Усамотението - начинът да се съхраним в днешния свят
В ерата на осведомителните технологии шерването и непрекъснатия продан на информация е все по-трудно да останем уединено със себе си. Дори и да сме сами физически, отвред ни обкръжават и заливат облици и послания. В устрема си да сме “в час ” с всичко, което се случва, не виждаме по какъв начин той ни изчерпва и ни води до положение на непрестанно безсилие и празнина. Живеем на бързи обороти и непрекъснато изложени на показ.
Така забравяме даже да установяваме по какъв начин една наша дълбока потребност остава незадоволена. Всички имаме потребност от време със себе си - време за безмълвие, размисъл, фикция, творчество. Време за презареждане и самоосъзнаване, за свързване с достоверните ни прекарвания и духовната ни същина. Единствено в тази връзка можем да реализираме същински покой и задоволство.
“Много антични религии и учения акцентират духовната изгода от уединението. ”
В християнството и в исляма времето за молитва е време освен за свързване с Бог, само че и със себе си. В будистката традиция съществува практиката випасана, която значи “поглед във вътрешността ” и се показва в целодневно безмълвие в седнала поза в продължение на 10 дни. Важна част от йога е пратяхара - оттегляне на сетивата от усещанията и връзките с околния свят и насочването им във вътрешността. Съществува и практиката на безмълвие (мауна), чиято цел е да се успокои мозъка и да се спре потока от мисли.
За актуалния човек обаче да си самичък е неприятно, съвсем заплашително положение. Ние сме свръхфокусирани върху другарствата, любовните си връзки, обществените си контакти и познанствата си. Самотата допуска чувство за празнина и изолираност, на липса на непосредствен човек до себе си. Всеки знае и е усещал, че можеш да се чувстваш уединен и в компанията на други хора - когато те са несъответствуващи или не ни обръщат вниманието, от което имаме потребност. Уединението, въпреки това, значи, че си самичък и все пак не се чувстваш уединен.
“В визиите ни да си самичък е еднакво на самотност. Разликата сред усамотение и самотност обаче е голяма. ”
Връзката със себе си е не по-малко значима от тази с околния свят. Затова времето, прекарано уединено със себе си, съдържа капацитета да намерим по този начин скъпия баланс сред себе си и другите, сред личните потребности и стремежи и провокациите на света към нас. Освен това, свързвайки се същински и достоверно със себе си, ние сме подготвени да се свържем със света по един нов метод - с повече обич към хората към себе си и повече ценене на техните потребности.
Как обаче да успеем да се усамотим в по този начин динамичното ни всекидневие?
Изберете деликатно времето и мястото за уединението си, тъй че да не бъдете прекъсвани и смущавани. Грижливо планирайте срещата със себе си, по този начин както бихте възнамерявали среща със безценен другар.
Изключете всички източници на информация, които всекидневно ви заобикалят - телефон, компютър, тв приемник. Заробващият резултат на актуалните технологии остава прикрит, до момента в който ги употребяваме, само че щом успеем да ги отстраним, всичко това, което те ограбват, бързо се връща при нас - спокойствието, естественият темп, личните ни мисли, възприятието на лекост и равнодушие. От получатели на информация и участници в осведомителния поток се трансформираме в създатели. Добра концепция е времето без технологии да се усилва последователно, в границите на вероятното.
Отделете време за заниманията, които ви оказват помощ да се свържете със себе си. Тук опциите са безпределно доста и изборът зависи от самостоятелните желания. Често това е заниманието, природата или изкуството. Медитация, йога, четене на книга, слушане на подобаваща музика, писане, изобразяване, пеене, съзерцаване, гледане на звездите, разходка измежду природата или парка, градинарство и така нататък Всъщност да си уединено със себе си е постижимо във всяка конюнктура и при всевъзможни условия, нужна е само съответната настройка.
Свържете се със себе си. Няма значение какво вършиме, значимо е да отворите пространство за личните си мисли и прекарвания, да ги пуснете на независимост в себе си. Това включва и отрицателните прекарвания, чието изложение сме принудени да потискаме в ежедневното си другарство с другите. Времето на усамотение е моментът, в който можем да си позволим да се гмурнем в негативните си прекарвания, с цел да можем да изплуваме с вероятни решения и стъпки за превъзмогването им. Без яд и тревога, без " Ако... " и " Дали... ", без да търсим претекстове и оправдания - безстрастно и умерено. Усещането за мир и покой идва единствено откакто сме приели себе си като целокупни същества, комбинация от мрачевина и светлина.
Общуването със себе си носи благоприятни условия, които общуването с другите не дава - за надълбоко и почтено вглеждане в страстите, за осмисляне и пренареждане на целите в живота ни, приемане на себе си, възприятие на независимост и удоволетворение от живота ни подобен какъвто е. То е евентуално разрастващо и лечебно прекарване. С две думи, струва си!
Така забравяме даже да установяваме по какъв начин една наша дълбока потребност остава незадоволена. Всички имаме потребност от време със себе си - време за безмълвие, размисъл, фикция, творчество. Време за презареждане и самоосъзнаване, за свързване с достоверните ни прекарвания и духовната ни същина. Единствено в тази връзка можем да реализираме същински покой и задоволство.
“Много антични религии и учения акцентират духовната изгода от уединението. ”
В християнството и в исляма времето за молитва е време освен за свързване с Бог, само че и със себе си. В будистката традиция съществува практиката випасана, която значи “поглед във вътрешността ” и се показва в целодневно безмълвие в седнала поза в продължение на 10 дни. Важна част от йога е пратяхара - оттегляне на сетивата от усещанията и връзките с околния свят и насочването им във вътрешността. Съществува и практиката на безмълвие (мауна), чиято цел е да се успокои мозъка и да се спре потока от мисли.
За актуалния човек обаче да си самичък е неприятно, съвсем заплашително положение. Ние сме свръхфокусирани върху другарствата, любовните си връзки, обществените си контакти и познанствата си. Самотата допуска чувство за празнина и изолираност, на липса на непосредствен човек до себе си. Всеки знае и е усещал, че можеш да се чувстваш уединен и в компанията на други хора - когато те са несъответствуващи или не ни обръщат вниманието, от което имаме потребност. Уединението, въпреки това, значи, че си самичък и все пак не се чувстваш уединен.
“В визиите ни да си самичък е еднакво на самотност. Разликата сред усамотение и самотност обаче е голяма. ”
Връзката със себе си е не по-малко значима от тази с околния свят. Затова времето, прекарано уединено със себе си, съдържа капацитета да намерим по този начин скъпия баланс сред себе си и другите, сред личните потребности и стремежи и провокациите на света към нас. Освен това, свързвайки се същински и достоверно със себе си, ние сме подготвени да се свържем със света по един нов метод - с повече обич към хората към себе си и повече ценене на техните потребности.
Как обаче да успеем да се усамотим в по този начин динамичното ни всекидневие?
Изберете деликатно времето и мястото за уединението си, тъй че да не бъдете прекъсвани и смущавани. Грижливо планирайте срещата със себе си, по този начин както бихте възнамерявали среща със безценен другар. Изключете всички източници на информация, които всекидневно ви заобикалят - телефон, компютър, тв приемник. Заробващият резултат на актуалните технологии остава прикрит, до момента в който ги употребяваме, само че щом успеем да ги отстраним, всичко това, което те ограбват, бързо се връща при нас - спокойствието, естественият темп, личните ни мисли, възприятието на лекост и равнодушие. От получатели на информация и участници в осведомителния поток се трансформираме в създатели. Добра концепция е времето без технологии да се усилва последователно, в границите на вероятното. Отделете време за заниманията, които ви оказват помощ да се свържете със себе си. Тук опциите са безпределно доста и изборът зависи от самостоятелните желания. Често това е заниманието, природата или изкуството. Медитация, йога, четене на книга, слушане на подобаваща музика, писане, изобразяване, пеене, съзерцаване, гледане на звездите, разходка измежду природата или парка, градинарство и така нататък Всъщност да си уединено със себе си е постижимо във всяка конюнктура и при всевъзможни условия, нужна е само съответната настройка. Свържете се със себе си. Няма значение какво вършиме, значимо е да отворите пространство за личните си мисли и прекарвания, да ги пуснете на независимост в себе си. Това включва и отрицателните прекарвания, чието изложение сме принудени да потискаме в ежедневното си другарство с другите. Времето на усамотение е моментът, в който можем да си позволим да се гмурнем в негативните си прекарвания, с цел да можем да изплуваме с вероятни решения и стъпки за превъзмогването им. Без яд и тревога, без " Ако... " и " Дали... ", без да търсим претекстове и оправдания - безстрастно и умерено. Усещането за мир и покой идва единствено откакто сме приели себе си като целокупни същества, комбинация от мрачевина и светлина. Общуването със себе си носи благоприятни условия, които общуването с другите не дава - за надълбоко и почтено вглеждане в страстите, за осмисляне и пренареждане на целите в живота ни, приемане на себе си, възприятие на независимост и удоволетворение от живота ни подобен какъвто е. То е евентуално разрастващо и лечебно прекарване. С две думи, струва си!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ