В Германия нашумя историята на студент по изобразително изкуство, който

В Германия нашумя историята на студент по изобразително изкуство, който работи в интензивно поделение за заболели от ковид.

Младежът рисува картини от реанимацията и показва пандемията под различен ъгъл.

За Симон връзката сред медицина и изкуство е най-естественото нещо на света. Изкуството постоянно е носел в себе си, стартира да рисува още като дете. Баща му е доктор и той приема медицината просто като специалността на родителя.



Докато ориста не обърква проектите му. Завършва образованието си за медицински служащ и стартира работа в немска болница. Следва и изобразително изкуство. И по този начин стартира да запечатва на платната си всичко, протичащо се в болничното заведение.

„ В моите картини главният фокус не е върху пациентите. Да, виждаме ги от време на време, само че те не са главното. Акцентът е върху това, което се случва, какво претърпявам. Аз рисувам моите картини, изследвайки какво се случва “, споделя Симон Сържасентана.

Рязко в живота на Симон навлиза ковид. Той прекатурва всичко. Дългите часове наряди затварят компактно вратата към изкуството. Докато негови сътрудници не му подават още веднъж ключа.



И по този начин там, където завършват новинарските картини от болничното заведение стартира изкуството на Симон. Но то е друго, тъй като младият мъж е част от този пъзел, а освен клиент.

„ Това, което заплитам в моите картини е, че аз съм част от всичко това, става дума и за мен. Затова мога да покажа тази непосредственост, която царува в болничното заведение. Мисля, че в случай че не си част от всичко това, е невероятно да го постигнеш. Мисля, че картините ми основават това чувство, че демонстрират всичко такова, каквото е – от вътрешната страна “, споделя още Симеон.

В началото Симон е обезпокоен дали картините му няма да бъдат възприети като театър, възкръснал от нещастието. При първата си галерия пред сътрудници и другари изпитва боязън, по какъв начин ще възприемат те творбите му.

И по този начин без да си даде сметка, Симон открива ентусиазъм във време, когато множеството хора са го изгубили. И с картините си придвижва във вечността тези, трансформирали се в знак на години, които никой от нас не очакваше да преживее.

„ Моите картини демонстрират хората от лечебни заведения, хората под маските, кои са те в действителност. Не съм предполагал, че с картините ще уловя значим за историята миг, само че се веселя, че мога да го покажа от близо, от моята вероятност, като някой, който е част от цялата тази история “, счита Симон.

Може би и в този миг Симон е в болничното заведение, с цел да запечата с фотоапарата си момент, който по-късно ще оживее на платното. И след години, когато всичко това свърши да ни накара да си спомним за хората, помогнали ни да се надигнем на крайници.