Петков е осъзнал, че противникът му се казва Румен Радев, може да оцелее с атлантическо мнозинство, а не с БСП
В хода на путиновата война Радев и алените могат да сменят плана на „ младата смяна “ със „ старите товарищи “. Дали ще пробият реваншистките сили зависи от адекватността и напъните на демократите.
Войната на Русия против Украйна трябваше да даде подтик на политически промени у нас. Явно концепцията е била на фона на военнен успех на Путин в Украйна прокремълските сили да се засилват за пълноценна власт. Военната експанзия на Путин в Украйна трябваше да отвори политическото му стъпване в Европа.
Той синхронизираше тази си политика от години
изграждайки свои политически лобита в редица европейски страни. Хибридната му война пробиваше идеологията на Европейския съюз посредством разнообразни форми – от разпалване на националистически спорове до директни заплащания към извънредно десни или радикални водачи.
Години наред всичко вървеше по проект. Демокрацията попадна в комфортна за Путин рецесия. Да, тя победи тоталитаризма в студената война, само че стартира да бъде оспорвана вътре в личните си географски и политически граници. През цялото това време Кремъл подлагаше на критика извън и пробиваше от вътрешната страна демократичния свят. България постоянно е била най-уязвима в тази евразийска тактика. Тя трябваше да бъде най-лоялният съдружник на Путин в разбиването на Европейски Съюз и НАТО от вътрешната страна. За дни видяхме по какъв начин това стартира да се сбъдва. Кратка, само че доста мощна борба се разигра с опита на някогашния министър на защитата да откъсне България като ефикасна част от Източния фланг на НАТО и на процедура съвсем извърши настояванията на Путин да няма съюзнически сили на българска територия.
Не единствено с механизмите на защитата и армията, само че и с откровена политическа агитация, която трябваше да приключи с новата партия на Янев, благословена от Радев, който пък разгласи, че Русия ще завоюва тази война и то на среща на източноевропейските страни членки на НАТО.
Така се представихме пред сътрудниците в НАТО в навечерието на настъпващата от Русия война. Не като съдружници, а като неуверени хибридчици, подготвени да преминат на страната на Путин в похода му против демократичния свят.
Не му е било елементарно на Кирил Петков при неразбираемото съответствие на силите да се обърне против политиката на Янев, само че го направи. За едно денонощие приличаше на уверен и самоуверен евроатлантик. Отстрани Янев, като не му даде опция самичък да хвърли оставка, само че видяхме че се съобщи с отдръпването на оферти към този момент Тагарев. Проатлантическите сили устояха и в Народното събрание се консолидираха във значим миг, въпреки и разцепени и изпокарани в всекидневието си.
През това време напълно ненадейно за путинистите, нападнатата Украйна завоюва сърцата на хората, а Русия изгуби осведомителната и пропагандна война. Опорките на Путин се сринаха и „ успеха “ беше отсрочена.
По социологически проучвания се оказва, че българското общество внезапно смъкна високия % на утвърждение към Путин, виждайки експанзията и опасността, идващи от Русия. Веднага Радев „ разкритикува “ Янев като боен министър и се завърна в руслото си на атлантик.
Неудобният въпрос е за какво на трети март – „ атлантикът “ Радев не беше замерван и освиркван, а офанзивата на българските путинисти беше против Кирил Петков?
Кирил Петков евентуално е осъзнал, че съперникът му се споделя Румен Радев и в случай че се надява да контракти с него оставането си на власт, видно няма да успее. Оцеляването му може да е обезпечено единствено от атлантическо болшинство, само че не и от Българска социалистическа партия. Проектът Янев и проекта на Радев са му съперници!
Радев към момента е подготвен да смени „ Младата смяна “ на Кирил Петков със „ старите товарищи “ към Стефан Янев и в случай че реши че ще има изгода, ще задейства проекта си в комфортен за него политически миг. Дестабилизацията на страната и ръководството ще продължи, само че ще е атакувано не просто държавното управление, а всички проатлантическите и демократично насочени сили.
Евразийците освен, че няма да се откажат, в противен случай, те в този момент неистово ще търсят комфортна за договаряне среда. Среда, в която ще показват въздействие и пробиви в Европейски Съюз и НАТО!
Къде е изходът за България?
Днес умните лидери-визионери се учат от Зеленски, а властолюбивите от Путин. Едните ще работят по този начин, че да консолидират света и страната си даже от бойното поле, до момента в който вторите ще се мъчат да ръководят силово от укритие или зад стените на някоя институционална постройка.
Най-доброто към този миг е, че войната на Путин напомни на европейците, че въпреки и да подлагат на критика демокрацията, тя дружно с мира са най-ценното което евроатлантизмът носи!
Но казусът, който ще съпътства и българския политически живот е властта на Путин, която ще бъде изрично оспорена от демократичния свят. Оставането му на власт ще е опасност за мира и реда в Европа. Самият Путин към този момент знае това и с цел да се избави ще ускорява натиска и въздействието си върху неофициалните си политически пълномощници зад граница, които в България към този момент са заели позиция за политическа офанзива. На ход са демократите! Тяхната консолидация и разсъдък могат да преодолеят задачите на путинистите в България.
Войната на Русия против Украйна трябваше да даде подтик на политически промени у нас. Явно концепцията е била на фона на военнен успех на Путин в Украйна прокремълските сили да се засилват за пълноценна власт. Военната експанзия на Путин в Украйна трябваше да отвори политическото му стъпване в Европа.
Той синхронизираше тази си политика от години
изграждайки свои политически лобита в редица европейски страни. Хибридната му война пробиваше идеологията на Европейския съюз посредством разнообразни форми – от разпалване на националистически спорове до директни заплащания към извънредно десни или радикални водачи.
Години наред всичко вървеше по проект. Демокрацията попадна в комфортна за Путин рецесия. Да, тя победи тоталитаризма в студената война, само че стартира да бъде оспорвана вътре в личните си географски и политически граници. През цялото това време Кремъл подлагаше на критика извън и пробиваше от вътрешната страна демократичния свят. България постоянно е била най-уязвима в тази евразийска тактика. Тя трябваше да бъде най-лоялният съдружник на Путин в разбиването на Европейски Съюз и НАТО от вътрешната страна. За дни видяхме по какъв начин това стартира да се сбъдва. Кратка, само че доста мощна борба се разигра с опита на някогашния министър на защитата да откъсне България като ефикасна част от Източния фланг на НАТО и на процедура съвсем извърши настояванията на Путин да няма съюзнически сили на българска територия.
Не единствено с механизмите на защитата и армията, само че и с откровена политическа агитация, която трябваше да приключи с новата партия на Янев, благословена от Радев, който пък разгласи, че Русия ще завоюва тази война и то на среща на източноевропейските страни членки на НАТО.
Така се представихме пред сътрудниците в НАТО в навечерието на настъпващата от Русия война. Не като съдружници, а като неуверени хибридчици, подготвени да преминат на страната на Путин в похода му против демократичния свят.
Не му е било елементарно на Кирил Петков при неразбираемото съответствие на силите да се обърне против политиката на Янев, само че го направи. За едно денонощие приличаше на уверен и самоуверен евроатлантик. Отстрани Янев, като не му даде опция самичък да хвърли оставка, само че видяхме че се съобщи с отдръпването на оферти към този момент Тагарев. Проатлантическите сили устояха и в Народното събрание се консолидираха във значим миг, въпреки и разцепени и изпокарани в всекидневието си.
През това време напълно ненадейно за путинистите, нападнатата Украйна завоюва сърцата на хората, а Русия изгуби осведомителната и пропагандна война. Опорките на Путин се сринаха и „ успеха “ беше отсрочена.
По социологически проучвания се оказва, че българското общество внезапно смъкна високия % на утвърждение към Путин, виждайки експанзията и опасността, идващи от Русия. Веднага Радев „ разкритикува “ Янев като боен министър и се завърна в руслото си на атлантик.
Неудобният въпрос е за какво на трети март – „ атлантикът “ Радев не беше замерван и освиркван, а офанзивата на българските путинисти беше против Кирил Петков?
Кирил Петков евентуално е осъзнал, че съперникът му се споделя Румен Радев и в случай че се надява да контракти с него оставането си на власт, видно няма да успее. Оцеляването му може да е обезпечено единствено от атлантическо болшинство, само че не и от Българска социалистическа партия. Проектът Янев и проекта на Радев са му съперници!
Радев към момента е подготвен да смени „ Младата смяна “ на Кирил Петков със „ старите товарищи “ към Стефан Янев и в случай че реши че ще има изгода, ще задейства проекта си в комфортен за него политически миг. Дестабилизацията на страната и ръководството ще продължи, само че ще е атакувано не просто държавното управление, а всички проатлантическите и демократично насочени сили.
Евразийците освен, че няма да се откажат, в противен случай, те в този момент неистово ще търсят комфортна за договаряне среда. Среда, в която ще показват въздействие и пробиви в Европейски Съюз и НАТО!
Къде е изходът за България?
Днес умните лидери-визионери се учат от Зеленски, а властолюбивите от Путин. Едните ще работят по този начин, че да консолидират света и страната си даже от бойното поле, до момента в който вторите ще се мъчат да ръководят силово от укритие или зад стените на някоя институционална постройка.
Най-доброто към този миг е, че войната на Путин напомни на европейците, че въпреки и да подлагат на критика демокрацията, тя дружно с мира са най-ценното което евроатлантизмът носи!
Но казусът, който ще съпътства и българския политически живот е властта на Путин, която ще бъде изрично оспорена от демократичния свят. Оставането му на власт ще е опасност за мира и реда в Европа. Самият Путин към този момент знае това и с цел да се избави ще ускорява натиска и въздействието си върху неофициалните си политически пълномощници зад граница, които в България към този момент са заели позиция за политическа офанзива. На ход са демократите! Тяхната консолидация и разсъдък могат да преодолеят задачите на путинистите в България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ