Новият филм на Светослав Овчаров Залог открива 29-ия София Филм Фест
В основни функции ще забележим Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии
София Филм Фест е правилен на традицията да бъдат представяни българските филми пред допустимо най-широка и разнолика публика. Новият игрален филм „ Залог “ на майстора на описа Светослав Овчаров е доказателство за непрестанния блян към истории, които подреждат значими детайли от пъзела на българската народопсихология. Премиерната му прожекция е в Зала 1 на НДК на 13 март 2025 година.
„ Залог “ разчита на добре познати и обичани български артисти, на почтено и увлекателно пресъздаване на обстоятелства от нашата история, чиито уроци са към момента ненаучени от няколко генерации. „ Залог “ покорява и с бурните усеща, които са способни да преведат мощните персони през Възраждането и освободителните войни, с цел да вземат участие в съграждането на новата, дълго мечтана България. Главните функции във кино лентата са поверени на Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии, в актьорския екип са още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Гергана Плетньова. Оператор на кино лентата е Веселин Христов, художник е Мира Каланова, художник по костюмите е Габриела Кърджилова, звукорежисьор е Валерия Попова. Продуцентските отговорности и монтажа са в ръцете на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров.
Ето какво споделя сценаристът и режисьор на „ Залог “ Светослав Овчаров за пътя на кино лентата към неговите фенове:
„ Беше 1991 година. Киноцентърът беше затворен, страната не отделяше никакви средства за просвета. По това време ние постоянно се срещахме със Зако Хеския, бяхме другари. Малко е необичайно: той беше с трийсет и пет години по-възрастен, само че си говорехме с часове – той за предишното, аз за бъдещето. Особеното беше, че в тези диалози Зако беше оптимист, а аз черноглед. Веднъж Зако пристигна у дома и ми сподели: „ Трябва да направиш игрален филм за Стамболов, Паница и Фердинанд! “. Аз се смях: по какъв начин да се осъществя игрален филм във време, когато в страната нямаше пари за самун. Зако настояваше. „ Ще пристигам всеки ден и ще седнал съм на диванчето, до момента в който не го напишеш! “ – сподели Зако. Така и направи. Идваше всеки ден в осем, сядаше на дивана, до момента в който написах сюжета. „ Е, пошегувах се, несъмнено, когато стана на твоите години, Зако, ще направя този филм! “. Тази горчива смешка се оказа истина. Днес аз съм на годините на Зако, когато водихме този диалог.
През 1986-та направих документалния филм „ Коста Паница - черти из живота и времето му “, през 1990-та - „ Стефан Стамболов - създателят и съсипателят “, през 1994-та – „ Фердинанд Български “. В идващите години издадох в съавторство с другари три книги с научни проучвания, отдадени на Стамболов, Княз Фердинанд и тяхното време. През всичкото това време току се сещах за „ Залог “.
Можем да си помислим: за какво се обръщаме към събития от преди 140 години? Няма ли значими и тревожни тематики през днешния ден? Има, несъмнено, само че една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все по този начин полу-европейска, полу-азиатска страна. Все по този начин „ полу “. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на персони е същият. Посредствеността е същата.
Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния хоризонт, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е належащо на обществото ни. Ние би трябвало да познаваме себе си като народ. Загърбването на предишното ни лишава от бъдеще.
Героите във кино лентата нямат имена. Те се споделят Майора, Министър-председателя, Княза, Жената… „ Залог “ е филм за любовта. Между двама мъже. И една жена. И България. За любовта, която е толкоз мощна, че може да се съизмери единствено със гибелта... Увлечени в своята пламенност, двамата мъже не виждат, че загърбват дамата на живота си. Любовта им към България е така всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка обич. И накрай, след всичките огнени усеща и дейности остава... пепелище... Разказваме „ Залог “ с обич към героите си, искахме филмът да бъде съкровен, само че без трогване.
Заснехме го по време на Ковид, само че във кино лентата нито един човек от екипа не се разболя. Беше кучи мраз, сняг до колене, вятър да ти отбрули ушите, само че никой не се оплака: нито актьорите, нито кучетата, нито конете. То и в надписите си написа – няма потърпевши животни.
След толкоз години „ Залог “ излиза на екран. Сигурен съм, че Зако ме гледа от небето и се подсмихва с хитрата си усмивчица. „ Казах ли ти, че един ден ще го направиш?! “.
създател: СЛАВА
...
София Филм Фест е правилен на традицията да бъдат представяни българските филми пред допустимо най-широка и разнолика публика. Новият игрален филм „ Залог “ на майстора на описа Светослав Овчаров е доказателство за непрестанния блян към истории, които подреждат значими детайли от пъзела на българската народопсихология. Премиерната му прожекция е в Зала 1 на НДК на 13 март 2025 година.
„ Залог “ разчита на добре познати и обичани български артисти, на почтено и увлекателно пресъздаване на обстоятелства от нашата история, чиито уроци са към момента ненаучени от няколко генерации. „ Залог “ покорява и с бурните усеща, които са способни да преведат мощните персони през Възраждането и освободителните войни, с цел да вземат участие в съграждането на новата, дълго мечтана България. Главните функции във кино лентата са поверени на Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии, в актьорския екип са още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Гергана Плетньова. Оператор на кино лентата е Веселин Христов, художник е Мира Каланова, художник по костюмите е Габриела Кърджилова, звукорежисьор е Валерия Попова. Продуцентските отговорности и монтажа са в ръцете на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров.
Ето какво споделя сценаристът и режисьор на „ Залог “ Светослав Овчаров за пътя на кино лентата към неговите фенове:
„ Беше 1991 година. Киноцентърът беше затворен, страната не отделяше никакви средства за просвета. По това време ние постоянно се срещахме със Зако Хеския, бяхме другари. Малко е необичайно: той беше с трийсет и пет години по-възрастен, само че си говорехме с часове – той за предишното, аз за бъдещето. Особеното беше, че в тези диалози Зако беше оптимист, а аз черноглед. Веднъж Зако пристигна у дома и ми сподели: „ Трябва да направиш игрален филм за Стамболов, Паница и Фердинанд! “. Аз се смях: по какъв начин да се осъществя игрален филм във време, когато в страната нямаше пари за самун. Зако настояваше. „ Ще пристигам всеки ден и ще седнал съм на диванчето, до момента в който не го напишеш! “ – сподели Зако. Така и направи. Идваше всеки ден в осем, сядаше на дивана, до момента в който написах сюжета. „ Е, пошегувах се, несъмнено, когато стана на твоите години, Зако, ще направя този филм! “. Тази горчива смешка се оказа истина. Днес аз съм на годините на Зако, когато водихме този диалог.
През 1986-та направих документалния филм „ Коста Паница - черти из живота и времето му “, през 1990-та - „ Стефан Стамболов - създателят и съсипателят “, през 1994-та – „ Фердинанд Български “. В идващите години издадох в съавторство с другари три книги с научни проучвания, отдадени на Стамболов, Княз Фердинанд и тяхното време. През всичкото това време току се сещах за „ Залог “.
Можем да си помислим: за какво се обръщаме към събития от преди 140 години? Няма ли значими и тревожни тематики през днешния ден? Има, несъмнено, само че една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все по този начин полу-европейска, полу-азиатска страна. Все по този начин „ полу “. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на персони е същият. Посредствеността е същата.
Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния хоризонт, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е належащо на обществото ни. Ние би трябвало да познаваме себе си като народ. Загърбването на предишното ни лишава от бъдеще.
Героите във кино лентата нямат имена. Те се споделят Майора, Министър-председателя, Княза, Жената… „ Залог “ е филм за любовта. Между двама мъже. И една жена. И България. За любовта, която е толкоз мощна, че може да се съизмери единствено със гибелта... Увлечени в своята пламенност, двамата мъже не виждат, че загърбват дамата на живота си. Любовта им към България е така всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка обич. И накрай, след всичките огнени усеща и дейности остава... пепелище... Разказваме „ Залог “ с обич към героите си, искахме филмът да бъде съкровен, само че без трогване.
Заснехме го по време на Ковид, само че във кино лентата нито един човек от екипа не се разболя. Беше кучи мраз, сняг до колене, вятър да ти отбрули ушите, само че никой не се оплака: нито актьорите, нито кучетата, нито конете. То и в надписите си написа – няма потърпевши животни.
След толкоз години „ Залог “ излиза на екран. Сигурен съм, че Зако ме гледа от небето и се подсмихва с хитрата си усмивчица. „ Казах ли ти, че един ден ще го направиш?! “.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ