Случаят Пучдемон: Думата има законът
В Германия се води полемика към някогашния каталунски районен президент Карлес Пучдемон, който беше задържан на немската граница с Дания. Ето обстоятелствата и къс коментар по тематиката от „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
Пучдемон беше задържан на една немска автомагистрала в осъществяване на издадената в Испания европейска заповед за арест и сега се води краткотрайно арестуван. Главната прокуратура на провинция Шлезвиг-Холщайн ревизира дали са налице изискванията да изиска от съответния съд заповед за предаване на Пучдемон на испанските управляващи. Те упрекват Пучдемон в няколко закононарушения: бунт, подбудителство към протест и корист с бюджетни средства. Прокуратурата и съдът в Германия би трябвало да преценяват дали тези обвинявания са съответстващи съгласно немското право. Заради ужасното си историческо минало днешна Германия доста внимателно формулира такива категории като „ държавна измяна “ или „ бунт “. За да бъдат годни те, се изисква приложимост на принуждение, а Пучдемон не е ползвал принуждение. Виж, в случай че той в действителност е употребявал пари от бюджета на Каталуния, с цел да финансира сепаратистките митинги – тогава и съгласно немското право ще е налице закононарушение. В подобен случай Германия може да го съобщи на Испания, само че под изискване, че той ще бъде съден само за това закононарушение.
Германските политици са извънредно внимателни сега. Ангела Меркел от много време се държи настрани от горещия въпрос за независимостта на Каталуния, а министърката на правораздаването Катерина Барлей категорично оставя нещата само в ръцете на самостоятелните правосъдни органи.
Коментаторът на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Даниел Декерс изяснява за какво тази позиция е най-правилната.
Пучдемон дълго време се надяваше, че Европейски Съюз ще се намеси като медиатор в спора с централното испанско държавно управление. Очевидно си правеше сметката, че следователно ще може да договаря на равна нога с Мадрид. Но държавите-членки на Европейски Съюз не се хванаха на това хоро. Проблемът би трябвало да бъде решен в границите на испанския парламентарен ред – подобен беше хладният отговор от Брюксел. Но откакто Пучдемон беше задържан на немската граница, спорът в действителност се придвижи у нас – и заинтригуваните страни не престават да го разпалват. Лявата партия в немския Бундестаг към този момент упорства за изключителни съвещания на парламентарните комисии, а заместник-председателят на Либералите Кубики съобщи, че изключва опцията Германия да съобщи Пучдемон на испанците. Но този въпрос се взема решение не от политиците, а от правораздаването в провинция Шлезвиг-Холщайн. А то би трябвало да вземе решение в благозвучие със закона, освен това – напълно без значение. И политиката най-добре да не се меси, тъй като всяко посягане против независимостта на правораздаването единствено ще даде на Пучдемон по този начин мечтаното от него интернационално самопризнание.
Източник: Дойче веле
Пучдемон беше задържан на една немска автомагистрала в осъществяване на издадената в Испания европейска заповед за арест и сега се води краткотрайно арестуван. Главната прокуратура на провинция Шлезвиг-Холщайн ревизира дали са налице изискванията да изиска от съответния съд заповед за предаване на Пучдемон на испанските управляващи. Те упрекват Пучдемон в няколко закононарушения: бунт, подбудителство към протест и корист с бюджетни средства. Прокуратурата и съдът в Германия би трябвало да преценяват дали тези обвинявания са съответстващи съгласно немското право. Заради ужасното си историческо минало днешна Германия доста внимателно формулира такива категории като „ държавна измяна “ или „ бунт “. За да бъдат годни те, се изисква приложимост на принуждение, а Пучдемон не е ползвал принуждение. Виж, в случай че той в действителност е употребявал пари от бюджета на Каталуния, с цел да финансира сепаратистките митинги – тогава и съгласно немското право ще е налице закононарушение. В подобен случай Германия може да го съобщи на Испания, само че под изискване, че той ще бъде съден само за това закононарушение.
Германските политици са извънредно внимателни сега. Ангела Меркел от много време се държи настрани от горещия въпрос за независимостта на Каталуния, а министърката на правораздаването Катерина Барлей категорично оставя нещата само в ръцете на самостоятелните правосъдни органи.
Коментаторът на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Даниел Декерс изяснява за какво тази позиция е най-правилната.
Пучдемон дълго време се надяваше, че Европейски Съюз ще се намеси като медиатор в спора с централното испанско държавно управление. Очевидно си правеше сметката, че следователно ще може да договаря на равна нога с Мадрид. Но държавите-членки на Европейски Съюз не се хванаха на това хоро. Проблемът би трябвало да бъде решен в границите на испанския парламентарен ред – подобен беше хладният отговор от Брюксел. Но откакто Пучдемон беше задържан на немската граница, спорът в действителност се придвижи у нас – и заинтригуваните страни не престават да го разпалват. Лявата партия в немския Бундестаг към този момент упорства за изключителни съвещания на парламентарните комисии, а заместник-председателят на Либералите Кубики съобщи, че изключва опцията Германия да съобщи Пучдемон на испанците. Но този въпрос се взема решение не от политиците, а от правораздаването в провинция Шлезвиг-Холщайн. А то би трябвало да вземе решение в благозвучие със закона, освен това – напълно без значение. И политиката най-добре да не се меси, тъй като всяко посягане против независимостта на правораздаването единствено ще даде на Пучдемон по този начин мечтаното от него интернационално самопризнание.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ