Анализатори предлагат децентрализирана енергетика
В енергийната си промяна за чиста околна среда България би трябвало да измести незабавно фокуса си от огромните енергийни планове към плановете на локалните общности. Да заложи на нововъведенията и да спре с говоренето за опазване на въглищните мощности, а да създаде специфична тактика за извеждането им. Да заложи и на недооценения сега капацитет на селското стопанство за понижаване на парниковите излъчвания и най-много да се работи целеустремено за смяната на мисленето и метода на живот на хората – какви коли ще си купят и какъв превоз и електроуреди ще употребяват, от какви материали ще си построят къщата.
Тези рекомендации насочи старши специалистът по стопански политики на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров по време на онлайн полемика в петък, отдадена на дълготрайните други възможности за декарбонизация в подтекста на Зелената договорка на Европейска комисия.
При разискването от ЦИД означиха, че сега акцентът в българските документи за Зелената договорка и енергийния преход е върху енергетиката и социално-икономическите последствия за заетите във въглищните райони, само че би трябвало фокусът да е подложен върху енергийното държание на бизнеса и хората. Според Владимиров е належащо прекъсване на дотациите за Топлоелектрическа централа, разработване на специфична тактика за извеждане на въглищните електроцентрали от употреба и трансформацията на райони като Стара Загора, Кюстендил и Перник посредством интеграция на хоризонтални политики в региона на енергетиката, промишлеността, селското стопанство.
" Трябва да се децентрализират енергийните доставки, да се работи за локални и ВЕИ общности, което ще докара понижаване на загубите пи преноса на сила, а и консуматорите на сила могат да станат нейни производители ", означи Владимиров. По думите му са нужни повече локални решения и по-малко централно обмисляне.
Според него в случай че заложи на нововъведенията, България може да регистрира забележителен прогрес при намаляването на парниковите газове, а в случай че се следва в този момент заложеният проект от държавното управление, не се чака сериозна смяна в изхвърляните въглеродни излъчвания.
Тези рекомендации насочи старши специалистът по стопански политики на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров по време на онлайн полемика в петък, отдадена на дълготрайните други възможности за декарбонизация в подтекста на Зелената договорка на Европейска комисия.
При разискването от ЦИД означиха, че сега акцентът в българските документи за Зелената договорка и енергийния преход е върху енергетиката и социално-икономическите последствия за заетите във въглищните райони, само че би трябвало фокусът да е подложен върху енергийното държание на бизнеса и хората. Според Владимиров е належащо прекъсване на дотациите за Топлоелектрическа централа, разработване на специфична тактика за извеждане на въглищните електроцентрали от употреба и трансформацията на райони като Стара Загора, Кюстендил и Перник посредством интеграция на хоризонтални политики в региона на енергетиката, промишлеността, селското стопанство.
" Трябва да се децентрализират енергийните доставки, да се работи за локални и ВЕИ общности, което ще докара понижаване на загубите пи преноса на сила, а и консуматорите на сила могат да станат нейни производители ", означи Владимиров. По думите му са нужни повече локални решения и по-малко централно обмисляне.
Според него в случай че заложи на нововъведенията, България може да регистрира забележителен прогрес при намаляването на парниковите газове, а в случай че се следва в този момент заложеният проект от държавното управление, не се чака сериозна смяна в изхвърляните въглеродни излъчвания.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




