14 март 1879 г. - Ражда се Алберт Айнщайн
В град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя, се ражда Алберт Айнщайн – един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички елементи на земното кълбо, а постоянно е определян и като бащата на актуалната физика.
Името на Айнщайн се свързва с известното уравнение за равностойност на маса и сила. През 1921 година получава Нобелова премия за приноса си към теоретичната физика и изключително за откриването на закона за фотоелектричния резултат.
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн схваща, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към създаването на неговата специфична доктрина на относителността. Той схваща също, че правилото на относителността може да бъде прибавен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата доктрина на относителността. Айнщайн продължава работата си в региона на статистическата и квантовата доктрина, създавайки свое пояснение на теорията на обикновените частици и придвижването на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което слага основите на фотонната доктрина за светлината. През 1917 година той употребява общата доктрина на относителността за основаването на повсеместен модел на структурата на Вселената, с което слага началото на релативистичната космология.
Айнщайн разгласява повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от голям брой европейски и американски университети. Той написа и разяснява необятно върху голям брой метафизичен и политически въпроси, като социализма и интернационалните връзки. Неговата изключителна просветеност и автентичност вършат думата „ Айнщайн “ синоним на талант.
Алберт Айнщайн се афишира изрично срещу войната, а по-късно и срещу производството и използването на нуклеарни оръжия. В същото време в навечерието на Втората международна война той персонално предизвестява американския президент Франклин Делано Рузвелт за заплахата Германия да създаде нуклеарно оръжие, което подтиква бързото развиване на американската нуклеарна стратегия. Айнщайн е и един от основателите за основаване на страната Израел.
През 1999 година американското списание Тайм го прогласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните модерни физици го дефинира като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите популярни публикации 2005 година е оповестена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, употребена във фотохимията, химичният детайл айнщайний, метеоритът 2001 Айнщайн, лунният кратер
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1492 година — Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи при положение, че не одобряват християнството.
• 1558 година — Фердинанд I без единодушието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
• 1697 година — Последният свободен град на маите Тайясил е превзет от испанския завоевател Мартин де Урсуа.
• 1800 година — Пий VII е определен за римски папа.
• 1897 година — В България е обнародван е Закон за наложително носене на облекла и обувки локално произвеждане от държавните служители.
• 1909 година — Дадена е прошка на отклонилите се от военна работа до оповестяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.
• 1927 година — В Букурещ е основан Висш съвет на българите в Добруджа.
• 1949 година — Създадена е Висша атестационна комисия за отсъждане на Научни степени и звания в България.
• 1951 година — Корейската война: Силите на Организация на обединените нации за повторно завземат Сеул.
• 1958 година — Асоциацията на звукозаписните компании в Съединени американски щати учредява премията Грами.
• 1978 година — Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните елементи на Ливан в интервенция Литани.
• 1983 година — Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч образуват рок групата Bon Jovi.
• 1994 година — Над град Шефилд (Англия) е записана най-дългата дъга, която можела да се следи в продължение на шест часа.
• 1995 година — Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на съветски галактически транспортен съд, до орбитална станция Мир.
• 1998 година — На шампионат в Калифорния британският тенисист Грег Руседски слага международен връх за скорост на топката при подаване (240 км/ч).
• 2000 година — Стивън Кинг става първия публицист, разгласил свое произведение в Интернет.
• 2001 година — Завършва формалното броене на популацията в България.
• 2004 година — Владимир Путин е избран отново за президент на Русия.
• 2005 година — Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, с цел да показват срещу военното наличие на Сирия в Ливан и срещу държавното управление, образувано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.
Родени
• 1681 година — Георг Филип Телеман, немски композитор († 1767 г.)
• 1767 година — Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.)
• 1804 година — Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.)
• 1820 година — Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.)
• 1835 година — Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.)
• 1848 година — Младен Павлов, български бунтовник († 1935 г.)
• 1854 година — Пол Ерлих, немски химик и доктор, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.)
• 1876 година — Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.)
• 1881 година — Елена Снежина, българска трагична актриса († 1944 г.)
• 1902 година — Щерьо Атанасов, български политически и боен деятел (генерал) (†1967 г.)
• 1903 година — Ото Фридрих Болнов, немски мъдрец († 1991 г.)
• 1905 година — Реймон Арон, френски социолог
• 1908 година — Морис Мерло Понти, френски мъдрец († 1961 г.)
• 1909 година — Андре Пиеир дьо Мандриарг, френски публицист
• 1918 година — Георги Димов, български лингвист († 1994 г.)
• 1930 година — Петър Алипиев, български стихотворец († 1999 г.)
• 1930 година — Стефан Попов, български плувец
• 1933 година — Майкъл Кейн, английски артист
• 1934 година — Юджийн Сърнън, американски астронавт
• 1935 година — Иван Сотиров, български футболист
• 1937 година — Надка Караджова, българска национална певица († 2011 г.)
• 1939 година — Ив Буасе, френски режисьор
• 1940 година — Красимира Казанджиева, българска актриса
• 1940 година — Петър Берон, български академик и политик
• 1948 година — Били Кристъл, американски артист
• 1955 година — Валери Симеонов, български бизнесмен
• 1958 година — Албер II, принц на Монако
• 1968 година — Джеймс Фрейн, британски артист
• 1974 година — Грейс Парк, американска актриса
• 1975 година — Йохан Паулик, словашки артист
• 1976 година — Георги Петков, български футболист
• 1979 година — Никола Анелка, френски футболист
• 1983 година — Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист
• 1985 година — Ева Анджелина, американска порнографска актриса
• 1988 година — Саша Грей, американска порнографска актриса
Починали
• 1457 година — Хингтаи, император на Китай (* 1428 г.)
• 1682 година — Якоб ван Ройсдал, холандски художник (* 1628 г.)
• 1803 година — Фридрих Готлиб Клопщок, немски стихотворец и драматург (* 1724 г.)
• 1883 година — Карл Маркс, немски мъдрец и идеолог (* 1818 г.)
• 1918 година — Цезар Кюи, съветски композитор (* 1835 г.)
• 1944 година — Петър Найчев, български болшевик (* 1898 г.)
• 1951 година — Липо Херцка, маджарски футболист (* неизв.)
• 1959 година — Власи Власковски, български политик (* 1883 г.)
• 1959 година — Недялка Симеонова, българска цигуларка (* 1901 г.)
• 1965 година — Германос Лямадис, гръцки свещеник (* 1884 г.)
• 1968 година — Ервин Пановски, германо-американски културолог и есеист (* 1892 г.)
• 1968 година — Йозеф Харп, немски военачалник (* 1892 г.)
• 1970 година — Фриц Перлс, немски психиатър и психоаналитик (* 1893 г.)
• 1975 година — Сюзън Хейуърд, американска актриса (* 1917 г.)
• 1993 година — Петър Чернев, български артист (* 1934 г.)
• 1995 година — Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат през 1972 (*1916 г.)
• 1995 година — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат през 1983 (* 1911 г.)
• 1997 година — Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски генезис (* 1907 г.)
• 2000 година — Ханс Карл Артман, австрийски публицист (* 1921 г.)
Празници
• Световен ден на съня — отбелязва се от 2002 година
• Римокатолическа черква — Св. Матилда
• Денят Пи, виж също 22 юли
• Албания — Първа Пролет
• Андора — Ден на Конституцията - 1993
• Естония — Ден на естонския език
• Сейнт Винсент и Гренадини — Ден на националните герои
• Япония, Южна Корея и Тайван — Бял ден (отбелязва се от 1978 година, един месец след Св. Валентин)
Wikipedia, Obekti.bg
Името на Айнщайн се свързва с известното уравнение за равностойност на маса и сила. През 1921 година получава Нобелова премия за приноса си към теоретичната физика и изключително за откриването на закона за фотоелектричния резултат.
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн схваща, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към създаването на неговата специфична доктрина на относителността. Той схваща също, че правилото на относителността може да бъде прибавен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата доктрина на относителността. Айнщайн продължава работата си в региона на статистическата и квантовата доктрина, създавайки свое пояснение на теорията на обикновените частици и придвижването на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което слага основите на фотонната доктрина за светлината. През 1917 година той употребява общата доктрина на относителността за основаването на повсеместен модел на структурата на Вселената, с което слага началото на релативистичната космология.
Айнщайн разгласява повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от голям брой европейски и американски университети. Той написа и разяснява необятно върху голям брой метафизичен и политически въпроси, като социализма и интернационалните връзки. Неговата изключителна просветеност и автентичност вършат думата „ Айнщайн “ синоним на талант.
Алберт Айнщайн се афишира изрично срещу войната, а по-късно и срещу производството и използването на нуклеарни оръжия. В същото време в навечерието на Втората международна война той персонално предизвестява американския президент Франклин Делано Рузвелт за заплахата Германия да създаде нуклеарно оръжие, което подтиква бързото развиване на американската нуклеарна стратегия. Айнщайн е и един от основателите за основаване на страната Израел.
През 1999 година американското списание Тайм го прогласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните модерни физици го дефинира като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите популярни публикации 2005 година е оповестена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, употребена във фотохимията, химичният детайл айнщайний, метеоритът 2001 Айнщайн, лунният кратер
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1492 година — Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи при положение, че не одобряват християнството.
• 1558 година — Фердинанд I без единодушието на римския папа се самопровъзгласява за император на Свещената римска империя.
• 1697 година — Последният свободен град на маите Тайясил е превзет от испанския завоевател Мартин де Урсуа.
• 1800 година — Пий VII е определен за римски папа.
• 1897 година — В България е обнародван е Закон за наложително носене на облекла и обувки локално произвеждане от държавните служители.
• 1909 година — Дадена е прошка на отклонилите се от военна работа до оповестяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.
• 1927 година — В Букурещ е основан Висш съвет на българите в Добруджа.
• 1949 година — Създадена е Висша атестационна комисия за отсъждане на Научни степени и звания в България.
• 1951 година — Корейската война: Силите на Организация на обединените нации за повторно завземат Сеул.
• 1958 година — Асоциацията на звукозаписните компании в Съединени американски щати учредява премията Грами.
• 1978 година — Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните елементи на Ливан в интервенция Литани.
• 1983 година — Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч образуват рок групата Bon Jovi.
• 1994 година — Над град Шефилд (Англия) е записана най-дългата дъга, която можела да се следи в продължение на шест часа.
• 1995 година — Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на съветски галактически транспортен съд, до орбитална станция Мир.
• 1998 година — На шампионат в Калифорния британският тенисист Грег Руседски слага международен връх за скорост на топката при подаване (240 км/ч).
• 2000 година — Стивън Кинг става първия публицист, разгласил свое произведение в Интернет.
• 2001 година — Завършва формалното броене на популацията в България.
• 2004 година — Владимир Путин е избран отново за президент на Русия.
• 2005 година — Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, с цел да показват срещу военното наличие на Сирия в Ливан и срещу държавното управление, образувано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.
Родени
• 1681 година — Георг Филип Телеман, немски композитор († 1767 г.)
• 1767 година — Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.)
• 1804 година — Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.)
• 1820 година — Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.)
• 1835 година — Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.)
• 1848 година — Младен Павлов, български бунтовник († 1935 г.)
• 1854 година — Пол Ерлих, немски химик и доктор, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.)
• 1876 година — Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.)
• 1881 година — Елена Снежина, българска трагична актриса († 1944 г.)
• 1902 година — Щерьо Атанасов, български политически и боен деятел (генерал) (†1967 г.)
• 1903 година — Ото Фридрих Болнов, немски мъдрец († 1991 г.)
• 1905 година — Реймон Арон, френски социолог
• 1908 година — Морис Мерло Понти, френски мъдрец († 1961 г.)
• 1909 година — Андре Пиеир дьо Мандриарг, френски публицист
• 1918 година — Георги Димов, български лингвист († 1994 г.)
• 1930 година — Петър Алипиев, български стихотворец († 1999 г.)
• 1930 година — Стефан Попов, български плувец
• 1933 година — Майкъл Кейн, английски артист
• 1934 година — Юджийн Сърнън, американски астронавт
• 1935 година — Иван Сотиров, български футболист
• 1937 година — Надка Караджова, българска национална певица († 2011 г.)
• 1939 година — Ив Буасе, френски режисьор
• 1940 година — Красимира Казанджиева, българска актриса
• 1940 година — Петър Берон, български академик и политик
• 1948 година — Били Кристъл, американски артист
• 1955 година — Валери Симеонов, български бизнесмен
• 1958 година — Албер II, принц на Монако
• 1968 година — Джеймс Фрейн, британски артист
• 1974 година — Грейс Парк, американска актриса
• 1975 година — Йохан Паулик, словашки артист
• 1976 година — Георги Петков, български футболист
• 1979 година — Никола Анелка, френски футболист
• 1983 година — Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист
• 1985 година — Ева Анджелина, американска порнографска актриса
• 1988 година — Саша Грей, американска порнографска актриса
Починали
• 1457 година — Хингтаи, император на Китай (* 1428 г.)
• 1682 година — Якоб ван Ройсдал, холандски художник (* 1628 г.)
• 1803 година — Фридрих Готлиб Клопщок, немски стихотворец и драматург (* 1724 г.)
• 1883 година — Карл Маркс, немски мъдрец и идеолог (* 1818 г.)
• 1918 година — Цезар Кюи, съветски композитор (* 1835 г.)
• 1944 година — Петър Найчев, български болшевик (* 1898 г.)
• 1951 година — Липо Херцка, маджарски футболист (* неизв.)
• 1959 година — Власи Власковски, български политик (* 1883 г.)
• 1959 година — Недялка Симеонова, българска цигуларка (* 1901 г.)
• 1965 година — Германос Лямадис, гръцки свещеник (* 1884 г.)
• 1968 година — Ервин Пановски, германо-американски културолог и есеист (* 1892 г.)
• 1968 година — Йозеф Харп, немски военачалник (* 1892 г.)
• 1970 година — Фриц Перлс, немски психиатър и психоаналитик (* 1893 г.)
• 1975 година — Сюзън Хейуърд, американска актриса (* 1917 г.)
• 1993 година — Петър Чернев, български артист (* 1934 г.)
• 1995 година — Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат през 1972 (*1916 г.)
• 1995 година — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат през 1983 (* 1911 г.)
• 1997 година — Фред Зинеман, американски режисьор от австрийски генезис (* 1907 г.)
• 2000 година — Ханс Карл Артман, австрийски публицист (* 1921 г.)
Празници
• Световен ден на съня — отбелязва се от 2002 година
• Римокатолическа черква — Св. Матилда
• Денят Пи, виж също 22 юли
• Албания — Първа Пролет
• Андора — Ден на Конституцията - 1993
• Естония — Ден на естонския език
• Сейнт Винсент и Гренадини — Ден на националните герои
• Япония, Южна Корея и Тайван — Бял ден (отбелязва се от 1978 година, един месец след Св. Валентин)
Wikipedia, Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ