещу „ тяхна “ територия, като Крим да вземем за пример, ще отговорят с ракетни удари.
Макар че аз имам доста въпроси. Когато започнаха ракетните удари на съветските войски от територията на Беларус на 24 февруари, това какво беше? Какво защитаваха? Не разбирам. Струва ми се, че доста постоянно се объркват с изказванията си.
Също като при окупирания Донецк. Сами устройваха терористични актове с гърмежи в Донецк, след това упрекваха нас, споделяха, че ние сме го създали, въпреки да нямахме никакъв достъп до тази територия. Същото е и в този момент – ние нямаме достъп до някои наши градове в Южна Украйна - Мелитопол, Бердянск, Мариупол. Всичко е под обсада в Запорожие и Мариупол, това са окупирани градове. И там има гърмежи, и на хората, които се намират там, на нашите украинци, се споделя, че ние бомбардираме Мариупол, тъй като те нямат достъп до телевизия, няма мобилна връзка.
Постоянно има осведомителни провокации. Руските войници - и ние имаме доказателства за това - отиват в центъра на града и споделят на хората: „ Виждате ли тези гърмежи, това са украински самолети, украинците вършат това “. Знаят, че хората нямат връзка с останалия свят и не могат да преценяват по какъв начин действително стоят нещата. Това е проблем.
Театърът на бойните дейности се реалокира на изток, Русия струпва сили там. Колко тежка ще бъде битката на изток за украинската войска?
Мисля, че най-тежка е борбата за Донбас. Там е съсредоточена нашата мощна формация ООС ( бел. ред. - Операция на обединените сили). Смятам, че това е центърът на ескалация през днешния ден и той ще повлияе на хода на войната.
Тук те пребазират свои войски отвред, започвайки със северното направление, от киевското и черниговското посоки, всичко, което им остана, се реалокира тук. Към тази точка прииждат съветски войски от Сирия, Владивосток, от доста и разнообразни места на Руската федерация. За да се борят за Донбас, с цел да обкръжат нашите 44 хиляди бойци от ООС, с цел да завземат цялостен Донбас.
Но те не просто завземат територии, те унищожават всичко по пътя си, изнасилват, вземат всичко, което могат, мародерстват. Унищожават нацията ни, ето какво вършат. Това е желанието им.
Получавате ли достатъчно оръжие, с цел да воювате на изток? Все отново това е напълно друга военна акция, спрямо най-вече уличните боеве, на които бяхме очевидци на север, към Киев. Получавате ли нужното въоръжение от Запада?
Първо, получаваме оръжия. Получаваме го в хода на съществуващия развой. За страдание, това става малко постепенно. Както говорихме с Вас в самото начало, преди изявлението, някои проблеми могат да бъдат решени както по телефона, по този начин и във видео формат. Не е нужно да прекарваме години или седмици в решение на проблеми и срещи с водачи. Същото е и с оръжията.
Но ние водиме война през днешния ден. Оръжия са ни нужни през днешния ден. И не можем да чакаме тази или онази страна да ни ги даде или продаде. Става по разнообразни способи - за две, три седмици, за един месец. Някои към момента не са решили този въпрос. Въпреки това, в случай че приказваме за Съединени американски щати, Англия и някои европейски страни, те се пробват да ни оказват помощ и оказват помощ. Но въпреки всичко имаме потребност по-бърза и по-голяма помощ. Достатъчно ли е това? Ние считаме, че не.
Нашият приоритет е да получаваме оръжия по-бързо, в този момент, тъй като ние водиме война в този момент. И к олко дълго ще продължи тази война зависи от това, какъв брой бързо ние ще получим въоръжение и съоръжение.
Изхождайки от това, които казахте за мародерствата на съветските войски, за това, че унищожават всички, евентуално съществено се безпокоите за популацията на изток, където се оказа центърът на войната?
Много се трежова. Ако вземем да вземем за пример Волноваха, там просто няма хора, унищожиха ги. Тук при нас въпреки всичко се появи живот, появи се светлина. Там на всички места е мрачевина. Там няма живот. Дали това ме тревожи? Много ме тревожи. За страдание, врагът унищожава всичко. Цинично е, че философията им е, че са пристигнали да освобождават населението от нацистите. Реално те " освободиха " тези територии от живота. Там подобен към този момент няма. " Освободиха " териториите от хората. Там няма хора. Всички починаха. Унищожиха всички. Постоянно споделят, че пазят нещо, пазят „ съветския свят “. Този „ съветски свят “ е открита съветска война и, извинете, в тези територии не мирише на мир.
Такава ли е обстановката в Мариупол? Вие се опасявате, че там всичко разрушено и доста хора са починали?
95% от всички здания, 95% от Мариупол е опустошен! Това е един от най-големите градове освен в Украйна, само че и в Европа. 500 000 души население. 500 000 хора! Колко от тях са убити – никой не знае. Никой не знае какъв брой са останали живи. Никой. Няколко публицисти бяха там. Две момчета от Асошиайтед прес. Като се върнаха, приказвах с тях. Те, те... това дори не е потрес. Това е друго възприятие, от друга планета. Те, професионалните публицисти, не са виждали нищо сходно до момента. Не схващат по какъв начин е допустимо това. И никой не знае какъв брой души са починали. Това, несъмнено, ще разберем в бъдеще. Знаете ли, че те имат преносими крематориуми? Знаете ли за това?
Да, доказано е, че руснаците имат мобилни крематориуми. Защо е това, с цел да убиват и по-късно да изгарят украинците ли?
Да, тъкмо по тази причина. Взели са тези крематориуми, има доста свидетелства за това, с цел да изгарят труповете на хората, с цел да няма доказателства. Но вие виждате – в Буча, в Бородянка, в Дмитровка – това не е задоволително, с цел да скрият всичко. Невъзможно е, по тази причина доказателства ще има.
Също като в Мариупол. Ние евакуирахме десетки, стотици хиляди хора, само че позволяваме, че е допустимо да са починали десетки хиляди хора. Губернаторът на Донецка област да вземем за пример споделя, че по негови данни 20 000 души евентуално са починали в Мариупол. Не знаем каква е ориста на хората, които потеглиха към окупираната територия и по-късно бяха изведени към Русия. Някои не ги пуснаха, други съумяха да се спасят със личен превоз. Тръгнаха с коли, ние им помогнахме да стигнат до Запорожие.
Изведохме доста хора, само че и доста хора попаднаха в окупираните територии и по-късно в Руската федерация.
Имаме информация, че става дума за десетки хиляди хора. И също по този начин имаме информация, че всички тези десетки хиляди хора са изчезнали някъде. Знаем, че документите им са заменени, на някои са им дадени съветски паспорти. Извозват ги навътре в Русия. Някои се озовават в лагери или на други места.
Какво се случва с тези хора, никой не знае. Нито Червеният кръст, нито някой различен ни дава информация. Всичката информация, която получаваме е, че някой е избягал, съумял е да влезе по отношение на близки, друг имал телефон, някой предал информация, някой видял някого.
Мога да схвана нашите хора, които... Териториите бяха окупирани и дълго време нямаше вода, храна, нищо.
На тях им споделиха – " вземете съветски паспорт и ще получите храна ". Затова мога да схвана за какво са постъпили по този начин. Там имаше майки с деца. Това е нечовешко. Такива образци има доста. Руснаците преднамерено вършат това. Такава е политиката им. Затова споделяме, че това не е война, а геноцид.
Геноцид?
Геноцид - " в случай че не желаете смяна – няма да получите самун. " Какво значи това, по какъв начин да го разбираме? Путин и военните му споделят, че това е интервенция. Каква интервенция? Да замениш живота си за парче самун? Това ли е интервенция? Затова и до момента ние не знаем какъв брой хора сме изгубили, какъв брой са починалите.
Военен нарушител ли е Владимир Путин?
Смятам, че всички, които са издавали заповеди, цялото управление, цялото му обграждане, всички военни, са нарушители. Така считам. Цялата върхушка.
Ако мислите, че е боен нарушител, по какъв начин ще водите договаряния с него? Ще можете ли да седнете на една маса?
А по какъв начин може да се приключи войната? Много ли са разновидностите на президента да приключи войната? Да се сражаваш до последния украинец, както някои в тази страна желаят? Или да направиш вероятното, с цел да не загубиш десетки хиляди, стотици хиляди, а може би и милиони хора? Да спреш Трета международна война? Да направиш по този начин, че всичко да свърши колкото може по-бързо? Да направиш вероятното Украйна да не бъде разрушена на 100%?
Как може да стане това? Мисля, че никой няма безапелационен отговор, в противоположен случай към този момент щеше да бъде направено. Диалогът е един от разновидностите. Всички войни са завършвали по този начин или най-малко множеството от тях. Диалог би трябвало да има. Длъжни сме да приказваме за съответни, прагматични неща, въпреки никой да не желае, тъй като има доста страст... никой не желае да поддържа връзка с тях. Това е една от опциите. Ще употребявам всички благоприятни условия, с които разполагам, които ще ми даде обстановката. Не отхвърлям опцията за разговор. Но Буча – това е затворена опция за разговор. Буча, Бородянка Мариупол – всички те намаляват възможностите за разговор. Проблемът не е в мен. Проблемът е в Русия. Тя няма доста шансове да договаря с нас.
През първите си две години като президент аз направих всичко допустимо, с цел да се срещам с тях. Да договарям. За да спра войната с тях, войната на изток. Това беше моя нравствена, филантропична задача, която доста желаех да се реализира. Намерих доста способи да направя това. Сега възможностите да продължи този процес не са толкоз доста. Времето е малко. Те би трябвало да мислят за това. Да, в този момент може да ни унищожат, само че ще бъдат принудени да дават отговор за това. Могат да ни убият, само че и самите те ще умират.
Не разбирам за какво е това. Защо пристигнаха тук? Знам, че и руснаците не схващат. Обикновените хора не схващат. Сега, поради пропагандата по малките екрани, те желаят да водят война с нас. Знам, че е по този начин и за мен това е извънредно. Ужасно и за историята на тяхната страна.
Но аз не мисля за историята и културата на тяхната страна, това си е тяхна работа. Макар че не е единствено тяхна, а и наша, тъй като сме съседи. Това е, съседи сме. Не можем да се преместим. Няма друга планета или друга земя. Това е домът ни. Аз знам защо водиме война.
Плачете ли?
Не.
Не оплакахте ли починалите си сънародници? Посетихте Буча, видяхте телата на починалите, какво почувствахте?
Страшно е това възприятие. Тази свирепост... всевъзможни страсти изпитах и би трябвало да призная, че това бяха неприятни страсти. Нищо с изключение на злоба не усещах по-късно, което видях в Буча. Ненавист към съветските военни. Знаете ли какво изпитват хората, когато видят нещо сходно? Аз към този момент знам. Първоначално си гневен, след това може да се появят сълзи, по-късно известно време не усещаш нищо, а след това идва омразата към тези, които са сторили това.
Питам се, направихте ли всичко допустимо, с цел да подготвите страната си за всичко това? Казахте, че през първите две години като президент сте се опитвали да разрешите обстановката в източна Украйна. Но преди самото начало на войната подготвихте ли народа си за това, което се случи по-късно? Не бяхте ли прекомерно спокоен? Не бяхте ли прекомерно убеден, че всичко ще е наред?
Готовността за война включва няколко момента. Стабилна стопанска система, обединена нация, т.е. вътрешна непоклатимост, въоръжение и положителни взаимоотношения с сътрудници, които могат да ти оказват помощ в даден миг.
Това беше огромна операция в няколко направления. Като начало – вътрешна дестабилизация на страната. И ние говорехме за заплахата с хората, с цел да няма потрес. Трябваше да се подготвим. Имахме потребност от пари, имахме потребност от оръжия и така нататък И тъкмо това направихме. Преговаряхме. Договорихме някои доставки, въпреки и не обществено.
Вярвам, че не е нужно да си блогър, да правиш селфита с картечници или танкове. Трябваше да се подготвим. Подготвяхме се.
Но не дадохме опция да се разклати икономическото състояние в страната, да се всее суматоха и подозрение измежду хората. За да не обменят нашата валута с непозната и да напущат страната. Това искаше Русия и освен тя. Не дадохме опция това да се случи. Стигнахме до този момента както можахме.
Но не чакахме пълномащабно навлизане сега, в който се случи. Знаехме, че има подобен риск. Разбирахме това. И в случай че би трябвало да бъда напълно прям, за някои неща с някои страни се договорихме още през декември, за други през януари. Исках всичко да получим по-рано. За да сме спокойни, в случай че има нахлуване, както ни предупреждаваха. Казвахме: " Ако е по този начин – дайте ни това, което ни липсва. " Това доста се забави във времето.
Да изясним: вие сте се договорили да получите увеличени доставки на оръжие още през декември и януари? Защото сте се безпокоили, че може да има война?
Да, по този начин е. За да съм по-ясен – ние знаехме, че Русия може да ни нападне във всеки миг, тъй като войната се води от 2014 г. Знаехме, че сега, в който настъпи вътрешна дестабилизация, може да стартира нахлуване. Знаехме на какво разчитат, каква е политическата среда у нас, по какъв начин приказват даже предприемачи от нашата страна. Имахме доказателства и от разузнаването, и от службите за сигурност.
Знаехме, че вътрешната непоклатимост, до момента в който можем да я поддържаме, ще ни даде опция да спечелим време. Това време беше нужно на нас и нашите сътрудници, с цел да ни доставят оръжие, каквото, за жалост, нямаме, при положение на висок риск, на пълномащабно навлизане. В последна сметка, без значение какъв брой оръжия имаме, приказваме за една от най-големите армии в света. Трудно е една страна да се приготви за такова настъпление. И по тази причина имаме потребност от помощ. И всички го схванаха и ни поддържаха.
Затова искахме да влезем в НАТО. Затова стабилизирахме обстановката в Украйна. Ето за какво имаше потребност от мощното управление на моя екип. Затова се борихме с някои политически групи в нашата страна, групи, за които Русия харчи пари. Започнахме тази война още по-рано.
Разбирам защо говорите – желали сте да стабилизирате обстановката на изток, с цел да влезете в НАТО? Нали страна, която води война, не може да стане член на НАТО.
Исках да кажа, че не би трябвало да се оставя страна, като Украйна, да води война с една от най-големите армии в света. НАТО беше една от опциите в тази обстановка. Ако не можем да влезем в НАТО и за нас не могат да водят война други страни, то тогава са ни нужни технологии, въоръжение, което може да получи една страна, която е в НАТО. Нужна ни беше опция на алианса.
И тук би трябвало да не се съглася с Вас, тъй като това е доста комфортна позиция за някои страни от НАТО. Преди те не споделяха, че това което се случва в Крим и Донбас е това е война, а че е настъпление. Казваха, че е спор. Конфликт в източната част на страната ни. А когато стана въпрос дали да одобряват Украйна в НАТО или не, тогава всички започнаха да споделят: „ Защо? Не можем да я приемем, тъй като на част от територията на тази страна се води война “.
Нека поговорим за интернационалното състояние, за помощта, която Украйна получава от самото начало. Преди всичко 4,5 млн. бежанци напуснаха страната поради войната. Повече от тях се насочиха в други страни от Европа. Европа отвори вратите си за тях, само че Англия одобри по-малко бежанци от други страни. Прави ли Англия задоволително за да помогне на хората, които бягат от войната?
11 млн. души напуснаха домовете си, 4,5 млн. напуснаха страната. Но все пак хората се стремят да останат по-близо до Украйна, откъдето ще им е по-лесно да се върнат. Затова бягат в Полша, Румъния, Литва, някои отпътуваха към Унгария, по-малко в Молдова.
Във Англия отидоха малко. Това не ме учудва, прекомерно надалеч е. Имаше данни, че 93-95% от украинците, които са напуснали страната, желаят да се върнат. 93% желаят да се върнат допустимо най-скоро. Разбираемо е, че желаят да се настанят краткотрайно там, където по-лесно ще намерят работа, където е по-евтино и са по-близо до страната си. Много хора отиват в страни, където има огромна украинска диаспора - в Италия, Португалия, даже в Канада.
Във Англия не е на ниска цена и това е проблем за хората, изключително в случай че не възнамеряват да останат дълго.
Друг проблем е безвизовият режим. Той съществува за украинците в Европа. С Борис Джонсън говорихме, че би трябвало да се анулират визите за украинците, най-малко за студентите да има такава опция.
Тоест, бихте желали визовият режим да се анулира за украинците, които желаят да дойдат във Англия? Този режим неточност ли е? Проблем, който не би трябвало да съществува? Това ли се пробвате да кажете?
Смятам, че в създалата се обстановка би трябвало да има разхлабване на режима, тъй като, както Ви споделих по-рано, 95% от украинците желаят да се върнат в родината си. Светът би трябвало да даде всевъзможни благоприятни условия на тези хора, по този начин мисля. Ние не приказваме за мигранти, които напущат, тъй като не желаят да живеят в Украйна, желаят да се открият в друга страна. Говорим за злото, което пристигна на земята ни. Затова светът е задължен да осигури на Украйна всички тези благоприятни условия. Така е вярно. За да имаш избор.
Към днешна дата над 2,5 млн. украинци са в Полша. Много студенти, доста деца. Полша няма задоволително запаси да обезпечи места в учебните заведения си за всички. Другите страни също могат да отворят вратите си за интервала на войната. Англия може да отвори вратите си за студентите. Какъв е казусът? Това са умни хора. Проблемът е за нас, не за Англия.
За мен като президент е проблем, тъй като умни хора постъпват в английски университети и има възможност да не се върнат. Това е проблем за интелектуалния капацитет на Украйна. Не е проблем на другите страни. Но... Джонсън... Той е един от най-съпричастните към обстановката. Имаме положителни връзки с него, с Англия. Виждаме, че хората ни поддържат – на улиците, на площадите. Виждаме това и сме признателни.
Той желае да помогне, по тази причина пристигна в Киев. И оказа помощ. Цялото държавно управление ни оказа помощ, с оръжие, стингъри, само че това е малко. Говоря с него искрено, той знае това и би желал да направи повече.
Веднъж споделих на президента Байдън – " Извинете ме, в случай че съм прекомерно почтен и прекомерно принципен с Вас от време на време, само че аз съм във война ". - И той сподели – " Разбирам Ви. Ако бях на ваше място, бих постъпил по същия метод. "
Европа дава по 1 милиарда дневно на Русия за петрол и газ. На Вас и украинския народ даде военна помощ за общо 1 милиарда от началото на войната до момента. Как се отнасяте към това?
Борим се с това. Всеки ден приказваме. Ние не сме терористи. Не заплашваме никого. Можем да сме опасност единствено за врага, който атакува земята ни, и да му дадем мощен отпор. Подробно осведомяваме сътрудниците си кои наказания фактически работят и кои не. Не разбираме по какъв начин може да се печели от кръв. За страдание някои страни го вършат , европейски страни.
Смятам, че по въпроса за нефта, който дава опция на Русия да печели милиард $ дневно, Вие сте прав. Смятам че това е кардинален въпрос, въпрос на ембарго върху нефта. Мисля, че ще продължим да настояваме и дружно с нас, с нашия напън, с нашите благоприятни условия, Съединените щати и Англия би трябвало да работят дружно. И те го вършат.
Ние имаме въпроси към някои европейски страни. Някои наши същински другари и сътрудници схващат, че в този момент е друго време, не е въпрос на бизнес и пари, с помощта на които можеш добре да живееш. Сега въпросът е просто да живееш, да оцелееш. Искам да беседваме и да сме откровени. Например ембаргото на нефта – това през днешния ден е един от основните моменти, по които ни блокираха Германия и Унгария. Необходимо е да приказваме с тези страни. Как е допустимо вътре в Европейски Съюз да има друго отношение по този въпрос – въпросът за ембаргото на нефта.
Вече имахме подобен диалог още преди да стартира пълномащабната инвазия. Имахме диалог в ЕС за „ Северен поток 2 “. Тогава споделих на канцлера Меркел: „ Ако въоръжени формирования бяха на границата ви, в случай че стартира пълномащабна инвазия в Украйна и по-късно те продължат, стигнат до в Полша, след Полша ще застанат и на вашата граница. И ми кажете почтено, в случай че тези въоръжени формирования на Русия застанат на вашата граница, вие отново ли ще излезете пред хората си и ще кажете: „ Това е бизнес, това е просто бизнес, това е стопанска система, това няма нищо общо с войната. Войната си е война, там ще се бием, ще пазиме свободата, демокрацията. С дясната ръка ще стреляме, а с лявата ще печелим пари. "
Два последни къси въпроса. Предполагам, че сте получавали сведения от разследващите служби на Съединени американски щати и Европа. Получавате ли информация от тях и в този момент по време на войната с Русия?
Нашите разследващи служби работят взаимно.
Защо останахте тук, за какво не заминахте, когато стартира войната? Защо не напуснахте Киев?
Не ми е все едно какво се случва в страната ми. Не ми е все едно какво става с украинците. Аз съм един от тях. Как мога да оставя всичко това? Това е невероятно, просто е невероятно! И през разум не ми е минало. Не би ми минало през разум, даже да не бях президент. Бих останал в Украйна. Как бих могъл да оставя всичко това? Особено в този момент, когато това е най-голямата ми отговорност. Не бих могъл да направя това. Това първо.
И второ, това е един от ключовите фактори за стабилността на страната, за която говорихме първоначално. Това беше огромна интервенция. Сигурен съм, че това би била една от стъпките за дестабилизация на страната. Би било ерес. И не би имало такава единна позиция на въоръжените сили, президента и народа на Украйна.
Как успявате да запазите вярата си за бъдещето при всичко, което се случва?
Това не е вяра, това е убеденост.
Че ще успехите?
Да, несъмнено.
Господин президент, съветското министерство на защитата заяви, че техният флагмански транспортен съд е бил изумен в Черно море и развален вследствие на гърмеж. Какво мислите за това? Това е удар по значим обект за съветската военна инвазия.
Аз мисля за това, което се случва с нашите войски. Вълнувам се от това, което се случва с нашата войска и с нашите въоръжени сили, тъй като те пазят страната ни. Това, което се случва в армията на Руската федерация, която ни атакува, която е окупатор и блокира Черно море, почтено казано, ми е все едно. Ако тя губи сили – това не е неприятно.
Но имаше набези и в самата Русия, в това число нефтобазата в Белгород, и Русия ясно даде да се разбере, че в случай че има други набези на нейната територия, ще трансформира в цел столицата на Украйна – Киев. Доколко съществено приемате тази опасност?
Ние се отнасяме съществено към всяка опасност, защото заради тези закани могат да загинат наши хора. Макар че не се боим от нито една опасност от Руската федерация. Длъжни сме да отговорим на всички заплашителни стъпки на Руската федерация.
От 2014 година насам те многократно окупират наши територии. Окупираха Крим и на всички места споделят, че това е тяхна територия. Казват, че в случай че някой е срещу „ тяхна “ територия, като Крим да вземем за пример, ще отговорят с ракетни удари.
Макар че аз имам доста въпроси. Когато започнаха ракетните удари на съветските войски от територията на Беларус на 24 февруари, това какво беше? Какво защитаваха? Не разбирам. Струва ми се, че доста постоянно се объркват с изказванията си.
Също като при окупирания Донецк. Сами устройваха терористични актове с гърмежи в Донецк, след това упрекваха нас, споделяха, че ние сме го създали, въпреки да нямахме никакъв достъп до тази територия. Същото е и в този момент – ние нямаме достъп до някои наши градове в Южна Украйна - Мелитопол, Бердянск, Мариупол. Всичко е под обсада в Запорожие и Мариупол, това са окупирани градове. И там има гърмежи, и на хората, които се намират там, на нашите украинци, се споделя, че ние бомбардираме Мариупол, тъй като те нямат достъп до телевизия, няма мобилна връзка.
Постоянно има осведомителни провокации. Руските войници - и ние имаме доказателства за това - отиват в центъра на града и споделят на хората: „ Виждате ли тези гърмежи, това са украински самолети, украинците вършат това “. Знаят, че хората нямат връзка с останалия свят и не могат да преценяват по какъв начин действително стоят нещата. Това е проблем.
Театърът на бойните дейности се реалокира на изток, Русия струпва сили там. Колко тежка ще бъде битката на изток за украинската войска?
Мисля, че най-тежка е борбата за Донбас. Там е съсредоточена нашата мощна формация ООС ( бел. ред. - Операция на обединените сили). Смятам, че това е центърът на ескалация през днешния ден и той ще повлияе на хода на войната.
Тук те пребазират свои войски отвред, започвайки със северното направление, от киевското и черниговското посоки, всичко, което им остана, се реалокира тук. Към тази точка прииждат съветски войски от Сирия, Владивосток, от доста и разнообразни места на Руската федерация. За да се борят за Донбас, с цел да обкръжат нашите 44 хиляди бойци от ООС, с цел да завземат цялостен Донбас.
Но те не просто завземат територии, те унищожават всичко по пътя си, изнасилват, вземат всичко, което могат, мародерстват. Унищожават нацията ни, ето какво вършат. Това е желанието им.
Получавате ли достатъчно оръжие, с цел да воювате на изток? Все отново това е напълно друга военна акция, спрямо най-вече уличните боеве, на които бяхме очевидци на север, към Киев. Получавате ли нужното въоръжение от Запада?
Първо, получаваме оръжия. Получаваме го в хода на съществуващия развой. За страдание, това става малко постепенно. Както говорихме с Вас в самото начало, преди изявлението, някои проблеми могат да бъдат решени както по телефона, по този начин и във видео формат. Не е нужно да прекарваме години или седмици в решение на проблеми и срещи с водачи. Същото е и с оръжията.
Но ние водиме война през днешния ден. Оръжия са ни нужни през днешния ден. И не можем да чакаме тази или онази страна да ни ги даде или продаде. Става по разнообразни способи - за две, три седмици, за един месец. Някои към момента не са решили този въпрос. Въпреки това, в случай че приказваме за Съединени американски щати, Англия и някои европейски страни, те се пробват да ни оказват помощ и оказват помощ. Но въпреки всичко имаме потребност по-бърза и по-голяма помощ. Достатъчно ли е това? Ние считаме, че не.
Нашият приоритет е да получаваме оръжия по-бързо, в този момент, тъй като ние водиме война в този момент. И к олко дълго ще продължи тази война зависи от това, какъв брой бързо ние ще получим въоръжение и съоръжение.
Изхождайки от това, които казахте за мародерствата на съветските войски, за това, че унищожават всички, евентуално съществено се безпокоите за популацията на изток, където се оказа центърът на войната?
Много се трежова. Ако вземем да вземем за пример Волноваха, там просто няма хора, унищожиха ги. Тук при нас въпреки всичко се появи живот, появи се светлина. Там на всички места е мрачевина. Там няма живот. Дали това ме тревожи? Много ме тревожи. За страдание, врагът унищожава всичко. Цинично е, че философията им е, че са пристигнали да освобождават населението от нацистите. Реално те " освободиха " тези територии от живота. Там подобен към този момент няма. " Освободиха " териториите от хората. Там няма хора. Всички починаха. Унищожиха всички. Постоянно споделят, че пазят нещо, пазят „ съветския свят “. Този „ съветски свят “ е открита съветска война и, извинете, в тези територии не мирише на мир.
Такава ли е обстановката в Мариупол? Вие се опасявате, че там всичко разрушено и доста хора са починали?
95% от всички здания, 95% от Мариупол е опустошен! Това е един от най-големите градове освен в Украйна, само че и в Европа. 500 000 души население. 500 000 хора! Колко от тях са убити – никой не знае. Никой не знае какъв брой са останали живи. Никой. Няколко публицисти бяха там. Две момчета от Асошиайтед прес. Като се върнаха, приказвах с тях. Те, те... това дори не е потрес. Това е друго възприятие, от друга планета. Те, професионалните публицисти, не са виждали нищо сходно до момента. Не схващат по какъв начин е допустимо това. И никой не знае какъв брой души са починали. Това, несъмнено, ще разберем в бъдеще. Знаете ли, че те имат преносими крематориуми? Знаете ли за това?
Да, доказано е, че руснаците имат мобилни крематориуми. Защо е това, с цел да убиват и по-късно да изгарят украинците ли?
Да, тъкмо по тази причина. Взели са тези крематориуми, има доста свидетелства за това, с цел да изгарят труповете на хората, с цел да няма доказателства. Но вие виждате – в Буча, в Бородянка, в Дмитровка – това не е задоволително, с цел да скрият всичко. Невъзможно е, по тази причина доказателства ще има.
Също като в Мариупол. Ние евакуирахме десетки, стотици хиляди хора, само че позволяваме, че е допустимо да са починали десетки хиляди хора. Губернаторът на Донецка област да вземем за пример споделя, че по негови данни 20 000 души евентуално са починали в Мариупол. Не знаем каква е ориста на хората, които потеглиха към окупираната територия и по-късно бяха изведени към Русия. Някои не ги пуснаха, други съумяха да се спасят със личен превоз. Тръгнаха с коли, ние им помогнахме да стигнат до Запорожие.
Изведохме доста хора, само че и доста хора попаднаха в окупираните територии и по-късно в Руската федерация.
Имаме информация, че става дума за десетки хиляди хора. И също по този начин имаме информация, че всички тези десетки хиляди хора са изчезнали някъде. Знаем, че документите им са заменени, на някои са им дадени съветски паспорти. Извозват ги навътре в Русия. Някои се озовават в лагери или на други места.
Какво се случва с тези хора, никой не знае. Нито Червеният кръст, нито някой различен ни дава информация. Всичката информация, която получаваме е, че някой е избягал, съумял е да влезе по отношение на близки, друг имал телефон, някой предал информация, някой видял някого.
Мога да схвана нашите хора, които... Териториите бяха окупирани и дълго време нямаше вода, храна, нищо.
На тях им споделиха – " вземете съветски паспорт и ще получите храна ". Затова мога да схвана за какво са постъпили по този начин. Там имаше майки с деца. Това е нечовешко. Такива образци има доста. Руснаците преднамерено вършат това. Такава е политиката им. Затова споделяме, че това не е война, а геноцид.
Геноцид?
Геноцид - " в случай че не желаете смяна – няма да получите самун. " Какво значи това, по какъв начин да го разбираме? Путин и военните му споделят, че това е интервенция. Каква интервенция? Да замениш живота си за парче самун? Това ли е интервенция? Затова и до момента ние не знаем какъв брой хора сме изгубили, какъв брой са починалите.
Военен нарушител ли е Владимир Путин?
Смятам, че всички, които са издавали заповеди, цялото управление, цялото му обграждане, всички военни, са нарушители. Така считам. Цялата върхушка.
Ако мислите, че е боен нарушител, по какъв начин ще водите договаряния с него? Ще можете ли да седнете на една маса?
А по какъв начин може да се приключи войната? Много ли са разновидностите на президента да приключи войната? Да се сражаваш до последния украинец, както някои в тази страна желаят? Или да направиш вероятното, с цел да не загубиш десетки хиляди, стотици хиляди, а може би и милиони хора? Да спреш Трета международна война? Да направиш по този начин, че всичко да свърши колкото може по-бързо? Да направиш вероятното Украйна да не бъде разрушена на 100%?
Как може да стане това? Мисля, че никой няма безапелационен отговор, в противоположен случай към този момент щеше да бъде направено. Диалогът е един от разновидностите. Всички войни са завършвали по този начин или най-малко множеството от тях. Диалог би трябвало да има. Длъжни сме да приказваме за съответни, прагматични неща, въпреки никой да не желае, тъй като има доста страст... никой не желае да поддържа връзка с тях. Това е една от опциите. Ще употребявам всички благоприятни условия, с които разполагам, които ще ми даде обстановката. Не отхвърлям опцията за разговор. Но Буча – това е затворена опция за разговор. Буча, Бородянка Мариупол – всички те намаляват възможностите за разговор. Проблемът не е в мен. Проблемът е в Русия. Тя няма доста шансове да договаря с нас.
През първите си две години като президент аз направих всичко допустимо, с цел да се срещам с тях. Да договарям. За да спра войната с тях, войната на изток. Това беше моя нравствена, филантропична задача, която доста желаех да се реализира. Намерих доста способи да направя това. Сега възможностите да продължи този процес не са толкоз доста. Времето е малко. Те би трябвало да мислят за това. Да, в този момент може да ни унищожат, само че ще бъдат принудени да дават отговор за това. Могат да ни убият, само че и самите те ще умират.
Не разбирам за какво е това. Защо пристигнаха тук? Знам, че и руснаците не схващат. Обикновените хора не схващат. Сега, поради пропагандата по малките екрани, те желаят да водят война с нас. Знам, че е по този начин и за мен това е извънредно. Ужасно и за историята на тяхната страна.
Но аз не мисля за историята и културата на тяхната страна, това си е тяхна работа. Макар че не е единствено тяхна, а и наша, тъй като сме съседи. Това е, съседи сме. Не можем да се преместим. Няма друга планета или друга земя. Това е домът ни. Аз знам защо водиме война.
Плачете ли?
Не.
Не оплакахте ли починалите си сънародници? Посетихте Буча, видяхте телата на починалите, какво почувствахте?
Страшно е това възприятие. Тази свирепост... всевъзможни страсти изпитах и би трябвало да призная, че това бяха неприятни страсти. Нищо с изключение на злоба не усещах по-късно, което видях в Буча. Ненавист към съветските военни. Знаете ли какво изпитват хората, когато видят нещо сходно? Аз към този момент знам. Първоначално си гневен, след това може да се появят сълзи, по-късно известно време не усещаш нищо, а след това идва омразата към тези, които са сторили това.
Питам се, направихте ли всичко допустимо, с цел да подготвите страната си за всичко това? Казахте, че през първите две години като президент сте се опитвали да разрешите обстановката в източна Украйна. Но преди самото начало на войната подготвихте ли народа си за това, което се случи по-късно? Не бяхте ли прекомерно спокоен? Не бяхте ли прекомерно убеден, че всичко ще е наред?
Готовността за война включва няколко момента. Стабилна стопанска система, обединена нация, т.е. вътрешна непоклатимост, въоръжение и положителни взаимоотношения с сътрудници, които могат да ти оказват помощ в даден миг.
Това беше огромна операция в няколко направления. Като начало – вътрешна дестабилизация на страната. И ние говорехме за заплахата с хората, с цел да няма потрес. Трябваше да се подготвим. Имахме потребност от пари, имахме потребност от оръжия и така нататък И тъкмо това направихме. Преговаряхме. Договорихме някои доставки, въпреки и не обществено.
Вярвам, че не е нужно да си блогър, да правиш селфита с картечници или танкове. Трябваше да се подготвим. Подготвяхме се.
Но не дадохме опция да се разклати икономическото състояние в страната, да се всее суматоха и подозрение измежду хората. За да не обменят нашата валута с непозната и да напущат страната. Това искаше Русия и освен тя. Не дадохме опция това да се случи. Стигнахме до този момента както можахме.
Но не чакахме пълномащабно навлизане сега, в който се случи. Знаехме, че има подобен риск. Разбирахме това. И в случай че би трябвало да бъда напълно прям, за някои неща с някои страни се договорихме още през декември, за други през януари. Исках всичко да получим по-рано. За да сме спокойни, в случай че има нахлуване, както ни предупреждаваха. Казвахме: " Ако е по този начин – дайте ни това, което ни липсва. " Това доста се забави във времето.
Да изясним: вие сте се договорили да получите увеличени доставки на оръжие още през декември и януари? Защото сте се безпокоили, че може да има война?
Да, по този начин е. За да съм по-ясен – ние знаехме, че Русия може да ни нападне във всеки миг, тъй като войната се води от 2014 г. Знаехме, че сега, в който настъпи вътрешна дестабилизация, може да стартира нахлуване. Знаехме на какво разчитат, каква е политическата среда у нас, по какъв начин приказват даже предприемачи от нашата страна. Имахме доказателства и от разузнаването, и от службите за сигурност.
Знаехме, че вътрешната непоклатимост, до момента в който можем да я поддържаме, ще ни даде опция да спечелим време. Това време беше нужно на нас и нашите сътрудници, с цел да ни доставят оръжие, каквото, за жалост, нямаме, при положение на висок риск, на пълномащабно навлизане. В последна сметка, без значение какъв брой оръжия имаме, приказваме за една от най-големите армии в света. Трудно е една страна да се приготви за такова настъпление. И по тази причина имаме потребност от помощ. И всички го схванаха и ни поддържаха.
Затова искахме да влезем в НАТО. Затова стабилизирахме обстановката в Украйна. Ето за какво имаше потребност от мощното управление на моя екип. Затова се борихме с някои политически групи в нашата страна, групи, за които Русия харчи пари. Започнахме тази война още по-рано.
Разбирам защо говорите – желали сте да стабилизирате обстановката на изток, с цел да влезете в НАТО? Нали страна, която води война, не може да стане член на НАТО.
Исках да кажа, че не би трябвало да се оставя страна, като Украйна, да води война с една от най-големите армии в света. НАТО беше една от опциите в тази обстановка. Ако не можем да влезем в НАТО и за нас не могат да водят война други страни, то тогава са ни нужни технологии, въоръжение, което може да получи една страна, която е в НАТО. Нужна ни беше опция на алианса.
И тук би трябвало да не се съглася с Вас, тъй като това е доста комфортна позиция за някои страни от НАТО. Преди те не споделяха, че това което се случва в Крим и Донбас е това е война, а че е настъпление. Казваха, че е спор. Конфликт в източната част на страната ни. А когато стана въпрос дали да одобряват Украйна в НАТО или не, тогава всички започнаха да споделят: „ Защо? Не можем да я приемем, тъй като на част от територията на тази страна се води война “.
Нека поговорим за интернационалното състояние, за помощта, която Украйна получава от самото начало. Преди всичко 4,5 млн. бежанци напуснаха страната поради войната. Повече от тях се насочиха в други страни от Европа. Европа отвори вратите си за тях, само че Англия одобри по-малко бежанци от други страни. Прави ли Англия задоволително за да помогне на хората, които бягат от войната?
11 млн. души напуснаха домовете си, 4,5 млн. напуснаха страната. Но все пак хората се стремят да останат по-близо до Украйна, откъдето ще им е по-лесно да се върнат. Затова бягат в Полша, Румъния, Литва, някои отпътуваха към Унгария, по-малко в Молдова.
Във Англия отидоха малко. Това не ме учудва, прекомерно надалеч е. Имаше данни, че 93-95% от украинците, които са напуснали страната, желаят да се върнат. 93% желаят да се върнат допустимо най-скоро. Разбираемо е, че желаят да се настанят краткотрайно там, където по-лесно ще намерят работа, където е по-евтино и са по-близо до страната си. Много хора отиват в страни, където има огромна украинска диаспора - в Италия, Португалия, даже в Канада.
Във Англия не е на ниска цена и това е проблем за хората, изключително в случай че не възнамеряват да останат дълго.
Друг проблем е безвизовият режим. Той съществува за украинците в Европа. С Борис Джонсън говорихме, че би трябвало да се анулират визите за украинците, най-малко за студентите да има такава опция.
Тоест, бихте желали визовият режим да се анулира за украинците, които желаят да дойдат във Англия? Този режим неточност ли е? Проблем, който не би трябвало да съществува? Това ли се пробвате да кажете?
Смятам, че в създалата се обстановка би трябвало да има разхлабване на режима, тъй като, както Ви споделих по-рано, 95% от украинците желаят да се върнат в родината си. Светът би трябвало да даде всевъзможни благоприятни условия на тези хора, по този начин мисля. Ние не приказваме за мигранти, които напущат, тъй като не желаят да живеят в Украйна, желаят да се открият в друга страна. Говорим за злото, което пристигна на земята ни. Затова светът е задължен да осигури на Украйна всички тези благоприятни условия. Така е вярно. За да имаш избор.
Към днешна дата над 2,5 млн. украинци са в Полша. Много студенти, доста деца. Полша няма задоволително запаси да обезпечи места в учебните заведения си за всички. Другите страни също могат да отворят вратите си за интервала на войната. Англия може да отвори вратите си за студентите. Какъв е казусът? Това са умни хора. Проблемът е за нас, не за Англия.
За мен като президент е проблем, тъй като умни хора постъпват в английски университети и има възможност да не се върнат. Това е проблем за интелектуалния капацитет на Украйна. Не е проблем на другите страни. Но... Джонсън... Той е един от най-съпричастните към обстановката. Имаме положителни връзки с него, с Англия. Виждаме, че хората ни поддържат – на улиците, на площадите. Виждаме това и сме признателни.
Той желае да помогне, по тази причина пристигна в Киев. И оказа помощ. Цялото държавно управление ни оказа помощ, с оръжие, стингъри, само че това е малко. Говоря с него искрено, той знае това и би желал да направи повече.
Веднъж споделих на президента Байдън – " Извинете ме, в случай че съм прекомерно почтен и прекомерно принципен с Вас от време на време, само че аз съм във война ". - И той сподели – " Разбирам Ви. Ако бях на ваше място, бих постъпил по същия метод. "
Европа дава по 1 милиарда дневно на Русия за петрол и газ. На Вас и украинския народ даде военна помощ за общо 1 милиарда от началото на войната до момента. Как се отнасяте към това?
Борим се с това. Всеки ден приказваме. Ние не сме терористи. Не заплашваме никого. Можем да сме опасност единствено за врага, който атакува земята ни, и да му дадем мощен отпор. Подробно осведомяваме сътрудниците си кои наказания фактически работят и кои не. Не разбираме по какъв начин може да се печели от кръв. За страдание някои страни го вършат , европейски страни.
Смятам, че по въпроса за нефта, който дава опция на Русия да печели милиард $ дневно, Вие сте прав. Смятам че това е кардинален въпрос, въпрос на ембарго върху нефта. Мисля, че ще продължим да настояваме и дружно с нас, с нашия напън, с нашите благоприятни условия, Съединените щати и Англия би трябвало да работят дружно. И те го вършат.
Ние имаме въпроси към някои европейски страни. Някои наши същински другари и сътрудници схващат, че в този момент е друго време, не е въпрос на бизнес и пари, с помощта на които можеш добре да живееш. Сега въпросът е просто да живееш, да оцелееш. Искам да беседваме и да сме откровени. Например ембаргото на нефта – това през днешния ден е един от основните моменти, по които ни блокираха Германия и Унгария. Необходимо е да приказваме с тези страни. Как е допустимо вътре в Европейски Съюз да има друго отношение по този въпрос – въпросът за ембаргото на нефта.
Вече имахме подобен диалог още преди да стартира пълномащабната инвазия. Имахме диалог в ЕС за „ Северен поток 2 “. Тогава споделих на канцлера Меркел: „ Ако въоръжени формирования бяха на границата ви, в случай че стартира пълномащабна инвазия в Украйна и по-късно те продължат, стигнат до в Полша, след Полша ще застанат и на вашата граница. И ми кажете почтено, в случай че тези въоръжени формирования на Русия застанат на вашата граница, вие отново ли ще излезете пред хората си и ще кажете: „ Това е бизнес, това е просто бизнес, това е стопанска система, това няма нищо общо с войната. Войната си е война, там ще се бием, ще пазиме свободата, демокрацията. С дясната ръка ще стреляме, а с лявата ще печелим пари. "
Два последни къси въпроса. Предполагам, че сте получавали сведения от разследващите служби на Съединени американски щати и Европа. Получавате ли информация от тях и в този момент по време на войната с Русия?
Нашите разследващи служби работят взаимно.
Защо останахте тук, за какво не заминахте, когато стартира войната? Защо не напуснахте Киев?
Не ми е все едно какво се случва в страната ми. Не ми е все едно какво става с украинците. Аз съм един от тях. Как мога да оставя всичко това? Това е невероятно, просто е невероятно! И през разум не ми е минало. Не би ми минало през разум, даже да не бях президент. Бих останал в Украйна. Как бих могъл да оставя всичко това? Особено в този момент, когато това е най-голямата ми отговорност. Не бих могъл да направя това. Това първо.
И второ, това е един от ключовите фактори за стабилността на страната, за която говорихме първоначално. Това беше огромна интервенция. Сигурен съм, че това би била една от стъпките за дестабилизация на страната. Би било ерес. И не би имало такава единна позиция на въоръжените сили, президента и народа на Украйна.
Как успявате да запазите вярата си за бъдещето при всичко, което се случва?
Това не е вяра, това е убеденост.
Че ще успехите?
Да, несъмнено.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ