Какъв е бил забраненият плод?
В основната сцена в Битие от Стария завет, Бог предизвестява Адам да не яде от „ Дървото на познанието “, само че Ева, изкушена от змия, пробва един от плодовете му, а по-късно дава и на Адам. Какъв тъкмо е бил „ неразрешеният плод “ е измежду въпросите, които се разясняват при тълкуването на библейските трудове.
Равин Ари Животовски, професор в израелския Bar-Ilan University, споделя, че в истинския текст не се показва нищо съответно и „ ние не знаем какъв тип е дървото, не знаем и какъв е плодът, тъй като няма доказателства, че е ябълка. “ Еврейската дума употребена в този стих е „ peri “, която носи общото значение за „ плод “ както в библейския, по този начин и в актуалния иврит.
Възможно е преобразуването на понятието „ плод “ в „ ябълка “ да е почнало в Рим през 382 сл. Хр., когато Папа Дамас I заръчва на Йероним Стридонски да преведе Библията на латински. Там той превежда „ peri “ в латинската „ malum “, а на собствен ред на британски това значи както „ ябълка “, по този начин и всевъзможен различен меснат плод със вътрешност и семена. Другото значение на „ malum “ е „ злобен, циничен “ и евентуално Йероним е употребявал това, с цел да получи игра на думи, с която ускорява смисъла на първородния грях.
Но в случай че не е ябълка, тогава какъв е този плод? В разисквания на равини, разказани в Талмуд (книга с тълкувания, учения и древен закони) едно от първите догатки е, че става въпрос за смокиня, точно тъй като със смокинови листа Адам и Ева прикриват голите си тела. Други благоприятни условия са грозде, даже и пшеница „ chitah “, което на иврит звучи сходно на „ cheit “ - „ грях “. Все отново равините считат, че най-вероятно става въпрос за цитрон – плод с горчиво-сладък усет, наподобяващ на лимон, обичайно употребен по време на есенния еврейски празник Сукот.
При толкоз вероятни разновидности по какъв начин ябълката, чиито генезис даже не е от Близкия Изток, а от Казахстан в Централна Азия, се е трансформирала в преобладаваща интерпретация? Според Робърт Апелбаум, почетен професор по британска литература в Uppsala University в Швеция: „ Художниците е трябвало да изобразят нещо “. Така картините и други артистични творби на тематика „ Райската градина “ оказват помощ да се затвърди обликът на ябълката като „ неразрешения плод “.
Източник
Равин Ари Животовски, професор в израелския Bar-Ilan University, споделя, че в истинския текст не се показва нищо съответно и „ ние не знаем какъв тип е дървото, не знаем и какъв е плодът, тъй като няма доказателства, че е ябълка. “ Еврейската дума употребена в този стих е „ peri “, която носи общото значение за „ плод “ както в библейския, по този начин и в актуалния иврит.
Възможно е преобразуването на понятието „ плод “ в „ ябълка “ да е почнало в Рим през 382 сл. Хр., когато Папа Дамас I заръчва на Йероним Стридонски да преведе Библията на латински. Там той превежда „ peri “ в латинската „ malum “, а на собствен ред на британски това значи както „ ябълка “, по този начин и всевъзможен различен меснат плод със вътрешност и семена. Другото значение на „ malum “ е „ злобен, циничен “ и евентуално Йероним е употребявал това, с цел да получи игра на думи, с която ускорява смисъла на първородния грях.
Но в случай че не е ябълка, тогава какъв е този плод? В разисквания на равини, разказани в Талмуд (книга с тълкувания, учения и древен закони) едно от първите догатки е, че става въпрос за смокиня, точно тъй като със смокинови листа Адам и Ева прикриват голите си тела. Други благоприятни условия са грозде, даже и пшеница „ chitah “, което на иврит звучи сходно на „ cheit “ - „ грях “. Все отново равините считат, че най-вероятно става въпрос за цитрон – плод с горчиво-сладък усет, наподобяващ на лимон, обичайно употребен по време на есенния еврейски празник Сукот.
При толкоз вероятни разновидности по какъв начин ябълката, чиито генезис даже не е от Близкия Изток, а от Казахстан в Централна Азия, се е трансформирала в преобладаваща интерпретация? Според Робърт Апелбаум, почетен професор по британска литература в Uppsala University в Швеция: „ Художниците е трябвало да изобразят нещо “. Така картините и други артистични творби на тематика „ Райската градина “ оказват помощ да се затвърди обликът на ябълката като „ неразрешения плод “.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ