Коментарът на Макрон за Тайван - объркан в превода или нов грешен ход
В изявление на връщане от визитата си в Китай френският президент Еманюел Макрон подпали външнополитическото напрежение, заявявайки, че Европа не би трябвало да бъде почитател на Съединени американски щати. Включително по въпроса за сигурността на Тайван. Коментарите, напомня Politico, бяха направени след другарска фотосесия с китайския президент Си Дзинпин и в миг, в който Китай симулира нахлуване против Тайван, макар че Съединени американски щати има уговорката да пази островната страна. Коментарите на Макрон провокираха стихия от реакции зад океана, в която се включиха от сенатор Марко Рубио до някогашния дипломат на Съединени американски щати в Русия Майкъл Макфол. Но за хората, които наблюдават държанието на Макрон от години, този епизод е по-скоро дежавю, показва изданието в собствен разбор на държанието на френския президент след визитата му в Пекин и последвалите реакции. За следващ път негово бомбастично изявление провокира световен скандал, последван от опити да се " обясни обстановката " или да се преведе отначало мисълта на френския водач. Ситуацията е сходна на тази през 2019 година, когато Макрон декларира пред The Economist, че НАТО претърпява " мозъчна гибел ", както и когато френският президент предложи на съветския президент Владимир Путин " гаранции за сигурност ", макар че месеци преди този момент съветските войски към този момент бяха нахлули в Украйна.
Часове след публикуването на изявлението на Макрон с Politico и Les Echos се свързват голям брой преводачи, близки до президентската администрация, които изясняват, че мненията му освен са били неправилно преведени (а те не са, безапелационни са от Politico), само че и погрешно разбрани от англосаксонските медии.
Но за какво това продължава да се случва, пита изданието и прибавя, че в случай че в действителност става въпрос за изкривяване и погрешно схващане на думите на президента от пристрастни задгранични медии, то честотата, с която това се случва, е в действителност притеснителна. И малко евентуална. Много по-вероятно е Макрон да знае тъкмо кои думи ще провокират интернационална реакция и да ги употребява, с цел да се хареса на вътрешната си публика, “която се любува на спектакъла, в който Франция отблъсква Съединените щати ”. Подобни изявления биха могли да бъдат и маневра за отвличането на вниманието. През последните няколко седмици държавното управление на Макрон е под блокада на домашната сцена поради всеобщите митинги против проекта за повишение на законоустановената възраст за пенсиониране до 64 години. В момента границата е 62. Френското държавно управление едвам оцеля при вота на съмнение на 20 март, а рейтингът на самия президент се намали доста. Но мненията му за Китай, Съединените щати и Тайван, без значение от това какъв брой колко внимание притеглят, надали ще окажат някакво въздействие върху тази обстановка. Във Франция, както и в други демократични страни, външната политика отстъпва пред икономическите и обществените въпроси, когато става дума за настроенията на гласоподавателите. Доказателство за това е обстоятелството, че още във вторник мненията му не бяха водеща тематика в множеството френски медии, подчертават от Politico и прибавят: “Така че Макрон не печели съвсем никакви преимущества на вътрешния фронт. Но има доста огромен и към момента възходящ проблем за него на интернационалната сцена, където мненията му освен провокират гневна рецензия от страна на американската администрация, само че и внасят неуместен взор върху желаната от него идея за " стратегическа автономност ". Американците слагат под подозрение непоколебимостта на Франция като съдружник, до момента в който те са се нагърбили с главните задания по въоръжаването на Украйна против Русия ”. В речта си Макрон подчертава, че Франция печели разногласието за стратегическата автономност на европейската сцена и е естествено е Европа да не следва образеца на Съединени американски щати във връзка с Тайван, защото целите на блока са ориентирани към подсилване на сигурността и просперитета към личните му граници, показва още изданието.
Но критиците на френския президент акцентират, че ролята на Франция в насърчаването на автономията на Европа е “съмнителна ”. С нахлуването на Русия в Украйна множеството европейски водачи са съгласни, че блокът е изправен пред най-сериозното си предизвикателство в региона на сигурността от десетилетия насам, защото загубата на Украйна може да окуражи Москва да се насочи към страните от източния фланг на Европейски Съюз.
На този декор Франция, съгласно данни на Института за международна стопанска система в Кил, към края на февруари се подрежда на 10-то място във връзка с общите си задължения за подкрепяне на Киев, след Норвегия и Нидерландия, и на 23-то място, когато помощта се мери като дял от брутния вътрешен артикул. Затова и мненията на Макрон във връзка с Тайван се одобряват остро от западната общественост. Въпросните критици показват, че Франция би могла да работи за автономност на Европа от Съединените щати, само че задават и въпрос: “Ще може ли Париж да даде същите гаранции за сигурност на Естония, Латвия и Литва, да вземем за пример, както го прави НАТО? ” Данните за френската помощ за Украйна демонстрират, че това е малко евентуално. Всъщност, когато става въпрос за главния боен съставен елемент, който може да докара до желаната от Макрон стратегическа автономност, изобщо не проличава това да е приоритет за страната, показва Politico. Институтът в Кил пресмята, че Париж е поел военни задължения към Украйна в размер на едвам 700 млн. евро, против 43,2 милиарда евро от Съединени американски щати и 6,6 милиарда евро от Англия. Затова и, както при всяко повтарящо се зрелище, има признаци, че публиката на външнополитическите бомбастични изявленията на Макрон, даже във Франция, стартира да се уморява, показва в умозаключение изданието и цитира отзвука от мненията му за Тайван във всекидневника Le Monde, който написа: " Когато недоразуменията се случват с такава периодичност, избрани практики във външната политика би трябвало да бъдат сложени под въпрос. "
Часове след публикуването на изявлението на Макрон с Politico и Les Echos се свързват голям брой преводачи, близки до президентската администрация, които изясняват, че мненията му освен са били неправилно преведени (а те не са, безапелационни са от Politico), само че и погрешно разбрани от англосаксонските медии.
Но за какво това продължава да се случва, пита изданието и прибавя, че в случай че в действителност става въпрос за изкривяване и погрешно схващане на думите на президента от пристрастни задгранични медии, то честотата, с която това се случва, е в действителност притеснителна. И малко евентуална. Много по-вероятно е Макрон да знае тъкмо кои думи ще провокират интернационална реакция и да ги употребява, с цел да се хареса на вътрешната си публика, “която се любува на спектакъла, в който Франция отблъсква Съединените щати ”. Подобни изявления биха могли да бъдат и маневра за отвличането на вниманието. През последните няколко седмици държавното управление на Макрон е под блокада на домашната сцена поради всеобщите митинги против проекта за повишение на законоустановената възраст за пенсиониране до 64 години. В момента границата е 62. Френското държавно управление едвам оцеля при вота на съмнение на 20 март, а рейтингът на самия президент се намали доста. Но мненията му за Китай, Съединените щати и Тайван, без значение от това какъв брой колко внимание притеглят, надали ще окажат някакво въздействие върху тази обстановка. Във Франция, както и в други демократични страни, външната политика отстъпва пред икономическите и обществените въпроси, когато става дума за настроенията на гласоподавателите. Доказателство за това е обстоятелството, че още във вторник мненията му не бяха водеща тематика в множеството френски медии, подчертават от Politico и прибавят: “Така че Макрон не печели съвсем никакви преимущества на вътрешния фронт. Но има доста огромен и към момента възходящ проблем за него на интернационалната сцена, където мненията му освен провокират гневна рецензия от страна на американската администрация, само че и внасят неуместен взор върху желаната от него идея за " стратегическа автономност ". Американците слагат под подозрение непоколебимостта на Франция като съдружник, до момента в който те са се нагърбили с главните задания по въоръжаването на Украйна против Русия ”. В речта си Макрон подчертава, че Франция печели разногласието за стратегическата автономност на европейската сцена и е естествено е Европа да не следва образеца на Съединени американски щати във връзка с Тайван, защото целите на блока са ориентирани към подсилване на сигурността и просперитета към личните му граници, показва още изданието.
Но критиците на френския президент акцентират, че ролята на Франция в насърчаването на автономията на Европа е “съмнителна ”. С нахлуването на Русия в Украйна множеството европейски водачи са съгласни, че блокът е изправен пред най-сериозното си предизвикателство в региона на сигурността от десетилетия насам, защото загубата на Украйна може да окуражи Москва да се насочи към страните от източния фланг на Европейски Съюз.
На този декор Франция, съгласно данни на Института за международна стопанска система в Кил, към края на февруари се подрежда на 10-то място във връзка с общите си задължения за подкрепяне на Киев, след Норвегия и Нидерландия, и на 23-то място, когато помощта се мери като дял от брутния вътрешен артикул. Затова и мненията на Макрон във връзка с Тайван се одобряват остро от западната общественост. Въпросните критици показват, че Франция би могла да работи за автономност на Европа от Съединените щати, само че задават и въпрос: “Ще може ли Париж да даде същите гаранции за сигурност на Естония, Латвия и Литва, да вземем за пример, както го прави НАТО? ” Данните за френската помощ за Украйна демонстрират, че това е малко евентуално. Всъщност, когато става въпрос за главния боен съставен елемент, който може да докара до желаната от Макрон стратегическа автономност, изобщо не проличава това да е приоритет за страната, показва Politico. Институтът в Кил пресмята, че Париж е поел военни задължения към Украйна в размер на едвам 700 млн. евро, против 43,2 милиарда евро от Съединени американски щати и 6,6 милиарда евро от Англия. Затова и, както при всяко повтарящо се зрелище, има признаци, че публиката на външнополитическите бомбастични изявленията на Макрон, даже във Франция, стартира да се уморява, показва в умозаключение изданието и цитира отзвука от мненията му за Тайван във всекидневника Le Monde, който написа: " Когато недоразуменията се случват с такава периодичност, избрани практики във външната политика би трябвало да бъдат сложени под въпрос. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ