Лечението на ендометриоза изисква специализирани центрове и обучени мултидисциплинарни екипи
Д-р Васил Велевски е експерт по акушерство и гинекология с над 30-годиешен опит и експертиза в диагностиката и лекуването на ендометриоза. Специалист по невропелвеология, която включва болести и положения, свързани с нарушени функционалности на нервите в дребния таз и при двата пола. Работи в АГ Център „ Европа “ - Пловдив - Център по ендометриоза и невропелвеология (Endometriosis and Neuropelviology Center Plovdiv, Bulgaria) и в МБАЛ „ Св. Иван Рилски “ - Пловдив, където се основава профилиран център по ендометриоза.
Д-р Велевски, какво е разпространяването на ендометриозата при актуалните дами?
Диагностицираните случаи съгласно международната статистика са 1 на всеки 10 дами. Диагнозата се слага мъчно, междинното забавяне е сред 7 и 10 години от началото на признаците. С развиването на медицината, технологиите и компетентността на съответните експерти се усилва и процентът на успеваемостта в диагностиката и лекуването в обособените центрове.
При ендометриоза е налице излизане на тъкан от лигавицата на матката отвън маточната празнина и засягане на подлежащите органи - развива се асептично инфектиране и се засягат техните функционалности.
Как се открива болестта и какво предизвиква? Защо се дефинира като съществено гинекологично заболяване със обществен резултат?
Понякога е елементарно да се открие, от време на време – мъчно, зависи от отминалостта на признаците и насочеността на лекаря или екипа. Най-честите признаци са от дълго време разказани, дори пациенти се насочват сами за консултация. Сред тях са изобилна и продължителна менструация, болежка, анемия. Специалистът би трябвало да отграничи признаците и да се ориентира за кое заболяване става дума. В диагностиката се употребяват образните способи, които могат и да се комбинират – първо е мястото на общоприетата 2D и 4D вагинална ехография, по-късно идва редът на ядрено-магнитния резонанс, който е наложителен за слагане на диагнозата ендометриоза в актуалната медицина, изключително при дълбоките форми на заболяването. Точно те провокират тежките анатомични и функционални нарушавания. Засягането на органите отвън дребния таз води до нарушаване на функционалностите (напр. на пикочния мехур, ректума, белия дроб, диафрагмата и др.) и качеството на живот, които от време на време са в действителност доста тежки. Това води от време на време до съществени премеждия, физически и душевен. Тези пациенти се нуждаят от профилирано наблюдаване и лекуване, тъй като даже и след най-брилянтната хирургия заболяването остава и изисква грижи. Социалното значение на ендометриозата обгръща и репродуктивните проблеми – тя е измежду водещите аргументи за неплодородие при дамата.
Причините не са открити, с изключение на фактори като ретроградната менструация и един-два други. Има нови изследвания в тази област – от една страна, за вероятен бактериален извършител, въпреки това, за улеснение на проявлението на заболяването при актуалния метод на живот, който обгръща още ембрионалното развиване, метода на развъждане и хранене на бебетата и децата, физическата интензивност от най-ранна възраст и по-нататък, връзките и други Затова и лекуването би трябвало да стартира с профилактика на дамите и вярно развъждане още от раждането.
Какво съставлява актуалното консервативно лекуване и има ли пробиви в тази област в последните години? Достъпно ли е в България?
Не всички форми на ендометриоза са показани за консервативна терапия. Тя може да бъде пред- и следоперативна. Прилага се и при по-леките случаи със непокътнат фертилитет дружно с интензивно наблюдаване при експерт. При тежки случаи се ползва предоперативно за по-добра подготовка на дамата за интервенция, а също и по-късно за закъснение на заболяването, за понижаване или елиминиране на признаците. Повечето употребявани медикаменти са налични в България, налични са за пациентите посредством НЗОК и са добре познати на експертите. Има новаторска лекарствена терапия с дълготрайно деяние, която е реимбурсирана от касата.
В актуалната медицина при показаните за интервенция случаи на ендометриоза се подхожда единствено с ендоскопска хирургия, в това число роботизирана – това е методът, който разрешава нужната визуализация на патологичната ендометриозна тъкан и нейното вярно и качествено премахване.
И до момента в който при лекарствената терапия достъпът на българските пациентки е добър, при актуалните оперативни способи не е тъкмо по този начин. Обучението на експерти е дълго и доста скъпо, а не се влага в него, с изключение на персонално. Ендоскопската инсталация, консумативите и материалите също са доста скъпи, както и наблюдението на пациентките. Всичко това води до отвращение на млади сътрудници да специализират в тази област. Липсва държавна политика да се основават профилирани центрове за ендометриоза със съответното образование на фрагменти и съоръжение. Няма даже обособена клинична пътека за лекуването на това съществено гинекологично заболяване, а в същото време при хирургия отвън дребния таз то изисква мултидисциплинарен екип с присъединяване на хирург, уролог, рентгенолог, съдов експерт и други Затова молим да се основат такива профилирани центрове, със експерти с образование и ориентирано мислене за всеки стадий от лечението и наблюдението при ендометриоза.
Какво съставлява невропелвеологията, кои заболяванияобхваща?
Тя се занимава със болести, които са свързани с увреждане на функционалностите на тазовите нерви и при двата пола. Такова заболяване е и ендометриозата. При тези положения е налице невропатична болежка, има засягане на нерви в дребния таз – малко пространство, от порядъка на 10/10 см, което е богато снабдено с нерви с разнообразни функционалности, размери, позиция. Те са във взаимоотношение между тях, управляват половата функционалност, уринирането, изхождането, придвижването, чувствителността и тонуса на краката и други Тези нерви могат да бъдат наранени с доста тежки признаци от разнообразни тумори, съдови промени, съдова болест в дребния таз, при интервенции и други
Диагнозата се слага доста мъчно и постепенно – снемането на невропелвеологичен статус във водещи центрове по света лишава от 1 до 3 часа. Диагностиката и определянето на терапия тук е нескончаем развой. Същевременно тези болести, предизвикващи промени и дисфункция на нервите в дребния таз, не са задоволително застъпени и не са събрани на 1 място в образованието по медицина. Пациентите даже не знаят към какъв експерт да се насочат. Първата мисъл при подобен вид болежка да вземем за пример е за невролог, само че неврологията не се занимава с нервите в дребния таз. С невропелвеология се занимават главно гинеколози, само че има колоректални хирурзи, общи хирурзи, уролози и доста други.
Какви са усещанията Ви от гинекологичното здраве на актуалните дами и тяхното отношение към него?
За страдание здравето на пациентите по принцип и на гинекологичните пациентки в частност е оставено в техните лични ръце в последните години. Ако пациентът има предпочитание и финансова опция и потърси съответните експерти, ще получи помощ. Достъпът като цяло става все по-труден. Идват доста пациентки в напреднал етап на болести, което е доста тъжно. Има регресия в профилактиката. Никой не приказва да вземем за пример за профилактика на стерилитета и за здравно обучение, а приказваме за скенери, роботи и високи технологии – те са значими, само че е значимо първо да поставим старания да не се стига до съответните болести.
Д-р Велевски, какво е разпространяването на ендометриозата при актуалните дами?
Диагностицираните случаи съгласно международната статистика са 1 на всеки 10 дами. Диагнозата се слага мъчно, междинното забавяне е сред 7 и 10 години от началото на признаците. С развиването на медицината, технологиите и компетентността на съответните експерти се усилва и процентът на успеваемостта в диагностиката и лекуването в обособените центрове.
При ендометриоза е налице излизане на тъкан от лигавицата на матката отвън маточната празнина и засягане на подлежащите органи - развива се асептично инфектиране и се засягат техните функционалности.
Как се открива болестта и какво предизвиква? Защо се дефинира като съществено гинекологично заболяване със обществен резултат?
Понякога е елементарно да се открие, от време на време – мъчно, зависи от отминалостта на признаците и насочеността на лекаря или екипа. Най-честите признаци са от дълго време разказани, дори пациенти се насочват сами за консултация. Сред тях са изобилна и продължителна менструация, болежка, анемия. Специалистът би трябвало да отграничи признаците и да се ориентира за кое заболяване става дума. В диагностиката се употребяват образните способи, които могат и да се комбинират – първо е мястото на общоприетата 2D и 4D вагинална ехография, по-късно идва редът на ядрено-магнитния резонанс, който е наложителен за слагане на диагнозата ендометриоза в актуалната медицина, изключително при дълбоките форми на заболяването. Точно те провокират тежките анатомични и функционални нарушавания. Засягането на органите отвън дребния таз води до нарушаване на функционалностите (напр. на пикочния мехур, ректума, белия дроб, диафрагмата и др.) и качеството на живот, които от време на време са в действителност доста тежки. Това води от време на време до съществени премеждия, физически и душевен. Тези пациенти се нуждаят от профилирано наблюдаване и лекуване, тъй като даже и след най-брилянтната хирургия заболяването остава и изисква грижи. Социалното значение на ендометриозата обгръща и репродуктивните проблеми – тя е измежду водещите аргументи за неплодородие при дамата.
Причините не са открити, с изключение на фактори като ретроградната менструация и един-два други. Има нови изследвания в тази област – от една страна, за вероятен бактериален извършител, въпреки това, за улеснение на проявлението на заболяването при актуалния метод на живот, който обгръща още ембрионалното развиване, метода на развъждане и хранене на бебетата и децата, физическата интензивност от най-ранна възраст и по-нататък, връзките и други Затова и лекуването би трябвало да стартира с профилактика на дамите и вярно развъждане още от раждането.
Какво съставлява актуалното консервативно лекуване и има ли пробиви в тази област в последните години? Достъпно ли е в България?
Не всички форми на ендометриоза са показани за консервативна терапия. Тя може да бъде пред- и следоперативна. Прилага се и при по-леките случаи със непокътнат фертилитет дружно с интензивно наблюдаване при експерт. При тежки случаи се ползва предоперативно за по-добра подготовка на дамата за интервенция, а също и по-късно за закъснение на заболяването, за понижаване или елиминиране на признаците. Повечето употребявани медикаменти са налични в България, налични са за пациентите посредством НЗОК и са добре познати на експертите. Има новаторска лекарствена терапия с дълготрайно деяние, която е реимбурсирана от касата.
В актуалната медицина при показаните за интервенция случаи на ендометриоза се подхожда единствено с ендоскопска хирургия, в това число роботизирана – това е методът, който разрешава нужната визуализация на патологичната ендометриозна тъкан и нейното вярно и качествено премахване.
И до момента в който при лекарствената терапия достъпът на българските пациентки е добър, при актуалните оперативни способи не е тъкмо по този начин. Обучението на експерти е дълго и доста скъпо, а не се влага в него, с изключение на персонално. Ендоскопската инсталация, консумативите и материалите също са доста скъпи, както и наблюдението на пациентките. Всичко това води до отвращение на млади сътрудници да специализират в тази област. Липсва държавна политика да се основават профилирани центрове за ендометриоза със съответното образование на фрагменти и съоръжение. Няма даже обособена клинична пътека за лекуването на това съществено гинекологично заболяване, а в същото време при хирургия отвън дребния таз то изисква мултидисциплинарен екип с присъединяване на хирург, уролог, рентгенолог, съдов експерт и други Затова молим да се основат такива профилирани центрове, със експерти с образование и ориентирано мислене за всеки стадий от лечението и наблюдението при ендометриоза.
Какво съставлява невропелвеологията, кои заболяванияобхваща?
Тя се занимава със болести, които са свързани с увреждане на функционалностите на тазовите нерви и при двата пола. Такова заболяване е и ендометриозата. При тези положения е налице невропатична болежка, има засягане на нерви в дребния таз – малко пространство, от порядъка на 10/10 см, което е богато снабдено с нерви с разнообразни функционалности, размери, позиция. Те са във взаимоотношение между тях, управляват половата функционалност, уринирането, изхождането, придвижването, чувствителността и тонуса на краката и други Тези нерви могат да бъдат наранени с доста тежки признаци от разнообразни тумори, съдови промени, съдова болест в дребния таз, при интервенции и други
Диагнозата се слага доста мъчно и постепенно – снемането на невропелвеологичен статус във водещи центрове по света лишава от 1 до 3 часа. Диагностиката и определянето на терапия тук е нескончаем развой. Същевременно тези болести, предизвикващи промени и дисфункция на нервите в дребния таз, не са задоволително застъпени и не са събрани на 1 място в образованието по медицина. Пациентите даже не знаят към какъв експерт да се насочат. Първата мисъл при подобен вид болежка да вземем за пример е за невролог, само че неврологията не се занимава с нервите в дребния таз. С невропелвеология се занимават главно гинеколози, само че има колоректални хирурзи, общи хирурзи, уролози и доста други.
Какви са усещанията Ви от гинекологичното здраве на актуалните дами и тяхното отношение към него?
За страдание здравето на пациентите по принцип и на гинекологичните пациентки в частност е оставено в техните лични ръце в последните години. Ако пациентът има предпочитание и финансова опция и потърси съответните експерти, ще получи помощ. Достъпът като цяло става все по-труден. Идват доста пациентки в напреднал етап на болести, което е доста тъжно. Има регресия в профилактиката. Никой не приказва да вземем за пример за профилактика на стерилитета и за здравно обучение, а приказваме за скенери, роботи и високи технологии – те са значими, само че е значимо първо да поставим старания да не се стига до съответните болести.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ