В Европа бушува страшна война, най-кошмарният сценарий става все по-вероятен.

В Европа бушува страшна война, най-кошмарният сюжет става все по-вероятен. Но вместо да се готви за най-лошото, България е затънала в псевдопроблеми. Ще се разпадне ли ръководещата коалиция?

Коментар от Даниел Смилов:

Войната в Украйна няма да е къса - България би трябвало да е подготвена за месеци на оптималната социална готовност за превъзмогване на рецесиите, свързани с този спор. Каквито и политически решения да се взимат в София, следното няма по какъв начин да не се случи:

- инфлацията ще продължи да пораства до края на годината, въпреки че този растеж може и би трябвало да остане управляем и в рамките на разумното;

- в един миг доставките на съветски петрол и газ за Европа и България ще спрат. Вместо да се надяваме тази чаша (или по-скоро празна цистерна) да ни подмине, би трябвало ежечасно да се готвим за нея, с цел да понижим възможния потрес върху системата;

- Русия ще ескалира войната в Украйна по един или различен метод. Сегашното положение е изцяло недопустимо за Владимир Путин и той няма да пожали стандартни средства - хора и техника - за реализиране на задачата си: безусловна капитулация на Украйна. Затова ще се ускори натискът върху източна и южна Украйна, ще има обсади и бомбардировки на градове, хиляди жертви и съществени материални загуби. Критическата инфраструктура на Украйна ще бъде разрушавана, което ще докара и до задълбочаване на филантропичната рецесия и засилен бежански напън, в това число върху България;

- Данните за военни закононарушения от съветска страна ще се увеличават;

- Ако гореописаната Путинова тактика не даде упования от него резултат, в Украйна. Както и закани за страни-членки на НАТО.

Този призрачен сюжет е най-реалистичният все още. Американското разузнаване го удостоверява, като. На фона на тази обстановка българската ръководеща коалиция е затънала в разрешаването на псевдо-въпроси и проблеми, които имат еднопосочно решение, само че заради късогледството на един или различен сътрудник наподобяват доста комплицирани.

Седем псевдопроблема

Псевдопроблем първи: Трябва ли да купим още осем Ф-16. Да, би трябвало да го създадем неотложно. В договаряния би трябвало да свалим част от цената, тъй че да е близка до тази за първите осем самолета, само че и да поръчаме задоволително бойни благоприятни условия за ескадрилата. Трябва да опитаме да договорим и разсрочено заплащане на втората партида. По този метод освен ще модернизираме основна военна инфраструктуура, само че и ще сме на път да станем по-пълноценен член на НАТО. Мрънкането на президента Радев за това, че в интервал от време ще би трябвало да разчитаме на сътрудниците да оказват помощ за защитата на нашето небе, е безусловно годно и за настоящето положение на нещата. С остарелите ни МиГ-29 по този начин или другояче не можем да се оправяме сами, а се нуждаем от помощ от Испания, Нидерландия и така нататък Вместо да се цупим, да благодарим на сътрудниците, само че да си свършим и работата, тъй че час по-скоро да можем и ние да способстваме, а освен да употребяваме непознат потенциал, за запълване на нашите, уви, многочислени " дефицити ".

Псевдопроблем втори: военна помощ за Украйна. Най-вече поради Българска социалистическа партия и Румен Радев. Следващата стъпка - след каските и бронежилетките - е несъмнено да пратим ловен пушки в помощ на мирното население. В такава сериозна обстановка България би трябвало да се държи отговорно и на висотата на политическите и чисто човешките правила. Толкова ли е мъчно да се изпрати смислена помощ: да кажем автоматизирано оръжие и РПГ? Толкова ли ще ощетим нашата войска, в случай че го създадем? И въпреки всичко цинизмът би трябвало да има някакви граници. Аргументът " ние сме срещу войната и по тази причина няма да пращаме оръжие на жертвата на експанзия " е морално дъно. Този мотив е в действителност искане от жертвата да капитулира оптимално бързо, с цел да спре войната. Този мотив е и очевидна поддръжка за дейностите на агресора, на който бързите победи могат да се усладят. И който по-късно може да се опитва и против други страни. Така че с изключение на аморален този мотив е малоумен и късоглед: той е покана за бъдещи експанзии, в това число към нас.

Псевдопроблем трети: Митрофанова., което за неволя не е плод на личностно образование, а на публична съветска позиция. Ние към този момент сме оповестени от Русия за неприятелска страна, българи не могат да пътуват там, нашият дипломат е привикан в София - т.е., и в този момент връзките ни са на сериозно ниско равнище. Абсолютно целесъобразно би било изгонването на дипломат Митрофанова - както поради цялостното ѝ творчество дотук, по този начин и като знак на митинг против военните закононарушения на Русия в Буча. Как, по кое време и с какви претекстове - това е въпрос на елементи, които ръководещата коалиция и държавното управление би трябвало да изяснят, като застанат дружно зад единна позиция. Не е толкоз значимо дали изгонването ще е през днешния ден или след седмица - значимото е решението да бъде взето без ненужни и глупави разногласия. И Българска социалистическа партия в действителност би трябвало да се замисли с какви причини тъкмо желае да пази дипломат Митрофанова. Не схваща ли, че главната задача на този посланик в този момент е да провокира тъкмо такива реакции от Българска социалистическа партия? Време е към този момент столетницата да спре да слюноотделя всякога, когато ѝ натиснат копчето от Москва. Да, скъсването с добитите рефлекси е мъчно, само че сериозни обстановки като сегашната оказват помощ за раздялата с нездравословни привички.

Псевдопроблем четвърти: Българска социалистическа партия и Радев ще изгубят гласове в интерес на " Възраждане ". На фона на драматизма на ситуацията сходни ядове са в действителност позорни. Румен Радев, с цел да е в звук с това, което вижда като национални настроения, очевидно е заложил на Стефан Янев като на някакво " Възраждане " с не толкоз путиниско (да не кажем напряко фашистко) лице. Какъв проблем на България ще реши едно такова " меко Възраждане ", надали някой знае. Но несъмнено всевъзможен тип " Възраждания " могат да влязат в приложимост, с цел да подготят капитулацията на България пред агресор от изток. Да се надяваме, че не това е гениалният проект. Българска социалистическа партия също се е закахърило, че губи гласове от " Възраждане ", само че с кахърите си просто ускорява този развой. Защото имитирайки копейките, столетницата в допълнение се обезценява. Путинофилите си имат към този момент патрон - Костадин Костадинов, а естествените социалисти и леви хора по-общо се чудят къде да се дянат (политически). С две думи: Радев и левицата оферират доста рисково и контрапродуктивно решение на един псевдопроблем. Решение, от което те нищо няма да завоюват, а България сигурно ще загуби.

Псевдопроблем пети: Спираме Северна Македония за Европейски Съюз, до момента в който не се подсигуряват правата на българите там. Ако някой в действителност е угрижен за правата на българите в Северна Македония, той денонощно би трябвало да работи за най-бързото приемане на тази страна в Европейски Съюз или най-малко за започване на договарянията с нея. Европейски Съюз е най-развитата система за отбрана на правата на индивида в света. Няма малцинства или човеци, чиито права да са предпазени по-зле в Европейски Съюз, в сравнение с отвън Европейски Съюз. Това е силогизъм с една причина: щом няма такива групи и човеци по принцип, значи това важи и за българите в Северна Македония.

Псевдопроблем шести: Гюров или Каримански? От най-малко седмица се влачи следващата безсмислена сага: кой тъкмо да стане новият шеф на Българска народна банка. Г-н Каримански има своите качества, а още повече - напористост и упоритости. Г-н Гюров е учтив и просветен човек, който също би бил добър и даже може би по-безопасен вид за въпросната служба. Но в положение на война тази конкуренция да става причина за разтърсвания в обединението - това е просто неуместно. Вместо да си разменят многозначителни статуси и скрити закани, сътрудниците е добре да седнат да се схванат. Опциите не са доста: 1) Оттеглят и двамата и оставят настоящия шеф на поста му; 2) Решават да стигнат до гласоподаване сред двамата в Народно събрание, без да се атакуват един различен, като по този метод ще дадат късмет на опозицията да има решителен глас при избора; 3) Споразумяват се за компромис с един общ претендент. Неприемливо е само настоящето положение на нещата с открити и скрити нападки един против различен.

Псевдопроблем седми: Трябва ли НСО зад тила на премиера да изпраща на прокуратурата сензитивна информация за всички влезнали в Министерски съвет. Не, не би трябвало. Ако президентът Радев въпреки всичко поддържа това държавно управление, той му дължи известна преданост. Ако е решил да го събаря и да се опитва с разнообразни планове в московска посока (ала Стефан Янев), да си каже намерено.

Пътят е единствено един

Именно затъването в тези псевдопроблеми е причина за публичното чувство за загуба на посока от страна на ръководството. А и на България като цяло. В условия на война, в която за благополучие не сме директни участници, въпреки всичко мотивацията и духът са решаващи. Тези седем псевдопроблема обаче източват сила, разделят хората и водят до изнервяне и турбуленции, които са изцяло непотребни.

Даниел Смилов

Призивът за отговорност и единство не би трябвало да е единствено към четирите партии в ръководещата коалиция и към президента. Единството във връзка с основните цели би трябвало да включва целия политически набор (без путинистите, схваща се). България има ресурсите - и вътрешни, и външни - освен да преодолее тази военна рецесия, само че и да излезе по-силна от нея. Пътят към това е единствено един: съществено отношение към отговорностите ни като член на НАТО и Европейски Съюз, както и оптимално възползване от опциите, които това участие ни дава. Когато има единение по този кардинален въпрос, всички останали псевдодилеми елементарно и бързо намират рационални решения.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.