50% от младите лекари искат да се реализират в чужбина
В интерактивната карта на системата на опазването на здравето у нас, основана от гражданската самодейност „ Здравен барометър “ към този момент са включени всички лечебни заведения в страната и аптеките. Здравната статистика обаче е разпръсната, защото едни и същи данни се събират и обработват от разнообразни органи и по разнообразни методологии. Това сподели проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ по време на гражданската самодейност на „ Здравен барометър “ на тематика „ Осигуряването на здравната система с медицински експерти “.
За едни и същи знаци пък даже в формалните източници се съдържат спорни данни. Например съгласно Национален статистически институт и НЦОЗА у нас има 319 многопрофилни и профилирани лечебни заведения, а съгласно регистъра на Министерство на здравеопазването за 2023 година те са 297. В Националната аптечна карта са включени 2902 аптеки (без болничните), а в регистъра на ИАЛ – 3060 аптеки, още веднъж без болничните.
Според данните на Национален статистически институт за 2023 година в страната има 29 911 лекари, практикуващи в лечебни и здравни заведения, само че в случай че се съберат лекарите по области още веднъж по данни на Национален статистически институт, излиза, че те са 28 791. Като проблеми проф. Вълчев уточни също, че информацията се събира и обобщава на годишна база, само че се разгласява с двегодишно забавяне, както и че не всички данни са обществено налични.
С тези ангажименти проф. Вълчев заяви, че експертите по здравни грижи в България през 2023 година са 44 523, което е с 30 повече спрямо 2022 година само че с 3283 по-малко спрямо 2012 година В областите Перник, Бургас и Монтана има нарастване на броя на медицинските сестри по отношение на 2012 година Във всички останали области понижението на броя им е приблизително с 16%, като има области с над 30% понижаване на броя им – Кюстендил, Добрич и Ловеч.
Акад. Лъчезар Трайков показа резултатите от извършената анкета измежду завършващите студенти, съгласно които има взрив на искащи да специализират педиатрия. Ако през 2020 година и 2021 година те са били надлежно 3,03% и 4,8%, то през 2022 година искащите да станат педиатри са към този момент 12.33%. И през 2022 година младите медици са виждали реализацията си като лекари в клинична процедура (86,8%), в доболнична помощ (8%) и като научни служащи (3%). Намаляват искащите да се развиват като представители на компания за медикаменти – едвам 1.75%, до момента в който през 2021 година те са били 2%, а през 2020 година - 3.09%.
Цели 50% обаче считат, че биха се осъществили по-добре в чужбина, в сравнение с в България, като това предпочитание се дължи на по-доброто материално възнаграждение, по-доброто техническо обезпечаване и това, че страната у нас не подкрепя задоволително здравната система.
35% от младите лекари считат, че положението на здравната система сега в България не е нито положително, нито неприятно, 12,25% считат, че е положително, а 2% - че е доста положително. В същото време 33,37% правят оценка положението на системата като неприятно, а 16,75% - като доста неприятно.
За едни и същи знаци пък даже в формалните източници се съдържат спорни данни. Например съгласно Национален статистически институт и НЦОЗА у нас има 319 многопрофилни и профилирани лечебни заведения, а съгласно регистъра на Министерство на здравеопазването за 2023 година те са 297. В Националната аптечна карта са включени 2902 аптеки (без болничните), а в регистъра на ИАЛ – 3060 аптеки, още веднъж без болничните.
Според данните на Национален статистически институт за 2023 година в страната има 29 911 лекари, практикуващи в лечебни и здравни заведения, само че в случай че се съберат лекарите по области още веднъж по данни на Национален статистически институт, излиза, че те са 28 791. Като проблеми проф. Вълчев уточни също, че информацията се събира и обобщава на годишна база, само че се разгласява с двегодишно забавяне, както и че не всички данни са обществено налични.
С тези ангажименти проф. Вълчев заяви, че експертите по здравни грижи в България през 2023 година са 44 523, което е с 30 повече спрямо 2022 година само че с 3283 по-малко спрямо 2012 година В областите Перник, Бургас и Монтана има нарастване на броя на медицинските сестри по отношение на 2012 година Във всички останали области понижението на броя им е приблизително с 16%, като има области с над 30% понижаване на броя им – Кюстендил, Добрич и Ловеч.
Акад. Лъчезар Трайков показа резултатите от извършената анкета измежду завършващите студенти, съгласно които има взрив на искащи да специализират педиатрия. Ако през 2020 година и 2021 година те са били надлежно 3,03% и 4,8%, то през 2022 година искащите да станат педиатри са към този момент 12.33%. И през 2022 година младите медици са виждали реализацията си като лекари в клинична процедура (86,8%), в доболнична помощ (8%) и като научни служащи (3%). Намаляват искащите да се развиват като представители на компания за медикаменти – едвам 1.75%, до момента в който през 2021 година те са били 2%, а през 2020 година - 3.09%.
Цели 50% обаче считат, че биха се осъществили по-добре в чужбина, в сравнение с в България, като това предпочитание се дължи на по-доброто материално възнаграждение, по-доброто техническо обезпечаване и това, че страната у нас не подкрепя задоволително здравната система.
35% от младите лекари считат, че положението на здравната система сега в България не е нито положително, нито неприятно, 12,25% считат, че е положително, а 2% - че е доста положително. В същото време 33,37% правят оценка положението на системата като неприятно, а 16,75% - като доста неприятно.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ