Нулева година за мерките срещу липсващите лекарства
В годината на българското европредседателство трябваше да бъдат подхванати решителни дейности за ограничение на казуса с неналичието на медикаменти на българския пазар поради износа им към други страни в Европейски Съюз, където се препродават на по-високи цени. Достъпът до медикаменти бе разгласен и за един от двата съществени здравни целта на председателството.
Отвъд политическите заявления и зрелищни полицейски акции обаче действителните ограничения за ограничение на проблематичния експорт се бавят, макар че доста други европейски страни към този момент са въвели такива. А пациентите не престават да обикалят в несвяст по аптеките в търсене на предписаните им медикаменти.
Действията на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт за разрешаване на казуса са като в баснята " орел, рак и щука ". Всеки дърпа в друга посока. Липсват единни визии за това какви ограничения да се подхващат и нужни ли са промени в Наказателния кодекс, с цел да има действително осъдени за незаконната част от реекспорта. В това безвремие процъфтява бизнес за стотици милиони, до момента в който животът и здравето на стотици пациенти са сложени на риск.
Какво свършиха институциите за съвсем година - от август 2017 година до момента? Здравното министерство предложи промени за ограничение на паралелния експорт на медикаменти при потвърден дефицит у нас и въпреки те да се радваха на измамлив публичен консенсус, приемането им от държавното управление бе забавено с половин година. А откакто най-сетне стигнаха до Народното събрание, бяха тотално пренаписани сред двете четения от депутати от ГЕРБ. Така и не стана ясно какво попречи на изпълнителната и законодателната власт да стиковат концепциите си в и без друго проточилата се процедура по публично разискване.
Генералната промяна на концепцията наложи законодателните промени още веднъж да минат през процедура по нотификация, която се чака да трае още три месеца, а финалният вид на закона ще бъде гледан от депутатите още веднъж наесен.
Процедурата по нотификация се постанова, защото законопроектът прави промени във вътрешния пазар, засягащи свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, а паралелната търговия се предизвиква точно като част от свободното придвижване.
Вече и Европейска комисия приема, че износът е измежду аргументите за дефицит
Страните от Европейски Съюз са застрашени от наказателни процедури, в случай че не съгласуват ограничаващите ограничения с Европейската комисия. Наскоро обаче Европейска комисия закри процедурите за нарушаване на Полша, Словакия и Румъния във връзка с паралелната търговия и даже излезе със умозаключение, че отсега нататък ще се търсят други възможности на тези процедури, с цел да може да се взимат бързи решения, когато е застрашено здравето на европейските жители.
“Липсата на надлежни и систематични наличия на лекарствени артикули в аптеките е забележителен проблем, чиято съвестност пораства. През последните години явлението се следи в голям брой страни-членки на Европейски Съюз и може тежко да засегне лекуването на пациентите. Комисията приема, че паралелната търговия с медикаменти може да е измежду аргументите за дефицит на редица лекарствени артикули за хуманна приложимост “, показва комисията и добавя, че страните членки могат в избрани случаи да лимитират паралелната търговия, при изискване че ограниченията са обосновани, рационални и пропорционални за гарантиране на публичния интерес.
Според ръководителя на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова това е позитивно и може да форсира произнасянето по изпратените от България за нотификация ограничения.
Въпреки това е на път да отмине още една изгубена година, в която беше похабена доста сила в писане и пренаписване на закони без действително да настъпи смяна към по-добро за пациентите.
Как ще се лимитира износът?
Първоначално предлаганият от здравното министерство вид предвиждаше дефицитът на медикаменти да се открива съгласно постъпили от аптеките сигнали и при натрупването на недоволства от пет аптеки за един лекарствен артикул, износът му можеше да се лимитира краткотрайно след инспекция и преценка на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Тази идея беше заменена в крачка с друга, която планува следене на количествата медикаменти и техния път по веригата производител-дистрибутор-аптека-пациент през електронна система. А когато наличните количества от даден артикул паднат под 65 на 100 от нужните за облекчаване на потребностите на популацията за интервал от 6 месеца, износът автоматизирано да бъде спиран от Агенцията по медикаментите до превъзмогване на дефицита.
Плюсове и минуси
Първият вид даваше опция действителни сигнали за неналичия и дефицит да водят до прекъсване на износа, само че също по този начин допускаше субективна преценка на ИАЛ. При последния вид с напълно електронното следене на количествата и разписването на съответна формулировка за дефицит се отстранява опцията за субективна преценка, само че пък тази формулировка може да не пасва за всеки съответен лекарствен артикул и не е ясно по какъв начин би работила за навлизащите нови медикаменти.
По принцип вносът е доста друг за другите медикаменти. От някои артикули с дълъг период на валидност могат да се внесат количества за цяла година, до момента в който други по-лабилни артикули се внасят в по-ограничени размери. При някои лекарства за редки заболявания износът даже на няколко опаковки може да се окаже проблем и да сътвори дефицит, по тази причина меренето с един критерий без действителна противоположна връзка с пазара може да не е постоянно подобаващ инструмент за определяне на дефицита.
Спирането на износа става пленник на несъществуваща е-система
По-големият проблем обаче е, че в последния вид прекъсването на износа става пленник на електронна система, която съгласно закона би трябвало да стартира да действа 4 месеца след приемането му.
Но действително нейната реализация може да бъде забавена, провалена и искрено саботирана, както това се случва да вземем за пример с търга за 400 нови коли за спешна помощ за 60 млн. лв., блокиран от компания на 1 месец със 100 лв. капитал и електронния търг за медикаментите, който към този момент над две години е блокиран от процедури по обжалване.
Работата по е-системата още не е почнала
Противно на уверенията на здравното министерство, че с цел да не се губи време, работата по построяването на електронната система е стартирала, от ИАЛ дадоха отговор на питане на Mediapool, че по нея не се работи.
“Предвижда се осведомителната система да следва поредно стъпките, написани в измененията на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина като ред и размер на информацията от съответните субекти, подаващи информацията. Информационната система е в директна взаимозависимост от съответните текстове в закона, предвид на което не може да бъде стартирана процедура с точното техническо задание. Предвид обстоятелството, че към сегашния миг, изменението на закона не е влезнало в действие, за ИАЛ липсва правно съображение да предприеме дейности по построяването на осведомителната система “, се споделя в отговора на лекарствената организация.
Така действително работата по нея ще стартира след приемането на закона през есента и в най-хубавия случай би проработила при започване на идната година.
Износителите се усилват и отхвърлят казусът да е само в тях
Междувременно броят на търговците, които уведомяват ИАЛ, че възнамеряват да изнасят медикаменти, се е нараснал от 31 на 38 от предходната година до момента, само че какъв брой изнасят без да уведомяват и какво се случва на черния пазар, никой не може да каже сигурно.
През 2016 година в ИАЛ са постъпили 566 уведомления за експорт на лекарствени артикули, през 2017 година - 618, а от началото на годината до момента - 220. В момента дистрибуторите са задължени единствено да уведомят лекарствената организация за износа, без тя да може да се намесва и без да знае каква част от оповестеното е действително изнесено и дали е изнесено.
Според Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява експортьори на лекарства, проблемите с дефицита не могат да бъдат търсени единствено в реекспорта. Според тях паралелната търговия е потребна за обществото и даже може да взема решение проблеми с зародили дефицити посредством бързи вътреобщностни доставки.
“Самата Европейска комисия приема, че паралелната търговия може да е измежду аргументите за дефицит на някои лекарствени артикули, само че не и единствена причина. В този смисъл, би било добре да се проучват на европейско и национално равнище всички вероятни аргументи – индустриални, логистични, търговски и други с цел да се откри ефикасното им решение “, обявиха пред Mediapool от БАРПТЛ. Според експортьорите прекратените наказателни процедури на Словакия, Полша и Румъния не значат, че Европейска комисия утвърждава непропорционалните ограничавания, наложени от тези страни.
”По-скоро за нас значи, че в политически проект се трансферира отговорността за използването и спазването на европейското законодателство на национално ниво”, считат те. Паралелните търговци обаче харесват последните пратени за нотификация промени за разлика от в началото препоръчаните, към които имаха забележки. Износителите считат, че ограниченията са градивни и пазят пациентите по транспарантен и справедлив метод.
Лекарства изчезват за часове
Какво се случва на пазара в това време?
“За аптеките става все по-трудно да доставят някои лекарствени артикули, изключително скъпо струващото лекуване по линия на здравната каса. Много сътрудници ми се обаждат за подпомагане за животоспасяващи артикули “, разяснява пред Mediapool магистър-фармацевтът Маргарита Грозданова от управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. По думите ѝ най-честите недоволства за неналичия са за инсулини, кортикостероидни средства за пациенти с астма и ХОББ, лекарства за редки заболявания и ревматоиден артрит .
“Внасят се количества и то задоволителни, само че изчезват, някой път и за часове. Търговците на едро очевидно вършат реекспорт. Понякога за 2-3-5 дни импортираните количества за месеца се изчерпват “, съобщи тя.
Грозданова уточни, че изключително мъчно е снабдяването за някои от по-малките аптеки, които не са част от вериги, само че недоволства постъпват и от вериги аптеки.
Грозданова изясни, че когато има липса на лекарствен артикул аптеките първо стартират да звънят на дистрибуторите, а от време на време са принудени да търсят и фармацевтичните компании. “Някои фармацевтични компании имат разкрити горещи линии и пазят някакъв запас от количества за спешни обстановки. Но по този начин могат да бъдат получени по една-две опаковки за един-двама пациенти “, разяснява тя.
По думите ѝ казусът с неналичието на медикаменти в последните години се задълбочава и се усилва броят на изчезналите артикули.
Какво липсва?
От началото на годината в ИАЛ са постъпили 7 сигнала за липса или дефицит на медикаменти за онкохематологични болести, епилепсия, акромегалия, диабет, бронхиална астма, Паркинсон , демонстрира информация на организацията, предоставена на Mediapool. В пет от случаите докладваните като изчезнали медикаменти са открити в хранилища на дистрибутори, а в 2 случая аргументите са били в индустриални проблеми и идно стартиране на пазара на лекарствения артикул. Като цяло обаче до ИАЛ доближават относително малцина сигнали за неналичия на фона на постъпващите през други съществуващи канали.Когато се направи параленост с предходните две години, се вижда, че има лекарства, за които редовно се рапортуват неналичия в ИАЛ. Такъв е казусът с разнообразни разновидности на инсулините Humalog на фармацевтичната компания " Ели Лили ", за които в последните три години непрекъснато постъпват сигнали, че не могат да бъдат открити в аптеките, а в същото време е бил деклариран експорт от по 980-700 хиляди опаковки за 2016 и 2017 година и 383 хиляди опаковки през 2018 година
И макар ангажиментите, че не е наложително цялото декларирано количество да е действително изнесено, връзката сред докладвани неналичия и деклариран експорт при някои артикули е явна.
Системни неналичия се рапортуват и на противосъсриващите средства Fraxiparine ( “Глаксо Смит Клайн “) и Clexane ( “Санофи “), които предотвратяват образуването на тромби. За Fraxiparine в ИАЛ за 2016 и 2017 са постъпили уведомления за експорт на по над 700 хиляди опаковки, а от началото на 2018 – за 384 хиляди опаковки. Продуктът за лекуване на ревматоиден артрит Roаctemra ( “Рош “), за който пациентски организации алармираха през предходната година, че липсва и даже писаха писмо до омбудсмана Мая Манолова по този мотив, също е измежду продуктите, за които има уведомления за експорт в ИАЛ на стотици хиляди опаковки през последните три години. Имуносупресорът за трансплантирани пациенти Myfortic ( “Новартис “) също е измежду медикаментите с докладвани неналичия в ИАЛ през предходната година и направени поръчки за експорт.
“Изгубени “ по веригата
Сред проблематичните артикули е и лекарството за пациенти с рядкото заболяване акромегалия Sandostatin ( “Новартис “), за което от пациентската организация Асоциация “Хипофиза “ неведнъж са подавали сигнали в ИАЛ.
“Досега сме получили два отговора. От тях излиза наяве какво е импортираното количество и какво е наличното количество в другите дистрибутори, само че не става явен съответният търговец, който зарежда съответната аптека, в която липсва лекарството, както и за какво не го е доставил и дали е спазил нормативната уредба преди да направи експорт да обезпечи българския пазар и аптеката, с която работи “, изясни пред Mediapool Ваня Добрева от Асоциация “Хипофиза “.
Затова пациентските организации упорстват да бъде въведено обвързване за писмен отвод на доставка както от страна на дистрибутор към аптека, по този начин и от страна на аптека към пациент, с цел да може да се търси действителна отговорност.
Сега доста постоянно при инспекции другояче изчезнали в аптеките медикаменти са откривани в складовете на дистрибутори, както излиза наяве и от отговора на ИАЛ, само че няма по какъв начин да се потвърди, че те стоят блокирани, с цел да бъдат изнесени.
Така аптеки и дистрибутори си трансферират взаимно виновността. Аптеките се оплакват, че дистрибутори им отхвърлят доставки, а дистрибутори упрекват аптеките, че препродават доставените им количества на други търговци на едро (което е незаконно) или пък на изкупвачи на черно.
Откакто ИАЛ прави взаимни инспекции с Национална агенция за приходите и Министерство на вътрешните работи от началото на годината са били засечени 20 случая на продажби от страна на аптеки към търговци на едро . За съпоставяне през предходната година са били засечени единствено 2 сходни случая, защото ИАЛ няма пълномощия за изземване на фактури, счетоводен програмен продукт, засичане и разбор на търговски обороти.
Междувременно в очакване на действителни ограничаващи ограничения против проблематичния експорт на медикаменти пациентски организации и компании търсят независимо решения на разрастващия се проблем, за които ще ви разкажем на следващия ден в идващ материал по тематиката.
Отвъд политическите заявления и зрелищни полицейски акции обаче действителните ограничения за ограничение на проблематичния експорт се бавят, макар че доста други европейски страни към този момент са въвели такива. А пациентите не престават да обикалят в несвяст по аптеките в търсене на предписаните им медикаменти.
Действията на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт за разрешаване на казуса са като в баснята " орел, рак и щука ". Всеки дърпа в друга посока. Липсват единни визии за това какви ограничения да се подхващат и нужни ли са промени в Наказателния кодекс, с цел да има действително осъдени за незаконната част от реекспорта. В това безвремие процъфтява бизнес за стотици милиони, до момента в който животът и здравето на стотици пациенти са сложени на риск.
Какво свършиха институциите за съвсем година - от август 2017 година до момента? Здравното министерство предложи промени за ограничение на паралелния експорт на медикаменти при потвърден дефицит у нас и въпреки те да се радваха на измамлив публичен консенсус, приемането им от държавното управление бе забавено с половин година. А откакто най-сетне стигнаха до Народното събрание, бяха тотално пренаписани сред двете четения от депутати от ГЕРБ. Така и не стана ясно какво попречи на изпълнителната и законодателната власт да стиковат концепциите си в и без друго проточилата се процедура по публично разискване.
Генералната промяна на концепцията наложи законодателните промени още веднъж да минат през процедура по нотификация, която се чака да трае още три месеца, а финалният вид на закона ще бъде гледан от депутатите още веднъж наесен.
Процедурата по нотификация се постанова, защото законопроектът прави промени във вътрешния пазар, засягащи свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, а паралелната търговия се предизвиква точно като част от свободното придвижване.
Вече и Европейска комисия приема, че износът е измежду аргументите за дефицит
Страните от Европейски Съюз са застрашени от наказателни процедури, в случай че не съгласуват ограничаващите ограничения с Европейската комисия. Наскоро обаче Европейска комисия закри процедурите за нарушаване на Полша, Словакия и Румъния във връзка с паралелната търговия и даже излезе със умозаключение, че отсега нататък ще се търсят други възможности на тези процедури, с цел да може да се взимат бързи решения, когато е застрашено здравето на европейските жители.
“Липсата на надлежни и систематични наличия на лекарствени артикули в аптеките е забележителен проблем, чиято съвестност пораства. През последните години явлението се следи в голям брой страни-членки на Европейски Съюз и може тежко да засегне лекуването на пациентите. Комисията приема, че паралелната търговия с медикаменти може да е измежду аргументите за дефицит на редица лекарствени артикули за хуманна приложимост “, показва комисията и добавя, че страните членки могат в избрани случаи да лимитират паралелната търговия, при изискване че ограниченията са обосновани, рационални и пропорционални за гарантиране на публичния интерес.
Според ръководителя на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова това е позитивно и може да форсира произнасянето по изпратените от България за нотификация ограничения.
Въпреки това е на път да отмине още една изгубена година, в която беше похабена доста сила в писане и пренаписване на закони без действително да настъпи смяна към по-добро за пациентите.
Как ще се лимитира износът?
Първоначално предлаганият от здравното министерство вид предвиждаше дефицитът на медикаменти да се открива съгласно постъпили от аптеките сигнали и при натрупването на недоволства от пет аптеки за един лекарствен артикул, износът му можеше да се лимитира краткотрайно след инспекция и преценка на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Тази идея беше заменена в крачка с друга, която планува следене на количествата медикаменти и техния път по веригата производител-дистрибутор-аптека-пациент през електронна система. А когато наличните количества от даден артикул паднат под 65 на 100 от нужните за облекчаване на потребностите на популацията за интервал от 6 месеца, износът автоматизирано да бъде спиран от Агенцията по медикаментите до превъзмогване на дефицита.
Плюсове и минуси
Първият вид даваше опция действителни сигнали за неналичия и дефицит да водят до прекъсване на износа, само че също по този начин допускаше субективна преценка на ИАЛ. При последния вид с напълно електронното следене на количествата и разписването на съответна формулировка за дефицит се отстранява опцията за субективна преценка, само че пък тази формулировка може да не пасва за всеки съответен лекарствен артикул и не е ясно по какъв начин би работила за навлизащите нови медикаменти.
По принцип вносът е доста друг за другите медикаменти. От някои артикули с дълъг период на валидност могат да се внесат количества за цяла година, до момента в който други по-лабилни артикули се внасят в по-ограничени размери. При някои лекарства за редки заболявания износът даже на няколко опаковки може да се окаже проблем и да сътвори дефицит, по тази причина меренето с един критерий без действителна противоположна връзка с пазара може да не е постоянно подобаващ инструмент за определяне на дефицита.
Спирането на износа става пленник на несъществуваща е-система
По-големият проблем обаче е, че в последния вид прекъсването на износа става пленник на електронна система, която съгласно закона би трябвало да стартира да действа 4 месеца след приемането му.
Но действително нейната реализация може да бъде забавена, провалена и искрено саботирана, както това се случва да вземем за пример с търга за 400 нови коли за спешна помощ за 60 млн. лв., блокиран от компания на 1 месец със 100 лв. капитал и електронния търг за медикаментите, който към този момент над две години е блокиран от процедури по обжалване.
Работата по е-системата още не е почнала
Противно на уверенията на здравното министерство, че с цел да не се губи време, работата по построяването на електронната система е стартирала, от ИАЛ дадоха отговор на питане на Mediapool, че по нея не се работи.
“Предвижда се осведомителната система да следва поредно стъпките, написани в измененията на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина като ред и размер на информацията от съответните субекти, подаващи информацията. Информационната система е в директна взаимозависимост от съответните текстове в закона, предвид на което не може да бъде стартирана процедура с точното техническо задание. Предвид обстоятелството, че към сегашния миг, изменението на закона не е влезнало в действие, за ИАЛ липсва правно съображение да предприеме дейности по построяването на осведомителната система “, се споделя в отговора на лекарствената организация.
Така действително работата по нея ще стартира след приемането на закона през есента и в най-хубавия случай би проработила при започване на идната година.
Износителите се усилват и отхвърлят казусът да е само в тях
Междувременно броят на търговците, които уведомяват ИАЛ, че възнамеряват да изнасят медикаменти, се е нараснал от 31 на 38 от предходната година до момента, само че какъв брой изнасят без да уведомяват и какво се случва на черния пазар, никой не може да каже сигурно.
През 2016 година в ИАЛ са постъпили 566 уведомления за експорт на лекарствени артикули, през 2017 година - 618, а от началото на годината до момента - 220. В момента дистрибуторите са задължени единствено да уведомят лекарствената организация за износа, без тя да може да се намесва и без да знае каква част от оповестеното е действително изнесено и дали е изнесено.
Според Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ), която сплотява експортьори на лекарства, проблемите с дефицита не могат да бъдат търсени единствено в реекспорта. Според тях паралелната търговия е потребна за обществото и даже може да взема решение проблеми с зародили дефицити посредством бързи вътреобщностни доставки.
“Самата Европейска комисия приема, че паралелната търговия може да е измежду аргументите за дефицит на някои лекарствени артикули, само че не и единствена причина. В този смисъл, би било добре да се проучват на европейско и национално равнище всички вероятни аргументи – индустриални, логистични, търговски и други с цел да се откри ефикасното им решение “, обявиха пред Mediapool от БАРПТЛ. Според експортьорите прекратените наказателни процедури на Словакия, Полша и Румъния не значат, че Европейска комисия утвърждава непропорционалните ограничавания, наложени от тези страни.
”По-скоро за нас значи, че в политически проект се трансферира отговорността за използването и спазването на европейското законодателство на национално ниво”, считат те. Паралелните търговци обаче харесват последните пратени за нотификация промени за разлика от в началото препоръчаните, към които имаха забележки. Износителите считат, че ограниченията са градивни и пазят пациентите по транспарантен и справедлив метод.
Лекарства изчезват за часове
Какво се случва на пазара в това време?
“За аптеките става все по-трудно да доставят някои лекарствени артикули, изключително скъпо струващото лекуване по линия на здравната каса. Много сътрудници ми се обаждат за подпомагане за животоспасяващи артикули “, разяснява пред Mediapool магистър-фармацевтът Маргарита Грозданова от управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. По думите ѝ най-честите недоволства за неналичия са за инсулини, кортикостероидни средства за пациенти с астма и ХОББ, лекарства за редки заболявания и ревматоиден артрит .
“Внасят се количества и то задоволителни, само че изчезват, някой път и за часове. Търговците на едро очевидно вършат реекспорт. Понякога за 2-3-5 дни импортираните количества за месеца се изчерпват “, съобщи тя.
Грозданова уточни, че изключително мъчно е снабдяването за някои от по-малките аптеки, които не са част от вериги, само че недоволства постъпват и от вериги аптеки.
Грозданова изясни, че когато има липса на лекарствен артикул аптеките първо стартират да звънят на дистрибуторите, а от време на време са принудени да търсят и фармацевтичните компании. “Някои фармацевтични компании имат разкрити горещи линии и пазят някакъв запас от количества за спешни обстановки. Но по този начин могат да бъдат получени по една-две опаковки за един-двама пациенти “, разяснява тя.
По думите ѝ казусът с неналичието на медикаменти в последните години се задълбочава и се усилва броят на изчезналите артикули.
Какво липсва?
От началото на годината в ИАЛ са постъпили 7 сигнала за липса или дефицит на медикаменти за онкохематологични болести, епилепсия, акромегалия, диабет, бронхиална астма, Паркинсон , демонстрира информация на организацията, предоставена на Mediapool. В пет от случаите докладваните като изчезнали медикаменти са открити в хранилища на дистрибутори, а в 2 случая аргументите са били в индустриални проблеми и идно стартиране на пазара на лекарствения артикул. Като цяло обаче до ИАЛ доближават относително малцина сигнали за неналичия на фона на постъпващите през други съществуващи канали.Когато се направи параленост с предходните две години, се вижда, че има лекарства, за които редовно се рапортуват неналичия в ИАЛ. Такъв е казусът с разнообразни разновидности на инсулините Humalog на фармацевтичната компания " Ели Лили ", за които в последните три години непрекъснато постъпват сигнали, че не могат да бъдат открити в аптеките, а в същото време е бил деклариран експорт от по 980-700 хиляди опаковки за 2016 и 2017 година и 383 хиляди опаковки през 2018 година
И макар ангажиментите, че не е наложително цялото декларирано количество да е действително изнесено, връзката сред докладвани неналичия и деклариран експорт при някои артикули е явна.
Системни неналичия се рапортуват и на противосъсриващите средства Fraxiparine ( “Глаксо Смит Клайн “) и Clexane ( “Санофи “), които предотвратяват образуването на тромби. За Fraxiparine в ИАЛ за 2016 и 2017 са постъпили уведомления за експорт на по над 700 хиляди опаковки, а от началото на 2018 – за 384 хиляди опаковки. Продуктът за лекуване на ревматоиден артрит Roаctemra ( “Рош “), за който пациентски организации алармираха през предходната година, че липсва и даже писаха писмо до омбудсмана Мая Манолова по този мотив, също е измежду продуктите, за които има уведомления за експорт в ИАЛ на стотици хиляди опаковки през последните три години. Имуносупресорът за трансплантирани пациенти Myfortic ( “Новартис “) също е измежду медикаментите с докладвани неналичия в ИАЛ през предходната година и направени поръчки за експорт.
“Изгубени “ по веригата
Сред проблематичните артикули е и лекарството за пациенти с рядкото заболяване акромегалия Sandostatin ( “Новартис “), за което от пациентската организация Асоциация “Хипофиза “ неведнъж са подавали сигнали в ИАЛ.
“Досега сме получили два отговора. От тях излиза наяве какво е импортираното количество и какво е наличното количество в другите дистрибутори, само че не става явен съответният търговец, който зарежда съответната аптека, в която липсва лекарството, както и за какво не го е доставил и дали е спазил нормативната уредба преди да направи експорт да обезпечи българския пазар и аптеката, с която работи “, изясни пред Mediapool Ваня Добрева от Асоциация “Хипофиза “.
Затова пациентските организации упорстват да бъде въведено обвързване за писмен отвод на доставка както от страна на дистрибутор към аптека, по този начин и от страна на аптека към пациент, с цел да може да се търси действителна отговорност.
Сега доста постоянно при инспекции другояче изчезнали в аптеките медикаменти са откривани в складовете на дистрибутори, както излиза наяве и от отговора на ИАЛ, само че няма по какъв начин да се потвърди, че те стоят блокирани, с цел да бъдат изнесени.
Така аптеки и дистрибутори си трансферират взаимно виновността. Аптеките се оплакват, че дистрибутори им отхвърлят доставки, а дистрибутори упрекват аптеките, че препродават доставените им количества на други търговци на едро (което е незаконно) или пък на изкупвачи на черно.
Откакто ИАЛ прави взаимни инспекции с Национална агенция за приходите и Министерство на вътрешните работи от началото на годината са били засечени 20 случая на продажби от страна на аптеки към търговци на едро . За съпоставяне през предходната година са били засечени единствено 2 сходни случая, защото ИАЛ няма пълномощия за изземване на фактури, счетоводен програмен продукт, засичане и разбор на търговски обороти.
Междувременно в очакване на действителни ограничаващи ограничения против проблематичния експорт на медикаменти пациентски организации и компании търсят независимо решения на разрастващия се проблем, за които ще ви разкажем на следващия ден в идващ материал по тематиката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ