През последните 30 години районен съд Македония е променяла няколко пъти конституцията си, знамето си, името си, а да не приказваме даже за поредицата от национални отстъпки, които са направени, оплака се македонският външен министър
За нашата европейска интеграция, преди всичко, не би трябвало да има алтернатива, че нашият интерес е да намерим решение на този спор, който явно съществува с България, съобщи македонският външен министър Тимчо Муцунски по време на днешната си среща с албанската си колежка Елиса Спиропали
Окуражен съм, че от ден на ден държави-членки, а също и европейски институции, развиват осъзнатост и до известна степен схващане за нашите позиции. И доста постоянно ще чуя коментара по отношение на предвидимостта, дружно с контрааргумента, че предвидимостта не е нещо, което може да се реализира сигурно по пътя на европейската интеграция. Но споделям на всички, че нашият случай на европейска интеграция не може нито да бъде измерен, нито да се съпоставя с който и да е различен случай в близката история, разяснява Муцунски.
Той уточни, че преди няколко дни, по време на полемика в Париж, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович ни подсети за европейския път на страната ни. Муцунски повтори, че през последните 30 години страната е променяла няколко пъти конституцията си, знамето си, името си, а да не приказваме даже за поредицата от национални отстъпки, които са направени, оплака се македонският външен министър.
„ Сега, условно казано, може би най-лесният ход е, най-малко по този начин наподобява от позиция на усещането, държавното управление да направи конституционните промени, тъй като имаме болшинство в Народното събрание. Но какво ще стане, в случай че държавното управление направи това и знаем, че след шест месеца можем да се сблъскаме още веднъж със същата обстановка.
Дали това е виновен, даже европейски метод? Казваме, че би трябвало да има рамка за предвидимост, първо да знаем какво всички ние интерпретираме като решение от 2022 година, да получим някаква форма на институционални гаранции, че нашата еднаквост, език и национална история няма да станат предмет на договаряния, тъй като сега не се усещаме удобно, че това е нашата позиция. Да знаем, че другата страна ще съблюдава интернационалните конвенции, както се е заела, и ще почита македонците, живеещи на нейна територия.
Дали тези позиции, за които министър председателят Мицкоски приказва на конгреса, са ясно предадени на Брюксел, няма алтернатива. Те са ясно предадени отдавна “, сподели Муцунски.
„ И от наша страна има подготвеност на следващия ден да седнем да беседваме, да обсъдим по какъв начин ще деблокираме тази безпринципна обсада, която се постанова на страната ни. Но в случай че някой чака, че това държавно управление просто ще се съгласи и ще направи отстъпка, без да има сигурност за бъдещето и края на европейския път, който в действителност ще зависи от нас и промените, които ще изпълним, обществеността знае доста добре, че от наша страна няма такава подготвеност, тъй като не планираме да сътворяваме задънена улица, каквато сътвориха нашите прародители “, уточни македонският министър.
Според него сложността на цялата обстановка е вътрешнополитическата конюнктура в България и по тази причина македонското държавно управление е извънредно деликатно към всичко, което споделя обществено.
„ Без сигурност и предвидимост по европейския ни път, когато става въпрос за двустранни въпроси, еднаквост и исторически въпроси, ние не сме подготвени в този миг да подходим към това, което се чака от нас “, споделя Муцунски.
Той съобщи, че македонските жители би трябвало да бъдат сигурни, че има държавно управление, което мисли за европейския път, изключително в региона на вътрешните промени, и добави, че това е видно и от законите, които сега минават през парламентарна процедура.
„ Няма да си позволим да влезем още веднъж в същия цикъл на блокади, които нашите прародители постановиха, тъй като за тях беше най-лесно да одобряват всичко, което предлага другата страна. Трябва да бъдем деликатни и трезви и няма предизвикателство, което да не може да бъде решено, в случай че има воля от всички страни “, добави македонският топ посланик.
През юни 2022 година Северна Македония одобри така наречен „ френско предложение “, което е утвърдено от всички страни-членки на Европейски Съюз. Според Преговорната рамка с цел да започват договарянията сред Скопие и Европейски Съюз, българите би трябвало да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също по този начин би трябвало да съблюдава Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България от 2017 година, както и двата протокола към него.
Протоколът от второто съвещание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие показва единодушие идната междуправителствена конференция с Европейски Съюз да се организира, откакто включи българите измежду държавотворните нации в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол държавното управление на Република Северна Македония удостоверява уговорката, че нищо от нейната конституция не може и не би трябвало да се пояснява като съображение за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Северна Македония.
Тази уговорка де факто и де юре значи, че Скопие няма да претендира за признание на „ македонско малцинство “ в България. Протоколът също по този начин планува противопоставяне на говора на омразата против българите и България, който се употребява с голяма институционална и медийна поддръжка, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС
За нашата европейска интеграция, преди всичко, не би трябвало да има алтернатива, че нашият интерес е да намерим решение на този спор, който явно съществува с България, съобщи македонският външен министър Тимчо Муцунски по време на днешната си среща с албанската си колежка Елиса Спиропали
Окуражен съм, че от ден на ден държави-членки, а също и европейски институции, развиват осъзнатост и до известна степен схващане за нашите позиции. И доста постоянно ще чуя коментара по отношение на предвидимостта, дружно с контрааргумента, че предвидимостта не е нещо, което може да се реализира сигурно по пътя на европейската интеграция. Но споделям на всички, че нашият случай на европейска интеграция не може нито да бъде измерен, нито да се съпоставя с който и да е различен случай в близката история, разяснява Муцунски.
Той уточни, че преди няколко дни, по време на полемика в Париж, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович ни подсети за европейския път на страната ни. Муцунски повтори, че през последните 30 години страната е променяла няколко пъти конституцията си, знамето си, името си, а да не приказваме даже за поредицата от национални отстъпки, които са направени, оплака се македонският външен министър.
„ Сега, условно казано, може би най-лесният ход е, най-малко по този начин наподобява от позиция на усещането, държавното управление да направи конституционните промени, тъй като имаме болшинство в Народното събрание. Но какво ще стане, в случай че държавното управление направи това и знаем, че след шест месеца можем да се сблъскаме още веднъж със същата обстановка.
Дали това е виновен, даже европейски метод? Казваме, че би трябвало да има рамка за предвидимост, първо да знаем какво всички ние интерпретираме като решение от 2022 година, да получим някаква форма на институционални гаранции, че нашата еднаквост, език и национална история няма да станат предмет на договаряния, тъй като сега не се усещаме удобно, че това е нашата позиция. Да знаем, че другата страна ще съблюдава интернационалните конвенции, както се е заела, и ще почита македонците, живеещи на нейна територия.
Дали тези позиции, за които министър председателят Мицкоски приказва на конгреса, са ясно предадени на Брюксел, няма алтернатива. Те са ясно предадени отдавна “, сподели Муцунски.
„ И от наша страна има подготвеност на следващия ден да седнем да беседваме, да обсъдим по какъв начин ще деблокираме тази безпринципна обсада, която се постанова на страната ни. Но в случай че някой чака, че това държавно управление просто ще се съгласи и ще направи отстъпка, без да има сигурност за бъдещето и края на европейския път, който в действителност ще зависи от нас и промените, които ще изпълним, обществеността знае доста добре, че от наша страна няма такава подготвеност, тъй като не планираме да сътворяваме задънена улица, каквато сътвориха нашите прародители “, уточни македонският министър.
Според него сложността на цялата обстановка е вътрешнополитическата конюнктура в България и по тази причина македонското държавно управление е извънредно деликатно към всичко, което споделя обществено.
„ Без сигурност и предвидимост по европейския ни път, когато става въпрос за двустранни въпроси, еднаквост и исторически въпроси, ние не сме подготвени в този миг да подходим към това, което се чака от нас “, споделя Муцунски.
Той съобщи, че македонските жители би трябвало да бъдат сигурни, че има държавно управление, което мисли за европейския път, изключително в региона на вътрешните промени, и добави, че това е видно и от законите, които сега минават през парламентарна процедура.
„ Няма да си позволим да влезем още веднъж в същия цикъл на блокади, които нашите прародители постановиха, тъй като за тях беше най-лесно да одобряват всичко, което предлага другата страна. Трябва да бъдем деликатни и трезви и няма предизвикателство, което да не може да бъде решено, в случай че има воля от всички страни “, добави македонският топ посланик.
През юни 2022 година Северна Македония одобри така наречен „ френско предложение “, което е утвърдено от всички страни-членки на Европейски Съюз. Според Преговорната рамка с цел да започват договарянията сред Скопие и Европейски Съюз, българите би трябвало да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също по този начин би трябвало да съблюдава Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България от 2017 година, както и двата протокола към него.
Протоколът от второто съвещание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие показва единодушие идната междуправителствена конференция с Европейски Съюз да се организира, откакто включи българите измежду държавотворните нации в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол държавното управление на Република Северна Македония удостоверява уговорката, че нищо от нейната конституция не може и не би трябвало да се пояснява като съображение за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Северна Македония.
Тази уговорка де факто и де юре значи, че Скопие няма да претендира за признание на „ македонско малцинство “ в България. Протоколът също по този начин планува противопоставяне на говора на омразата против българите и България, който се употребява с голяма институционална и медийна поддръжка, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ