Санкциите срещу Русия удрят гръцката кожухарска индустрия
В огромна изложбена зала за кожени произведения в Северна Гърция рускините в миналото са театралничили в позлатено кресло, сходно на престол, увити в чисто новите си кожени палта.
„ Те се усещаха като царици. Сега никой не стъпва тук “, показа чиновник на залата, който не пожела да каже името си.
Макар че през последните десетилетия кожухарската промишленост се свита след яростни акции на бранители на правата на животните, които осъждат жестокостта ѝ, кожените произведения не престават да бъдат търсени в страни като Русия и Китай.
В Гърция, която е един от основните центрове за експорт на кожи към Русия, глобите на Европейски Съюз върху Москва нанесоха още един удар върху промишлеността.
Кожите са измежду първокласните артикули, чиито експорт към Русия е неразрешен.
Десетки предприятия в Кастория и Сиатиста, които създават кожи с косъм от 15 век насам, бяха принудени да затворят след началото на съветската инвазия в Украйна.
„ Преустановяваме активността си. Съкратих 80 % от личния състав си, общо 52 души “, сподели Акис Цукас, началник на Гръцкия кожухарски съюз.
Според изследване на „ Ърнст енд Янг “ (Ernst and Young) през 2019 година кожата с косъм е измежду 12-те най-големи пера в износа на Гърция, като някои палта се продават за 200 000 евро (213 000 долара).
Цукас споделя, че след пандемията от Ковид през 2019 година износът на кожи възлиза на 108 млн. евро (116 млн. долара), като съвсем половината то сумата идват от Русия.
Кожи за 21,5 млн. евро са продадени в Обединените арабски емирства, където също са били разграбени най-вече от руснаци. В Украйна пък са отишли кожи за 10 млн. евро.
Година по-късно износът на процедура спадна до нула, споделя Цукас.
Пандемията засегна тежко промишлеността, защото милиони норки бяха умъртвени във ферми за кожи, откакто някои животни дадоха позитивен резултат за ковид.
„ Отчаяни сме “
Неспособни да изнасят стоките си, локалните занаятчии се местят в Русия, с цел да се опитат да намерят работа.
„ Баща ми беше кожухар и аз усвоих занаята от доста ранна възраст “, споделя 47-годишният Апостолис Гравас, който управлява фамилния бизнес за кожи в Сиатиста.
„ Коронавирусът и войната ни унищожиха. Отчаяни сме. Затова потърсих работа в Русия. Много хора като мен отиват в Русия, с цел да си намерят работа “, сподели той пред Франс прес.
Мария Фотис, която работи в бранша от 1979 година, споделя, че Русия търси опитни служащи, които да се причислят към нейната промишленост.
„ Аз не съм забелязала войната да ги е тормозила изключително. Тъй като не могат към този момент да купуват от Гърция, те започнаха да създават и продават кожи там “, показа тя.
В работилницата в Челябинск, Южна Русия, където тя е намерила работа, Фотис сподели, че шест от осем чиновници са гърци.
„ Но можете да останете там единствено три месеца, до момента в който ви изтече визата “, означи тя.
Почти цялостно затваряне
Христос Зефклис, кмет на град Войо, споделя, че 80 % от жителите в близкия град Сиатиста и близките села се устоят от кожухарската промишленост.
„ Как ще се преквалифицират в този момент? Целият този преход към нов стопански модел се оказва доста безценен за техния витален стандарт “, сподели той.
По публични данни половината от 4000 кожари в Сиатиста и Кастория са били принудени да изоставят специалността си през тази година.
Фермите за норки в региона също са наранени и вследствие на това са понижили производството си на половина, споделя Милтос Каракулакис, представител на Общогръцката асоциация на животновъдите, отглеждащи животни за кожи.
Четиридесет от 92 ферми са закрити, а тези, които са останали, се чака да отглеждат един милион норки по отношение на 1,8 милиона през последните години, споделя Каракулакис.
Сега кожухарите се пробват да навлязат на нови пазари в Европа, Съединени американски щати, Китай, Япония и Корея.
„ Още няколко години ще се опитваме да се фокусираме върху разнообразни пазари. Може да има метод да се наруши ембаргото, само че не е като да внасяме контрабандно оръжие или други сходни неща “, сподели 50-годишният Никос Глиаяс, чието семейство е в бизнеса от 1960 година
По-етичен избор
През последните години огромните фешън марки се отхвърлиха от потреблението на кожа с косми, както и на крокодилска и змийска кожа, изключително откакто по-младите генерации изискват по-етични и устойчиви произведения.
Организации за отбрана на правата на животните, като PETA, настояват, че норките, лисиците, чинчилите и други животни са грубо умъртвявани от ток, а от време на време са одирани живи, откакто са държани в препълнени и мръсни условия.
В Гърция някои търговци се пробват да оцеляват, като създават артикули от овча кожа, която се счита за по-приемлива от етична позиция, в сравнение с норката.
„ Опитваме се да оцелеем в бизнеса, като произвеждаме особено обработена овча кожа ", изяснява Стелиос Порпорис, маркетинг шеф на една от най-големите компании за кожи в региона.
Той съобщи, че овчите кожи, които са обработени по този начин, че да наподобяват на четина от бобър или тюлен, са " по-приемливи за пазара, защото идват от хранителната верига ".
„ Те се усещаха като царици. Сега никой не стъпва тук “, показа чиновник на залата, който не пожела да каже името си.
Макар че през последните десетилетия кожухарската промишленост се свита след яростни акции на бранители на правата на животните, които осъждат жестокостта ѝ, кожените произведения не престават да бъдат търсени в страни като Русия и Китай.
В Гърция, която е един от основните центрове за експорт на кожи към Русия, глобите на Европейски Съюз върху Москва нанесоха още един удар върху промишлеността.
Кожите са измежду първокласните артикули, чиито експорт към Русия е неразрешен.
Десетки предприятия в Кастория и Сиатиста, които създават кожи с косъм от 15 век насам, бяха принудени да затворят след началото на съветската инвазия в Украйна.
„ Преустановяваме активността си. Съкратих 80 % от личния състав си, общо 52 души “, сподели Акис Цукас, началник на Гръцкия кожухарски съюз.
Според изследване на „ Ърнст енд Янг “ (Ernst and Young) през 2019 година кожата с косъм е измежду 12-те най-големи пера в износа на Гърция, като някои палта се продават за 200 000 евро (213 000 долара).
Цукас споделя, че след пандемията от Ковид през 2019 година износът на кожи възлиза на 108 млн. евро (116 млн. долара), като съвсем половината то сумата идват от Русия.
Кожи за 21,5 млн. евро са продадени в Обединените арабски емирства, където също са били разграбени най-вече от руснаци. В Украйна пък са отишли кожи за 10 млн. евро.
Година по-късно износът на процедура спадна до нула, споделя Цукас.
Пандемията засегна тежко промишлеността, защото милиони норки бяха умъртвени във ферми за кожи, откакто някои животни дадоха позитивен резултат за ковид.
„ Отчаяни сме “
Неспособни да изнасят стоките си, локалните занаятчии се местят в Русия, с цел да се опитат да намерят работа.
„ Баща ми беше кожухар и аз усвоих занаята от доста ранна възраст “, споделя 47-годишният Апостолис Гравас, който управлява фамилния бизнес за кожи в Сиатиста.
„ Коронавирусът и войната ни унищожиха. Отчаяни сме. Затова потърсих работа в Русия. Много хора като мен отиват в Русия, с цел да си намерят работа “, сподели той пред Франс прес.
Мария Фотис, която работи в бранша от 1979 година, споделя, че Русия търси опитни служащи, които да се причислят към нейната промишленост.
„ Аз не съм забелязала войната да ги е тормозила изключително. Тъй като не могат към този момент да купуват от Гърция, те започнаха да създават и продават кожи там “, показа тя.
В работилницата в Челябинск, Южна Русия, където тя е намерила работа, Фотис сподели, че шест от осем чиновници са гърци.
„ Но можете да останете там единствено три месеца, до момента в който ви изтече визата “, означи тя.
Почти цялостно затваряне
Христос Зефклис, кмет на град Войо, споделя, че 80 % от жителите в близкия град Сиатиста и близките села се устоят от кожухарската промишленост.
„ Как ще се преквалифицират в този момент? Целият този преход към нов стопански модел се оказва доста безценен за техния витален стандарт “, сподели той.
По публични данни половината от 4000 кожари в Сиатиста и Кастория са били принудени да изоставят специалността си през тази година.
Фермите за норки в региона също са наранени и вследствие на това са понижили производството си на половина, споделя Милтос Каракулакис, представител на Общогръцката асоциация на животновъдите, отглеждащи животни за кожи.
Четиридесет от 92 ферми са закрити, а тези, които са останали, се чака да отглеждат един милион норки по отношение на 1,8 милиона през последните години, споделя Каракулакис.
Сега кожухарите се пробват да навлязат на нови пазари в Европа, Съединени американски щати, Китай, Япония и Корея.
„ Още няколко години ще се опитваме да се фокусираме върху разнообразни пазари. Може да има метод да се наруши ембаргото, само че не е като да внасяме контрабандно оръжие или други сходни неща “, сподели 50-годишният Никос Глиаяс, чието семейство е в бизнеса от 1960 година
По-етичен избор
През последните години огромните фешън марки се отхвърлиха от потреблението на кожа с косми, както и на крокодилска и змийска кожа, изключително откакто по-младите генерации изискват по-етични и устойчиви произведения.
Организации за отбрана на правата на животните, като PETA, настояват, че норките, лисиците, чинчилите и други животни са грубо умъртвявани от ток, а от време на време са одирани живи, откакто са държани в препълнени и мръсни условия.
В Гърция някои търговци се пробват да оцеляват, като създават артикули от овча кожа, която се счита за по-приемлива от етична позиция, в сравнение с норката.
„ Опитваме се да оцелеем в бизнеса, като произвеждаме особено обработена овча кожа ", изяснява Стелиос Порпорис, маркетинг шеф на една от най-големите компании за кожи в региона.
Той съобщи, че овчите кожи, които са обработени по този начин, че да наподобяват на четина от бобър или тюлен, са " по-приемливи за пазара, защото идват от хранителната верига ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ