Запечатаният влак и завръщането на Ленин
В едновагонен трен на дребната гара в Готмадинген, на границата сред Германия и Швейцария, един от двама немски офицери рисува линия през пода на вагона. Тази тебеширена линия придобива статуса на интернационална граница и в случай че най-важния пасажер на влака я прекоси, той ще извърши държавна измяна.
Въпросният обаче напълно не се тормози. Това са неговите лични условия, договорка която е сключил с немския кайзер в късите моменти на април 1917г, когато ползите на двамата по случайност са съвпаднали… и по този начин стартира заговорът, трансформирал историята.
Влакът, тръгнал от гарата в 15:10ч на 9 април, ще обиколи Европа, с цел да стигне в Русия, където ще стовари основната фигура в заговора: Владимир Илич Ленин.
Още предния месец в Петроград (днес Санкт Петербург) е избухнала гражданска война, подкладена от гибелта на 3 милиона бойци във война, която Русия губи. Но Ленин чете за всичко това единствено във вестника край крайбрежията на Цюрихското езеро в Швейцария. Също като доста други съветски заточеници, той е прекарал войната там, на неутрална територия, обкръжен от врагове. Но в този момент би трябвало да се върне в Русия.
Междувременно, в Париж, Лондон и Берлин се повдига незабавният въпрос: ще остане ли Русия във войната?
Ленин от години шумно пропагандира за мир. Ако Русия се изтегли от войната, това ще докара до закриването на Източния фронт, а милион немски бойци ще оказват помощ на запад, накъдето ненадейно са се насочили американците, присъединили се трагично във войната през същата седмица.
Германия желае „ допустимо максимален безпорядък “ в Русия, по думите на тогавашният външен министър Артур Цимерман. „ В наш интерес е радикалистите измежду съветските революционери да победят. “ – написа той.
Ленин и германците желаят едно и също нещо и посредством швейцарския болшевик Фриц Платен е подписана договорка – невероятна освен с мащаба си, само че и с най-малките елементи – запечатаният трен. Той ще е съветско посолство на колела, което ще транспорти Ленин и още 30 съветски дисиденти през цяла Германия, след това с ферибот ще се насочи към Швеция, по-късно ще измине дългия път през Скандинавия и най-после ще спре в Петроград.
Това е най-големият риск в живота на Ленин. Той пропагандира за гражданска война в Германия, само че този път се е оставил в ръцете на кайзера. По-важното обаче е, че новото държавно управление в Русия желае да продължи войната. Сътрудничеството с врага, с цел да се реализира мир е нужното зло за Ленин.
Тайното превозване на хора през граница е нещо постоянно срещано по време на война; измяната също. Но е необичайност хора да бягат от неутрална страна, през военни зони, с цел да се върнат в страната, против която конспирират.
Когато се разчува новината за пътуването, общественият влак, пренасящ конспираторите от Цюрих до швейцарската граница, е посрещнат от навалица от стотина руснаци, които ги назовават „ провокатори “, „ шпиони “, „ прасета “ и „ предатели “. „ Ще ви обесят като немски шпиони! “ – извикал някой от тълпата.
Затова влакът трябвало да бъде „ запечатан “. Пътниците трябвало да бъдат показани не като немски сътрудници, а просто като изгнаници, които са пуснати да се завърнат вкъщи.
Съществуват няколко описа от пасажери за пътуването, в това число и този на Надя Крупская, брачната половинка на Ленин, както и на Инеса Арманд, евентуално неговата държанка. Те описват по какъв начин Ленин предиздвикал всички да пушат в тоалетната, тъй като мразел цигарите, а хората отиващи по потребност пък се ядосвали, тъй като трябвало да чакат много. Освен това много се изнервил от мощното пеене и забавление, идващо от доста от спътниците му.
На гарата във Франкфурт пък всички запели „ Работническата Марсилеза “ – съветска революционерска ария с мелодията на френския химн. Германия по това време е във война с Франция и Русия, по тази причина френският химн, изпят с съветски акцент бил много надъхващ, по този начин да се каже.
На гара Потсдам в Берлин пък имало прикачване с 20 часа изчакване. Според някои теории, тогава германците предали на Ленин злато на стойност 40 милиона марки за финансирането на Октомврийската гражданска война (твърде евентуално е болшевиките да са финансирани от Германия, само че по-малко евентуално е методът да е бил по този начин директен).
Докато влакът криволичи в продължение на дни и нощи, загрижени телеграми се разменят сред Лондон и Берлин; Стокхолм и Петроград. Дали пасажерите ще бъдат признати от шведските управляващи? Дали новото държавно управление на Русия ще ги отпрати? Още повече усложнява нещата и ареста на Лев Троцки в Халифакс, Канада – различен лидер бунтовник.
Либералите в новото държавно управление се опасяват – окозва се с съображение – че Ленин идва, с цел да води нова гражданска война. По тази причина стартират старания за подкопаването на престижа му – пресата е притисната да написа най-вече за немското въздействие над Ленин. Това обаче не дава мечтаният резултат.
На последната права към Петроград, на всяка гара влакът е посрещнат с аплодисменти и ръце, протягащи се към прозорците. Ленин даже няколко пъти дава къси речи.
Неговите най-големи страхове обаче към този момент са минало, въпреки пред него да са други трудности. Денят се пада понеделник след Великден, а влакът ще дойде на гарата чак късно вечерта. Ще съумеят ли да намерят транспорт, с цел да ги закара до мястото, където ще отседнат? – пита се Надя Крупская.
Оказва се, че е нямало защо да се тревожат. „ Тълпата пред гара Финландска блокираше целия площад, правейки придвижването съвсем невероятно. Край страничния излаз бяха строени бойци под червени знамена. “ – написа Николай Суханов, основен хроникьор на Руската гражданска война, отразяващ събитието в онази нощ.
Следващите месеци се оказват многозначителни за Ленин и пагубни за немския кайзер. Следват Юлските дни на 1917г, протест при който 500 000 служащи и бойци въстават против буржоазното държавно управление. Болшевиките застават на чело на протестиращите, които обаче са разпръснати със мощ, а стотици са разстреляни на улицата. Властта минава напълно в ръцете на краткотрайното държавно управление, а болшевиките се отдръпват в конспиративност и стартират подготовка за всеобщо въоръжено въстание.
Октомврийската гражданска война
Избягал още веднъж, този път във Финландия, Ленин се връща в Русия няколко месеца по-късно, този път обаче решен да смъкна държавното управление непременно. На 23 октомври Централният болшевишки комитет гласоподава за въоръжено въстание с 10 на 2 гласа. На 5 ноември 1916г, болшевишкият водач Анвелт Ян Янович повежда своите революционери на въстание в Талин, столицата на Естония, а два дни по-късно болшевиките се надигат и в Петроград, съветската столица.
В 21:45ч Владимир Ленин стреля във въздуха от кораба Аврора, сигнализирайки началото на щурма на Зимния замък, който се оказва на процедура обезлюден. До ранните часове на идната заран болшевиките завладяват всички основни центрове на властта в Петроград съвсем без никакви жертви. През идващите месеци властта е завладяна и в други елементи на Руската империя, въпреки Москва да удържа цели две седмици.
Новото държавно управление национализира всички съветски банки, конфискува всички частни банкови сметки, конфискува собствеността на Църквата (включително банковите сметки), отхвърля всички външни задължения, получава надзор над фабриките, усилва заплатите и съкратява работния ден на 8 часа.
Първоначално болшевиките отхвърлят изискванията на Германия за мир, само че откакто немската войска минава Украйна без да срещне никаква опозиция, новото държавно управление подписва Брест-Литовския кротичък контракт, с който се поставя завършек на присъединяване на Русия в Първата международна война.
