Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата ѝ всъщност се крие Тъгата
В едно омагьосано царство, до което хората в никакъв случай не стигат, а може и да минават непрекъснато през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В транспарантните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и транспарантна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, с цел да се изкъпят дружно.
Двете съблекли роклите си и влезнали голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта постоянно бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела за какво бърза толкоз – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или най-малко не разграничава ясно действителността. И по този начин, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И по този начин, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и индиферентна, както постоянно склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата завършила с къпането си и без изобщо да бърза – или по-точно, без да осъзнава, че времето минава, – излязла от езерото постепенно и мързеливо.
На брега открила, че облеклата й ги няма.
Както всички знаем, в случай че има нещо, което Тъгата да не обича, то е личната й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че от този момент нататък ние, хората, постоянно срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но в случай че си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е единствено маска и под дрехата ѝ в действителност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
