Кутията, на която пише Не отваряй
В галерията с минерали в Природонаучния музей в Лондон, измежду редици богато издълбани колони и сходни на катедрала прозорци, има дъбов долап. Той съхранява дребна транспарантна пластмасова кутия, етикетирана с предизвестие " Не отваряйте “, написа BBC.
Калъфът съдържа нещо, което наподобява на топка от сив, нишковиден пух, който може да откриете, че запушва сушилня за облекла. Изглежда като нещо, изложено инцидентно. Но макар че този артефакт е безвредно запечатан в кутията си и не съставлява риск за обществеността, вътре има нещо смъртоносно. Това е азбестова чанта. Странно, само че тази бледа, обезобразена светиня в миналото е принадлежала не на различен, а на създателя на Америка Бенджамин Франклин.
В продължение на хилядолетия на азбеста не се е гледало като на смъртоносна заплаха – дума, която в този момент се произнася с приглушени тонове и се свързва с покруса и скандал. Вместо това, той беше трогателен, даже вълшебен материал с извънредно привлекателни свойства. Това е предишното на азбеста като " вълшебен минерал “, необичайно време, когато е бил втъкан в текстил, подобаващ за крале, и употребен за празненства. Един мъдрец от 18-ти век даже спал с нощна шапка, направена от него.
Ценна облага
През 1725 година Франклин към момента не е ученият и политик, какъвто го запомнят през днешния ден. По това време той e 19-годишен юноша с финансови усложнения, който неотдавна e оставен в Лондон от безсъвестен шеф. За благополучие смелият младеж съумява да си обезпечи нова работа в печатница, само че се нуждае от бърз метод да събере спомагателни средства.
Един ден на Франклин му хрумва концепцията да изпрати писмо на колекционера и натуралист Ханс Слоун, в което да го предизвести за обстоятелството, че е донесъл няколко любопитни предмета през Атлантическия океан, които може да съставляват интерес. Сред тях е известната азбестова чанта - предмет, който наподобява непрогледен за огън. Когато се замърси, може да се хвърли в пламък, с цел да се " пречисти “.
Слоун съответно привиква Франклин в дома си и момчето получава " доста обилно “ заплащане за този нездравословен предмет, който в последна сметка се озова в Природонаучния музей.
Материално знамение
Всъщност изключителната огнеустойчивост на азбеста е била открита преди няколко хиляди години – и има дълга история на приложимост в ритуали и занимания.
През 1-ви век след Христа римският създател Плиний Стари среща читателите си с нов тип лен, прочут като " жив лен “, който може да се употребява за изработката на разнообразни странни артикули. Дори самичък е очевидец на свойствата му – салфетки, които, когато се прибавят към горящ огън, излизат по-чисти и свежи от преди. Същото вещество, изяснява той, е било употребявано и за изработката на погребалните савани за монарси. Тъй като живото ленено платно не гори, това оказва помощ да се резервира пепелта им, отделена от останалата част от кладата.
Материалът в действителност е азбест и по това време историите за свойствата му към този момент са публикувани в античния свят. Други източници допускат, че е употребен за кърпи, обувки и мрежи. Един роман от Древна Гърция разказва златна лампа, направена за богинята Атина, която съгласно известията можела да гори цяла година, без да изгасне, и имала фитил, изработен от " карпатски лен “ – считано за друго име на азбеста.
Плиний вярвал, че неговият специфичен " лен “ е резистентен на огън заради произхода си от пустините на Индия. В тази изгорена от слънцето среда, където " в никакъв случай не е известно да вали дъжд “, той се втвърдява против топлота. По-късните теории включват, че е изработен от кожата на саламандри, за които се считало, че са устойчиви на огън даже през средновековието. И двете хрумвания са надалеч от истината.
Използването му
Азбестът е натурален минерал и може да се откри в скални залежи, разпръснати по целия свят, от италианските Алпи до австралийската пустота. Може да придобие доста разнообразни изяви според от произхода си и защо се употребява, само че под микроскоп има един издайнически знак: твърди, игловидни нишки. Въпреки че може да наподобяват нежни, тези дребни влакна не се унищожават елементарно – те са непроницаеми на топлота, химически инертни и не могат да бъдат разградени от биологични сътрудници като бактерии.
В допълнение към неговите противопожарни свойства, устойчивостта на азбеста го прави потребна добавка към домашен артикули, даже още през 2500 година пр.н.е. През 1930 година археолозите откриват антична керамика, заровена на брега на езерото Юоярви, най-известно като най-чистото езеро във Финландия. По-късен разбор демонстрира, че те са били украсени с азбест.
Популярността на азбеста не понижава и през средновековието има процъфтяваща търговия с този гибелен минерал. Карл Велики, който става първият император на Свещената Римска империя през 800 година сл. н. е., го е употребявал, пирувайки по пътя си към дипломатическия триумф. Според легендата той имал снежнобяла завивка, изпредена от азбест за тези мотиви, която рутинно хвърлял в огъня като трик за празненство.
Азбестът даже намира място във военни дейности. Требушетът е военна машина, употребена по време на християнските кръстоносни походи и участваща дървена структура, която може да катапултира пламтящи торби със смола или катран към противников цели. Като увиват торбите със смола в азбест, рицарите могат да ги спрат да изгорят, преди да стигнат до местоназначението си. Тъканите азбестови нишки също се прибавят към броните, където техните свойства като топлоизолатори оказват помощ да се стоплят жителите.
Въпреки това, към 12-ти век азбестът придобива по-познато приложение. През 2014 година учени разкриха, че са разкрили азбестови нишки в стенна мазилка зад византийски фрески в Кипър.
През по-голямата част от историята си азбестът е бил обсъждан като извънредно скъп, даже драгоценен материал – Плиний свидетелства, че най-малко по негово време той е бил по-скъп от перлите. Но към края на 19-ти век огромни находища са открити в Канада и Съединените щати и използването му експлодира. Първоначално се употребява в електроцентрали и парни мотори, само че скоро минералът стартира да пълзи в домовете на хората.
Същите свойства, които са привличали хората към азбеста в продължение на хилядолетия, в този момент предизвикват свободното му приложение на всички места, където се изисква огнеустойчивост, подсилване или топлоизолация. До края на 20-ти век минералът е толкоз необятно публикуван, че доста водопроводни тръби са направени от него.
Токсичност
Още в антични времена е имало подмятания, че азбестът е отровен и с всеки минал век рискът става все по-ясен. През 1899 година британски доктор записва първия доказан случай на гибел, обвързван непосредствено с материала – 33-годишен текстилен служащ, който е развил фиброза на белите дробове.
В Обединеното кралство целият азбест беше неразрешен през 1999 година, само че огромна част от азбеста, прибавен преди тази дата, остава на мястото си – защото постройките се разграждат, той съставлява забележителен риск за здравето. И към момента се употребява в огромна част от останалия свят. Съединени американски щати не престават да внасят азбест от чужбина, макар че Агенцията за запазване на околната среда (EPA) преглежда ограничения за ограничение на използването му.
Азбестовата чанта на Франклин ни припомня, че към момента има гибелен азбест, който дебне даже на най-неочакваните места, написа ecinomic.bg.
Калъфът съдържа нещо, което наподобява на топка от сив, нишковиден пух, който може да откриете, че запушва сушилня за облекла. Изглежда като нещо, изложено инцидентно. Но макар че този артефакт е безвредно запечатан в кутията си и не съставлява риск за обществеността, вътре има нещо смъртоносно. Това е азбестова чанта. Странно, само че тази бледа, обезобразена светиня в миналото е принадлежала не на различен, а на създателя на Америка Бенджамин Франклин.
В продължение на хилядолетия на азбеста не се е гледало като на смъртоносна заплаха – дума, която в този момент се произнася с приглушени тонове и се свързва с покруса и скандал. Вместо това, той беше трогателен, даже вълшебен материал с извънредно привлекателни свойства. Това е предишното на азбеста като " вълшебен минерал “, необичайно време, когато е бил втъкан в текстил, подобаващ за крале, и употребен за празненства. Един мъдрец от 18-ти век даже спал с нощна шапка, направена от него.
Ценна облага
През 1725 година Франклин към момента не е ученият и политик, какъвто го запомнят през днешния ден. По това време той e 19-годишен юноша с финансови усложнения, който неотдавна e оставен в Лондон от безсъвестен шеф. За благополучие смелият младеж съумява да си обезпечи нова работа в печатница, само че се нуждае от бърз метод да събере спомагателни средства.
Един ден на Франклин му хрумва концепцията да изпрати писмо на колекционера и натуралист Ханс Слоун, в което да го предизвести за обстоятелството, че е донесъл няколко любопитни предмета през Атлантическия океан, които може да съставляват интерес. Сред тях е известната азбестова чанта - предмет, който наподобява непрогледен за огън. Когато се замърси, може да се хвърли в пламък, с цел да се " пречисти “.
Слоун съответно привиква Франклин в дома си и момчето получава " доста обилно “ заплащане за този нездравословен предмет, който в последна сметка се озова в Природонаучния музей.
Материално знамение
Всъщност изключителната огнеустойчивост на азбеста е била открита преди няколко хиляди години – и има дълга история на приложимост в ритуали и занимания.
През 1-ви век след Христа римският създател Плиний Стари среща читателите си с нов тип лен, прочут като " жив лен “, който може да се употребява за изработката на разнообразни странни артикули. Дори самичък е очевидец на свойствата му – салфетки, които, когато се прибавят към горящ огън, излизат по-чисти и свежи от преди. Същото вещество, изяснява той, е било употребявано и за изработката на погребалните савани за монарси. Тъй като живото ленено платно не гори, това оказва помощ да се резервира пепелта им, отделена от останалата част от кладата.
Материалът в действителност е азбест и по това време историите за свойствата му към този момент са публикувани в античния свят. Други източници допускат, че е употребен за кърпи, обувки и мрежи. Един роман от Древна Гърция разказва златна лампа, направена за богинята Атина, която съгласно известията можела да гори цяла година, без да изгасне, и имала фитил, изработен от " карпатски лен “ – считано за друго име на азбеста.
Плиний вярвал, че неговият специфичен " лен “ е резистентен на огън заради произхода си от пустините на Индия. В тази изгорена от слънцето среда, където " в никакъв случай не е известно да вали дъжд “, той се втвърдява против топлота. По-късните теории включват, че е изработен от кожата на саламандри, за които се считало, че са устойчиви на огън даже през средновековието. И двете хрумвания са надалеч от истината.
Използването му
Азбестът е натурален минерал и може да се откри в скални залежи, разпръснати по целия свят, от италианските Алпи до австралийската пустота. Може да придобие доста разнообразни изяви според от произхода си и защо се употребява, само че под микроскоп има един издайнически знак: твърди, игловидни нишки. Въпреки че може да наподобяват нежни, тези дребни влакна не се унищожават елементарно – те са непроницаеми на топлота, химически инертни и не могат да бъдат разградени от биологични сътрудници като бактерии.
В допълнение към неговите противопожарни свойства, устойчивостта на азбеста го прави потребна добавка към домашен артикули, даже още през 2500 година пр.н.е. През 1930 година археолозите откриват антична керамика, заровена на брега на езерото Юоярви, най-известно като най-чистото езеро във Финландия. По-късен разбор демонстрира, че те са били украсени с азбест.
Популярността на азбеста не понижава и през средновековието има процъфтяваща търговия с този гибелен минерал. Карл Велики, който става първият император на Свещената Римска империя през 800 година сл. н. е., го е употребявал, пирувайки по пътя си към дипломатическия триумф. Според легендата той имал снежнобяла завивка, изпредена от азбест за тези мотиви, която рутинно хвърлял в огъня като трик за празненство.
Азбестът даже намира място във военни дейности. Требушетът е военна машина, употребена по време на християнските кръстоносни походи и участваща дървена структура, която може да катапултира пламтящи торби със смола или катран към противников цели. Като увиват торбите със смола в азбест, рицарите могат да ги спрат да изгорят, преди да стигнат до местоназначението си. Тъканите азбестови нишки също се прибавят към броните, където техните свойства като топлоизолатори оказват помощ да се стоплят жителите.
Въпреки това, към 12-ти век азбестът придобива по-познато приложение. През 2014 година учени разкриха, че са разкрили азбестови нишки в стенна мазилка зад византийски фрески в Кипър.
През по-голямата част от историята си азбестът е бил обсъждан като извънредно скъп, даже драгоценен материал – Плиний свидетелства, че най-малко по негово време той е бил по-скъп от перлите. Но към края на 19-ти век огромни находища са открити в Канада и Съединените щати и използването му експлодира. Първоначално се употребява в електроцентрали и парни мотори, само че скоро минералът стартира да пълзи в домовете на хората.
Същите свойства, които са привличали хората към азбеста в продължение на хилядолетия, в този момент предизвикват свободното му приложение на всички места, където се изисква огнеустойчивост, подсилване или топлоизолация. До края на 20-ти век минералът е толкоз необятно публикуван, че доста водопроводни тръби са направени от него.
Токсичност
Още в антични времена е имало подмятания, че азбестът е отровен и с всеки минал век рискът става все по-ясен. През 1899 година британски доктор записва първия доказан случай на гибел, обвързван непосредствено с материала – 33-годишен текстилен служащ, който е развил фиброза на белите дробове.
В Обединеното кралство целият азбест беше неразрешен през 1999 година, само че огромна част от азбеста, прибавен преди тази дата, остава на мястото си – защото постройките се разграждат, той съставлява забележителен риск за здравето. И към момента се употребява в огромна част от останалия свят. Съединени американски щати не престават да внасят азбест от чужбина, макар че Агенцията за запазване на околната среда (EPA) преглежда ограничения за ограничение на използването му.
Азбестовата чанта на Франклин ни припомня, че към момента има гибелен азбест, който дебне даже на най-неочакваните места, написа ecinomic.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ