В едно само не съм съгласен с депутата Иво Христов

В едно единствено не съм склонен с депутата Иво Христов – че внезапно понижи % на дебилите в България. Не, Иво, от 28 години ние жалко, само че настойчиво (и все по-успешно) се борим да достигнем заветните 100 %. И сме на път да реализираме фантазията си. Това написа в собствен коментар Проф. Драгомир Драганов в Ретро.бг

А другояче „ дебил” съгласно тълковния речник е „ малоумен човек, несъответстващ, твърдоглав, заинатен”. Синонимите му са „ простак, глупак, побъркан, несъответстващ, дебелокож, твърдоглав”.

Ами кажете ми кое от тези понятия не дава отговор на българина в годините на прехода?

Не сме ли дебили, откакто унищожихме селското си стопанство?

Едно време ни спукваха от училищен и студентски бригади. Като се почне от беритбата на доматите, мине се през тази на чушките и царевицата, и най-после на гроздето.

Спомням си по какъв начин един агроном в Петричко ни обясняваше да берем получервени домати. Щото щели сами да узреят, до момента в който стигнат с трена до Германия.

Няма да не помни и оня ръководител на Административнопроцесуален кодекс във Видинско, дето всяка вечер носеше на студентите бригадири по каса с „ Гъмза”, а на „ студенките”, както наричаше девойките – лимонада. И когато го попитах (бях нещо малко началник на бригадата) за какво го прави, отговорът му беше елементарен и прям – вие не знаете по какъв брой хиляди $ дневно ми носите от износа на това грозде.

Ама пристигнаха с демокрацията и ликвидационните препоръки в земеделието. И унищожиха всичко това.

А ние добродушно си мълчахме. И в този момент ручаме вносна пластмаса. Е, не сме ли приключени дебили?

Имахме ли по морето това, на което в този момент му викат „ екотуризъм”? Ми гларусите от цялата страна се зареждаха още от юни, та до септември. Защото беше фрашкано с рускини, чехкини, полякини и „ гедерейки”. Загорели от прелестното ни слънце, само че загорели и за здрава мъжка милувка.

„ Цвайн мастикен унд капут”, както ми го изясни една германка, дето не пропускаше и вечер без яка любов от български левент. Казват, че и сегашният канцлер на Германия хранела положителни мемоари от постоянните си летни пребивавания у нас...

Нямаше потребност от обществени домове – пясъкът дребен и чист, дюните могат да скрият до 50 любовни двойки.

Сега всичко е бетонирано и пакетирано. А бившето ни транспарантно море се цялостни с фекалните води от бетонните чудовища.

Ние отново добродушно съзерцавахме процеса. Ами не сме ли дебили 100 % да си съсипем това, нашето чисто море?

Имахме превъзходна военна промишленост. Изградена на правилото „ купуваш, гръмваш и отново идваш да купиш”.

По едно време, когато успяхме да продаваме по едно и също време на Иран и Ирак, които се биеха, приходите ни доближиха от 800 милиона до 1,200 милиарда $ годишно. Е, тогава не сме били дебили.

Ама в този момент, като виждам свадите към „ Дунарит” и „ Емко”, май отново си се върнахме в дебилното положение. И отново гоним мечтаната ни стойност от 100 % дебилитет...

Не, това не е носталгия по соца. Това просто е горест и тъга за метода, по който направихме прехода си.

И други страни в Европа са правили преходи към народна власт. Но в никакъв случай не са достигали такова висше ниво на дебилност, каквото реализирахме ние.

Испанците да вземем за пример оповестиха, че в прехода си ще запазят всичко положително от остарялото и към него ще прибавят по-доброто от новото. И в действителност го съчетаха.

Португалците си направиха конституция от така наречен „ мек тип” – тоест елементарно да се трансформира в сходство с динамичността на прехода. И за седем години си я променяха пет пъти, до момента в който я нагодят към правилата на модерната народна власт.

Чехите умело съумяха да съчетаят реституцията с приватизацията. И в този момент са една от проспериращите страни в групата на някогашните соцстрани.

А ние? Ами ние ревнахме, че сме живели надали не в най-страшната тоталитарна тирания и затова би трябвало не да променим, а напряко „ да сменим системата”. Тоест да разрушим всичко остаряло и върху руините му да изградим „ нова България”. Съвсем по Ленин, който преди 100 години тъкмо с този лозунг унищожи Русия...

И запретнахме ръкави. Силни основно в разрушаването и много по-нефелни в построяването. По-дебилна линия надали може да се види в „ естествената Европа”, към която сякаш се числим.

Ами парламентите ни на прехода? Един доста добър правист – Сашо Джеров, ме поучаваше, че в случай че поправките в един закон надвишат 25% от първичния текст, се прави нов, а остарелият отива в коша за отпадък.

Вижте обаче законите на прехода – в тях така наречен ЗИД (за изменение и допълнение) от време на време са повече, в сравнение с самите първични текстове! А нашите парламенти на прехода се занимават най-вече със ЗИД-ове, т.е. с калпаво кърпене на калпави закони. Дебилска му работа!

Но и това е разумно – какъвто електоратът, такива и националните му избраници. Демек, когато една към този момент дефинитивно одебилила се нация гласоподава, разумно е да прати в Народното събрание себеподобни, т.е. също дебили.

Та заради това рецензията ми към депутата Христов е, че съзнателно е снижил % на дебилите у нас...