Финансист каза на какво се дължи поскъпването на европейските акции
Поскъпването на европейските акции се дължи главно на упованията за понижаване на лихвените проценти от Европейската централна банка на идното й съвещание през юни. Това сподели финансистът от " Аларик Секюритис “ Иван Такев в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
За последния месец американските показатели задържат позициите си, само че европейските бележат покачване. Това разграничение на паричната политика на ЕЦБ и на Федералния запас се случва рядко, акцентира той. Обикновено те се движат дружно и тъкмо заради тази причина това наля в допълнение гориво върху европейските акции. " Немският борсов показател DAX е с към 17 на 100 по-висок, в сравнение с при започване на годината. Същото важи и за Eurostock 50, който е показателят на 50-те най-големи компании по пазарна капитализация в Европа. Английският FTSE 100 е малко по-назад, само че на процедура DAX и FTSE са на исторически върхове “, уточни образци Иван Такев.
Два са главните фактори, които въздействат на финансовите пазари в Съединени американски щати и в Европа – данните за инфлацията и за пазара на труда. Пазарът на труда е знак за идна криза. " Вчера бяха оповестени седмичните данни за заявките за нови безработни, които в действителност бележат растеж от близо 10 на 100 по отношение на упованията. За миналата седмица те са 231 000 и това е най-високата стойност от началото на годината. Все още са надалеч от цената от 300 000, която се счита за сериозна и за знак за настъпваща криза. Увеличението на безработицата води до терзания, че стопанската система може да изпадне в криза заради лихвените проценти “, изясни финансистът.
По думите му любопитното е, че пазарът в Съединени американски щати реагира с покачване на тази вест. " Това е реалност от доста време насам – отрицателните вести за американската стопанска система водят до нарастване на фондовите пазари. Всички участници чакат Федералният запас да стартира да понижава лихвените проценти поради заплахата стопанската система да влезе в криза. Това е забавен феномен, който стана факт след налагането на политиката на количествените удобства и дейната интервенция на централните банки на пазарите “, изясни Такев.
Централните банки разполагат с няколко инструмента, посредством които могат да въздействат върху финансовите пазари. Лихвените проценти са факторът, който най-силно въздейства върху стопанската система и пазарите като цяло. " Колкото по-високи са лихвените проценти, цената, въз основа на която фирмите се финансират, заемайки капитал, става все по-висока и от там надлежно те стават по-малко печеливши “, разясни финансистът.
Централните банки употребяват и други инструментариуми за въздействие. " Например посредством минималните наложителни запаси – процентът от всеки един депозит, основан в една комерсиална банка, който би трябвало да остане под формата на запаси в централната бака. Повишавайки този %, централната банка може да " изсмуче “ свободната ликвидност на комерсиалните банки и на процедура да понижи паричното предложение. Всъщност несъответствията сред парично търсене и предложение дефинират равновесното равнище на лихвените проценти. Централните банки могат да вземат участие непосредствено и на финансовите пазари посредством интервенции на открития пазар. Това са покупки и продажби на финансови активи. Когато централната банка купува финансови активи, тя вкарва пари в обращение и на процедура усилва паричното предложение. И назад – когато стартира да ги продава, в действителност изкарва ликвидност, понижава паричното предложение. Всяка една интервенция, която въздейства на паричното предложение, което е под контрола на централната банка, в действителност въздейства и на финансовите пазари, доколкото те са неразривно свързани с лихвени проценти и ликвидността на самата финансова система “, изясни Иван Такев.
Всички централни банки би трябвало да бъдат безусловно самостоятелен от държавните управления и от всички типове власт. " Федералният запас да вземем за пример на доктрина би трябвало да е безусловно самостоятелен във вземането на решения. Много постоянно обаче се оказва, че той работи в интерес на избрани корпоративни ползи “, даде образец специалистът.
Иван Такев означи, че доходността по американските държавни облигации, най-много по краткосрочните, се покачва в резултат на упованията, че лихвените проценти в Съединени американски щати ще се задържат високи по-дълго от предстоящото. " За последните две седмици има известно понижение при 10-годишните облигации, което е спад с към 20 базисни точки. Тримесечните държавни скъпи бумаги си остават на към 5,5% - това е със 100 базисни точки над 10-годишните. Ако лихвените проценти се запазят високи задоволително дълго от Фед, най-вероятно кривата ще продължи да наподобява по този начин много дълго време “, предвижда финансистът.
ЕЦБ се чака да понижи лихвените проценти през юни, а Швейцарската и Шведската централна банка към този момент го направиха, означи той. " Европа се усеща малко по-комфортно от позиция на инфлация и може да си разреши да понижава. В Съединени американски щати това не е по този начин и заради тази причина лихвените проценти по държавните облигации са задоволително високи “, изясни Такев.
За последния месец американските показатели задържат позициите си, само че европейските бележат покачване. Това разграничение на паричната политика на ЕЦБ и на Федералния запас се случва рядко, акцентира той. Обикновено те се движат дружно и тъкмо заради тази причина това наля в допълнение гориво върху европейските акции. " Немският борсов показател DAX е с към 17 на 100 по-висок, в сравнение с при започване на годината. Същото важи и за Eurostock 50, който е показателят на 50-те най-големи компании по пазарна капитализация в Европа. Английският FTSE 100 е малко по-назад, само че на процедура DAX и FTSE са на исторически върхове “, уточни образци Иван Такев.
Два са главните фактори, които въздействат на финансовите пазари в Съединени американски щати и в Европа – данните за инфлацията и за пазара на труда. Пазарът на труда е знак за идна криза. " Вчера бяха оповестени седмичните данни за заявките за нови безработни, които в действителност бележат растеж от близо 10 на 100 по отношение на упованията. За миналата седмица те са 231 000 и това е най-високата стойност от началото на годината. Все още са надалеч от цената от 300 000, която се счита за сериозна и за знак за настъпваща криза. Увеличението на безработицата води до терзания, че стопанската система може да изпадне в криза заради лихвените проценти “, изясни финансистът.
По думите му любопитното е, че пазарът в Съединени американски щати реагира с покачване на тази вест. " Това е реалност от доста време насам – отрицателните вести за американската стопанска система водят до нарастване на фондовите пазари. Всички участници чакат Федералният запас да стартира да понижава лихвените проценти поради заплахата стопанската система да влезе в криза. Това е забавен феномен, който стана факт след налагането на политиката на количествените удобства и дейната интервенция на централните банки на пазарите “, изясни Такев.
Централните банки разполагат с няколко инструмента, посредством които могат да въздействат върху финансовите пазари. Лихвените проценти са факторът, който най-силно въздейства върху стопанската система и пазарите като цяло. " Колкото по-високи са лихвените проценти, цената, въз основа на която фирмите се финансират, заемайки капитал, става все по-висока и от там надлежно те стават по-малко печеливши “, разясни финансистът.
Централните банки употребяват и други инструментариуми за въздействие. " Например посредством минималните наложителни запаси – процентът от всеки един депозит, основан в една комерсиална банка, който би трябвало да остане под формата на запаси в централната бака. Повишавайки този %, централната банка може да " изсмуче “ свободната ликвидност на комерсиалните банки и на процедура да понижи паричното предложение. Всъщност несъответствията сред парично търсене и предложение дефинират равновесното равнище на лихвените проценти. Централните банки могат да вземат участие непосредствено и на финансовите пазари посредством интервенции на открития пазар. Това са покупки и продажби на финансови активи. Когато централната банка купува финансови активи, тя вкарва пари в обращение и на процедура усилва паричното предложение. И назад – когато стартира да ги продава, в действителност изкарва ликвидност, понижава паричното предложение. Всяка една интервенция, която въздейства на паричното предложение, което е под контрола на централната банка, в действителност въздейства и на финансовите пазари, доколкото те са неразривно свързани с лихвени проценти и ликвидността на самата финансова система “, изясни Иван Такев.
Всички централни банки би трябвало да бъдат безусловно самостоятелен от държавните управления и от всички типове власт. " Федералният запас да вземем за пример на доктрина би трябвало да е безусловно самостоятелен във вземането на решения. Много постоянно обаче се оказва, че той работи в интерес на избрани корпоративни ползи “, даде образец специалистът.
Иван Такев означи, че доходността по американските държавни облигации, най-много по краткосрочните, се покачва в резултат на упованията, че лихвените проценти в Съединени американски щати ще се задържат високи по-дълго от предстоящото. " За последните две седмици има известно понижение при 10-годишните облигации, което е спад с към 20 базисни точки. Тримесечните държавни скъпи бумаги си остават на към 5,5% - това е със 100 базисни точки над 10-годишните. Ако лихвените проценти се запазят високи задоволително дълго от Фед, най-вероятно кривата ще продължи да наподобява по този начин много дълго време “, предвижда финансистът.
ЕЦБ се чака да понижи лихвените проценти през юни, а Швейцарската и Шведската централна банка към този момент го направиха, означи той. " Европа се усеща малко по-комфортно от позиция на инфлация и може да си разреши да понижава. В Съединени американски щати това не е по този начин и заради тази причина лихвените проценти по държавните облигации са задоволително високи “, изясни Такев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ