Руско-германският художник Александър Дик откри своята Троица в София
В изложба „ Vivacom Art Hall Оборище 5 “ бе открита изложбата Trinity („ Триединство “, „ Троица “) на Александър Дик в колаборация с влиятелната немска AK Gallery. Събитието беше маркирано със специфичното наличие на световноизвестния актьор, с който посетителите ще имаха опция да се срещнат персонално. Експозицията може да бъде прегледана до 28 юни при вход свободен.
България е земя на дълбока символика и непрестанна промяна. Някога център на могъща империя, страж на византийската просвета и страна, която непрестанно се преоткрива – политически, културно и художествено. Фреските в Бояна, тракийските съкровища и революционната мощ на българския авангард от XX век са свидетелства за художествено завещание, което живее и до през днешния ден. В тази традиция на обновяване се вписва и руско-германският художник Александър Дик със своята галерия Trinity, която намира своето място и отвън Берлин – в България, като размисъл върху триединството на предишното, сегашното и бъдещето, показват уредниците.
Изложбата построява мост сред предишното и суровото настояще. В свят, в който политическите системи се повтарят, общественото неравноправие продължава, а индивидът би трябвало още веднъж и още веднъж да се бори против всевластни структури, Дик опълчва облици с екзистенциална мощност.
Столицата на България става сама по себе си метафора – град, носещ името на божествената мъдрост и в това време всекидневно изживяващ несъгласието сред традиция и промяна. В това градско напрежение „ Триединство “ разпростира своето влияние – като образна литургия на смяната, в която божественото не е оттатък, а се демонстрира точно в човешкия спор с времето.
Това напрежение сред сърцевина и външен напредък прониква в изложбата. Тъмни, съвсем брутални творби се сблъскват със светли, игриви цветови композиции. Полюсното напрежение и самата България познава добре – тя е страна, която се люлее сред традиция и обновяване, в нея паметниците на предишното съжителстват с най-острите въпроси на съвремието.
За създателя София се показва като град на контрастите – с реликви от социализма паралелно до прогресивен авангард. Така и творбите на Дик отхвърлят еднопосочно пояснение.
Изложените статуи на „ Бегачите “ ускоряват това чувство: придвижването като опозиция, макар всички компликации. Те символизират силата на трансформацията, продължаването даже в моменти на безсилие. И надали могат да бъдат показани на по-подходящо място: България постоянно е била земя на странници – от тракийските воини до революционерите, които преобразяваха своята татковина, означават уредниците на изложбата.
С Trinity Александър Дик не предлага подготвени отговори, а открита система за размисъл. Това е галерия, която не поучава, а провокира – огледало на един свят в непреклонно придвижване. И че точно България държи това огледало през днешния ден, не е случайност: то е увещание, че същинското изкуство не просто основава хубост – то написа история.
Александър Дик е актуален руско-германски художник, роден през 1983 година в Казахстан, тогава част от Съюз на съветските социалистически републики. Неговият живот и творчество са надълбоко повлияни от комплицирания му път от детство в Съюз на съветските социалистически републики и Берлин до сегашното му като актьор. Роден е в семейство на " съветски немци " в Казахстан. През 1992 година фамилията му се реалокира в Германия, в берлинския квартал „ Марцан “, прочут с тежките си условия и обществени провокации.
От доста ранна възраст Александър има мощно увлечение към рисуването и живописта. Въпреки тази пристрастеност, консервативната среда, от която произлиза, го е възпирала да преследва артистичен път. През годините той продължава да рисува скрито, намирайки леговище в своето съвсем клаустрофобично студио в мазето на супермаркет.
През 2018 година Дик взема решение да се посвети напълно на изкуството. Следващата година стартира постоянно образование в Берлинската академия по живопис, което му разрешава да " продиша още веднъж " и става неукротим в творчеството си. По време на пандемията от Covid-19 той скрито провежда първите си Kellerism („ Келеризъм “) – изложения в подземни пространства, с които съумява да притегли първите си колекционери. Започва да излага обществено своите творби през 2019 година
Изкуството на Александър Дик е надълбоко повлияно от персоналните му битки, вътрешни спорове и търсене на еднаквост. Той употребява ярки цветове и комплицирани материали, създавайки плътни, многопластови и надълбоко прочувствени произведения.
Майсторски владее маслената живопис, която назовава своя " същински език ", само че в същото време опитва непрестанно с разнообразни техники – рисува с четка, шпатула и спрей, а от време на време даже хвърля багра върху платното. Известно е, че работи върху няколко платна по едно и също време, като постоянно слага и едно платно под краката си, с цел да събира пръски багра, отпечатъци от стъпки и даже пепел от цигари, които стават част от творбата му.
Александър Дик към този момент е излагал интензивно в Германия и в чужбина. Той е образец за художник, чиито бездънен персонален опит и вътрешна битка се трансформират в мощна движеща мощ за неговото изкуство, предизвиквайки феновете да се сблъскат с сложни тематики и да премислят усещанията си.
България е земя на дълбока символика и непрестанна промяна. Някога център на могъща империя, страж на византийската просвета и страна, която непрестанно се преоткрива – политически, културно и художествено. Фреските в Бояна, тракийските съкровища и революционната мощ на българския авангард от XX век са свидетелства за художествено завещание, което живее и до през днешния ден. В тази традиция на обновяване се вписва и руско-германският художник Александър Дик със своята галерия Trinity, която намира своето място и отвън Берлин – в България, като размисъл върху триединството на предишното, сегашното и бъдещето, показват уредниците.
Изложбата построява мост сред предишното и суровото настояще. В свят, в който политическите системи се повтарят, общественото неравноправие продължава, а индивидът би трябвало още веднъж и още веднъж да се бори против всевластни структури, Дик опълчва облици с екзистенциална мощност.
Столицата на България става сама по себе си метафора – град, носещ името на божествената мъдрост и в това време всекидневно изживяващ несъгласието сред традиция и промяна. В това градско напрежение „ Триединство “ разпростира своето влияние – като образна литургия на смяната, в която божественото не е оттатък, а се демонстрира точно в човешкия спор с времето.
Това напрежение сред сърцевина и външен напредък прониква в изложбата. Тъмни, съвсем брутални творби се сблъскват със светли, игриви цветови композиции. Полюсното напрежение и самата България познава добре – тя е страна, която се люлее сред традиция и обновяване, в нея паметниците на предишното съжителстват с най-острите въпроси на съвремието.
За създателя София се показва като град на контрастите – с реликви от социализма паралелно до прогресивен авангард. Така и творбите на Дик отхвърлят еднопосочно пояснение.
Изложените статуи на „ Бегачите “ ускоряват това чувство: придвижването като опозиция, макар всички компликации. Те символизират силата на трансформацията, продължаването даже в моменти на безсилие. И надали могат да бъдат показани на по-подходящо място: България постоянно е била земя на странници – от тракийските воини до революционерите, които преобразяваха своята татковина, означават уредниците на изложбата.
С Trinity Александър Дик не предлага подготвени отговори, а открита система за размисъл. Това е галерия, която не поучава, а провокира – огледало на един свят в непреклонно придвижване. И че точно България държи това огледало през днешния ден, не е случайност: то е увещание, че същинското изкуство не просто основава хубост – то написа история.
Александър Дик е актуален руско-германски художник, роден през 1983 година в Казахстан, тогава част от Съюз на съветските социалистически републики. Неговият живот и творчество са надълбоко повлияни от комплицирания му път от детство в Съюз на съветските социалистически републики и Берлин до сегашното му като актьор. Роден е в семейство на " съветски немци " в Казахстан. През 1992 година фамилията му се реалокира в Германия, в берлинския квартал „ Марцан “, прочут с тежките си условия и обществени провокации.
От доста ранна възраст Александър има мощно увлечение към рисуването и живописта. Въпреки тази пристрастеност, консервативната среда, от която произлиза, го е възпирала да преследва артистичен път. През годините той продължава да рисува скрито, намирайки леговище в своето съвсем клаустрофобично студио в мазето на супермаркет.
През 2018 година Дик взема решение да се посвети напълно на изкуството. Следващата година стартира постоянно образование в Берлинската академия по живопис, което му разрешава да " продиша още веднъж " и става неукротим в творчеството си. По време на пандемията от Covid-19 той скрито провежда първите си Kellerism („ Келеризъм “) – изложения в подземни пространства, с които съумява да притегли първите си колекционери. Започва да излага обществено своите творби през 2019 година
Изкуството на Александър Дик е надълбоко повлияно от персоналните му битки, вътрешни спорове и търсене на еднаквост. Той употребява ярки цветове и комплицирани материали, създавайки плътни, многопластови и надълбоко прочувствени произведения.
Майсторски владее маслената живопис, която назовава своя " същински език ", само че в същото време опитва непрестанно с разнообразни техники – рисува с четка, шпатула и спрей, а от време на време даже хвърля багра върху платното. Известно е, че работи върху няколко платна по едно и също време, като постоянно слага и едно платно под краката си, с цел да събира пръски багра, отпечатъци от стъпки и даже пепел от цигари, които стават част от творбата му.
Александър Дик към този момент е излагал интензивно в Германия и в чужбина. Той е образец за художник, чиито бездънен персонален опит и вътрешна битка се трансформират в мощна движеща мощ за неговото изкуство, предизвиквайки феновете да се сблъскат с сложни тематики и да премислят усещанията си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ