В голямото семейство на маймуните гибоните се отличават като най-бързите

В огромното семейство на маймуните гибоните се отличават като най-бързите и пъргави от всички бозайници. Те живеят по дърветата и прекарват времето си в люшкане по клоните със скорост до 55 километра в час. Правят скокове до 8 метра и могат да вървят с вдигнати ръце за баланс.

Наричат ги дребни маймуни като разграничението от огромните - шимпанзета, бонобо, горили, орангутани се показва в това, че са по-малки, демонстрират невисок полов диморфизъм и не вършат гнезда.

Тези маймуни са от добре познатите на индивида и внасянето на нова информация е съвсем невероятно, тъй като към този момент са в детайли проучени и разказани.

Класификация на гибоните

Гибоните, с научно название Hylobatidae, са семейство човекоподобни маймуни - Hominoidea. Това семейство исторически е съдържало един жанр, само че в този момент е разграничено на 4 рода, с 18 типа. Научните разбори демонстрират, че линията на гибона се разделя от тази на огромните маймуни преди към 16, 8 милиона години.

Всеки един от типовете гибони съдържа ясно обрисувана линия, само че последователността им във времето е мъчно проследима заради спецификациите и непълното подбиране на родовете.

Има и липсващ тип - сходна на гибон маймуна. Съществуват също хибриди, което в допълнение затруднява класификацията на гибоните. Плодородни хибриди обаче няма нито в дивата природа, нито в плен.

История на гибоните

Гибоните са първите маймуни, които се разделят с общия предшественик на хората и маймуните и по тази причина геномът им има 96 % подобие с човешкия. Гибонът е мост сред маймуните от Стария свят като макаците и огромните маймуни.

Според изследване хората и огромните маймуни са от едно и също суперсемейство с гибона. Той обаче се отделя доста по-бързо от прародителя на хуманоидите от останалите маймуни.

Местообитание на гибона

Гибоните живеят в субтропични и тропични гори от източен Бангладеш до североизточна Индия. Ареалът им включва Южен Китай и Индонезия, в това число островите Суматра, Борнео и Ява. Когато избират местообитанията си, те избират гъсти влажни гори. Някои типове се изкачват в планините, само че не по-високо от 2000 метра над морското ниво.

Поведение на гибона

Както всички примати, гибоните са обществени животни. Те са доста преносими създания и обичат играта със своите братя. Играейки, усвояват редица обществени умения.

Особеност в държанието на гибоните е, че те са мощно териториални и пазят своята територия с енергични образни и вокални благоприятни условия. Вокализацията им се чува на разстояние до 1 километър и нормално се извършва от двойка гибони, като поколението им от време на време се причислява към тях.

В множеството типове мъжките и някои женски пеят солово, с цел да привлекат другари или да популяризират територията си. Песента може да бъде употребена за идентифициране освен на типа гибон, който пее, само че и на региона, от който се чува песента. Най-добрите артисти са белоръките гибони, наричани още лар.

Как наподобява гибонът?

В взаимозависимост от типа, размерът на гибоните варира, както и цветът на козината им, подвластен от местообитанието и типа на примата. Средната маса на възрастен гибон е от 4 до 13 кг. Дължината на тялото им е от 45 до 90 сантиметра.

Телосложението им е едва и стройно. Отличават се от други маймуни с неналичието на опашка. Тези примати са едни от най-прогресиращите в своя отряд.

Крайниците им варират доста по дължина, задните им крайници са доста по-къси от предните. Характерна специфичност за гибона е, че ръцете им са съвсем два пъти по-дълги от тялото. За разлика от други маймуни, гибоните избират да вървят на два крайници, даже когато са на някое дърво.

Един неповторим аспект на анатомията на гибона е китката на ръката му. Тя може да се движи в двете посоки. Това понижава количеството сила нужна за горната част на ръката и торса и понижава напрежението върху раменната става.

Някои типове, като сиаманга, имат уголемен пълнозвучен сак, който се надува и служи като резонансна камера, когато животните се издават звуци. Тази конструкция може да стане доста огромна при някои типове, от време на време равна на размера на главата. Гласовете им са доста мощни и пронизителни.

При съвсем всички 18 типа от това семейство тялото е покрито с гъста четина. Голи са единствено дланите им, лицето и ишиалните мазоли. Всички гибони имат черна кожа, която е забележима добре по лицата и дланите.

Нюансите на козината не са доста разнородни. Тя нормално е тъмна или има дребни белези от светли нюанси. При някои типове козината е напълно лека. Черна, сива или кафеникава е най-често срещаното палто на гибона, а белите маркировки са по ръцете, лицето или краката.

Тези бозайници имат по 32 зъба, тъкмо колкото са и при хората. Имаме и същите кръвни групи с дребна разлика, което ни свързва с този тип маймуни.

Сиамангът, който е най-големия тип гибон, се отличава с това, че има 2 пръста на всеки крайник, слепени дружно, откъдето идва и видовото му име. Най-рядък е типът Хайнански гибон, наброяващ едвам 29 индивида.

Начин на живот на гибона

Често тези животни резервират своята половинка за цялостен живот, макар че не постоянно остават полово моногамни. Понякога двойките се развеждат.

Гибоните са измежду най-хубавите брахиатори в природата. Скоростта им на люшкане е ненадмината. Въпреки че са същински експерти, от време на време клоните на дърветата се чупят. Специалистите считат, че гибоните страдат от фрактури най-малко 1-2 пъти в живота си.

Гибоните са дейни единствено денем. Учени са проучили, че гибоните са в положение да провеждат всекидневието си. В дневния им график има закрепено време за хранене, за релакс, за грижа да себе си и потомството, за другарство с родственици, за сън и по този начин нататък.

Гибоните бързо привикват с хората, а също по този начин с ненаситност поддържат връзка с други типове животни. Те рядко са нападателни или зли, обратно на общоприетото разбиране.

Хранене на гибона

Гибоните се хранят с растителната артикули. Най-често избират сочните листа, само че постоянно ги подправят с ядки, цветя или вкусни плодове. Сред фамилията има месоядни гибони - те се хранят с яйца на птици, а от време на време с пилета, макар че най-често ядат инсекти. Те обаче не са се научили по какъв начин да пият. Потапят ръцете си във водата и облизват мократа четина.

Размножаване на гибона

Раждането на малко е извънредно събитие измежду гибоните, тъй като раждане в гибонското семейство се случва един път на 3 или 4 години.

Бременността трае 7 месеца и по-късно се ражда 1 малко. Грижовните родители го държат покрай себе си през първите 3 години от живота му, като през това време майката продължава да го кърми, наред с другата храна. Половата зрялост при гибона настава на към 6 години.

Гибоните живеят в дивата природа към 25 години, само че има сведения за представител на това семейство, стигнал до 50-годишна възраст. В плен продължителността на живота им е по-голяма.

Защитен статус на гибона

Огромни популации от тези животни са принудително изгонени от естествените им местообитания от индивида. Затова не е изненада, че някои типове през днешния ден са в интернационалната Червена книга за застрашени типове. Няколко от тях към този момент са сериозно застрашени, а множеството са под риск поради човешката интервенция. Освен Хайнанският гибон, Западният хулок също е мощно заплашен.