В ерата на дистанционната работа все повече хора искат да

В ерата на отдалечената работа от ден на ден хора желаят да бъдат самостоятелни от електроразпределителните мрежи (снимка: CC0 Public Domain)

Работата от вкъщи към този момент не е нещо нечувано, рядко или екзотично. По-интересното е, че от ден на ден хора желаят да се откъснат и от друга взаимозависимост – тази от електроразпределителните мрежи.


Кейти Ериксън и Грег Мууни строят своя дом-мечта в планините на Британска Колумбия, Канада. Нямат връзка с електрическата мрежа – къщата е изолирана като уединен остров. Двамата тъкмо по този начин си показват живота си: мечтаят да бъдат допустимо най-самостоятелни и по тази причина са конфигурирали слънчеви панели, акумулатори и авариен генератор.

Казват, че в района нерядко се случват естествени бедствия. „ Когато има спирания на електрозахранването в нашата общественост, ние постоянно сме си добре “, споделя Кейти.

Системата им за слънчева сила от 2100 вата е задоволително огромна, с цел да поддържа дребен ледник, фризер, пералня и преносимите компютри, на които работят. Двамата се надяват след време да усилят потенциала за генериране на слънчева сила тройно или четворно.

През зимата двойката разчита на дребен газов генератор, когато времето е облачно. Не им се случва да стоят на студено или на мрачно.

Не екзотика, а наклонност

Човек би си помислил, че този метод е подобаващ единствено за шепа запалянковци или бохеми, които мечтаят да живеят сами на отдалечено място. Но от ден на ден млади фамилии умишлено избират да живеят точно по този начин.

С повишаването на цената на силата от ден на ден семейства обмислят инсталирането на слънчеви панели и батерийни системи, с цел да понижат разноските си – или даже да се откъснат напълно от мрежата. Инсталират си дребни електрически мрежи, които могат да продължат да работят, когато неприятното време би прекъснало главното зареждане. Щом имат панели на покрива и батерия, имат и ток, а щом има ток, преносимите компютри работят – работата ще бъде свършена, проблем няма.

Някои назовават това „ островиране “ (от формиране на острови) или „ островен режим “.

А какво би станало, в случай че едно селско учебно заведение може да направи същото?

Микромрежи

„ Мисля, че се приближаваме все още, когато всеки квартал може да има микромрежа “, споделя Катрин Хамак, шеф на специфични планове в Green Business Certification. „ Изменението на климата кара хората да търсят различни решения. “

Изграждането на микромрежи не е нещо напълно ново, само че едвам напоследък стартира да набира известност. Изследванията дотук демонстрират, че най-голяма успеваемост се реализира, когато енергийната самостоятелност се осъществя на равнище „ дребна общественост “ – група от къщи, дребни село, квартал от града.

В такава микро-мрежа всяко домакинство има собствен източник на електрическа енергия – най-често слънчеви панели, само че може да има и дребна водна турбина или ветрогенератор в двора. Свързването на къщите в мрежа разрешава батериите на всяко домакинство да поемат остатъците от самото начало на генерация. После, когато е нужна електрическа енергия за ежедневни действия, никой не се тормози, че личната му домашна батерия може да няма задоволително потенциал, тъй като при положение на потребност тя ще получи помощ от прилежащите акумулаторни системи.

При консолидираното на от ден на ден източници и от ден на ден батерии микрогридът може да поддържа и публичните функционалности в едно населено място – учебно заведение, пожарна, подслон за бездомни, център за незабавни връзки.

Нов бизнес

Нарастващият вкус поражда и от ден на ден бизнес-интерес. Някои компании към този момент създават дребни „ микромрежови системи “, подготвени за внедряване.

Когато ураганът „ Мария “ връхлетя Пуерто Рико през 2017 година, прекъсвайки електричеството на целия остров, една такава компания даде решение със слънчеви панели и микромрежа, които се доставят подготвени за работа, комплектувани в транспортен резервоар. Технологията бе употребена за възобновяване на електроснабдяването на две учебни заведения и едно читалище.

Енергийно независими общности има към този момент много години на някои места в Германия. Започнали пробно с фотоволтаици по покривите, през днешния ден те са осъществили фантазията за цялостна енергийна самостоятелност. Не единствено това, само че някои генерират по 700-800% повече електрическа енергия, в сравнение с се използва на локално равнище. Какво вършат с толкоз остатък, откакто и акумулаторите им са цялостни?  – Продават остатъка. С парите от продажбата локалните управляващи в допълнение благоустрояват селищата.

За жителите на сходни райони това е сбъдната фантазия. Бури, урагани и други бедствия мъчно могат да ги обиден. В къщите им е постоянно ярко. И щом работата им е в скута, всичко е наред.