В галерия ДПХ“ на бул. Цар Борис III Обединител“ №

В изложба „ ДПХ “ на бул. „ Цар Борис III Обединител “ № 153 до 4 март може да бъди забелязана една от огромните изложения на Дружество на пловдивските художници, отдадена на  „ Съвременната графика “. След миналогодишния триумф, когато се сложи началото на плана, тази година изложбата е организирана  посредством отворена покана към създателите, които работят в региона на изящната графика. Куратори са Осман Юсеинов и Антоан Стойков, а форматът на организация посредством отворена покана, даде опция да бъдат привлечени огромен брой създатели, които работят в това елитарно и характерно със своите изразни средства изкуство. По този метод с изключение на мотивирането за присъединяване на добре познатите създатели, бяха привлечени и незнайни за необятната аудитория графици.

Участници: Адриана Узунова, Ангел Гешев, Анна-Мария Еленкова, Антоан Стойков, Антония Маринова Crazy, Ариса Попечкина, Борис Богданов, Валентин Иванов, Васил Тенев, Галина Тодорова, Георги Георгиев, Даниела Стоянова, Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Димитър Павлов, Димитър Христев, Елена Савова, Ирина Гърдева, Йордан Велчев, Кремена Николова, Крикор Касапян, Марио Базел, Мария Тодорина, Минчо Панайотов, Михаела Аргилашка, Мъгърдич Касапян, Осман Юсеинов, Павла Платонова-Николова, Палмиро Дечевски, Панайот Панайотов, Пламен Велчев, Райчо Чакъров, Светла Димитрова, Соня Челебиева, Таня Върбева, Тодор Василев, Христо Жеков, Цветан Стоилков, Цветелина Велкова, Цочо Пеев. Организатор: Ирина Гърдева.

Изложбата е с награден фонд, номинациите и носителите на премиите бяха избрани от тричленно жури от потвърдени експерти в региона на графиката – Мъгърдич Касапян, Румен Нечев и Христо Жеков. Наградите бяха връчени по време на формалното разкриване на 7 февруари.

Номинации получиха създателите Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Марио Базел и Васил Тенев. С награди от изложбата бяха удостоени: I-ва премия – Крикор Касапян, II-ра премия – Борис Стоилов и III-та премия – Цветан Стоилков.

Предстои и издаване на азбучник с експозицията. Екземпляри от него ще бъдат предоставени на НБ „ Иван Вазов “ (в цифров и печатен вариант), както и на просветителни институции в областта на изкуството в града – АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “, ПУ „ Паисий Хилендарски “ – Катедра „ Естетическо образование “, НХГ „ Цанко Лавренов “ и Национална гимназия за театрални и екранни изкуства (в печатен вариант). Събитието се реализира с финансовата поддръжка на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година.

Свои мисли във връзка изложбата показа и уважавания пловдивски създател и държавник, Вихра Григорова. Дълги години, тя работи като организатор в Градска художествена изложба – Пловдив. Национален специалист е по „ Българско изобразително изкуство “ на Министерството на културата.

През 2014 година е удостоена с Награда „ Пловдив “ за изобразително изкуство за юбилейната си галерия „ Пейзажът е жив “ в изложба Възраждане през 2013 година. Има осъществени над 40 независими изложения в страната и е постоянен участник в изложбите на Дружеството на пловдивските художници. Нейни произведения са владеене на доста галерии и частни сбирки в България, в редица европейски страни, Съединени американски щати, Япония, Русия и други Участва в редица национални и интернационалните пленери в страната и в чужбина.

СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА

За да напиша публикация съответно за тази галерия, която кураторите Антоан Стойков и Осман Юсеинов (които са и участници) сътвориха особено за пространството на бул. “Цар Борис III Обединител “ в Пловдив се постанова и да внеса известна изясненост по отношение на смисъла на двете думи в заглавието. Често срещаме спекулации с тях, което желая да избегна в този текст.

Какво дефинираме като „ СЪВРЕМЕННО “? Съвременно е всичко, което е основано или се случва по наше време, всичко на което сме живи очевидци. То не съдържа никакви констатации или подмятания, свързани със стила, изразните средства или авторските желания. Чисто софтуерно основаните произведения могат да бъдат повече или по-малко разнообразни във времето, несъмнено. Но в общоприет проект няма нищо ново или невиждано под слънцето. Графиката Е и би трябвало да бъде графика.

Терминът „ ГРАФИКА “ има гръцки корени и значи пиша, одрасквам, рисувам. Изначално графиката е основана на салдото сред черно и бяло, тъкмо както споделяме за документ – „ написано черно на бяло “. Това не е спънка да се добави спомагателен цвят/цветове, само че акцентът не е върху колорита, както е в живописта. Корените на графиката са още в палеолита, а развиването продължава през Средновековието чак до наши дни. Във времето постоянно е употребена като неделима част от писмените документи на другите столетия, художествен метод за увековечаване на събития, традиции и персони. Да не забравяме, че графиката е средство за образование и връзка на доста необятен кръг хора, даже на необразованите и има голям брой приложения заради опцията да бъде тиражирана и популяризирана. Далеч преди гравюрите на Гюстав Доре за трилогията „ Божествената комедия “ на Данте, литографиите на Анри дьо Тулуз-Лотрек, предопределени за афиши или илюстрации на книги и доста други.

В актуалната галерия са показани 42 създатели. Между тях има доайени и от дълго време потвърдени създатели, както и млади художници и даже дебютанти, както и създатели, които разпознаваме като илюстратори, живописци…

Налага се да призная, че като характерен метод на мислене, а и чисто софтуерно графика се основава доста мъчно, изключително някои техники, сложни за проучване и реализация. Или изискващи комплицирано и скъпо съоръжение. Много графици вършат чудесна живопис, само че живописци, които опитват в региона на графиката са същинска необичайност.

Само си представете такова ателие: вани, киселини, специфични бои и пасти, материали със комплицирани имена и загадъчни свойства, тежки графични преси, специфични шкафове за готовите отпечатъци и други за разните типове и формати хартия, куп тайнствени принадлежности, литографски камъни и железни плочи – едни към този момент гравирани, други си чакат реда. Това е дребна част от детайлите, има детайлности, известни единствено на графиците. Да не пропусна нуждата от цялостен надзор над светлината – хартията не обича слънчевите лъчи.

Класическите техники са необятно показани в изложбата: суха игла, офорт, акватинта, линогравюра, сериграфия, висок щемпел, литография, интаглио и още други. Съвременните технологии разрешават цифрово печатане, което оптимално улеснява тиражирането – както като нужно софтуерно време, по този начин и като себестойност и разумно е желано от по-младите създатели.

Какво да чака фенът от тази галерия?

65 произведения от упоменатите нагоре 42 създатели, множеството основани през последните години, безпределно многообразие на формати, сюжети, стилови желания. Наред с класическите монохромни произведения има и такива с цвят, даже с цяла палитра цветове. Предвид обстоятелството, че всеки цвят в графичния отпечатък е микроскопично тъничък, графикът няма по какъв начин да реализира изразената компактност, която живописецът реализира леко с великодушна шпакла багра върху платното. Точно по тази причина даже най-тъмните или яркоцветни произведения носят чувство за лекост и въздушност, сгушено в порите и релефа на забележимата част от хартиената основа. Тук му е мястото да загатна, че графиците знаят за типовете хартия повече от тези, които я създават и могат да бъдат претенциозни до прекаленост към хартията, с която работят. Тя не се продава в кварталната книжарница. Оглеждайте се за съществуването на воден знак или релефна маркировка – има такива. Графиците обаче са прави да бъдат взискателни – въпреки всичко неразделна част от творбите са точно огромните или дребни интактни зони в композицията.

В умозаключение споделям: Непременно посетете изложбата до 4 март, тя си е същинска необичайност – даже в чисто учебен проект. Ще се почувствате като в кабинета или библиотеката на интелектуалец – благородник. Точно там по традиция са подреждали гравюрите в дворците. Разнообразието е огромно и няма по какъв начин да не откриете създателя, стила или техниката, които ще ви станат обичани. Защото графиката се завръща!

Вихра Григорова