Отново тук, но не завинаги
В годините директно преди пандемията безпокойството за инфлацията изглеждаше толкоз старомодно, колкото разкроените панталони и оловния бензин. Но когато световната стопанска система стартира да се възвръща от дълбоката криза, провокирана от ковид-19, остарелият камшик се появи още веднъж. Инфлацията се увеличи до над 5% в Америка и 3% във Англия и доближи доста по-високи равнища в редица нововъзникващи пазари. Изправени пред сходен ценови напън, някои икономисти предизвестиха за идно завръщане на хронично високата инфлация от 70-те години на предишния век. Развитията през 2022 година ще сложат завършек на тези страхове, само че не и преди да накарат централните банкери малко да се поизпотят.
От 80-те години на предишния век темповете на инфлация в огромна част от света започнаха муден низходящ марш, който продължи и през 2020 година Спадът беше частично отражение на триумфа на централните банкери, които се научиха да държат ценовия напън под надзор, само че работата им беше улеснена от няколко структурни трендове. Глобализацията понижи индустриалните разноски и ограничи силата на служащите в договарянията, потискайки по този метод растежа на заплатите. И защото популацията в богатите страни остарява, то икономисва повече, което значи, че потреблението не скача толкоз доста в отговор на растежа на приходите, както в предишното.
След световната финансова рецесия инфлацията настойчиво не доближаваше задачите на централните банки, насърчавайки някои от тях като Федералния запас на Съединени американски щати да поправят рамките на политиките си и по този начин да си дадат повече независимост да подтикват инфлацията - поразителна смяна за институции, чиито инстинкти са на " ястреби " (членовете на Фед, които считат, че инфлацията е по-голям камшик за стопанската система, в сравнение с бавния растеж, и затова рядко гласоподават за понижение на лихвите, носят нарицателното " ястреби " - бел. ред.).
И тогава връхлетя ковид-19. За да поддържат финансовите пазари, централните банки вляха големи суми пари във финансовата система. Правителствата взеха заеми в размер, невъобразим от Втората международна война, с цел да оказват помощ за увеличение на приходите на тези, които не можеха да работят. Бюджетният недостиг на Съединени американски щати надвиши изумителните 12% от Брутният вътрешен продукт както през 2020 година, по този начин и през 2021 година
Реклама
Тези тласъци предпазваха от спад търсенето, само че предлагането беше друга история. Ковид-19 прекъсна производството на всевъзможни артикули и услуги. Суши и горещи талази способстваха за разочароващите реколти на култури като кафе и пшеница. А проблемите в световното мореплаване доведоха до невиждано закъснение на товари. Недостигът на енергийни първични материали докара до внезапно повишаване на цените на въглищата, газа и петрола с наближаването на зимата, разпалвайки спомените за енергийните рецесии от 70-те години на предишния век.
Автор: Капитал
При сходен напън някои икономисти като Лари Съмърс от Харвардския университет виждат първите признаци на нова епоха на обезпокоително висока инфлация. Затрудненията на фирмите за попълване на работните места може да демонстрират, че ерата на слабата работна мощ е към своя край. Централните банки в този момент слагат по-силен акцент върху постигането на ниска безработица, в сравнение с преди, и по тази причина може да са прекомерно самодоволни във връзка с инфлационните опасности. Освен това инфлацията може да се самоподхранва. Тъй като хората привикват с по-големи и по-чести нараствания на цените, компаниите може да открият, че покачването на цените е по-малко неприятно за бизнеса, в сравнение с преди. Инфлационните упования, както споделят икономистите, могат да станат " закотвени ". Въпреки че инфлацията през 2022 година евентуално ще продължи да надвишава задачите на централните банки, тя ще се забави спрямо 2021 година и в последна сметка ще избледнее като макроикономически проблем.
Цените на силата би трябвало да доближат плато и да паднат напролет с помощта на облекчаването на търсенето на сила, увеличеното произвеждане на горива и евентуалното закъснение на китайската стопанска система. Разрешаването на проблемите с доставките може да отнеме година или повече. Но в целия свят стартира отдръпване на тласъците и високите сметки за сила ще ударят домакинските бюджети. С повишаването на равнищата на имунизация е евентуално повече служащи да се върнат на работа и разноските могат да се реалокират назад към услугите, което да помогне за облекчение на дефицита на артикули.
Най-важното е, че доста от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в действие. Мощните синдикати не се завръщат, популацията продължава да застарява и макар напрежението върху световните вериги за доставки има малко признаци за необятен поврат в глобализацията. А и централните банкери не са не запомнили по какъв начин да овладеят инфлацията, в случай че е належащо. Всъщност през 2022 година лихвите ще се покачат в огромна част от света. Инфлацията се завръща - само че не за дълго.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
От 80-те години на предишния век темповете на инфлация в огромна част от света започнаха муден низходящ марш, който продължи и през 2020 година Спадът беше частично отражение на триумфа на централните банкери, които се научиха да държат ценовия напън под надзор, само че работата им беше улеснена от няколко структурни трендове. Глобализацията понижи индустриалните разноски и ограничи силата на служащите в договарянията, потискайки по този метод растежа на заплатите. И защото популацията в богатите страни остарява, то икономисва повече, което значи, че потреблението не скача толкоз доста в отговор на растежа на приходите, както в предишното.
След световната финансова рецесия инфлацията настойчиво не доближаваше задачите на централните банки, насърчавайки някои от тях като Федералния запас на Съединени американски щати да поправят рамките на политиките си и по този начин да си дадат повече независимост да подтикват инфлацията - поразителна смяна за институции, чиито инстинкти са на " ястреби " (членовете на Фед, които считат, че инфлацията е по-голям камшик за стопанската система, в сравнение с бавния растеж, и затова рядко гласоподават за понижение на лихвите, носят нарицателното " ястреби " - бел. ред.).
И тогава връхлетя ковид-19. За да поддържат финансовите пазари, централните банки вляха големи суми пари във финансовата система. Правителствата взеха заеми в размер, невъобразим от Втората международна война, с цел да оказват помощ за увеличение на приходите на тези, които не можеха да работят. Бюджетният недостиг на Съединени американски щати надвиши изумителните 12% от Брутният вътрешен продукт както през 2020 година, по този начин и през 2021 година
Реклама
Тези тласъци предпазваха от спад търсенето, само че предлагането беше друга история. Ковид-19 прекъсна производството на всевъзможни артикули и услуги. Суши и горещи талази способстваха за разочароващите реколти на култури като кафе и пшеница. А проблемите в световното мореплаване доведоха до невиждано закъснение на товари. Недостигът на енергийни първични материали докара до внезапно повишаване на цените на въглищата, газа и петрола с наближаването на зимата, разпалвайки спомените за енергийните рецесии от 70-те години на предишния век.
Автор: Капитал
При сходен напън някои икономисти като Лари Съмърс от Харвардския университет виждат първите признаци на нова епоха на обезпокоително висока инфлация. Затрудненията на фирмите за попълване на работните места може да демонстрират, че ерата на слабата работна мощ е към своя край. Централните банки в този момент слагат по-силен акцент върху постигането на ниска безработица, в сравнение с преди, и по тази причина може да са прекомерно самодоволни във връзка с инфлационните опасности. Освен това инфлацията може да се самоподхранва. Тъй като хората привикват с по-големи и по-чести нараствания на цените, компаниите може да открият, че покачването на цените е по-малко неприятно за бизнеса, в сравнение с преди. Инфлационните упования, както споделят икономистите, могат да станат " закотвени ". Въпреки че инфлацията през 2022 година евентуално ще продължи да надвишава задачите на централните банки, тя ще се забави спрямо 2021 година и в последна сметка ще избледнее като макроикономически проблем.
Цените на силата би трябвало да доближат плато и да паднат напролет с помощта на облекчаването на търсенето на сила, увеличеното произвеждане на горива и евентуалното закъснение на китайската стопанска система. Разрешаването на проблемите с доставките може да отнеме година или повече. Но в целия свят стартира отдръпване на тласъците и високите сметки за сила ще ударят домакинските бюджети. С повишаването на равнищата на имунизация е евентуално повече служащи да се върнат на работа и разноските могат да се реалокират назад към услугите, което да помогне за облекчение на дефицита на артикули.
Най-важното е, че доста от структурните фактори, които потискаха инфлацията в десетилетията преди пандемията, остават в действие. Мощните синдикати не се завръщат, популацията продължава да застарява и макар напрежението върху световните вериги за доставки има малко признаци за необятен поврат в глобализацията. А и централните банкери не са не запомнили по какъв начин да овладеят инфлацията, в случай че е належащо. Всъщност през 2022 година лихвите ще се покачат в огромна част от света. Инфлацията се завръща - само че не за дълго.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ